„Известният Влад Цепеш – Дракула, воеводата на Влашко, е българин“, заяви в предаването „Операция: История“ проф. Божидар Димитров и добави, че всичките му документи са писани на български език. Историкът поясни, че до 17 век официалната документация в голяма част от днешна Румъния се е водила на книжовен български език.

Коментирайки голямата победата на цар Калоян над рицарите на император Балдуин Фландърски край Одрин на 14 април 1205 г., Божидар Димитров посочи пред Bulgaria On Air , че по този начин Калоян спасява източното православие от силно негативно настроената срещу него Латинска империя.

Говорейки за българското възраждане директорът на Института за исторически изследвания на БАН доц. Даниел Вачков посочи, че „въпреки стопанския напредък, въпреки къщите на няколко ката, българинът не е действал сметкаджийски и е имал куража да въстане срещу османското владичество“. Историкът Валентин Митов акцентира на тежкото положение на българите по време на 5-вековното робство и особено на “кръвния данък“ за съставяне на еничарския корпус.

Журналистът Мила Вачева разказа история за това как е демонтирана, изгубена и после отново намерена огромната петолъчка на бившия партиен дом в София. Според нейните проучвания Партийният дом е имал две петолъчки, като едната е доставена през 1985 година и е имитирала напълно Кремълската звезда, а за направата освен рубин, са използвани и два килограма злато.

Проф. Божидар Димитров ще учреди ново движение в неделя в Народния театър, което ще се казва „Кан Кубрат” или само „Кубрат”. След това може то да се трансформира в партия, заяви бившият шеф на НИМ по бТВ.

Движението ще работи за възход и величие на България. Това може да стане само при президентска република. Не можем да продължаваме да влачим с тази атрофирала парламентарна република”, уточни професорът.

По думите му ще е нужно да се свика референдум по този въпрос, което ще отнеме около година. А когато България стане президентска република, държавният глава ще управлява с правителство от професори, обясни Димитров.

В новото движение ще има предимно професори, не само като титла, а и в професиите си, каза още Божидар Димитров.

Култов коментар направи историкът проф. Божидар Димитров за държавния глава Румен Радев. Пред Канал 3 професорът защити идеята си за президентска република и обясни, че ще инициира референдум по темата.

„Защото сега какви правомощия има президентът? Дори Генерал Деси има повече правомощия от съпруга си. Тя поне може да отиде във Виена да си купи спокойно рокля, а той трябва да се обяснява пред журналистите“, обясни Божидар Димитров.

Той отговори и на въпрос дали е споделял идеята си на премиера Бойко Борисов. „Звъня му последните дни, но не вдига. Не знам дали ми е сърдите. Но виждате какво става през последните дни с тези тежки криминални престъпления. И за него ще е по-добре да бъдем президентска република, за да може да ръководи самостоятелно“, коментира историкът.

„Преди година основахме движение „Боянски клуб” на университетски професори и такива от БАН, което щеше да лобира за приемането на неща, свързани с културно-историческото наследство, но не върви. Затова си мисля дали да не възродим традицията от 1935 – 43 г. на т. нар. професорски правителства. За да стане това, трябва да се участва в политиката”. Това каза тази сутрин пред бТВ проф. Божидар Димитров.

Той даде заявка за създаването на професорско политическо движение. „Ще направим политическо движение, да се измерим колко струваме в очите на избирателя. След това може то да се трансформира в политическа партия”, допълни професорът.

Директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров напуска поста си и излиза в пенсия.  Той е подал нужното заявление в Министерството на културата. Димитров е достигнал нужната възраст и стаж.

Министър Боил Банов е подписал документа и така Димитров излиза в пенсия още от 1 ноември 2017.

Димитров е виден националист и един от най-популярните и едновременно противоречиви историци в страната. Едновременно е познат на обществеността като дългогодишен ръководител на историческия музей, телевизионна персона и политик.

Начело на НИМ застава за пръв път в края на 1994. През 1997-1998 влиза в конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането на „История славянобългарска” в Зографския манастир.

Отстранен е от поста от министърката на СДС Емма Москова  през 1998.

След 3 години е назначен отново след конкурс.

През неговото управление музейната експозиция беше преместена от сградата на Съдебната палата на бул. „Витоша” в бившата резиденция на Тодор Живков в кв. „Бояна”. 

Паралелно с работата си в музея Димитров е активен политически деец най-напред на БСП, а впоследствие на ГЕРБ. Напуска столетницата именно заради подкрепата и приятелството си с Бойко Борисов. В началото на първото правителство на Борисов е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина и държавните архиви. 

През 2009г. е официално огласено, че е сътрудничил на Държавна сигурност през 70-те и 80-те под псевдонимите Тервел, Кардам, Богдан и Телериг. 

Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров се обърна към репортер на „Дневник“ с думите „Айде, опитвам се, ваш’та мама соросоидска, да ви хвана логиката“, подразнен от въпроси относно намерението му да премести старинна църква паметник на културата в НИМ.

Димитров иска да премести параклиса „Св. Петър и Павел“ от драгоманското село Беренде, тъй като е недостъпен и се руши, заради което е потърсен от „Дневник“. В него има ценни стенописи от XIII в., които изобразяват цар Иван Асен II, и според Божидар Димитров са от световно, а не само национално значение, както са категоризирани в момента. Според сайта „Свети места“ църквата е в много тежко състояние, разкопана е от иманяри, покривът й е нестабилен и се нуждае от спешна реставрация. Според Божидар Димитров обаче реставрацията би била много трудна на сегашното местоположение на църквата и най-елегантното решение би било тя да се премести изцяло.

„Това е честа практика“, обяснил директорът на НИМ и направи паралел с храмовете Абу Симбел в Египет, преместени парче по парче от ЮНЕСКО заради построяването на Асуанския язовир. „В Италия бяха преместени замъци, крепости. В България също имаме известен опит, съвсем наскоро две римски гробници, намерени на улица „Позитано“ от един италиански инвеститор, който не искаше да губи 400 кв. метра площ и предложи да плати пренасянето им. Те са в НИМ, елате ги вижте.“, обяснил Димитров.

Според Закона за културното наследство, ако археологически обект бъде открит при строителни дейности, собственикът на терена е длъжен да предостави достъп на учените и широката публика до него. Божидар Димитров твърди, че преместването на тази църква няма да доведе до допълнително увреждане и стенописите ще се запазят много добре. „Айде, опитвам се, ваш’та мама соросоидска, да ви хвана логиката как ще доведе до унищожение на паметници“, реагирал той на въпроса на „Дневник“. И обяснил: „Подбива се в основата една бетонна плоча, закрепва се с едни железни релси, след което се повдига с един кран и се донася до София“.

Запитан дали няма да е по-добре за региона да си има един ценен обект, той отвърнал, че мястото е „такова върло, че никой не може да стигне дотам“. Цялата операция по сметките на Димитров би струвала 40-50 хиляди лева. Директорът на НИМ обаче опроверга изказването си пред „Фокус“, че вече има българска фирма, която ще се заеме с това. „Знам законите, ще обявя обществена поръчка“, заявил той и допълнил, че идеята му дошла в неделя и тепърва започвал.

Църквата е притежание на българската държава и първо формално трябва да бъде прехвърлена към НИМ, след което интервенцията трябва да бъде одобрена от Националния институт за недвижимо културно наследство. „Той не дава разрешение, той дава мнение… Министерството на културата дава разрешение. Ако не разрешат, здраве да е, има и други неща да се правят“, смята Димитров.

„Да си спомняте да е имало наука културология?“

„Няма незаконно да постъпваме в нито един случай. Това е малката полза от Ивайло Дичев и от Манол Глишев, да внимаваме много, да не допуснем и най-малкото нарушение на закона.“, коментирал директорът на НИМ. По думите му този път „нещата няма да попаднат в ръцете на полуграмотни същества“ и всичко ще бъде направено по буквата на закона. На въпрос той уточнил, че с думите „полуграмотни същества“ имал предвид точно хора като професора по културология от СУ Ивайло Дичев и колумниста Манол Глишев, който протестираше срещу реставрацията на Ларгото.

„Вижте, тези хора си измислиха наука, за да станат професори. Да си спомняте да е имало наука културология? Всички марксисти и ленинисти от философския факултет, хранениците на стария режим станаха културолози, политолози, социолози“, заявил директорът на НИМ. Самият той е с агентурно минало и написа книга за него. Това не е първият случай, в който Божидар Димитров си позволява обидни квалификации. През 2010 година пред същото издание, възмутен от недоверието към автентичността на откритието на мощите на Свети Йоан Предтеча край Созопол и заяжданията на тази тема в археологическата общност, Димитров изрече фразата: „Защо бе, майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е т’ва не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги!“.

България не е признала македонския език, защото езици и нации не се признават. Това заяви историкът и директор на НИМ проф. Божидар Димитров в студиото на БТВ.

Въпросът за македонския език нашумя в публичното пространство, след като преди почти две седмици външният министър Екатерина Захариева заяви, че България е признала Македония заедно с нейната конституция и език.

„Държавите не признават езици, защото не са лингвистични институти”, заяви още историкът. По думите му само лидери на тоталитарни държави като Сталин са могли да признават езици като беларуския, украинския и молдовския например.

По думите на проф. Димитров Захариева е „чела Френската енциклопедия на езиците и съответните издания на Руската и Британската академия, където пише, че македонският език е идиом на българския.

По повод пренаписаната история в македонските учебници проф. Димитров каза: „Подобни безумия ще продължават до подписването и изпълнението на Договора за добросъседство”. Според него в документа има две точки, които са много важни. Едната е да спрат кражбите на българска история, а другата – да се поправят досега подменените исторически факти.

Зрител вбеси проф. Божидар Димитров, който бе гост в предаването на Георги Коритаров по TV+.

Въпросът, който буквално ядоса професора, бе дали не мисли, че като казва, че македонците са катъри, олигофрени, вампири и така нататък не е заплаха за българската национална сигурност. В отговор Димитров му каза: Така ли? А на тебе минава ли ти през ума бе, че си задник скапан, трол македонски, хейтър нещастен…“ „Господари на ефира“ излъчиха въпроса към проф. Димитров и яростния му отговор.

Служебният министър на културата Рашко Младенов обяви, че подготвя конкурси за всички културни институти, чиито директори без редовен мандат. Това се отнася за над десетина учреждения под контрола на Министерството на културата – включително Националния исторически музей, Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София, няколко театъра и др.

„Това е законовото положение: директорът на културния институт се избира с конкурс. Какви са причините това да не се е случвало – не знам. Събрах отделите и им казах да подготвят документите, всеки за своята линия, за да пуснем конкурси“, каза Рашко Младенов.

Конкурс за нов ръководител на НИМ не е обявяван от 2007 г. насам.  71-годишният Божидар Димитров заема тази позиция безсрочно поради липса на новоизбран титуляр. Този казус беше поставян и на парламентарен контрол по време на мандата на Вежди Рашидов. Рашидов защитаваше решението си да не сменя Димитров, като твърдеше, че „никой друг не познава до кътните зъби НИМ“.