Телевизионните репортери все се чудят, защо искат да ги бият или поне да счупят камерите им.
Отговорът е лесен: защото обикновените хора ги приемат като адвокати на Властта.
Никога обаче един министър или депутат няма да им посегне, защото само им се мазнят.

Тия дни имаше чудесен повод някой репортер да си изпроси боя от вицепремиера Валери Симеонов – и така да стане герой поне за един ден. Но пропуснаха и този златен шанс.
В новините на Би Ти Ви показаха, как изгониха от заседание на Тристранния съвет омбудсмана на Републиката Мая Манолова.
Всички зрители видяха този резил.
Но след това взе думата Симеонов – и репортерите покорно го слушаха, докато той ги назидаваше, че това е фалшива новина.
Никой от тях дори не гъкна.

Този епизод бе ново свидетелство за разпадното веселие във Властта.
Някои хора там очевидно здраво се стараят да оглавим класацията за най-идиотска държавна администрация в света.
Преди време Симеонов даде на прокуратурата свой колега министър, сега гонят омбудсмана, утре като нищо ще изгонят и Падишаха от заседание на кабинета, засега го пощипват по всеки повод, сетне му се извиняват – Майтап бе, Пади, патриотите говорят вече на три езика – един или двама от тях плюят, третият маже.

Отлични условия за репортери, които наистина си търсят боя.
Обаче те се репчат на очумените селяни-бедняци.

Те пък пак изгониха телевизионен екип – не им вярват, това е единствената причина. И са прави хората.
Не са сигурни, какво ще остане от думите им, как ще ги омачкат, дали изобщо ще ги разберат.

Грозен беше натискът на репортер на Би Ти Ви да научи, кой организира протеста на потърпевшите от евтаназията на заразени животни.
Какво значение има, кой е – който ще да е, хората трябва да бъдат чути.
Сега и цензори на протестите ли ще ставате?

Понеже се страхуват от Властта, медиите все гледат да заметат някак Истината.
Напоследък се изхитриха да прилагат един нов номер: просто огласяват поредния факт/скандал, набързо го претупват и хукват към следващия.
Така малките истини не могат да прераснат в Голяма.

Например, повтарят като папагали, че контрабандата на цигари е почти нулева.
И, след известно време, без да им мигне окото, съобщават, че през миналата година над 200 /двеста/ милиона лева са загубите на държавата от нелегален внос на цигари.
Оставят двата факта в насипно състояние и хукват към следващата правда.

Или съобщават, че над 40% от българите не биха подали сигнал за корупция.
Пак по същото време научаваме, че 25% е делът на сивата икономика у нас. И никой не си прави труда да направи връзка между едното и другото. Всяко нещо, което изисква усилие, по-голямо от това за една прозявка, ги оставя безразлични.

Сивата икономика, извън всичко останало, превръща и обикновените хорица в съучастници в престъпление, разяжда морала им, заразява ги с чума, не по-малко страшна от оная по животните.
Какво сега, и хората ли ще евтаназират?
Искам да кажа, извън традиционните методи, с които ги морят – безпаричие, недолекуване и целият останал репертоар.

Врявата около чумата даде възможност да се замете още един позорен факт: според проучване на Евростат, 42% от смъртните случаи у нас е можело да бъдат предотвратени. 42 процента!
Ако свържем този факт с срамната ни лидерска позиция в различни класации за смъртност, ще се изправим пред нещо нечувано.

Проблемът е, че ония репортери, които уж си търсят боя, гледат на Народа като на един прост пълнеж към мизерните си новини, като на ненужен миманс, който се натрапва в „Историческите“ дела на Властта.
А за нея отделният Човек отдавна е загубил цената си – забелязват го, колкото да нагласят поредния водевил.

И опозицията търкаля постни игрички.
Последният Вот на недоверие предизвика само иронични подмятания, заради липсата изобщо на смислени дебати – и съвсем справедливо, защото опозицията се държи като някакъв канцеларски плъх, който записва единствено прегрешенията на Властта, тя е някакъв усърден летописец на претенции, толкова.
Удобно и за едните, и за другите.

И никой не брои Народа като опозиция – а не е ли тъкмо той същинската опозиция?
Гласът му обаче се чува като нещо нечленоразделно – писъци по избити животни, плач от издавени села и пр. – всичко това се слива в протяжният вой на един обезверен и дори анимализиран Народ – няма кой да го преведе обаче този вой на езика на Разума.

Когато не се чува Народа, тогава всичко може да се изговори.
Отдавна не съществува мярка за приличие.
Някой може да надува перки край автомобила „Бугати“ за пет милиона, който току-що си е купил.
Но и през ум не му минава, че това е безтактно, парвенюшко, истински големите пари не крещят, те шепнат – както казваше един автор.

Друг богаташ ни съобщава, че от неговата камбанария България била цъфнала и вързала, така му изглеждала.
Само от вестник „Галерия“ му казаха да си наляга парцалите – и защо.
Другите медии си замълчаха, понеже той им подхвърля по някоя наградка.
България е цъфнала и вързала, но тук-там все се намира по някой несретник – като онзи клошар от село Балван, който изведнъж се оказа собственик на фирма с милионни задължения, принадлежала по-рано на онзи от камбанарията.
Е, да, когато си се отървал по толкова артистичен начин от борчовете си, можеш да говориш, каквото ти падне, пък и да подхвърляш по някой кокал и на гладниците от медиите.

Изтърбушиха публичното говорене, оскотиха го, държат се с него като серийни изнасилвачи.

Бъчварова, например, казва: „Не сме имали по-подготвени министри“. Това не се нуждае от коментар. Тя пък направо се гаври с публиката.

Мнозина са в плен на екзалтацията – обаче най-често тя е принудена, притворна.
Най-тежката й форма е, когато екзалтантът е повярвал на собствените си недомислици.
Все едно, че говорят сами на себе си.
Хвалят се като неизлечими комплексари.
Да полудееш от изсилванията им.

„България промени имиджа си, повярваха и се вслушаха в нас“ – казва Лиляна Павлова.
Сякаш България до Председателството е била някакво диво място, катун за примитивни, недонаправени хора.

Според Радев, вътрешният министър, изобщо не личало, че охраняват Председателството – стотици хиляди софиянци са свидетели и потърпевши тъкмо от обратното.
В същото време, стана ясно, че 114 лица, издирвани от Интерпол, са получили български паспорти.
Това не го казва някой недобит от тукашната свобода на словото репортер, а авторитетния „Нувел обсерватьор“.
Споменава се още, че поне един министър и един вицепремиер са в схема за придобиване на българско гражданство – но никой не намери време да се похвали и с тази афера.

И да ви кажа, добре, че Юн-кяр все е подпийнал.
С някой трезвеник щяхме да имаме доста по-големи ядове.

Всеки повод да се измъкнат от Чумата, във всичките й проявления, им е добре дошъл на телевизиите.
Сега пък се заплеснаха по Тръмп – не ви дават да припарите до едни мъртви овце – а вие все се бутате там, където не ви е мястото.

Чоплиха общата пресконференцията на Тръмп и Путин, повече от чумата.
Набутаха и психолог в една емисия – според него, езикът на тялото на двамата президенти говорел, че нищо не са постигнали.
Въпросните психолози сякаш оглушават, докато ги облизва телесния език.
Тръмп и Путин бяха повече от ясни: отношенията ни са добри, няма руска намеса при избора на Тръмп.
„Не – казват нашите гарги.– Имаше“.
На една от тях дори й се прииска импийчмънт на Тръмп, а ако е възможно – направо евтаназия.
Дори Путин се наложи да каже, че също е работил в разузнавателна служба и знае как се правят понякога „досиета“, като това за руската връзка на американския президент.

И, разбира се, в Би Ти Ви не минаха без любимия спец на Теодора Енчева – Стефан Тафров.
Той ще спаси демокрацията в САЩ.
Добре, че никой не обръща внимание на гаргите.

***

Още текстове от Кеворк Кеворкян прочетете във „Фейсбук“: