Билкарите се оказаха едни от най-засегнатите от предложените от министерството на финансите данъчни промени за догодина. Промените в облагането на този бизнес обхваща цели три закона.

На първо място се предвижда хората, които събират и продават билки, гъби, трюфели, диворастящи семена и плодове, да минат на облагане с патентен данък. Според сега действащото законодателство тези доходи би трябвало да се декларират с годишната данъчна декларация и да се облагат с 10% налог, така както доходите от всяка друга трудова дейност, пише вестник Сега.

С промяна в Закона за местните данъци и такси събирането на билки, гъби, боровинки и др. диворастящи пловоде и растения се включва в списъка с дейностите, които се облагат с патентен данък от общините. Посочва се, че размерът на налога може да варира между 240 и 480 лв. годишно.

Според мотивите на законовата промяна целта е изсветляване на този вид дейност. Явно масово събирачите на билки не декларират доходите си от продажбата им. Патентият данък се приема като по-лесен начин малките предприемачи да бъдат облагани – плаща се една фиксирана сума, определена от общината. Изискването е местните физически лица и еднолични търговци да имат обороти под 50 000 лв. годишно.

В мотивите не се посочва какъв може да е икономическият ефект от преминаването към патентен данък, но трябва да се знае, че този налог влиза в бюджетите на общините. Все пак се споменава, че в България има „значителна по обем дейност по събиране на диворастящи лечебни растения, гъби, включително трюфели, плодове и др. Множество лица, най-вече пенсионери, социално слаби и безработни, извършват редовно такава дейност и предават срещу заплащане събраните продукти“.

РЕГИСТЪР

В същото време в Закона за горите се предлага създаване на регистър на лицата, които изкупуват диворастящи лечебни растения, гъби, плодове и др. Вписването в регистъра ще е условие за извършване на тази дейност, а регистърът ще се обслужва от Изпълнителната агенция по горите.

Така ще могат да се идентифицират лицата, които изкупуват съответните продукти, и да се осъществява данъчен контрол върху дейността им. Друга цел на въвеждането на регистрационния режим е „намаляване на нелоялната конкуренция, яснота за произхода на пусканите на пазара продукти и като косвен ефект – повече приходи в държавния бюджет“.

Предлаганият регистрационен режим ще е максимално опростен и няма да води до осезаема административна тежест за лицата, които изкупуват билки, гъби и т.н., се посочва в мотивите. В същото време е предвидена санкция от 1500 до 3000 лв. за лица, които се занимават с тази дейност, без да имат регистрация.

За този бизнес се правят промени и в Закона за корпоративното подоходно облагане. Изкупвачите на билки, гъби и диворастящи плодове ще бъдат освободени от задължението да документират и доказват разходи за изкупуване на продукцията. „Това ще намали финансовата и административната тежест за опериращите в този бранш лица, както и ще се сведат до минимум случаите на спорове в данъчните производства за този вид разходи“, се казва в мотивите.

Очаква се с промените да се формират нови финансови постъпления в общинските бюджети, както и да се повишат постъпленията от корпоративен данък в държавния бюджет, посочва МФ.

БЕЗ ДАНЪК

Друга данъчна промяна засяга лицата, които предават скрап и други вторични суровини. Те се освобождават от облагане, ако ги предават в пунктове, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците.

Освобождаването от данък изглежда странно, тъй като преди няколко години в опит да изсветли този бизнес държавата въведе облагане на хората, които се занимават с тази дейност с окончателен данък, който се удържа на самия пункт за предаване на вторични суровини. Дори за металните отпадъци бе въведено задължително представяне на лична карта, за да се намалят кражбите на метални предмети и съоръжения.

Сега от МФ обясняват, че искат да подобрят събираемостта на отпадъци, като се стимулира това да става на регламентираните места. Без данък за хората, които предават отпадъци, щели да се улеснят и фирмите, които ги изкупуват.

Данъчната промяна е в „унисон с целите на екологичната политика на ЕС за преминаване към кръгова икономика, при която по-ефективно се използват ресурсите и намаляване на отпадъците“, пише в мотивите.

С промяна в Закона за управление на отпадъците се увеличава прагът на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 лева на 1 200 лева на година на физическо лице за една календарна година.