За обикновения запалянко деветте мили от Манхатън до стадиона в Ню Джърси са изпитание: часове чакане по нажежените охранителни коридори пред гара „Пен Стейшън“, после блъсканица в жълти училищни автобуси или претъпкани влакове. Ню Йорк Таймс обаче описва и паралелната реалност: пред скъпия небостъргач „Солоу Билдинг“ край Пето Авеню четирима мъже в еднакви бордо костюми охраняват два вана „Мерцедес Спринтер“ с тайнствена буква „Q“ на стъклото. Това е частна охрана, одобрена от ФИФА, която превозва висшите ръководители и клиенти на катарския държавен фонд от 600 милиарда долара директно до частна ложа — покрай всички контролни пунктове, в климатизиран дискретен комфорт.

Четири минути с хеликоптер, хилядарки за пропуск

Центърът на тази паралелна логистика е Тетърбъро — частното летище в Северно Ню Джърси, любимо на финансовите среди и само на шест мили от стадиона. Компанията Blade Air превозва шестима души от Манхатън дотам за четири минути срещу общо 6000 долара — маршрут, предпочитан от фенове сред служителите на Bank of America и Goldman Sachs, тръгващи към мачовете направо от търговските зали. По-големият хеликоптер от Хамптънс струва 10 000 долара и в дните на мачове е разпродаден. Цените са три пъти над обичайните — терминалните оператори са вдигнали таксите за турнира.

Само че хеликоптерът не стига: за да те оставят до самия стадион, трябва частна кола с пропуск на ФИФА, който започва от няколко хиляди долара. Uber и другите услуги не могат да приближат на по-малко от миля. А един топ адвокат по сливания и придобивания е измислил своя бизнес: дава под наем собствения си хангар на Тетърбъро за по 10 000 долара на клиенти на кантората, а самолета си е паркирал за месеца в Масачузетс.

Ложа за 8 милиона и бира за 24 долара

Най-скъпата ложа на стадиона в Ню Джърси — на второ ниво, на средата на терена — струва 8 милиона долара; запълнена за всичките осем мача, тя излиза по около 19 230 долара на място. Милиардерът инвеститор Хемант Танеджа е платил над 50 000 долара за 26 билета в Санта Клара — подарък за служители, които обичат футбола, но не биха могли да си го позволят. Гостите му обаче са си купували сами бирата — по 24 долара. За финала, където най-добрите места на вторичния пазар доближават 100 000 долара, Танеджа е взел само два билета: за себе си и за жена си.

Конкуренцията е такава, че една инвестиционна банкерка е писала дълга служебна записка, за да убеди шефовете си да ѝ отпуснат фирмени билети — и накрая се оказала с билет в повече, защото комплайънс отделът на международен клиент преценил, че местата са толкова скъпи, че приемането им може да наруши антикорупционните правила. „Това е Супербоулът за свръхпривилегированите“, обобщава пред изданието частният инвеститор Ханс Риърик. „Неравенството е в разцвета си.“

По-широката картина: разследвания и „феновете да се успокоят“

Историята се вписва в най-големия скандал на турнира — цените на билетите. За пръв път в историята на Мондиалите ФИФА въведе динамично ценообразуване, при което цените растат с търсенето. Резултатът: премиум места за финала за над 30 000 долара, оферти на официалната препродажбена платформа и за милиони, и разследвания от главните прокурори на Ню Йорк, Ню Джърси, Тексас и Калифорния, придружени от призовки. Президентът на ФИФА Джани Инфантино защитава модела с аргумента, че билетите започват от 60 долара, а средната цена от близо 500 долара била най-ниската в американския спорт — макар критиците да отбелязват, че евтините билети за всеки мач се броят в стотици, не в хиляди.

Междувременно небето над Хамптънс е претъпкано с хеликоптери към мачовете. На терена парите може и да не купуват трофей — но около него купуват всичко останало.

По материали на The New York Times