Има ли почва нацизмът у нас? За това спорят експерти и общественици у нас след разбиването на организацията „Кръв и чест“ в Пловдив. Операцията на МВР и ДАНС разкри 18 души, изповядвали радикалната идеология, но в ареста остава само лидерът Ивайло Колев. Обвинен е по член от Глава първа на Наказателния кодекс за престъпления срещу държавата. По същия начин преди 15 години беше арестуван и обвинен имамът Ахмед Муса от Пазарджик заедно с още 14 души, но за разпространение на радикален ислям. Едва през 2019 г. Муса влезе в затвора за една година и отдавна е на свобода. За разлика от организацията на Колев обаче, тази на Муса е била много по-опасна и подплатена с много пари от Близкия изток. Освен религиозната си дейност Ахмед Муса е имал и връзки в политическия елит у нас. Подобни опити за навлизане в обществения живот е правил и Ивайло Колев, но далеч по-неуспешни, показа наша проверка.

ДАНС е следила дейността на „Кръв и чест“ повече от 15 години,

но досега не е имало техни действия, които са били опасни за националната сигурност. Операцията от миналата седмица дойде заради косвена връзка на един от задържаните по казуса с Георги Кузев, примамен от младежи на среща, изтезаван и пребит до смърт, защото дошъл да се види с момиче, което се представило за 15-годишно. Един от задържаните тогава е Ангел Рангелов, който е присъствал на гаврите с Кузев. Освободен е без обвинение. За разпит е привикан обаче и приятелят му Теодор Велев, който не е бил на Младежкия хълм. Двете 18-годишни момчета бяха обвинени и за нападението над двама непалци в същата местност. Теодор заедно с баща си Ивелин са едни от най-приближените до лидера на „Кръв и чест“ Ивайло Колев. Тримата бяха обвинени по делото за разпространение на фашистката идеология дни след инцидентите с Кузев и непалците в Пловдив.

Ивайло Колев е на 42 години, има дребен бизнес и е наемател на помещението, в което всяка седмица събирал последователите на Адолф Хитлер. Завършил е Европейския колеж по икономика и управление, където е посещавал лекциите на

най-известния преподавател там – бившия премиер Жан Виденов.

Учебното заведение беше закрито през 2024 г. От фейсбук профила на Колев става ясно, че той изповядва идеологията за чиста бяла раса от юноша. „Не е престъпление да си националист“, пише на профилната му снимка. В миналото е организирал събития по народни танци и спортни състезания, за да привлича последователи към идеите си. Гордо позира до бара в щабквартирата, както всички наричат разбитото от службите помещение. Вместо нацистка литература се виждат бутилки от евтин алкохол. Гордо показва и колекцията си компактдискове на германски и британски пънк групи, които изповядват идеите за чиста бяла раса и национализма.

В клуба на Ивайло Колев са се събирали 50-ина души от Пловдив и околните села, за да говорят по любимите си теми за национализма. В други градове на страната обаче има и по-големи общности от тази на пловдивската „Кръв и чест“, която иначе е международна организация. Тя е без структура, а последователите й се организират сами на много места по света.

Колев е правил опити да влезе в политическите среди, но без особен успех,

показа проверка на изданието „Филтър“. Още през 2009 година е кандидат за депутат, разкрива регистърът на Централната избирателна комисия. Тогава е десети в листата на „Български национален съюз“ (БНС). Партията е известна с радикалните си идеи. Лидерът Боян Расате неведнъж се е замесвал в публични скандали заедно с малобройните си привърженици в София и е вечният кандидат за всяка изборна длъжност. Ивайло Колев от „Кръв и чест“ гравитира около Расате преди 15-ина години, но тогава националистическия вот обира „Атака“ на Волен Сидеров. И до днес арестуваният неформален лидер на пловдивските нацисти има приятели сред членовете на БНС, но той не е част от партията. През 2009 година е бил кандидат за депутат от гражданската квота, и то на неизбираемото 10-о място в пловдивската листа.

Следващото участие в изборния процес на арестувания днес Колев е през 2014 г. за вота, на който се избират евродепутати. Тогава той е регистриран наблюдател на изборите като представител на „Гражданско движение „Днес“. През 2015 година отново е наблюдател на същото движение, но за местни избори и за национален референдум, който тогава беше организиран по искането на Слави Трифонов за дистанционно и мажоритарно гласуване. Колев е бил наблюдател и е защитавал интересите на Слави Трифонов като част от Гражданско движение „Днес“ и

името му официално е посочено като пълномощник на „Шоуто на Слави“ пред ЦИК.

Организацията, за която наблюдател на двата избора е бил Ивайло Колев, стана известна през 2012 и 2013 година, когато участва в протести срещу високите цени на тока и монополите, които в крайна сметка доведоха до падането на правителството. По-интересното е, че председател на Гражданско движение „Днес“ от 2008 година досега е Димитър Илчев, който също заедно с Ивайло Колев е наблюдавал изборите през 2014 и 2015 г. Името на този човек не говори нищо на широката публика. Той обаче е един от учредителите на политическата платформа „БГ Лято“ на Васил Божков, който я създава през 2021 година от Дубай, където беше избягал заради тежките обвинения срещу него.

Димитър Илчев е кандидат за депутат от организацията на Божков от Стара Загора, не става народен представител, както и никой от „БГ Лято“. Всъщност това е един от близките хора на Колев в миналото, с когото са се разделили преди няколко години заради липса на взаимен интерес“. Оттогава лидерът на „Кръв и чест“ няма политически забежки.

По политическа линия Ивайло Колев остава далеч и от традиционните националистически партии в последните години като „Атака“, ВМРО и НФСБ, които участваха във властта до 2021 година. Всъщност Колев и съмишлениците му от „Кръв и чест“ са против Русия като истински нацисти, които са победени от Червената армия във Втората световна война. Неслучайно една от инициативите на „Кръв и чест“ в Пловдив е против паметника на Съветската армия, известен като Альоша, който се извисява на Бунарджик тепе. Темата за премахването на Альоша от тепето стана актуална след премахването на Паметника на Съветската армия в София, но монументът така и не беше демонтиран.