20.11.2018 | 13:39
Корнелия Нинова – Йоло Денев в пола
4:1 за лидерката на БСП на „кървавия” пленум
Драгомир Драганов

И какво толкова „кърваво“ се случи на предварително обявения и от т.нар. „вътрешнопартийна опозиция“, и от част от медиите за „кървав“ пленум на Националния съвет на БСП в неделя? Ами нищо. Или по-точно казано – поредната победа на здравите сили над здравия разум.

А ако го преведа на футболен език – пак „класическото“ 3:0 за Нинова. Е, хайде от мен да мине – 4:1.  Това „от мен да мине“ го казвам само заради поредната смяна на шефа на партийния орган. Голяма победа на опозицията, няма що! А че всичко останало било прието „единодушно“, т.е. и с нейните гласове, ми говори, че тя е силна повече пред медиите, отколкото в партията.

Нинова решила, че тази година няма да има конгрес? Ами всички „единодушно“ (или по-скоро послушно) се съгласили. Нинова решила, че няма да има промени в устава, т.е. тя ще бъде преизбрана „от цялата партия“? Пак съгласие… Нинова решила, че нейното отроче „Визия за България“ ще стане основополагащ документ за „победата на БСП“ в евентуални предсрочни избори? Няма проблем, тъй да бъде, преценило и заседанието на НС.

Е, някой тук да вижда „кръв“? Аз поне виждам една обезкръвена опозиция, готова „в името на единството“ да подвие опашка във всеки един момент, когато ѝ креснат „отгоре“.

Както и стана в неделя. Не станаха обаче ред други неща. Загледана за пореден път само и единствено в собствения си пъп и в лютата битка между вътрешните лобита и кръгове по интереси, БСП е напът завинаги да се прости с мечтите си някога да се върне във властта.

Всъщност влюбено в своето величие (а бих добавил – и алчност), сегашното ръководство на БСП като че ли не забелязва какво се случва не само в България, но и в Европа. Ами и там е в ход дълбока криза на „старото ляво“, по-известно като „традиционната социалдемокрация“. Да, и тя се превърна в една от двете големи „системни партии“, срещу които вече върви открит бунт.

Някъде го оглавяват националисти (да е жива и здрава Меркел, че ги окрили), другаде – популисти, умело яхнали масовото отвращение от оялите се днешни политици. Но факт е, че следвоенната европейска политическа система се тресе. При това – с неясен край за агонията ѝ.

Тя може да се развие главно в две посоки – гибел или изцеление чрез възраждане. Не забелязвам обаче БСП да полага някакви сериозни усилия за второто.
Обратно – под вече все по-очевадното еднолично ръководство на Нинова тя предпочита да си лежи на вече омръзналите на обществото мантри „Оставка“ и „Предсрочни избори“. И да се присламчва било към масови протести, било към позиции на държавния глава.

С което, между другото, прави лоша услуга и на двете страни. Защото те непрестанно са принудени да обясняват, че нямат нищо общо с това. Но Нинова, досущ като пиявица, винаги готова да се впие в чужд гръб, не пропуска нито един сгоден случай. С което, знам ли защо, все повече започва да ми прилича на един Йоло Денев в пола…

Последният ѝ кьорфишек стана т.нар. „алтернативен бюджет“. Бога ми, изследвал съм демокрациите и през ХХ, и през ХХI век, но чак такова чудо не бях срещал.
По принцип държавният бюджет се изготвя от тези, които мислят да го изпълняват и през следващата година, или поне докато са на власт. Да, логично е опозицията да има куп несъгласия с идеите на управляващите за начините, по които възнамеряват да го реализират.

Но не по-малко логично е тези несъгласия да прозвучат в пленарната зала между първото и второто четене на законопроекта. Дори и по простата причина, че за да поискаш някакви пари да се увеличат, трябва да кажеш и откъде точно да се вземат.

Но това са алтернативни предложения. Ама цял „алтернативен бюджет“ си е направо смехотворно…

А става направо и тъжно, когато в залата не чуеш и думичка от опозицията защо (примерно) се предвижда увеличение на чиновническите заплати с 10 процента (тук не броя бонусите, които наглите бюрократи си раздават за „добре несвършена работа“), защо държавата продължава да поема осигуровките им, които всъщност плаща не тя, а ние всички, защо не спира да товари най-бедните слоеве от населението с все по-високи данъци, такси и глоби, защо не въведе диференциран ДДС – за топлото, за лекарствата, за детските и инвалидните пособия и т.н.

Ама не – важното е да се шуми за „алтернативен бюджет“, който, естествено, никога няма да види бял свят. Но да се мълчи за безумните пари, които партиите получават като държавна субсидия (апропо, в Германия тя е 1 евро на глас, а тук – 6!), за всичките привилегии, които ползват политиците, включително и тези от опозицията.
И въобще да се мълчи за всичко, което е в тяхна полза, но лицемерно да се плаче колко „атнисоциален“ бил „бюджетът на властта“ и колко „социален“ е този на БСП. Ми спечелете изборите, поемете държавното кормило и го претворете от думи в дела!

Даже бих ви дал безплатен съвет – започнете с идеята за премахване на плоския данък, който въведе именно вашето правителство преди 11 години. Хем така бихте направили и още една крачка към Европа, където, както би казал шопът, „е те такова животно нема“…

Да, ама на заседанието на НС в неделя не чух нищо подобно. Освен „единодушие“, преминаващо в овчедушие, включително и на т.нар. „вътрешнопартийна опозиция“.
Е, така още дълго властта ще я миришете от все по-голямо разстояние…


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране