Данните за свършената работа
Оттук следва и още една разлика (не само в драстично различния брой сигнали, които гражданите подават, когато видят, че МВР работи): ако през 2024 г. прокуратурата участваше видимо уж в процеса по превенция на изборната търговия, сега, година и половина по-късно, държавното обвинение изцяло липсва. От МВР обясниха, че отново има сформиран щаб за борба с изборните престъпления. Сега обаче той не си пише актив. Нещо повече – изглежда, че вътрешното министерство и прокуратурата не просто не пишат общи прессъобщения за свършената работа. Изглежда, че изобщо не вършат обща работа.
Според данни, до този момент образуваните досъдебни производства за целия предизборен период са 442. Приключени са 44. Което означава, че около 10% от започнатите са прекратени веднага. Изпратени за прекратяване са 41. Аритметически погледнато – още 10%. За едно се чака обвинителен акт. Тоест още преди изборния ден около 20% от започналите досъдебни производства са зачеркнати. Инициатива за това в някои случаи е на МВР, ако се прецени, че не са събрали достатъчно доказателства. Но в повечето ситуация такъв ход се предприема от самата прокуратура.
Според официална информация, дадена в сряда вечерта от вътрешния министър Емил Дечев, 30 преписки за заподозрени в извършване на престъпления срещу политическите права от „лица с имунитет“ (казано просто – от кандидат-депутати) са изпратени от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) до Софийската градска прокуратура. До момента няма данни да е поискано сваляне на имунитетите на въпросните лица, за да започне разследване срещу тях.
Какво (не) прави прокуратурата
Какво на практика означава това? Краткият отговор е, че е много слабо вероятно да има сериозно количество осъдени за изборна търговия.
Съществена обаче е причината за това, че сериозни разследвания не се извършват. Ясно е, че МВР може да започне с първите действия по разследването досъдебното производство, но след това всички действия са подчинени на наблюдаващия прокурор. Именно той в крайна сметка решава дали да повдигне обвинения или не – тоест дали делото ще стигне до съд, или производството ще бъде прекратено.
Най-лесно всичко това може да се обясни през реална ситуация. Емблематичен е примерът с шефа на пощенската станция в Кърджали Самет Хасан. В края на март той беше арестуван. Според данни от МВР нарушението му е било свързано с „раздаване на социални помощи, за които е казвал, че са свързани с една определена партия“.
Хасан бил част от младежкото движение на ДПС, а на изборите през октомври 2024 г. – кандидат за депутат от „ДПС – Ново начало“. След ареста му преди две седмици група симпатизанти на „парламентарно представена формация“ (по думите на Дечев, който отказа да назове ДПС в предизборната кампания), водени от кмета на Кърджали Ерол Мюмюн, са опитали да влязат в местно полицейско управление, „за да изведат“ Хасан.
Какво е институционалното развитие впоследствие разказа вътрешният министър Дечев. По неговите думи прокурор от Момчилград първо е привлякъл като обвиняем Хасан, но два часа по-късно същият прокурор е взел друго решение. С ново прокурорско постановление производството е прекратено, образувано е ново и Хасан вече е привлечен само като свидетел. „Не мога да изключа външна намеса“, коментира Дечев.
Още когато случаят беше оповестен за първи път, изданието „Капитал“ потърси допълнителна информация от Териториално отделение – Момчилград, към кърджалийската районна прокуратура. Оттам отказаха да дадат официална информация. Първоначално дори казаха, че не знаят за случая. Впоследствие обаче се оказа, че прокурорът, автор на въпросните постановления, за които Дечев говори, се казва Емил Александров. На поредица въпроси към териториалното отделение на прокуратурата отговаряха, че няма да дадат информация. А на въпрос „имало ли е политически натиск“ отговорът беше „обърнете се към Кърджали“ (към районната прокуратура там – б.а.). Последваха редица позвънявания на стационарните телефони – никой не отговори на повикванията.
Иновацията на разследванията в Пловдив и отговорът на прокуратурата
Междувременно, докато прокуратурата прекратява досъдебните производства срещу функционери на ДПС, а на кандидати с имунитет, заподозрени в купуване на гласове, изобщо не иска имунитета, държавното обвинение се прицелва срещу областни началници на полицията.
„Има активизиране срещу някои директори на областни дирекции на МВР. Пример е Пловдив“, обясни в сряда вътрешният министър.
Става дума за Васил Костадинов, който беше на ръководна позиция в министерството по времето, когато служебен министър беше Бойко Рашков. Впоследствие Костадинов беше изпратен в митичното звено за подпомагане на вътрешния министър (където, за да не бъдат уволнени, се изпращат кадри, които трябва да бъдат отстранени по политически причини). След като Емил Дечев пое МВР, назначи Костадинов за директор на ОДМВР – Пловдив.
Именно в Пловдив по думите на Дечев е била разкрита голяма схема за изборна търговия, при която са конфискувани 90 000 евро. Какво работи прокуратурата по тази тема не е ясно, но е ясно, че през седмицата Костадинов е получил призовка да се яви, за да бъде привлечен като обвиняем. Става дума за досъдебно производство за принуда заради командировка на служител на МВР, по което е нямало движение повече от година.
Случаят е от 2023 г., когато Костадинов все още е шеф на ОДМВР – Пловдив. Става въпрос за две негови заповеди за командироване на комисар Димитър Събчев на границата с Турция, всяка от заповедите със срок един месец.
По това време срещу Събчев тече дисциплинарно производство по редица сигнали, а самият Събчев е отстранен от служба за два месеца. Производството приключва вече в мандата на Калин Стоянов, като препоръката е Събчев да бъде уволнен. Това не се случва. Нещо повече – Калин Стоянов го произвежда в зам.-директор на ОДМВР – Пловдив, а година по-късно – в директор.
По случай командироването на Събчев на турската граница от 2023 г. прокуратурата иска да привлече Костадинов като обвиняем на 17 април, тъкмо в деня за размисъл.
Подобна активизация не просто повдига въпроси, тя дава отговори. Те са още по-ясни на фона на иновацията, която ОДМВР – Пловдив, се оказа, че „изобретява“ за тези избори. Тъй като давността за престъпленията против политическите права на гражданите е обща, пловдивската полиция съобразява, че може да преследва и престъпления, извършени преди изборите през 2024 г. Затова и полицията прави акция в ромската махала, като провежда редица разпити на гласували на миналия вот. „Питаме ги някой плащал ли им е за миналите избори – те ни казват кой, признават си всичко – и така хем знаем купувачите за 19 април, хем имаме и признания за миналите“, обясняват неофициално от полицията в града.
Основателният въпрос е защо прокуратурата не се задейства по тези разследвания на ОДМВР – Пловдив, а срещу директора ѝ?
От всичко казано дотук изводът е видим. Прокуратурата върши политическа работа в защита на партийни интереси. Дали обаче с акциите си МВР ще свърши реална обществена работа, предотвратявайки опорочаване на изборите, ще се види по данните от т.нар. рискови секции след 19 април.
Капитал
