Аз съм от незнайните в прованса, от 13 години извън активната журналистика. Нас ни отстреляха отдавна. Всеки си направи собствен сайт, но никой не рекламира в него от страх.

Спираш да пишеш след поне година опити да оцелееш. Неуспешни. Никой не ти дава реклами.Умираш от глад, докато едновременно с това рискуваш всеки ден да те пратят в съда. В това време некадърни колеги, платени от ГЕРБ си живуркат като „журналисти“, тиражирайки опорки като „новини“ и промиват мозъци. Затова ДПС и ГЕРБ печелят хиляди гласове от прованса.

Първо убиха нас. Затвориха ни устите, ние си страдаме, вием по местните групи, никой не ни взима насериозно и никой не ни взима на работа – всеки в обществото си мисли, че това е наш личен проблем.

Вариантите са три:

1. Продаваш се на ГЕРБ и ДПС;

2. Оставаш чист и гладен на гърба на семейството си, което те храни;

3. Работиш в кухня като колежка, бивш кореспондент на Дарик и БТА.

Но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО те плюят в местните социални мрежи троловете на ГЕРБ (бивши колеги под прикритие). И никой, никой не ти помага, а всички са идвали някога да им помагаш ти.

Това е причината да подкрепям Цънцарова, не ми е любимка, но е от последните, които се готвят преди работа и имат смелост да задават въпроси, извън дежурното: „Как се чувствате?“

Пропуснах варианта: опит за работа с ГЕРБ, все пак друго няма в прованса: даваш всичко от себе си в началото, докато осъзнаеш, че нямаш право на собствено мнение, че професионализъм за тях нищо не значи, дават ти аванс в началото, но в един момент разбираш, че те употребяват и при първа възможност ще те поставят натясно с някой документ, който знаеш, че не трябва да подписваш (някои не се усещат) и накрая решаваш, че с тия хора не може да се работи честно, професионално и в крайна сметка, безопасно. Напускаш или чакаш да те уволнят: случиха ми се и двете. В социалните мрежи чернилката за теб се лее като дъжд в „Сто години самота“ или поне като в браздите на Белчо и Сивушка. Версията относно теб е: „Дадохме ти шанс, не ставаш и затова си аут“. Малко по-добре се чувстваш, когато разбереш, че не си единствен.

НО КАКВО ПЕЧЕЛИ ОБЩЕСТВОТО от тия съсипани съдби на почтените хора? – печели Бойко и Пеевски, драги читатели /потребители/зрители и слушатели. ЧЕСТИТО!

P.S. Благодаря за възможността да пиша очерци и интервюта извън актуалната политическа тема в местно фирмено издание! Това ми дава отличния шанс да познавам обикновени хора, достойни за уважение. Това пречиства.

Диана Рамналиева, Казанлък