Една от новите звезди на Лудогорец Стефан Баджи даде интервю за сайта в родината си Сенегал „13football.com“. В него 29-годишният полузащитник говори за „орлите“ и разкри за най-трудните периоди в живота си.
– Стефан, как се озова в Лудогорец? Защо избра да продължиш кариерата си в българското първенство?
– Изборът го направих, след като внимателно обмислих нещата. Считам, че взех правилно решение, защото Лудогорец е отличен клуб, който всяка година играе в евротурнирите. Лудогорец ме следеше цели две години. Най-накрая успяхме да се споразумеем това лято. След като пристигнах, се чувствам много добре. Реших да не остана в Турция, въпреки че имах няколко предложения от клубове от тази страна. Просто исках да опитам нещо различно.
– Как ти се струва нивото на футбола в България?
– В първенството играя само в големите мачове. Но съм на терена във всеки двубой Лига Европа.
– Защо се получава така? Не искаш ли да играеш във всичките двубои?
– Така е. Аз съм футболист, който иска да е на терена винаги. Но треньорът преценява нещата, а аз нямам право да настоявам много пред него. Играя в четвъртък – тогава са мачовете в евротурнирите. След това през уикенда, ако ни предстои дерби, пак съм на терена. Ако ли не, треньорът предпочита да ми даде почивка. Това е.
– Норвегия, Турция, Белгия – играл си в тези страни. Не е ли отиването в България нещо като подготовка за край на кариерата ти?
– Не дойдох в Лудогорец да се крия. Та аз играя в значим и амбициозен клуб, който се представя добре в Европа. Това е най-големият тим в България, има 8 последователно спечелени титли. Пак ви казвам – направих правилния избор. Можеше да остана в Турция, но в по-малък клуб, такъв, който е встрани от вестникарските заглавия. За момента не съжалявам за решението си да дойда тук.
– Предстои Каса Спорт да отбележи 50-годишнината си. Какво означава за теб този клуб?
– Означава много. Той винаги ще е в сърцето ми, защото ме е подкрепял много. Аз също съм направил доста за клуба, който на практика ми даде всичко. Надявам се да мога да присъствам на част от тържествата!
– Кои са най-хубавите ти спомени от Каса Спорт?
– Отидох като юноша старша възраст. Това се случи през 2009-а, останах там 3 години. Това бяха три незабравими сезона! Ако сега всеки в Сенегал знае кой съм, то това е благодарение на Каса Спорт. Бях част от златното поколение, събрани бяхме талантливи играчи. Част от съотборниците ми много ме подкрепяха. Направиха живота ми лесен на терена и извън него. Това важи и за президента Ноа Сисе. Няма да забравя помощта, която ми оказа тогава, когато баща ми бе много болен и нямаше никакви пари. В деня, в който татко почина, бях в групата за мача. Разбрах за смъртта му по време на обяда преди срещата. Въпреки това поисках да играя. Каса спечели, а аз отбелязах един от головете. След края на мача дори ръководството слезе в съблекалнята, за да сподели болката ми. След това с автобуса всички от отбора отидохме у нас. Беше много труден момент, но не съжалявам, че играх в онзи двубой. По време на срещата почувствах подкрепата на всички, на целия регион. Затова и винаги ще остана свързан с клуба.
– Периодично подаряваш екипировка, това ли е начинът да се отблагодаряваш?
– Да, правя го откровено, но не съм единствен. Със съотборниците ми от онзи период създадохме организация „Всички за Каса“. Там обсъждаме с какво да бъдем полезни на клуба и какво да правим.
– За последно игра за националния отбор преди 4 години, явно треньорът не разчита на теб? След толкова дълго отсъствие, „сложил ли си кръст“ на селекцията?
– Ни най-малко. За националния отбор никога няма да затворя вратата. Аз съм продукт на Сенегал и никога не съм крил националността си. Когато страната ми се нуждае от мен, аз съм насреща. Има треньор, който е там, за да прави избори. Ние трябва да ги уважаваме. Наред с това аз окуражавам новата генерация, която получава повиквателни.