Posts Tagged ‘Баба Марта’

Честита Баба Марта!

Posted on: март 1st, 2024 by МИГ No Comments

На 1 март по традиция слагаме мартеници – за здраве, радост, късмет и в очакване на настъпването на пролетта.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи още траките, съобщава БНТ. С това символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазват от болести и уроки. Свалят се тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Гърция, Румъния и Молдова.

Честита Баба Марта!

Posted on: март 1st, 2022 by МИГ No Comments

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.

Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

Всяка година на 1 март българите си подаряват мартеници (мартенкибайници) – преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и щастие. Българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.

Честита Баба Марта!

Posted on: март 1st, 2021 by МИГ No Comments

Българите почитат днес обичая „Баба Марта“, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен „мартеница“, за здраве и сила през следващата година.

Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана.

Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Честита баба Марта!

Posted on: март 2nd, 2020 by МИГ No Comments

Честита Баба Марта!

Posted on: март 1st, 2020 by МИГ No Comments

В първия ден на месец март, по стара традиция българите си честитят Баба Марта и си подаряват мартеници, с които се закичват за здраве. От незапомнени времена българинът посреща Баба Марта, окичен с червено-бели конци.

„Хубави мартенички, да зарадват много семейства и много деца. Аз имам пет внука, дъщерята е в Испания и си ги слага. Тази традиция е наша, българска и тя не се губи“, казват хората.

По обредната си същност мартеницата е амулет. Етнографът доц. Йорданка Манкова обясни: „Според традиционното народно мислене, заедно с добрите сили през пролетта се събуждат и някои демонични сили. И, за да бъде предпазен човекът от зловредни влияния, народът ни си е измислил едно отгонително средство. Заедно с това с нея се пожелава и дълголетие – символът на белия цвят, червеният цвят е едно обредно универсалие. Откакто свят светува по българските земи мартеницата е гонела беди, болести, нещастия, пазела е от уроки“.

Някога във Врачанско оплитали мартениците около чесън, защото вярвали, че така ще спрат караконджулите. Днес врачанска майсторка предлага мартениците с кратунки за добро настроение: „За мен е важно да има чувство за хумор, защото в днешно време ми се струва, че хората са много тъжни, замислени, и е хубаво, като видят нещо весело, да се усмихнат“, споделя тя.

Честита Баба Марта!

Posted on: март 1st, 2019 by МИГ No Comments

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.

Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Обичаят за връзване на Мартеница на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.

В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.

Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия – континентът, в който първоначално живеят българите – традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

Честита баба Марта!

Баба Марта ни посреща със слънце и с температури до 22 градуса

Posted on: март 1st, 2017 by МИГ No Comments

През нощта ще преобладава ясно време, но в низините и в крайбрежните райони отново ще се образува мъгла. Ще е почти тихо. Минималните температури ще са предимно между 1° и 6°. Атмосферното налягане ще се понижава и ще е по-ниско от средното за месеца.

През деня над по-голямата част от страната ще е предимно слънчево. До обяд ниската облачност в низините и по Черноморието ще се разкъса и намалее, мъглата ще се разсее. Ще се появи до умерен югозападен вятър, който северно от планините ще се усилва. Ще бъде топло с максимални температури от около 12° в районите с по-трайна мъгла, до 22° на места в Предбалкана. След обяд от запад ще започне ново увеличение на облачността. Привечер и през нощта срещу четвъртък, с ориентиране и усилване на вятъра от запад-северозапад, през страната ще преминава студен атмосферен фронт. От запад на изток ще превали дъжд, в планинските райони – сняг.

Над Черноморието преди обяд ще е с ниска облачност или мъгла. След обяд видимостта в повечето райони ще се подобри до предимно слънчево, но на север от Варна облачността ще се задържи значителна. Ще духа слаб до умерен юг-югозападен вятър. Максималните температури ще са от 10°-12° в северните райони, до 16-18° по южното крайбрежие. Температурата на морската вода е 5-6°. Вълнението на морето ще е 2 бала. Над планините ще бъде предимно слънчево, но след обяд от запад облачността ще започне да се увеличава. Ще духа до умерен, по върховете и временно силен югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 11°, на 2000 метра – около 5°. Още преди полунощ, с преминаването на атмосферен фронт, в масивите от Западна България ще започнат валежи от дъжд, над 1500 метра – от сняг, а вятърът ще се ориентира от северозапад и ще се усили.

В четвъртък до обяд в източните райони все още ще превалява, а в Западна България ще бъде слънчево. До края на деня и над Източна облачността ще се разкъса. Вятърът ще отслабне. Дневните температури слабо ще се понижат. В петък и събота сутринта ще е студено, но през деня ще се затопля. През втория ден максималните температури ще са между 13° и 18°. Ще бъде предимно слънчево.

Честита Баба Марта!

Posted on: март 1st, 2015 by МИГ No Comments

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.

Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко  и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.

В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.

Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия – континентът, в който първоначално живеят българите – традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

От моето сърце ще взема червеното, от твоето лице ще взема бялото и ще нарека нашата мартеница за здраве, късмет и любов! Честита баба Марта!