Дребни сметки за голям проблем: собственото жилище на българския Том Круз.

В продължение на десетилетия съотношението цена-доход е служило като ясен критерий за достъпност до жилище. В исторически план съотношенията до към 3:1 (цени на жилищата спрямо три пъти годишния доход на семейство) са се тълкували за отлични и много добри.

През 1990 г. средностатистическият американски дом е струвал около 2,8 пъти дохода на семейство. Днес е почти 6,5 пъти. Глобалната разлика в достъпността не се намалява, а се ускорява.

––––––––––

Лошото минало до 1989 г.

До 1989 г. сметките за покупка на собствено ново (макар и панелно) жилище в България показваха съотношение от около 3,2 пъти. Ето основанията за сметката: средна заплата 200 лв., цена на тристайното жилище 15 000 лв.
Тежко минало!

––––––––––
Благоденствието в „клуба на богатите“

В момента – при средна работна заплата от 2 443 лв. на човек на месец, ако семейство от двама души получава точно такава заплата, годишният им доход е към 30 000 евро (29 316 евро).

Средните цени на жилищата в България варират значително в зависимост от града, квартала и вида на строителството, но нека се спре само върху новото строителство, което поддържа цена от около 2 000 евро на квадратен метър. За едно тричленно семейство (майка, баща и едно дете – типичният профил на „престрашилите се“ да имат деца тук), минималният размер на едно средно жилище е приемливо да бъде към 90-120 квадранти метъра.

Следователно, при минимум 90 квадратни метра цената на жилището ще е около 180 000 евро. В сметката не слагаме лихвите и други допълнителни плащания и такси (не само към банката).  Или, сега съотношението цена на жилище към три пъти годишния доход на семейството ще е (180 000 : 43 974) 4,09.

Незначително нарастване, нали? От 3,2 пъти на 4,09 пъти.

Само че…
🕰️ До 1989 г.
В социалистическа България почти всички трудово заети граждани (над 90%) са били наети в държавния сектор и са получавали регламентирана заплата, която е била близка до средната за страната. Разликите между най-ниската и най-високата заплата са били ограничени от нормативни тавани, а допълнителните доходи (напр. от частна дейност) са били минимални или забранени. Това означава, че много голям дял от населението е получавал заплата около средната, особено в индустрията, образованието, администрацията и здравеопазването.
📊 През 2024 г.
Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е бил около 2.31 милиона души, което е приблизително една трета от населението. Въпреки това, реалният дял на хората, които получават точно средната и по-висока заплата, е малък — поради големите разлики между ниско и високо платените професии. Повечето хора получават заплата под средната, тъй като тя се изчислява като средно аритметично, а не като медиана. Това означава, че високите заплати на малка група повишават средната стойност.
________________________________________
📌 Обобщение
Период Дял на хората с доход около средната заплата
До 1989 г. – Над 70–80% от трудово заетите
2024 г. – Под 30% от трудово заетите

Разбрахте, българите са подложени на двойна гилотина:

(1) по-високо съотношение „цена на жилище – три годишни доходи на семейство“;
(2) почти три пъти по-малък дял трудещи се със средни и по-високи доходи.

Даже за „Том Круз“ (Томислав Крумов – пра-пра-правнук на хан Крум) – ако е средният наш съгражданин – да си купи жилище в България е Mission Impossible…

Прекрасните наши лидери, които направиха прехода, сега са мултимилионери (живи и покойници), но „средният“ и „дребният“ българин са измамени на едро! Ако не вярват, вижте данъчните декларации на „успелите българи“ в МС и НС. От 3 до 300 апартамента, не само в България.

Малко наслада от проблемите на „другите“.

🏙️ В Хонконг средната цена на жилище е близо 19 пъти по-висока от три пъти средния доход. Притежаването на имот тук граничи с фантазията, дори за хората от горната средна класа.

🌉 Сан Франциско и Лос Анджелис се движат около 12:1, което прави Калифорния епицентър на жилищната криза в САЩ.

🌁 Изненадващо, Торонто сега се присъединява към недостъпния елит, със съотношение над 10:1, обусловено от търсенето, породено от имиграцията, и ограниченото предлагане.

Според ООН, до 2030 г. се очаква над една трета от градското население на света да живее в бедняшки квартали или неформални жилища, ако тенденциите за достъпност не бъдат контролирани.

––––––––––––––

Има и добри примери!

В италианската програма „жилища за 1 евро“ стотици средновековни села са продали имоти за едно евро – при условие че купувачите се ангажират с ремонт. Някои от тях сега са туристически бижута. Вътрешните градове на Португалия, като Гуарда или Каштелу Бранко, предлагат жилища за под 100 000 евро — с обществени програми, стимулиращи чуждестранните пенсионери и работещите дистанционно.

Токио се превърна в пример за достъпност чрез… строителство. Градът издава повече разрешителни за жилища от която и да е западна столица , поддържайки стабилни цени въпреки нарастването на населението. Заслужава си да се отбележи, че в Токио предлагането на жилища изпреварва създаването на домакинства от десетилетия и в резултат на това средните наеми леко са спаднали през последните 20 години.

И дано семейството на нашия Томислав Крумов наистина скоро се усмихне на ново жилище (плюс две дечица)!