08.11.2018 | 0:01
131 пъти поправят 1 закон
Сертифицирането на един уелнес център пък било е възможно и без ВиК инсталация...

Съмнителни формулировки системно „красят” страниците на Държавен вестник. И тази година отново ще бъдат връчени наградите Златен пирон за най-лоши примери в законодателството ни. Достойни лауреати бяха представени от юриста и бивш просветен министър проф. д-р Даниел Вълчев в предаването Тази сутрин по bTV. Докторът по право обясни, че номинациите за наградата са в 12 рубрики, като посочи най-интересните от тях.

В рубриката Догодина по същото време той даде пример с Кодекса за социално осигуряване, който е имал 131 изменения и допълнения. Тоест средно по 7 пъти годишно се променя, откакто е влязъл в сила, поясни Вълчев.

„В Закона за туризма има меко да се изразя – крайно любопитни неща”, посочи Вълчев визирайки еди от най-интересните претенденти. В определението си за  това що е уелнес център, законът гласи, че това е „център, в който се предлагат разнообразни рекреативни и козметично-разкрасяващи процедури, програми и антистресови ритуали, както и холистични подходи за постигане на физическо, емоционално, духовно, интелектуално, професионално и социално благосъстояние на личността”. Отделно ексминистърът подчерта последното изречение, което гласи: „Използването на вода и естествени природни фактори в центъра не е задължително”. Иначе казано сертифицирането на един  уелнес център е възможно и без ВиК инсталация. „Може да се направи и в мазето, дори и без чешма”, иронично отбеляза Вълчев.

Ако от 20 години мечтаете да посетите Париж, то според закона вече сте турист. Оказва се, че само перманентното желание за евентуално пътуване вече ни слага в обособена графа. Отново в този закон е записано, че „пътуващ е всяко лице, което желае да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги, или което има право да пътува въз основа на такъв договор”. „В този смисъл транспортът явно няма никакво значение при пътуването, всяко лице, което желае да сключи договор за туристически пакет, вече е пътуващ. Ако желаете да отидете в Бразилия, честито – вече пътувате”, каза Вълчев.

Един от най-интересните претенденти е и казусът със сгрешената пунктиация в Данъчно-осигурителения процесуален кодекс (ДОПК). Не на място поставената запетая наложи поправка на цял закон. Вместо пред „така че”, запетая  е сложена пред „че”. Депутатите на ново гласуваха този текст, за да не бъдат заподозряни в неграмотност. Вълчев обаче отбеляза, че има други технически начини да се поправят подобни грешки, тъй като тук не става дума за изменение на воля и самата същност на закона. Аналогичен случай до сега не е имало, подчерта той.

Законотворците се отличиха с оригиналност в Закона за филмовата индустрия. В отделна графа е посочено, че „Труден филм” е филм, чиято „единствена оригинална версия е на български език и е с бюджет, не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година„. Проф. Вълчев предположи, че така формулиран законът просто е преведен от аналогичен чужд текст. „Вероятно става дума за труден за реализация филм, но защо са го написали така, един Господ знае”, отбеляза той.

Ексминистърът посочи и любопитен момент в Закона за противодействие на корупцията. Чл. 48 от него гласи: „Всеки сигнал следва да съдържа:  трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв. Иначе казано законодателят предвижда, че съответното лице може да няма електронен адрес, но със сигурност има факс.

Вълчев подчерта, че правилно би било да се изпише „телефонен номер” и „номер на факс”. Действащата формулировка  „телефон” и „факс” буквално озчават телефонен апарат и факс-машина. Така написан законът може да бъде тълкуван в смисъл, че трябва да бъдат занесени апарати в комисията.

споделяне на връзка


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране