Posts Tagged ‘домати’

Брутална спекула: Домати влизат у нас на 95 цента, в магазина ги купуваме на 4,50 евро за кг

Posted on: май 5th, 2026 by МИГ No Comments

Рязкото застудяване от последните дни нанесе сериозни щети върху овощните насаждения и постави под риск част от българската продукция тази година.

„За първи път имаме такъв прецедент – през май месец да имаме такива измръзвания. За щастие, не е в цяла България, а само в отдели райони. Кюстендил е най-измръзнал. Ставаме свидетели на по-активно изменяне на климата. Бързо трябва да се ориентираме към политика или законодателна промяна, за да не останат хората без отрасъл“, заяви главният секретар на Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Марк Цеков в „България сутрин“.

Идеи за реформи и взаимоспомагателни фондове

По думите на бившия заместник-министър на земеделието Светлана Орманова, земеделецът иска да се изхранва от това, което гледа в градината си, а не от помощи.

„Не че не са подготвени земеделските производители. Можеше да получат подкрепа, която можеше да започне доста бързо. За съжаление, нямаме достатъчно активност и практика малко по-бързо да правим мерките. Това показва липсата на устойчивост и предвидимост. Не трябва да мислим само когато събитието вече е факт. Трябва да се гледа комплексно на всяко нещо“, допълни тя за Bulgaria ON AIR.

Разлика в цените и съмнения за качеството

Земеделският производител не се допуска до собствения си пазар, алармира Цеков.

„Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ предложи решение на този проблем – взаимоспомагателен фонд. Той имаше за цел да издържа процент от субсидиите и при катастрофични събития хората да не чакат година за плащане. Във визията, която сме създали, имаме няколко пера, с които мислим, че може да се направи пробив. Осигуряване на вода, субсидирана заетост, изсветляване на веригата на доставка. Не може да има домати, които влизат на 0,95 цента до 1,20 евро, после в магазина да ги виждаме в търговската верига на 4,50 евро. И тези домати са с 3 пъти завишени норми на пестициди“, посочи гостът.

Нужда от политическа стабилност

Трябва да имаме контрол върху това, което влиза у нас и да сме сигурни, че не се предлага като българско, категорична е Орманова.

„Важно е да имаме политическа стабилност. Предизборно винаги всичко звучи както се иска от сектора, въпросът е на практика какво се случва. Очакваме от политиците, когато са казали нещо, да го изпълнят. Ако нямаме напояване, работна ръка и правила по веригата за доставки, няма как да очакваме нашите продукти да са конкурентни на пазара“, изтъкна тя.

„Собствено, българско, вкусно, чисто производство“: Корнелия Нинова „нахлу“ във Фейсбук като берачка на домати

Posted on: август 4th, 2025 by МИГ No Comments

Министър на БСП с призив: Да оставим доматите и краставиците в двора да изсъхнат, но да не разпиляваме вода

Posted on: юли 30th, 2025 by МИГ No Comments

Язовирите ще издържат на засушаването, ако водата се използва пестеливо. Това заяви в пловдивското село Йоаким Груево министърът на околната среда и водите Манол Генов.

Той уточни, че е въведена нова схема, по която се отпускат водни количества от 51 комплексни язовира, като приоритетно се осигурява вода за питейно-битови нужди, а след това – за напояване на земеделски площи. „Населените места, които са на воден режим, са предимно в райони, където има подземни водоизточници. Те са с намален дебит и затова се налагат ограничения“, каза от своя страна министърът на регионалното развитие Иван Иванов, цитиран от БНР.

„Да се пести водата, защото е ценен актив и хората трябва да подхождат отговорно към този проблем“, подчерта министър Иванов. Той призова кметовете да изготвят проекти за изграждане на ВиК – инфраструктура.

„Държавата в момента инвестира изключително много средства. Искам да подчертая, че не става с магическа пръчка сега и веднага да се направят инвестиции. Плановете са в следващите две години по програма „Околна среда“. С тях работим изключително в добър синхрон. Там ще бъдат инвестирани над 1 милиард лева за ВиК – инфраструктура“, посочи Иван Иванов. „През общинската инвестиционна програма имаме близо 1,7 милиарда лева, които ще бъдат инвестирани във ВиК – инфраструктура и отделно самите планове на ВиК общините, но този процент от общинската програма е изключително малък. Кметовете, ако имат възможност, да преразгледат своите проекти или да подадат нови такива, които са свързани с подновяване на довеждащата водопроводна инфраструктура“, допълни още той.

В момента енергетиката е подчинена на напояването, каза Манол Генов. „Всеки един кубик вода, който се преработва за електрическа енергия, отива след това за напояване и затова също като министър Иванов искам да призова българските граждани: нека да си оставим доматите да изсъхнат, нека да си оставим краставиците в двора да изсъхнат, но да не разпиляваме питейна вода, когато поливаме“, заяви той.

В Пловдивското село Йоаким Груево министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите присъстваха на първата копка на проекта за подмяна на водопроводната мрежа и ремонта на 16 улици.

Шок: Доматите поскъпнаха със 700%

Posted on: март 22nd, 2025 by МИГ No Comments

Зеленчуците и хлябът са рекордьори по поскъпване сред храните за последните 10 години. Най-малко е увеличението при рибата и морските дарове. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Цял живот Минка Караасенова се е занимавала с търговия. От 10 години продава плодове и зеленчуци на пазара в Асеновград. И до днес има ясен спомен за цените на някои от стоките преди десетилетие.

„Краставицата беше 1,50 или 1 лев, зависи от това дали е права, крива. Марулята беше 80 стотинки, доматите и те бяха по-евтини”, казва Минка Караасенова.

Оттогава досега цените на повечето зеленчуци са скочили 100%. Най-драстично е повишението на доматите. Тогава са били 60 стотинки, а сега се търгуват между 4 и 5 лева. Поскъпването обяснява с инфлацията, увеличението на минималната работна заплата, наемите на сергиите, които за последните 10 години са скочили 4 пъти.

„Торовете, препаратите, водата, токът и работната заплата. Никой не иска на къра за без пари да работи, например 30-50 лева. Искат повече”, обяснява Минка.

Отчита и друга тенденция- за тези 10 години покупателната способност на българите е намаляла.

„Преди 10 години хората си купуваха по една чанта домати, краставици, марули, лук си позволяваха. Сега си взимат четири домата с две краставички, една маруля и това е. Не могат да си позволят повече”, смята Минка.

Потребителите за тези 10 години се оказаха най-ощетени. Спомнят си, че доматът е бил 2 лева, а сега е 5. Пенсиите им обаче не били помръднали с толков, предаде NOVA.

До 100% надценка: Търговските вериги не отстъпват за цените

Posted on: февруари 19th, 2025 by МИГ No Comments

Търговските вериги защитават настоящите цени на храните, като остро се противопоставиха на предложенията за налагане на таван на надценките. Стигна се до задочен сблъсък на мнения “за” и “против” регулиране на надценките на търговците.

Слагането на таван на надценките е непродуктивна мярка, показва опитът на други държави, заяви Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), членове на което са търговски вериги. “Няма как да се фиксира надценка върху който е да било продукт, защото бизнес моделът на всички търговци е различен, разходите, които те имат по реализация на дадена стока са различни. Ако се фиксира при дадена стока нормата на разход, това означава най-вероятно нарастване при други стоки, тоест няма как да сработи”, заяви Николай Вълканов.

Приблизително по същото време председателят на ПГ на БСП-ОЛ Драгомир Стойнев защити внесения от партията в парламента законопроект за поставяне на таван на надценките на определени храни.

“Проблемът с надценките вече не е само български, а и европейски. Не случайно имаше тази инициатива преди няколко дни (за бойкот на търговските вериги – бел. ред.), защото наистина има недоволство сред хората. За нас е важно да се регламентират тези надценки, които слагат, защото се получава изкривяване на пазара и с доминиращата си роля търговецът от последна инстанция оказва влияние върху цените и голямата печалба отива при него. За нас е важно тази печалба да бъде разпределена във веригата така, че да има справедливост”, заяви Драгомир Стойнев. Предложението на БСП-ОЛ е Министерският съвет да определи списък с основни храни, за които да има таван на надценката от 10 на сто. Но този таван да не важи за всички продукти от тези групи стоки. А всяка търговска верига да бъде задължена да продава поне един продукт от съответната група с надценка до 10%, като този продукт трябва да е от най-евтините, предлагани в магазина.

“Не виждаме как такъв тип решения може да работят, надценка означава разход за реализация на дадена стока, това не означава печалба”, коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ. “Надяваме се да няма популистки мерки от страна на правителството”, допълни той. Според Николай Вълканов заявката на премиера от събота е била в тази посока. Тогава премиерът Росен Желязков заяви, че правителството няма да се увлече по популизъм, но ще направи необходимото за нормалното функциониране на пазара.

“Цените са функции на пазара и в това няма съмнение. Ние няма да предприемем административни мерки, които да изкривяват пазара”, заяви Росен Желязков. По-късно министърът на земеделието Георги Тахов заяви, че във Франция, Испания и Австрия прилагат таван на надценките от 30% на някои храни и тази норма би могла да бъде приложена и у нас. “Не искаме да защитаваме никой от операторите по агрохранителната верига, искаме само да защитим правата на доставчиците, на нашите земеделски производители”, каза Георги Тахов. Но според Николай Вълканов, целта на законодателството във Франция е повишаване на доходите надолу по веригата, към доставчиците, което води до повишаване на цените за потребителите.

Позитивната заявка от думите на премиера беше, че ще се търсят пазарни решения, а не директна намеса в цени или надценки, което винаги, доказано от опита на други държави, е контрапродуктивно, каза още Николай Вълканов. Да се търсят пазарни мерки означава да се направи анализ по цялата верига на доставки, допълни той. Според нето е добре да бъдат осветени проблемите при различни стокови групи, да се види дали има проблеми или всичко, които се случва са нормални пазарни обстоятелства, да се видят отношенията в цялата верига между производители, прекупвачи, преработватели и търговци на дребно. Според Николай Вълканов е напълно нормално, ако се правят промоции и акции, разходите за тях да бъдат споделени между търговеца и доставчика.

Проф. д-р Надя Миронова, декан на факултета “Управление и администрация” в УНСС, също се включи в дискусията. “30 години по-късно ние отново сме на нивото на първичния механизъм за регулация на пазара, изразен в крилатата фраза “За Бога, братя, не купувайте. 30 години не ни бяха достатъчни, за да погледнем на продоволствената сигурност и сега инфлацията отново ни доведе до този първичен механизъм”, заяви тя. “Усъвършенстването на пазара преминава през премахването на монополите, през включване на контролните механизми на държавата и на различните комисии, както и директния достъп на производителите до пазарите”, подчерта проф. д-р Надя Миронова.

Земеделци поискаха контрол и на пазарите по градовете

Промоциите винаги са за сметка на производителя

До 100 процента надценка

Вносни домати често се продават по пазарите като български, предупредиха от Българската аграрна камара.

Промоциите винаги са за сметка на производителя, никога не са за сметка на търговеца и това трябва да бъде отбелязано в законопроекта за агрохранителната верига, а на пазарите също продават с огромни надценки, понякога и до 60 на сто, обявиха от Българската аграрна камара (БАК) по време на събитието “Мястото на българския производител на българския пазар”. БАК е единствената браншова камара в сектор “Селско стопанство” в България, обединяваща интересите на над 13 000 стопанства.
“Пазарите също са язва, която трябва да бъде контролирана, защото сега показват зеленото картонче, че са производители, но реално продават стотици килограми чужда, вносна продукция”, обявиха земеделските производители. И дадоха пример, че чрез подмяната на български с вносни плодове или зеленчуци се “смачква българският производител”.

“В момента няма български домати, но всички виждаме табелки с надпис “български домати”. Тази стока минава през борсите и тържищата и отива до малките магазинчета и пазарите, а големите търговски вериги си правят директен внос”, дадоха пример с подмяната на произхода на зеленчуците участниците в дискусията от БАК.

“Малките магазинчета издават касови бележки, но на пазарите тези домати се търгуват уж като български, а не са. Нашата стока се предлага по пазарите с до 100 процента надценка, обявиха още земеделски производители.

Мобилизацията на правителство, синдикати, браншови организации и парламент от няколко дни ни вдъхва надежда, че ще успеем да създадем една по-добра среда на българските граждани, подчертаха от Българската аграрна камара (БАК).

Парите за прехрана се увеличават повече от заплатите

Разходите за храна нараснаха с 30 лв. на човек на месец

Харчим повече пари за свободното си време

За храна българите дават близо 30% от всичките си разходи.

Поскъпването на храните води до нарастване на разходите за прехрана на домакинствата. Разходите за храна на българите в рамките на година са нараснали с средно 30 лв. на човек за месец, или 11,3%, обявиха от Националния статистически институт. Разходите за храна за месец са в размер средно по близо 300 лв. на човек. Разбира се това е средна сума, хората, които ядат по-скъпи хранителни продукти, като кашкавал и луканка, дават доста повече пари, а тези, които си позволяват само кисело мляко, боб и леща може да изкарат и с по-малка сума.

Разходите на българите за храна нарастват по-бързо от увеличението на заплатите, показват данни на НСИ. Разходите за храна на българите през декември миналата година са били с 83% по-високи спрямо последния месец на 2020 г. За същия период от време увеличението на средната заплата е с близо 1000 лв., или с малко над 67 на сто. Освен това заплатите не растат еднакво за всички работещи хора. Това създава усещането сред голяма част от населението, че обедняват на фона на поскъпващите хранителни продукти.

Храната има най-голям дял в общите разходи на домакинствата. За храна отиват 29,3% от всички разходи на българите, показват данните на НСИ. На второ място по значимост са разходите за наеми, ток, вода и отопление на дома. Тези разходи имат дял от 10,6% от всички разходи на домакинствата. Разходите за дома са нараснали с 9,4% в рамките на година.

Най-голямо увеличение има на разходите на българите за свободно време, културен отдих и образование, показват данните на НСИ. В рамките на година увеличението на тези разходи е с 36 на сто. Причината за това е голямата разлика между доходите на хората с високи и с ниски доходи. При увеличение на доходите на хората с големи финансови възможности те харчат значително по-големи суми за свободното си време, а хората с ниски доходи не харчат почти нищо за забавление.

Хапваме повече плодове и месо

Ядем по-малко хляб и зеленчуци

Цените са решаващи за потреблението

Цените имат съществено значение за предпочитанията на потребителите при пазаруване.

Българите ограничават потреблението на хляб и зеленчуци, но ядат повече плодове и месо, показват данни на Националния статистически институт. Влияние върху потреблението окачват не само промени във вкусовите предпочитания на населението и стремежът към по-здравословен начин на живот, а и цените на различните храни.

През четвъртото тримесечие на миналата година най-голямо намаление на потреблението спрямо същия период на предходната година е отчетено при хляба и тестени изделия – от 18,2 кг на 17,4 кг на човек, и при зеленчуци – от 17,6 кг на 17,2 килограма. Същевременно най-голямо увеличение на потреблението има при плодовете – от 13,6 кг на 14,4 кг на човек, и месото – от 10,1 кг на 10,6 килограма.

Хлябът и зърнените храни са сред храните с най-голямо покачване на цените – със 7,5% за година, показват данни на НСИ. А поскъпването на месото и месните продукти е съвсем малко – само с 0,6% за година. Потреблението на хляб намалява, а на месо расте.

Поскъпването на зеленчуците за година е с 5,2% и е по-голямо от ръста на цените на плодовете – средно с 4,1%. Потреблението на зеленчуци намалява, а на плодове расте.

Земеделският министър Георги Тахов: На 20 февруари аз и моето семейство няма да пазаруваме

Земеделският министър Георги Тахов подкрепи втория национален бойкот срещу високите цени на търговските вериги.

Земеделският министър Георги Тахов подкрепи втория национален бойкот срещу високите цени на хранителните продукти в големите търговски вериги, който е насрочен за този четвъртък. “Подкрепям всички инициативи на гражданското общество. Аз съм част от това гражданско общество. Аз и моето семейство също сме потребители, също имаме необходимост да пазаруваме, така че на 20 февруари аз и моето семейство няма да пазаруваме”, каза министър Тахов в Пловдив, където откри 10-ия форум за агробизнес, вино, храни и оборудване. Той припомни, че от няколко дни в земеделското министерство е сформирана работна група, която заедно с представители на министерството на финансите, КЗП, КЗК и др. ще подготви проект на Закон за агрохранителната верига. Чрез текстовете ще поставим нашите земеделски производители и всички фермери, които са и доставчици на вериги, да бъдат в една по-изгодна позиция при преговорите, които водят, като по този начин защитим техните права, което неминуемо ще окаже отражение върху всички нас, като потребители”, каза земеделският министър.

“Опитали сме се да обхванем всички т. нар. порочни практики, които са в сектор “Земеделие”, а чрез защита на правата на производителите, които в случая се явяват и доставчици, да гарантираме редукция на цените, което ще се усети от всички нас като потребители”, посочи още Тахов.

Източник: Труд

Българският домат поскъпва от 1 лв. до 5 лв. от Струмяни до София (снимки)

Posted on: февруари 9th, 2025 by МИГ No Comments

Защо цените на храните са високи? Кой колко печели от търговията с хранителни стоки? В специален репортаж Стоян Георгиев проследява целия път на 1 килограм домати от нивата до рафта в магазина в София.

Борислав Дамянов и семейството му произвеждат плодове и зеленчуци в оранжерия в село Струмяни, Благоевградско – домати, марули, лук, картофи и много други. „Тези домати се гледат почти толкова, колкото едно новородено преди да се роди – 7 месеца“, казва Борислав.

Стоката му се продава в София. Амбалажните касетки от последната реколта розови домати „Ръгби“ се връщат при него, след като стоката е продадена в столицата.

На една от щайгите е залепен етикета от магазина, част от голяма верига – не чужда, а българска. С цената на домата, която плащат софиянци – 4,99 лв.

„От тук доматите тръгват на 0,80 лв. без ДДС. Значи от 1 лев отиват на 5 лева. И това е розови домати „Ръгби“, казва производителят. Доматът на Борислав поскъпва пет пъти, докато измине 140 км между Струмяни и крайния клиент в София. И сменя собствеността си пет пъти.   „И на всяка стъпка, на всеки човек, има надценка. И затова се получава така.  Реално ние храним още 4-5 души по веригата. Много колеги пробват да са производители и търговци – не става“, казва Борислав.

/

Не става, защото без големи обеми не си конкурентен. За малки количества разходът ти за транспорт и търговия прави стоката твърде скъпа. А сега по обратния ред на веригата за доставки ще проследим пътя на домата и всички смени на неговата собственост, за да разберем защо струва 5 лева в голямата верига.

Големите вериги магазини, без значение дали са български, или чужди, се договарят само и единствено с големи търговци, които могат да предложат количества. „Веригата, каквато и да е като собственост, на нея ѝ трябват обеми, на нея ѝ трябват огромни количества. Когато става въпроса за количества, става въпрос и за други цени. Така работи светът. Други цени, които са по-ниски, защото на една верига дневно ѝ трябват между 40 и 80 тона домати. От нас няма кой да осигури това количество“, обяснява Борислав.

В България фермерите нямат координация помежду си, няма коопериране и затова се създава нишата за прекупвачите и за по-високите цени. Големият играч, който се договаря директно с веригите, е търговец, който изгражда верига от партньори и по-дребни прекупвачи, които изкупуват на регионално ниво стоката.

Така имаме:

  • първо – производител
  • второ – регионален прекупвач
  • трето – голям прекупвач
  • четвърто – верига магазини
  • пето – потребителите

Петият и последен собственик на домата за 5 лева или марулята, която Борислав продава за 50 стотинки, а ние купуваме за 2 лева. На всяка стъпка от веригата всеки иска да печели и не би ви осигурил домата или марулята на Боби на рафта, ако не печели.  Защо веригата на доставка в България е толкова дълга, с толкова прекупвачи и защо в по-богатите страни от Европа няма толкова посредници, а храната е по-евтина?

Кой носи отговорност за скъпите стоки – магазините или политиката на държавата? Питаме бившият министър на земеделието Явор Гечев.

„Веригите не са съвсем невинни в този процес. Но не са и само те виновни. Просто конюнктурата на това, което сме постигнали в България, е такова. Малките производители не могат да влязат големите магазини, защото те имат определени изисквания за обем. Ние нямаме коопериране, нямаме адекватна политика“, коментира Гечев.

Кооперативите, които обединяват производителите и преговарят директно за цени с веригите от позиция на силата, са причина за силната пазарна позиция на хранителните продукти на страни като Полша, Гърция, Испания, включително Македония и Турция.

Липсата на коопериране в България удължава веригата на доставка, съответно цената, убива местните производители и увеличава дела на вноса.

Производителите са на практика дялови участници в кооперативите в държавите, в които ги има. Държавите също могат да се намесват в обединенията на земеделците и съответно да има лостове върху цените. Но за да има кооперативи, са необходими законови условия и подкрепа от държавата.

У нас условия за това няма. Затова има прекупвачи. Магазините също нямат как да се договорят директно с българските земеделци, защото самите земеделци нямат обща търговска структура.

„Една моя позната опита да направи обединение и не можа, защото се оказа, че за да направиш такова обединение, трябва да има минимум 50 души. 50 души земеделци не мога да ви намеря от тук до Сандански. Няма. Как да се обединим?“, казва Борислав Дамянов.

Така вносът на храна става все по-голям дял от потреблението у нас и намесата на държавата в ценовата политика все по-трудна. Производителите на плодове и зеленчуци като Борислав и семейството му у нас буквално изчезват.

„Ако стане война като в Украйна, ние за две седмици ще се избием, ние си българите, за храна. Защото реално не произвеждаме нищо“, казва българският производител.  Борислав споделя, че държавната политика у нас не е особено стимулираща да произвеждаме храна. Дава пример как се взима субсидия за домат и какъв е размерът ѝ.

„1153 лева на декар. За да си защитя аз 1153-те лева, трябва да им докажа, че съм продал 17 200 кг от този декар – това е един камион“, казва той.  Обществена тайна е, че земеделците издават фактури за плодове и зеленчуци, които не съществуват. Това поставя въпроса каква част от и без това малкото произведена земеделска продукция в България, според официалната статистика, е виртуална и колко още по-малко са реалните произведени храни у нас.

Борислав Дамянов споделя, че отглеждането на храна е негово призвание. Мечтае да прави земеделие и да произвежда в среда, където има правила, които се спазват и където не се налага да лъжеш, за да оцелееш.

Но дори помощите, които земеделците получиха по така наречената украинска мярка, са обвързани с виртуални условия, които трудно се постигат в реалността. Държавата не осигурява напояване, а бюрокрацията вместо да помага, пречи на самите производители.

Държавната администрация в земеделието става все повече, споделя Борислав, а самите земеделци все по-малко. А проверяващите винаги намират поводи за проблеми. При поредната проверка от БАБХ на фермата му органите установили, че е незаконно във фермата за зеленчуци да има котка, въпреки че благодарение на нея няма мишки. Но според закона проблем е котката, а не мишките. А той се чуди защо изобщо държавата се занимава с котката му, докато земеделието ни загива.

Дали държавата, създала такива условия за родните производители, създала условия за верига от прекупвачи между земеделците и веригите, може да се справи с цените на храните, като просто им наложи таван във веригите? Борислав е на мнение, че цените няма да паднат, защото хората, които ги произвеждат, стават все по-малко. „Дали ще паднат цените – не, няма да паднат. И те няма да паднат, защото в нашата държава е абсолютен хаос. Абсолютен!“, смята българският производител.

Евтиния в Гърция: Домати по 1,20, краставици и лимони – по 1 евро (снимки)

Posted on: март 30th, 2023 by МИГ No Comments

Краставици, домати, яйца, портокали, лимони и риба на драстично по-ниски от българските цени установи популярната композиторка Вида Пиронкова в съседна Гърция, където от години живее бащата на детето й. Евтинията на един от най-големите пазари в Атина я озадачава и Пиронкова публикува снимки от сергиите във Фейсбук профила си.

От кадрите на родните домакини навярно ще им призлее – едрите и сочни домати са по 1,20 евро (2,40 лв.) яйцата са между 17 и 23 цента бройката (34 и 44 ст.), патладжаните – 1,23 евро, краставиците – между 1 евро и 1,49, лимоните – по 1 евро килото, портокалите са по 60-70 цента…

„Поканих всеки, когото срещнах, да дойде в България и да си напазарува обилно, но като им разказах за нашата „евтиния“, ми казаха: „Дано да сте добре и се опитайте да оцелеете!“.

От коментарите към публикацията пък става ясно, че в края на пазарския ден цените падат двойно и така може да се купят мандарини и портокали по 50 цента, даже и по 40, краставици по 70 цента, а домати – по 50 – 60 цента килото… „Накрая си напълних една торба с 5 кила и повече портокали за 1 евро и съм предоволна“, обяснява Вида Пиронкова.

Както изглежда, Великденският пазар ще е по-лесно да направим в съседна Гърция.

 

Пенсията стига за 5 домата и бучка сирене на ден

Posted on: декември 1st, 2022 by МИГ No Comments

Минималната пенсия в България стига за 4-5 домата и бучка истинско сирене на ден. В сметката обаче не влизат разходи за битови сметки и лекарства, пише „Телеграф“. Пенсии в размер на 467 лева месечно, както и под тази сума получават близо половината от възрастните, или над 820 000 българи, по данни за ноември на НОИ. От тях 391 728 българи преживяват със суми, по-малки от минималния размер на пенсията у нас, сочи статистиката на института.

Месечният приход на пенсионерите с най-ниски доходи, разделен на 30 дни, колкото има в един календарен месец, означава, че разполагат с малко над 15 лева на ден. Тези пари, ако се хранят с качествени продукти, ще им стигнат за 5 домата и бучка сирене с водно съдържание в нормата дневно. Както стана ясно от изследване на асоциация „Активни потребители“, сирене под 16 лева със сигурност е оводнено, така фирмите намаляват разходите си и съответно цената. Така, ако човек си купи сирене за около 10 лева и кило домати от хубавите за 6 лева, бюджетът му за деня се изчерпва.

Реално една минимална пенсия, ако бъде претеглена в количество качествено сирене, стига за не повече от 20-22 килограма.

Близо половината от пенсионерите, както и хората с ниски доходи често прибягват до покупка на по-евтини продукти и такива, които са намалени, тъй като не могат да си позволят по-качествените, които са на цени над 20 лева за килограм, защото броят на бучките автоматично се свива.

Инфлацията се отрази и на медикаментите. Поне 100 лева струват лекарствата, които лекарите изписват на голяма част от пенсионерите. Тези за кръвно и холестерол, които пият повечето възрастни хора, се заплащат и по каса, но цената, която се доплаща от джоба, е не по-малко от 50 лева. Отделно от тях много пенсионери си купуват и допълнителни илачи, които не минават по книжка. Така от пенсията поне стотачка отива за илачи.

Създадоха домати с витамин Д

Posted on: май 29th, 2022 by МИГ No Comments

Британски експерти създадоха домати с витамин Д, като дневна доза осигуряват само два зеленчука със среден размер, съобщи Ройтерс.

Доматите са предназначени за веганите и вегетарианците, които избягват млечни продукти и месо. Вкусът им е непроменен. Както е известно, витамин Д е много важен за здравината на костите, зъбите и мускулите. Той се синтезира под въздействие на слънчевата светлина, но основен негов източник е и храната.

Изследователите от центъра „Джон Инес“ в Норич са използвали метода КРИСПР за генно редактиране. Листата на доматите естествено съдържат един от градивните елементи на витамин Д3, наречен 7-DHC.

Витамин Д3 се смята за най-добър за повишаване на нивата на витамин Д в организма. Учените коригират растението, така че 7-DHC да се натрупва значително в доматите, не само в листата.

Ваксинираните с AstraZeneca да ядат домати

Posted on: април 2nd, 2021 by МИГ No Comments