Според източници, близки до режима на Иран, страната обмисля възможността за атака срещу американски военни обекти в Европа, в случай че Доналд Тръмп ескалира военните действия. Техеран преценява вариантите си за повишаване на залога в конфликта, твърди Financial Times.

България е потенциална мишена

Двама представители на режима твърдят, че иранските сили са разглеждали възможността за удар по американски обекти в страни от Югоизточна Европа, като например България, която миналия месец одобри използването на авиобазата си „Безмер“ от американски самолети за дозареждане във въздуха.

Един от източниците добави, че Кипър, където през март британска авиобаза бе атакувана от дрон – също фигурира сред потенциалните цели за ответен удар при евентуална нова офанзива от страна на САЩ.

Според същите източници, иранските сили отделно са проучвали възможността за атака срещу подводни оптични кабели в Ормузкия пролив в случай на ескалация.

Тези заплахи отразяват непреклонния дух в Техеран, където мнозина в рамките на режима все по-често възприемат подновяването на войната като въпрос на това „кога“, а не „дали“ ще се случи.

Преговорите за повторното отваряне на Ормузкия пролив са в застой, а миналата седмица върховният лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей назначи представители на твърдото крило на висши постове в сферата на сигурността и армията. Във вторник Тръмп заяви, че не се водят и не са планирани никакви преговори или разговори с Техеран.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция и други военни командири предупредиха, че при евентуален нов пълномащабен конфликт Иран ще надхвърли досегашната си стратегия за атаки срещу американски военни обекти, енергийни съоръжения и друга инфраструктура в Близкия изток, като се насочи към цели на по-големи разстояния.

Миналия месец Гвардията отправи заплахи към Обединеното кралство заради използването на британски военни бази от страна на САЩ, като заяви, че „всяка база, използвана за нападение срещу иранска територия, ще се счита за легитимна цел“.

Заплахата е реална, но ограничена

Сидхарт Каушал, изследовател в лондонския мозъчен тръст „Кралски институт на обединените служби“ (RUSI), определи заплахата, която иранските ракети представляват за цели в Европа и други региони, като „реална, но ограничена“.

Иран би могъл да използва балистични ракети със среден обсег (като тези от серията „Шахаб“) срещу американски обекти в Южна и Югоизточна Европа, но според Каушал те биха срещнали трудности при нанасянето на щети на по-големи разстояния.

Според запознати източници, евентуалните ответни действия на Иран биха зависели от стъпките на Вашингтон.

Един от източниците посочи, че режимът подготвя план за разрастване на конфликта, в случай че Тръмп изпълни предишните си заплахи за атаки срещу иранската инфраструктура. Миналия месец американският президент заяви, че Вашингтон ще унищожава ирански мост или електроцентрала всеки път, когато Ислямската република атакува кораб в пролива.

Вторият източник заяви, че Иран няма да поставя „никакви ограничения“ на отговора си в случай на американска агресия. „Ако САЩ преминат границата, Иран ще се защитава на всяка цена, ще излезе извън пределите на региона и ще удари и Европа“, каза той.

Иран е в готовност

Иран демонстрира готовност да атакува отдалечени цели. През седмиците след началото на военните действия, започнати от САЩ и Израел през февруари, Вашингтон обвини Техеран в изстрелването на множество ракети – нито една от които не достигна целта си към Диего Гарсия, съвместна военна база на САЩ и Обединеното кралство в Индийския океан, намираща се на около 4000 км разстояние.

През март Турция съобщи, че системите за противовъздушна отбрана на НАТО са прехванали няколко балистични ракети, изстреляни от Иран, докато през същия месец британската военновъздушна база в Акротири, Кипър, бе ударена от дрон. По това време западни представители изразиха подозрение, че става въпрос за ирански дрон, изстрелян от регионални прокси сили, а не директно от Техеран.

Според запознати източници, извършената миналия месец от Иран атака срещу американската база в Йордания, при която загинаха трима американски военнослужещи, е била най-прецизният удар на далечно разстояние, осъществен от Ислямската република, и е демонстрирала способността ѝ да поразява цели на големи разстояния.

„Това беше и послание към Европа: тя може да бъде достигната от ракети, така че трябва да знае каква позиция да заеме в тази война“, заяви първият източник и добави: „Една много голяма грешка, като например удар по наша инфраструктура, би могла да доведе до разрастване на войната извън региона и достигането ѝ до Европа.“

Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран от юни се разпадна миналия месец, след като Техеран атакува плавателни съдове в пролива, а двете страни се обвиниха взаимно в нарушаване на временното споразумение; това доведе до поредица от ответни удари и подновяване на американската блокада на иранските пристанища.

Седмици на дипломатически усилия не доведоха до пробив за повторното отваряне на морския път и възобновяването на преговорите за по-мащабно споразумение за прекратяване на войната, а Тръмп все повече се разочарова от патовата ситуация.

Някои представители на иранския режим се опасяват, че Техеран рискува да преиграе. Мнозина твърдолинейни фигури в системата смятат, че на САЩ не може да се вярва за изпълнението на каквото и да е споразумение и че Иран трябва да наложи по-висока цена на Вашингтон, за да гарантира спазването на задълженията по евентуално окончателно споразумение.

Иранските анализатори разтълкуваха този ход като знак, че фигури като Мохамад Багер Галибаф, главният преговарящ на страната, засега са оставени на заден план, тъй като перспективите за постигане на трайно споразумение изглеждат все по-мрачни.