Posts Tagged ‘банкови такси’

БНБ изнесе шокиращи данни за банковите такси

Posted on: февруари 24th, 2025 by МИГ No Comments

Смразяващи данни за банковите такси изнесе БНБ. Анализът показва, че миналата година се е случило най-бързото им повишение. БНБ публикува средния размер на цените на най-масовите банкови услуги, но тази информация се използва единствено за изчисление на „приемлив“ размер на таксите по т.нар. разговорно „сметка за бедни“:

-платежна сметка за основни операции. С други думи, банките ще коригират таксите в посока нагоре и на тази сметка, която е въведена в целия ЕС като услуга за най-уязвимите клиенти на банките.

Така например към 31 декември 2024 г. средният размер на откриване на обикновена разплащателна сметка в офис на банка вече струва 4.65 лв. Ако към сметката има издадена дебитна карта, таксата пада на 3.49 лв. Година по-рано в предишното проучване на БНБ цените са били съответно 4.17 и 3.10 лв.

За една година месечното обслужване на сметка в банката се е повишило средно от 4 лв. през 2023 г. до 4.20 лв. през 2024 г. Тези 20 стотинки за 12 месеца на година правят допълнителен разход от 2.40 лева за клиентите.

Таксата е задължителна и се начислява независимо дали по сметката има движение, или не. Обслужването на сметка с дебитна карта традиционно е по-евтино и за миналата година ежемесечната такса е възлизала средно на 2.81 лв. при 2.77 лв. през 2023 г. Минимална разлика, едва с една стотинка, има и при таксуването на операцията „закриване на сметка“ – през 2024-та за нея сме плащали 4.14 лв.

Най-солените такси обикновено са при операции на каса в банковия офис. Така теглене на пари на каса до 1000 лева е струвало на физическите лица средно 4.04 лв. Това е една от малкото такси, които са поевтинели, защото година по-рано сме плащали 4.10 лв. Изчисленията на средната цена на тази услуга обаче са малко аморфни, защото банките таксуват по особен начин – те залагат процент от изтеглената сума, но задължително поставят и минимална сума, която да е комисиона за тях. За 2024 г. тя е 0.67%, или минимум 6.73 лв. При публикуването на данните БНБ изчислява среден размер на таксите за всеки от двата подхода на търговските банки, съобщават оттам. Същото важи и за услугите „теглене в брой от разплащателна сметка на банкомат на банката, издател на картата, и на друг“.

Централната банка е изчислила, че за най-масовата услуга на банкомат през миналата година сме плащали средно по 39 ст. за всяко теглене на банкомат на банката или 1.17 лв. при ползване на чужд банкомат. Учудващо, но първата такса не е мръднала от 2023 г., а втората е поевтиняла с 2 стотинки.

Без промяна остава плащането с карта на ПОС терминал в търговски обекти, нещо, което все повече хора правят. Услугата е без такса.

Започва национална подписка за таван на банковите такси

Posted on: януари 27th, 2025 by МИГ No Comments

Гражданската платформа “Изправи се.БГ“ започва национална подписка за въвеждане на таван на банковите такси, съобщи председателят на организацията Мая Манолова пред журналисти при старта на подписката пред БНБ.

От “Изправи се.БГ“ са изработили законопроект за таван на банковите такси, който е внесен от “БСП-Обединена левица“ в парламента, и настояват да бъде разгледан от народните представители.

“Тъй като сме се убедили, че действат единствено и само под натиск, затова започваме национална инициатива, ще съберем подписка, с която ще покажем на депутатите колко техните избиратели наистина очакват да се въведе таван на банковите такси и да получат някаква защита от народното представителство”, заяви Манолова.

Тя обясни, че смисълът на този законопроект е да направи таксите разходопокривни, т.е. размерът на банковите такси да се определя от стойността на услугата. Контролът и надзорът за видовете и размерът на банковите такси възлагаме на Българската народна банка, която според законопроекта трябва да изработи методика за вида и размерите на таксите и всяка една от банките да защити пред БНБ вида и размера на банковите такси, които налага на физическите лица и на бизнеса, посочи Манолова.

Предвидили сме и драконовски санкции в размер до 5% от годишния оборот на съответната банка за налагане на прекомерна банкова такса, допълни тя.

Манолова заяви, че се налага законопроектът да бъде разгледан и приет в бърз порядък, защото от Нова година банките отново започнаха да увеличават таксите, като увеличенията на някои такси са от 20 до 40 % и се отнасят до внасяне и теглене на пари, преводи, теглене на суми от банкомат.

Според Манолова тези увеличения на банковите такси не се налагат от икономически или финансови причини. Тя посочи, че печалбите на банките и през миналата година са от порядъка на 3,4-3,5 млрд. лева, като от тях 1,5 млрд. лева е печалбата от банкови такси и комисионни.

Мая Манолова е на мнение, че поскъпването на живота изисква намеса на държавата в подкрепа на нейните граждани. Такава подкрепа заради увеличените разходи за живот предоставят множество европейски държави, включително през миналата седмица в съседна Гърция влезе в сила закон, който отмени банковите такси за някои плащания – без такса за плащане на задължения към бюджета, за плащане на битови сметки – ток, вода, парно, на застрахователи, както и за преводи между физически лица до 500 евро, отбеляза тя.

Значително бяха намалени и други такси, отново за преводи между физически лица до 5000 евро, които са буквално в рамките на един лев – в пъти по-ниски от таксите в България, а за теглене на банкомат в отдалечени населени места в Гърция изобщо не се събира такса, допълни Манолова.

Съобщение за сметките ви в ДСК, ОББ, ЦКБ, ПИБ, Пощенска банка: Нови такси в разгара на лятото

Posted on: юли 21st, 2024 by МИГ No Comments

Банките повишиха част от таксите в разгара на лятото, като най-често се вдига таксата, която ни взимат за внасяне и теглене на пари.

От 17 юли ОББ вече взима за теглене на пари от банкомат на самата банка минимум 20 стотинки или 0,1% от сумата, която теглите. Преди това таксата беше 30 стотинки, независимо колко пари ще изтеглите. Ако ползвате устройство на друга банка, таксата става 0,1% от сумата плюс 1,17 лева, при 1,30 лева досега. Сериозна такса ще ви вземат, ако решим да теглим парите си на каса в банката. За това вече плащаме двойно – минимум 4,89 лева или 1% от сумата, като преди това таксата  е била 2 лева или 1% от сумата, предаде “Парите ни”.

За справка колко пари имате в картата вече дължите 0,98 лева независимо от какъв банкомат правите това. Преди таксата е била 0,40 лева от банкомат на ОББ и 0,60 лева от такъв на чужда банка. За да ви активират картата след 3 грешни ПИН, вече взимат по 9,78 лева, като досега за тази услуга нямаше такса. Отпадат и преференциите за карти на деца от 14 до 18 години, като за теглене от тези карти също ще се плаща минимум по 1,17 лева плюс 1% от сумата.

Банка ДСК също променя част от таксите си, като повече пари ще взима на клиентите за обслужване на разплащателна сметка с дебитна карта. Месечната такса става 2,99 лева от 2,74 лева сега. Толкова вече ще плащат и студентите, които имат издадена Младежка карта. Банката въвежда и нова такса за теглене на свободни средства по запор, като на клиента ще му взимат минимум 9,78 лева и 0,80% върху цялата сума. За банков превод таксата скача на 7 лева от 5 лева сега, а ако решите да си платите местните данъци и такси това ще ви струва вече 0,70 лева, а не 0,50 лева както досега.

От 1 август Централна кооперативна банка пък ще взима повече пари, ако клиент поиска справка за парите си на хартиен носител. Сега тази услуга струва 2,05 лева на страница, а вече ще плащаме по 3,91 лева на страница. В края на май банката вдигна таксите за теглене на пари от банкомат в чужбина на 2,50 евро плюс 1,5% от сумата от 2 евро преди това.

Пощенска банка вече е уведомила клиентите си, че ще повиши част от таксите и комисионите от 10 септември. Откриването на разплащателна сметка вече ще струва 1,08 лева при 1 лева сега. За обслужването й на месец пък ще се плащат  2,93 лева при 2,75 лева сега. За получаване на съобщение чрез СМС за теглене или получаване на пари таксата става 0,14 лева при 0,12 лева сега. Повече пари ще ви изтеглят и ако си плащате битовите сметки с картата – 0,39 лева при 0,35 лева сега.

Нови такси въведе и Първа инвестиционна банка още от средата на юни. Така за откриване на разплащателна сметка в офис на банката ни взимат 6 лева, а за внасяне на пари в брой – минимум 2 лева и 0,25% от сумата. За платежна сметка откриването ще струва 4,16 лева на място, а ако към нея има и дебитна карта – 3,09 лева. За теглене на пари от платежната сметка на каса таксата вече е минимум 6,85 лева и 0,65% от сумата, а ако това се прави от банкомат ни взимат минимум 0,29 лева и 0,13% от сумата.

Банки вдигат отново таксите: Тегленето на пари в брой става още по-скъпо

Posted on: август 30th, 2023 by МИГ No Comments

В ход е нова вълна на повишения на банкови такси. Поскъпването обхваща най-различни услуги –  откриване на сметка, внасяне и теглене на пари в брой, издаване на извлечение и т.н., като засяга и бизнес клиенти, и физически лица. Прави впечатление, че тарифите все повече се усложняват, като обрастват с нови разценки и вариации (например различни такси в зависимост от размера на сумите или според това дали се обслужва титулярът или негов пълномощник).

Финансовият портал Pariteni.bg е направил преглед на промените в тарифите на банките, които вече са в сила или скоро предстоят:

От 1 септември Банка ДСК вдига таксите за фирмените сметки. Обслужването на разплащателна сметка, в това число особена и ликвидационна, вече ще струва 20 лева на месец, а не 15 лева както досега.  Същото увеличение ще има и за разплащателна сметка на земеделски стопани, регистрирани по Търговския закон – търговски дружества и еднолични търговци.

Ако клиентът поиска извлечение от сметката си, вече ще дължи 36 лв. (досега бе 30 лв.), ако то е до 10 страници. За по-големи обеми таксата става 3,60 лв. на страница.

Поскъпва и тегленето на пари на каса, като със заявка комисионата става 0,85% върху цялата сума, но не по-малко от 10 лева. Без заявка банката ще взима 1% от цялата сума. В момента таксата без заявка е 0,60 на сто от сумата, но минимум 10 лева, а без заявка – 0,80% от сумата.

При внасяне на пари, ако купюрите са описани, таксата ще е 0,70% от сумата, но минимум 10 лева, а ако не са – 1% от сумата, но минимум 30 лева. В момента таксата при подредени купюри е 0,50% от сумата, но минимум 5 лева, а за неоформени – 0,80% от таксата, но поне 30 лева.

Корекции има и при Пощенска банка и те вече са в сила (от 29 август). Клиентите вече ще плащат повече за теглене на пари на каса от разплащателна сметка. За суми до 2000 лв. таксата става 0,70% върху изтегленото, но не по-малко от 7 лева. За над 2000 лв. таксата става  0,70% от сумата с предварителна заявка за теглене, а без заявка  е 0,80% от цялата сума, но минимум 15 лева. Досега таксата беше 0,60% върху сумата, а без заявка – 0,70% от нея.

Повече ще ви вземат на касата в банката и ако теглите пари от спестовната си сметка, като до 2000 лева таксата се вдига от 6 на 7 лева.
Без заявка за по-големи суми от спестовна сметка банката вече ще прибира 0,80% от изтеглената сума, но не по-малко от 15 лева. Поскъпва и тегленето на пари от депозити – ако направите това на дата, различна от падежа, вече ще дължите не по-малко от 8 лева, или 0,75% от сумата. В момента няма минимална такса, а тя е 0,65% от изтеглената сума.
Още в средата на август Централна кооперативна банка направи някои промени в тарифата са, а от 23 октомври ще има ново поскъпване. За внасяне на суми в евро по разплащателна или спестовна сметка банката вече ще взима минимум 1,50 евро, а не 1 евро както досега. За теглене на пари на каса пък таксата става минимум 6 лева, или 0,6% върху сумата. В момента има разлика и за суми до 100 лв. таксата е 9 лева, до 2000 лева тя е 6 лева, а над 2000 лева е 0,6%. Ако внасяте пари по чужда сметка, за суми до 50 лева банката ще взима поне 2 лева или 0,5% от сумата, а за над 50 лева – 2% от сумата, но не по-малко от 5 лева.

В средата на август ЦКБ вдигна таксите за теглене на пари в брой на каса, независимо дали от разплащателна, депозитна или спестовна сметка. Ако сумата е от 100 до 2000 лева, клиентът дължи 6 лева (а беше 4 лв.). По-голяма сума взима банката и ако няма предварителна заявка за теглите на пари. Таксата беше 0,6% върху сумата, но минимум 10 лева, а вече е 0,7%, но поне 10 лева.

Ако платите резервацията си за почивка по сметка в банката например и внесете парите в брой, ще дължите поне 6 лева или 0,45% от сумата, при 3 лева досега и 0,3% от сумата. 4 лева стана таксата, ако клиент реши да прехвърли пари от една своя сметка в друга или пък в такава на друг клиент.

Общинска банка също вече вдигна някои от таксите си – от 10 август. За всеки превод от платежна сметка за основни операции към сметки или депозити на други клиенти таксата стана 1,50 лева при 90 стотинки по-рано. За всяка вноска на каса от лице, което не е титуляр на сметката за банкноти, банката взима вече 0,20% върху цялата сума, но не по-малко от 4 лева. Преди таксата беше 0,10%, но поне левче.

За издаване на допълнителна дебитна карта таксата стана 6 лева, а за експресна услуга по издаване, подновяване или преиздаване на карта – 12 лева, при 10 лева преди това.

Клиентите вече дължат левче, ако искат отблокиране на дебитната им карта, след като са въвели три пъти грешен ПИН. Досега тази услуга беше безплатна. Ако решите да промените лимита, който можете теглите, ще трябва да платите 6 лева. 48 лева без ДДС вече струва експресното издаване или подновяване на кредитна карта, което е увеличение с 8 лева.

Банките спечелиха 2,1 милиарда на гърба на хората

Posted on: януари 31st, 2023 by МИГ No Comments

Банковата система е реализирала рекордна печалба, незапомнена в историята на България, през изминалата 2022 г. Всички банки у нас са спечелили колосалните 2,1 млрд. лв.,показват данните на БНБ към 31 декември 2022 г. Толкова висок финансов резултат не е постиган никога. Най-интересното е, че той идва през година с рекордно ниски лихвени нива. Тоест, банките са натрупали баснословните си печалби основно от таксите, които налагат на гражданите.

Все още не е ясно каква част от печалбата на банките ще бъде изнесена зад граница, защото най-големите финансови институции у нас са с чужда собственост. Възможно е БНБ да принуди трезорите да задържат поне част от положителния си финансов резултат.

Основен принос за рекордния финансов резултат на банките имат спестителите, които практически бяха на загуба от поддържането на средства по влоговете си. През първата половина на годината средната лихва по влоговете на фирмите беше отрицателна – до -0.5%. За гражданите лихвите бяха нулеви, а допълнителните такси по сметките на практика водеха до отрицателна доходност при 15,3% средногодишна инфлация за 2022 г.

В резултат от това, че почти не плащаха лихви на депозантите, банките у нас са реализирали нетен доход от лихви в размер на 3,2 млрд. лв., което е с 470 млн. лв. (17%) повече в сравнение с предходната година. Другото основно перо, което има принос към печалбата, е нетният доход от такси и комисиони. Той нараства със 189 млн. лв. (15.2%) до 1,4 млрд. лв. в края на 2022 г.

Най-внушителна печалба през 2022 г. е реализирала най-голямата банка у нас – Банка ДСК. Тя е завършила годината на плюс 567 млн. лв.

УниКредит Булбанк също отчита солиден ръст на печалбата – от 314 млн. лв. през 2021 г. до 466 млн. лв. през 2022 г.

Пощенска банка е на плюс с 207 млн. лв. през 2022 г.

ОББ също е на голяма печалба, макар да е намалила финансовия си резултат от 171 млн. лв. на 152 млн. лв. Същата тенденция е налице и при Първа инвестиционна банка, която отчита 80 млн. лв. печалба на фона на 100 млн. лв. предходната година.

Банковите такси в Евросъюза вече с до 10 пъти по-евтини

Posted on: декември 16th, 2019 by МИГ No Comments

От вчера – 15 декември, междубанковите преводи на средства до всички страни-членки на Европейския съюз поевтиняват с до 10 пъти. Новият регламент задължава всички банкови институции да изравнят нивата на тези такси с тези в рамките на страните.

Така се слага край на практиката да има варианти, в които да платим по-голяма такса, отколкото е размера на сумата, която изпращаме. Освен това – пътуващите зад граница вече ще могат да теглят спокойно пари от банкомат, без да се притесняват от огромните суми, които банката задържаше за себе си.

Новата наредба вече действа и в България, след като българското народно събрание транспонира правилата наскоро.

Въпреки това обаче банките вероятно ще намерят начин да компенсират загубите си – с по-високи такси за всякакви дейности вътре в страните.

Вдигат се основно месечните такси по разплащателните сметки, спестовните сметки, както и за внасянето на пари в брой над 3 000 лв. Вероятно повишение може да се очаква и при таксата за теглене от банкомат, както и при случаите, в които взимаме парите си и от банковото гише.

През последната година банките инвестират сериозно и в електронното управление на собствените ни портфейли. Самото онлайн обслужване ще бъде евтино за клиентите, но банките избиват инвестицията през увеличаване на вече споменатите такси.

Още по-високи банкови такси: Още трезори у нас оскъпяват услугите си

Posted on: ноември 25th, 2019 by МИГ No Comments

Ново повишение на някои банкови такси от декември. Ако досега средната такса за междубанков превод е била 2,50 лв., след увеличението тя ще достига 4 лв, показват сметките на финансовите анализатори.

Вътрешнобанковите преводи, които плащат клиентите, ще поскъпнат средно до 1,50 лв. Не всички банки обаче променят едни и същи тарифи.

Някои ще увеличат таксата за откриване на разплащателна сметка, а други за поддръжка на самата сметка. Промените са достъпни на сайтовете на банките.

От „Активни потребители” отбелязват, че таксите между трезорите са със значителни разлики.

„Една банка дава приоритет на един вид такси, които са по-евтини, а пък други са по-скъпи и в крайна сметка се оказва, че човек трябва да си направи собствен профил на потреблението, за да види къде ще му е най-изгодно”, казва Богомил Николов от „Активни потребители”.

Смяната на банката с друга, с по-добри условия може и да не помогне, предупреждават експертите. В някои случаи мобилното банкиране може и да спести част от разходите.

„Това, че ще изберем най-изгодните такива не означава, че и занапред те ще се запазят. Ако вътрешнобанковия превод на отделни клиенти е 2 лева, то при ползване на платформа за интернет банкиране е наполовина по-ниска таксата”, посочва финансовият анализатор Десислава Николова.

Популярност сред по-младите активно работещи набират платформи за разплащания през интернет с пъти по-ниски такси при преводи и плащания, спрямо банките. Тези услуги обаче се предлагат от финансови институции със седалище в друга европейска държава, което притеснява потребителите на кого поверяват авоарите си.

Банките пак ще вдигат таксите

Posted on: ноември 21st, 2019 by МИГ 1 Comment

Таксите по основни банкови операции пак ще поскъпнат. Това може да се разбере в интернет страниците на част от банките. Новите по-високи цени идват в навечерието на влизането в сила на европейска директива, според която трансграничните преводите в евро поевтиняват от 15 декември.

В коментар по темата за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Десислава Николова от портала „Моите пари“ обясни, че новият регламент предвижда таксите, начислявани от доставчика на платежни услуги за презгранични преводи, да бъдат равни на таксите, начислявани от този доставчик при национални плащания:

„Това означава, че таксата за презграничен превод в страна членка от Европейския съюз, след влизането в сила на тази директива, не трябва да надвишава 3-5 лв. Всъщност, защото това е размерът на таксата в момента за местен превод, нареден през системата на БИСЕРА“, допълни Николова.

Според финансовия анализатор повишаването на таксите е очакван процес и не бива да става повод за истерия, като част от тях може да бъдат избегнати от клиентите чрез използването на интернет банкиране.

„Всъщност се увеличава размерът на таксата за обслужване на разплащателна сметка – месечната такса за обслужване на разплащателна сметка, както и касовите операции в клоновата мрежа на банките. От една страна това са най-масовите операции, които се извършват в банките. Таксата за поддръжка на сметка не може да избегнем – нейният размер си го заплащаме за това, че ползваме сметката“, каза анализаторът, но добави:

Увеличенията на банковите такси е един от инструментите за стимулиране алтернативните канали за банкиране, каквото е интернет банкирането, припомни Десислава Николова.

Алтернативите на банковото обслужване вече представляват доста сериозна конкуренция и клиентите, които ползват тези платформи постоянно се увеличават, което „в някаква степен спира банките да увеличават още повече таксите“.

„В интерес на истината, аз очаквах увеличението, което те предприемат да бъде доста по-сериозно“, отбеляза Десислава Николова. Тя пресметна, че средно с 12 лева годишно ще се повиши таксата за обслужване на разплащателна сметка.

Задава се ново дране с банкови такси

Posted on: октомври 13th, 2019 by МИГ No Comments

От средата на декември в сила реално ще влезе новият еврорегламент за намаляване на таксите за презгранични преводи в евро. Той бе приет през пролетта, а докладчик за него бе българският евродепутат Ева Майдел. Таксите за задгранични преводи ще бъдат приравнени към парите, които плащаме за вътрешни трансфери. Това означава, че ще станат 2-5 лв. Освен това сега използваме картата си на ПОС терминал, теглим пари, но нито знаем обменния курс, нито таксите, които ни прибират. Научаваме това един месец по-късно, когато си получим банковото извлечение. Новият еврорегламент предвижда тази информация да се дава предварително, още когато подписваме договора със съответната банка за дебитна или кредитна карта. Очаква се чрез новите правила българският бизнес и гражданите да спестяват над 60 млн. лв. Ще намалеят и разходите на българите, особено на тези, пътуващи в чужбина, които харчат около 1.6 млрд. евро годишно зад граница. Комисионата при разплащането или тегленето ще бъде ясно обозначена.

Прозрачност

Друг основен момент в еврорегламента предвижда осигуряването на по-голяма прозрачност за таксите, които се получават от банките за превалутиране при теглене на чужда валута от банкомат и разплащане с банкови карти в чужбина. Потребителите ще получават електронно съобщение или известие чрез банковото си приложение за таксите, предлагани от тяхната банка или от банката на търговеца, и ще може да избират по-изгодния курс. Очаква се това да спести още няколко милиарда на европейските граждани, като премахне скритите такси, които някои банки и търговци налагат. Те стават известни едва след получаването на банковото извлечение. Тази част на промените обаче ще започне да се прилага от 2021 г., тъй като е необходимо пренастройване на информационните системи на банките. Това вероятно няма да е малка инвестиция и е възможно да повлече ново вдигане на такси.

От 2016 г. банките в страните извън еврозоната имат възможност да ползват системата за разплащания SEPA, разработена именно, за да направи трансакциите в рамките на Евросъюза бързи и евтини. Българските банки обаче не се възползваха от тази система и запазиха високите такси. Това е и една от причините Европейският парламент да се намеси и да въведе новия регламент.

В анализ на консултантската компания „Делойт“ България бе дадена като лош пример за това, че ние плащаме най-високите такси за трансгранични преводи в евро. За превод на 100 евро средната такса у нас е близо 20 евро, което е два пъти повече от тази в Румъния – втората страна в ЕС с най-високи такси. Освен това проучването показва, че от 2012 г. насам таксите за трансграничен превод в ЕС намаляват, но само в България се покачват. По последни данни на БНБ поне пет банки у нас събират от 30 до 57 евро на трансакция, като е възможно да наложат и допълнителни 20-30 евро за експресен превод.

Източници

Очаква се обаче банките да компенсират загубите от този сериозен източник на приход с повишение на други такси. Някои банки директно посочват, че ще компенсират намалените такси, твърди икономистът Лъчезар Богданов. Няколко са основните източници за печалба на банките. На първо място е ръстът на депозитите. При рекордно ниските лихви трезорите плащат по-малко на гражданите, а парите, с които разполага, се увеличават заедно с депозитите. Привлечените средства от нефинансови институции вече надхвърлят 80 млрд. лв.

На второ място, банките печелят от ножицата между лихвите по кредити и тези по депозити. Такава разлика винаги има и тя е един от основните източници на приходи. Например в момента една от най-ниските лихви е по ипотечните заеми – малко под 4%, а при потребителските заеми е около 9%. Това означава, че разликата между цената на депозита и цената на кредита за всеки 1000 лв. финансов ресурс е от 3,97% до над 7% в зависимост от вида на заема и на депозита. Около 30% от този марж е доход, ако допуснем, че останалите 70% са разходи по обслужването и покриването на рискове.

Третият източник на печалба са таксите и комисионите. За всяка услуга всяка банка събира такса или/и комисиона. Годишно това са около 500 млн. лв. При отпускането на ипотеки банките оценяват заложения имот на около 75-80% от реалната му пазарна цена. При продажбата му обаче те естествено се стремят към 100% от нея. Част от разликата отива за покриване на разходите по преобразуването на просрочените заеми. Останалото е доход за съответната банка.

Твърдения

През лятото представителите на търговските банки твърдяха, че все още не знаят как как ще компенсират загубите след намаляването на таксите за международни преводи в евро от 15 декември тази година. В момента пишели стратегиите си. Явно тези стратегии вече са готови, защото вече започна масовото вдигане на таксите за услугите, които те предлагат. Най-големите търговски банки –  Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк, ОББ, обявиха повишение на таксите по основните операции като теглене и внасяне на пари, преводи, поддръжка на определени карти и сметка. Няколко други банки също промениха някои от тарифите си, но при по-специфични сметки и услуги. Това не е ново, защото трезорите периодично променят таксите за своите услуги. Така за първите 7 месеца на тази година те са начислили такси за услуги на фирми и граждани за 640.8 млн. лв. при 610 млн. лв. година по-рано. Разбира се, има и случаи за намаляване на таксите – най-често при мобилното банкиране, за да стимулират използването му. Сега обаче може да се окаже, че предстоящото вдигане на такси ще е най-сериозното от известно време насам и ще засегне ключови операции като парични преводи в друга банка, поддръжка на сметка, както и плащане на комунални сметки.

Приложение

Преди година Централната банка пусна специално приложение, което позволяваше таксите на различните банки да се сравняват. Сега съпоставимостта е почти невъзможна, защото има промяна при различни видове такси. Освен това все по-често финансовите институции предлагат и различни месечни пакети с включени безплатни преводи, което допълнително усложнява сравненията. Факт е обаче, че за първи път таксата за превод на пари по сметка в друга банка в клон вече достига 4 лв. За основната причина за вдигането на таксите вече стана дума – новият еврорегламент. Друга причина за покачване на таксите е все по-видимата и ясна стратегия на банките да продават месечни пакети от услуги по подобие на телекоми и телевизионни доставчици. За да постигнат това, банките ползват подобна стратегия на тази, която прилагат, за да стимулират клиентите си да ползват електронно банкиране. Например често наред с по-високите единични такси (особено в клоновете) се предлага пакет с фиксирана месечна такса с включен определен брой (а понякога и без лимит) безплатни преводи, тегления на банкомат. Клиентите имат право да се откажат от съответната услуга заради поскъпването на таксите. В масовия случай обаче те не го правят. Повечето от хората са обвързани с повече от една услуга в банката – превод на заплата, кредити, депозити и предпочитат да се примирят с по-високата такса, отколкото да сменят банката.

Кой колко ще взема

„Райфайзенбанк“ за превод в друга банка прибира по 3 лв., при 2,50 лв. досега. С 20 ст. поскъпна и преводът към друга сметка в банката. Премахва се максималният праг за теглене при всички сметки, като таксата за услугата от най-масовите разплащателни сметки е минимум 5 лв.

„Банка ДСК“ също увеличи таксите по основни операции. Преводът към друга банка вече ще е 4 лв. спрямо 3 в момента. Месечната такса за дебитна карта Mastercard Space/VISA Space вече ще е 4.15 лв., което е повишение с 40 ст. Повишават се и таксите по кредитните карти – по левовите те вече ще са 49.80 лв. на година (повишение с 4.80 лв), по евровите 26 евро (3 евро нагоре), по доларовите 33 долара, което е ръст с 3 долара.

„Уникредит Булбанк“ от 16 октомври повишава таксата за паричен превод към сметка в друга банка от 3.5 на 4 лв. Комуналните плащания поскъпват от 55 ст. на 3 лв., а ако е периодично от сметката, се качва от 1.2 на 2 лв. Повишават се и сумите за внасяне и теглене на пари. При теглене на левове вече ще се плащат 4 лв., което е увеличение с 1 лев. за суми до 1000 лв., а ако е над тази сума, се начисляват 0.5%, т.е. при теглене на 1001 лв. таксата ще е 5 лв. Промяна нагоре има и за евровите сметки в най-голямата българска банка. Таксата за внасяне става минимум 3 лв. Банката вдига и месечната поддръжка по сметка с 50 стотинки.

Обединена българска банка също повишава таксите по някои от най-масовите си платежни услуги. Преводът към друга банка вече ще е с лев по-скъп до 4 лв. При електронното банкиране за превод към друга банка ще се плаща 90 ст. при 80 ст. досега. ОББ повишава и тарифите за теглене и вноска на каса, но при последната услуга до 3 хил. лв. е безплатно. За теглене таксата е минимум 3.5 лв. за суми до 2 хил. лв., а над нея 0.5% с предварителна заявка.

Пробивът в таксите за преводи в евро вече е факт

Posted on: май 9th, 2019 by МИГ No Comments

Банките у нас вече имат планове за орязване на трансграничните такси за преводи в евро, показа наше проучване. Те са с ясното съзнание, че уеднаквяването на таксите при преводите в евро в Европейския съюз ще доведе до намаляване на приходите им от такси.

„Затова финансовите институции ще се опитат да компенсират липсата на приходи чрез увеличение на таксите за разплащателни сметки и онлайн банкиране“, пише в прогноза на икономистите на БАН и част от гoдишния дoĸлaд нa Инcтитyтa зa иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния зa cъcтoяниeтo и paзвитиeтo нa нaциoнaлнaтa иĸoнoмиĸa.

Но тук нещата опират до конкуренция, която ще охлади мераците за дране на клиентите и историческият пробив в орязването на таксите за проводи в евро ще има непреходно значение, коментират учени.

Както писахме, от 20 март еврорегламентът за намаляване на таксите за презгранични преводи в евро влезе в сила. Реално обаче разпоредбите, които ще позволят българите да изпращат и получават евро десетократно по-евтино, ще влязат в сила от 15 декември 2019 година. Българските граждани и бизнеси ще спестяват над 60 млн. лв. годишно от регламента за таксите за презгранични преводи. Премахването на тези финансови бариери ще облагодетелства 36 000 малки и средни предприятия у нас, които внасят от ЕС, и 15 000, които изнасят, поясни при последното представяне на регламента в София докладчикът по темата евродепутат Ева Майдел.

Ако в момента искате да направите паричен превод, макар и малък, 10 евро например, по всяка вероятност ще ви се наложи да платите такса около 15-20 евро в банката. Очакванията са от декември тази година ситуацията да се промени, като таксите за международни преводи бъдат приравнени към таксите, които плащаме за вътрешни преводи. Това означава те да станат 2-5 лв.

Според Майдел падането на цените на преводите в евро за и от чужбина може да бъде определено като втора малка революция в ЕС след намаляването на таксите за роуминг. В анализ на консултантската компания „Делойт“ България бе дадена като лош пример за това, че ние плащаме най-високите такси за трансгранични преводи в евро. За превод на 100 евро средната такса у нас е близо 20 евро, което е два пъти повече от тази в Румъния – втората страна в ЕС с най-високи такси. Освен това проучването показва, че от 2012 г. насам таксите за трансграничен превод в ЕС намаляват, но само в България се покачват. По последни данни на БНБ поне пет банки у нас събират от 30 до 57 евро на транзакция, като е възможно да наложат и допълнителни 20-30 евро за експресен превод.

През миналата година изходящите парични преводи от България са били около 1.9 милиона на обща стойност 98 млрд. лева. При средна цена от 20 евро излиза, че банките събират между 35 и 40 млн. лв. годишно. Входящите преводи в евро са около 4.3 милиона през 2017 г. на стойност 248 млрд. лв. и при тях средната цена е между 5 и 8 евро, което означа още около 30 млн. лв., пресметна аналитикът Лъчезар Богданов.

От 2016 г. банките в страните извън еврозоната имат възможност да ползват системата за разплащания SEPA, разработена именно за да направи транзакциите в рамките на Евросъюза бързи и евтини. Българските банки обаче не се възползваха от тази система и запазиха високите такси. Това е и една от причините Европейският парламент да се намеси и да въведе новия регламент, коментира Ева Майдел преди време.

„Страната ни има най-високите такси за изходящи преводи, което ще се промени с увеличаването на обхвата на европейския регламент 924 за презграничните плащания в ЕС и таксите за превалутирането“, подкрепи я доцент Григор Сарийски.

Очаква се удръжката, която сега започва от 30-40 лв. да падне до левовата такса за вътрешен превод или около 2.50 лв.

Икономистът припомни, че през миналата година се наблюдава увеличение на приходите от такси и комисионни е сред перата, който са донесли най-много печалба на банките, нарастването е над 109 млн. лева. „Печалбите на банките през 2018-та са се увеличили за сметка на гражданите. Това не е добра новина, защото това е „силата на триене“ в икономиката, означава изземване на пари от реалния сектор – лихвите по депозитите се намаляват, а тези по кредити се задържат“, допълни Сарийски.

Банките сега вземат от нула до 20 лв. за разплащателна сметка. Конкуренция на банковия пазар у нас все пак има. Това се вижда ясно при прегледа на таксите на различните финансови институции. Сравнението вече е по-лесно, след като БНБ най-сетне изпълни свой ангажимент и пусна сайт за сумите, които банките събират за най-разпространените услуги за физически лица – откриване, водене и закриване на разплащателна сметка, обслужване на дебитна и кредитна карта, теглене на пари от каса и от банкомат, преводи и т.н.

Оказва се, че банките, работещи в България, всъщност имат доста разнообразна тарифна политика, което подсказва, че се състезават за привличане на потребители. За поддържане на левова разплащателна сметка например месечните такси са от 0 до 3 лева, като има значение дали клиентът има издадена дебитна карта или не.

Пъстра е картината и в ставките за откриване на сметка. Банките събират от нула до 3.91 лева за отваряне на левова сметка, като отново има значение дали потребителят иска и дебитна карта или не. При отделни трезори сумите зависят и от това дали услугата се заявява в банков офис или виртуално.

Така че в тази силно конкурентна среда прогнозите на учените от БАН едва ли ще се оправдаят.