Помните ли времената, когато сцените на Българската социалистическа партия не можеха да започнат и да завършат без гласа на Веселин Маринов? Тогава той беше не просто изпълнител, а символ. Бардът на една политическа кауза, неизменна част от нейната емоционална оркестрация. Нямаше митинг, нямаше кампания, в която неговото присъствие да не бъде почти ритуално.

После дойде 2009-а – година на пречупване. Политическият вятър смени посоката си, а заедно с него и онези, които винаги умеят да се подреждат по течението. Тогавашната победа на Бойко Борисов не просто размести пластовете, тя пренареди лоялностите. И Веселин Маринов вече не беше бардът на БСП, а гласът на новата власт. В онзи период прозвуча и емблематичната песен „Родната полиция ни пази“ – химн не толкова на сигурността, колкото на новото политическо подреждане.

Днес историята се повтаря. Настъпва нов момент на пренастройване. Слънчогледите – онези вечни символи на приспособимостта – отново започват да се въртят. Те не гледат към корените си, не търсят почвата, която ги е хранила. Те търсят светлината. Най-силната, най-властната, най-обещаващата.

България се събуди с нов център на власт. Проектът около Румен Радев започва да придобива очертания, които не са чужди на българската политическа традиция – пирамидална структура, концентрирана воля, еднолично вземане на решения. Познат модел, който вече сме виждали. И точно в това се крие парадоксалната му сила – той не плаши, а успокоява онези, които са свикнали да се движат около един център.

За досегашните поклонници на Борисов преходът няма да бъде драматичен. Напротив – той ще бъде плавен, почти естествен. Защото не става дума за идеология, нито за принципи. Става дума за достъп до ресурси, до влияние, до власт.

И ето как започва голямото прелитане. Олигарси, бизнесмени, кметове, съдии, прокурори, медии, социолози, самопровъзгласили се „общественици“, артисти – всички онези, които умеят да оцеляват при всяка власт, вече настройват компасите си. Те не се колебаят, не се разкъсват от морални дилеми. За тях посоката е ясна – към новото слънце.

Същите тези хора, които вчера бранеха статуквото, днес ще говорят за промяна. Същите, които защитаваха едни, утре ще възхваляват други. Защото тяхната вярност никога не е била към идеи – тя винаги е била към източника.

Администрацията, изградена под знамето на ГЕРБ и ДПС, няма да се разпадне. Тя просто ще се пренареди. Повечето хора ще останат, само портретите по стените ще бъдат сменени. И поклоните ще продължат със същата дълбочина, със същото усърдие.

Това не е нова история. Това е българската политическа константа – вечната миграция на удобството.

Кралят е мъртъв – да живее кралят.

Стефан Минчев