Майката на загиналия в кемпера под връх Околчица Ники Златков – Ралица Асенова – публикува нова информация по случая във видео в Youtube.
След интервюто си в „Дарик“ на следващия ден Асенова е получила постановление от прокуратурата, с което за пореден път получава отказ на нейни искания, но и предупреждение, че носи наказателна отговорност, ако разгласява материали по разследването.
Ралица пита защо не са разпространени, наред с официалната версия, и показанията на многото близки на групата от Петрохан, които свидетелстват какви прекрасни хора са били. По думите ѝ много от изтеклите показания дори не са били верни. Пример за това били показанията на бащата на Николай Златков, който ѝ е казал, че изтеклите показания са негови донякъде и „след един момент това вече не са негови“ твърдения.
Асенова отново изброи някои противоречия, които според нея има в експертизите – например, че излиза, че десничарите Иво, Пламен и Ивей са се самоубили с изстрели отляво.
„Ивей е успял да се самоубие с два изстрела с ужасно обгорелите си и наранени ръце“ – цитира още тя друг аспект, който смята за много проблематичен като заключение.
Според нея голямо разминаване има и в разположението на телата – едно са видели поемните лица, а друго показва публикувана в медиите снимка. Освен това, върху телата на снимката няма сняг въпреки обилния снеговалеж, посочва тя.
Относно Околчица, майката на Ники пита къде е багажът, който качат мъжете в кемпера преди да потеглят от хижата.
„Кой отива да се самоубива с такова количество багаж? Къде са били толкова дни без храна и вода Иво, Ники и Сашо“, пита още тя.
Асенова пита къде е мотивът на Калушев да отгледа Ники и Сашо, а след това да ги убие? Пита и къде е завещанието на Калушев.
Шестимата освен това са започнали ремонт на къщата в село Българи, имали са и направени поръчки, които са очаквали. Къде е тогава мотивът да се самоубият, добавя майката.
Версията за ритуално самоубийство издиша и на база твърденията, че няма седми човек на местопрестъплението, казва Асенова. „Стотици, а може би вече хиляди хора в социалните мрежи установиха, че не просто има седми човек, а има и осми човек“, добавя тя. „Тези видеоклипове, които бяха разпространени от разследващите, показват ясно, че има седми и осми човек. Двамата, които водят Ивей в посока гаража – той вече там е със скъсани и съдрани дрехи – тези двама човека не са нито Дечо, нито Пламен“, казва Ралица.
Асенова оборва и някои твърдения на журналиста Асен Йорданов от „Бърд“ от интервюто му в СКАТ – например, че шестимата от Петрохан ставали в 7 часа (всъщност денят им започвал в 5), че Иво е живял в Испания, че са живели 10 години е Мексико (били са 5 години), че са си тръгнали внезапно от Мексико (според Асенова тръгването е обсъждано с месеци) и др.
Майката на Ники Златков освен това апелира към Атанас Русев и Валери Андреев да се явят на публичен дебат с нея в медиите. Андреев беше човекът, чието интервю за Bird.bg разбуни духовете и насочи вниманието към версия за педофилия по случая, както и Атанас Русев, известен с казуса „Корал“.
Лама Иво е давал психеделични вещества на деца по време на сеанси за лечение. Калушев успявал много бързо да овладее въображението, доверието и съзнанието на детето, и благоволението към него като водач и учител. Следващата стъпка е била детето да бъде отделено от родителите си, за което Калушев е изпълнявал множество подходи и машинации, сеанси и внушения.
Някои деца само за няколко седмици са започвали рязко да се отчуждават от родителите си, дори започвали да изпитват омраза към тях и вече ги наричали с изключително вулгарни определения и епитети. Това е бил начинът, по който Калушев е представял, че „спасява“ децата, като впоследствие злоупотребявал с тях и сексуално, за да ги „отпуши“ и „спаси“ напълно, разказва в обширен материал, посветен на случая „Петрохан“, сайтът Биволь. Той разкрива, че на практика Калушев е имал модел на поведение, който е повтарял повече от 30 години назад във времето. Винаги е имал дете фаворит близо до него, което е избирал и нарочвал още когато детето е било на 8-10 години, въздействал му е, промивал му е съзнанието, приобщавал го е към учението, отделял го е напълно от родителите му чрез всевъзможни похвати, понякога е приобщавал и напълно „облъчвал“ и богати родители, злоупотребявал е с децата по всевъзможен начин, те са го мислили за БОГ и че всичко което им се случва, е правилно и чудесно, защото то идва директно от Учителя, БОГЪТ, лама Иво. Калушев е бил влюбен в тези деца, той им е поднасял непрекъснато най-скъпи подаръци, а децата са се чувствали супер специални и обгрижвани с огромна любов, която е липсвала в семействата им. Те са боготворели напълно Учителя си.
Аудиодокументите от „Бивол“ са публикувани в оригиналната статия в различни части от нея. Ние ги поставяме тук:
Отвъд авансцената
Случаят „Петрохан“ предизвика силен обществен отзвук, съпроводен от множество версии, интерпретации и спекулации. В отсъствието на ясна и проверена фактология, публичният дебат бързо се поляризира. Настоящото разследване има за цел да изведе установимите факти, да ги подреди в логическа последователност и да очертае контекста, в който те придобиват значение.
Събраната информация се основава на множество свидетелства на родители, бивши участници и лица, имали пряк или косвен контакт със средата около Ивайло Калушев, както и на документирани материали, включително записи, публикации и архивни данни. Част от източниците са анонимизирани по съображения за сигурност. Редакцията разполага с техните свидетелства и самоличности, както и с допълнителни данни и е готова да ги предостави на компетентните институции при необходимост.
От тези допълнител ни свидетелства и данни се очертава структура с ясно изразена йерархия, практики на психологическо въздействие и контрол, както и специфичен модел за привличане и задържане на участници, включително непълнолетни. Описват се от първо лице системни „сеанси“, в които се използват техники, представяни като хипноза, духовни практики и „лечебни“ методи, както и употреба на психоактивни вещества в определени контексти. Данните сочат също наличие на вътрешни механизми за санкциониране на несъгласие, както и за ограничаване на контактите с външната среда, включително семейства.
Паралелно с това, редица свидетелства поставят въпроси относно взаимоотношенията на Калушев и обкръжението му с лица с публично влияние, заедно с изявени представители на политическия и бизнес елити. Описват се посещения, финансови взаимоотношения и търсене на услуги, свързани с предсказания и влияние върху ключови събития. Тези твърдения излагаме под условие, че подлежат на допълнителна проверка и са предмет на последваща част от разследването.
Настоящият материал не прави правни квалификации или заключения, а представя факти, свидетелства и твърдения, подкрепени с наличните към момента доказателства, записи и документи. Целта е да се изясни дали зад случая „Петрохан“ и трагенията на отнетите 6 човешки живота стои изолиран инцидент или дългогодишна дейност с по-широк обхват и потенциални институционални измерения.
Какви са последствията от тази трагедия и има ли тя своята проекция в нещо повече от конкретната персонална драма за жертвите и техните близки, на които нашия екип изказва своето най-дълбоко състрадание и съболезнование
Част 1
„Няма разлика – ако ти кажа, че небето е розово утре, за теб или то е розово или ти не си истински ученик… Дори един косъм да ти кажа да си изскубеш от носа и ти да го нарушиш е признак, че не знаеш какво правиш”. Ивайло Калушев към ученик
———
„Ако си политик, и твой най-добър приятел ти каже, че там горе в планината има свещен лама, който може да ти предскаже наистина бъдещето, и ти отидеш, с какво би възнаградил ламата, ако познае? А ако след това разбереш, че този лама, с висшите си сили, може да помага, да лекува, дори да променя хода на събитията при нужда, например да спечелиш изборите, или да помогне на жена ти, с какво би го възнаградил, ако всичко това се случи? С КАКВО???“
Ужасът от Петрохан и истерията, която той породи в обществото ни, все още няма разумно обяснение, а спекулациите по темата значително надхвърлиха човешкото въображение. Обществото се раздели на два противоположни полюса, без ясна фактическа основа, за което съществена роля изигра намесата на политически сили и лица, свързани малко или много с аферата Петрохан. И разбира се средствата, които се насочват към определени лица, медии и телевизии, пропагандирайки фантастични конспиративни теории.
Големият въпрос остана да виси във въздуха, защо политици и техни приближени са посещавали често района на Петрохан и групата около Калушев и са дарявали значителни суми, за какво? И защо, от друга страна, редица държавни институции са упражнявали огромен чадър над тази общност? Очевидно боровинките или „готините пичове“ в хижата не са били основната причина, всеки може да си бере свободно и безплатно боровинки, и не само на Петрохан, а „готини пичове“ под път и над път.
Този разследващ материал отговаря именно на тези основни въпроси и не е плод на художествена измислица или хипотеза, а се основава на свидетелства на родители на деца, хора, познавали Калушев, когато са били деца, както и оцелели хора от структурата или близки до нея, пожелали анонимност. С оглед защитата на свидетелите, част от имената и конкретните детайли са умишлено променени или обобщени.
Онова, което се е случвало в общността на Ивайло Калушев е основната нишка, която води към разбирането на мотива зад случилото се.
Сеанси
Тайните практики на Калушев са се състояли главно от специални сеанси и медитации и те са били с различна интензивност, понякога по няколко на ден. Сеансите са траели от десетина минути до няколко или повече часа, в зависимост от характера и сложността на ‘задачата’, като често са участвали повече от един човек, особено когато са се опитвали да правят т.н. от тях ‘облъчване’, или казано с други думи, да повлияят някому за достигането на желана от тях цел.
Сеансите са били използвани за:
Предсказания за бъдещето или достигане до информация за неизвестни факти и обстоятелства от настоящето.
Повлияване на бъдещи събития или такива от настоящето
Помощ или нанасяне на вреда на хора
Достигане на специални състояния под въздействието на наркотични вещества
Почти всички сеанси са се записвалис личния аудиорекордер на Калушев, в някои случаи са правени и видеозаписи. Водени са и записки, понякога и в зависимост от обстоятелствата. Сеансите са се водели най-често от Калушев, а когато са участвали по-външни хора, почти винаги са провеждани от Невена Стаева.
Факт е, че Калушев и баща му Георги официално са завършили специалните курсове по регресивна хипноза под личното ръководство на Долорес Канън (създател на метода QHHT (Quantum Healing Hypnosis Technique) в Русия още през 2011 г. Но началото на сеансите датира от много години преди това.
Протичане на сеансите
Когато водещият е преценявал, че участникът е достигнал достатъчно дълбоко състояние на съзнанието, обикновено след стандартните техники на хипноза , започва т.нар. „призоваване“. Обикновено се „призовават“ същества, понякога представяни като фигури от тибетския будистки канон. Личен фаворит на Калушев е бил Дордже Легпа – защитно божество в тибетския будизъм. Понякога е бил „викан“ и образът на Гуру Ринпоче (Падмасамбхава).
В много други случаи и най-често са се „отзовавали“ т.нар. „колеги“. Калушев многократно е обяснявал, че така нарича извънземни същества, с които твърди, че е в пряк контакт (виж по-долу раздел „Извънземни“).
Вероятно реалният шаблон, който Калушев е имитирал, е известният тибетски оракулски модел, свързан с т.нар. Nechung Oracle: традиция, при която медиум влиза в транс и се смята, че чрез него говори защитно божество. В тибетския будизъм обаче подобни практики се извършват само в манастирска среда и под строг религиозен контрол.
Към разумът, който е извикван, най-често се задават въпроси или се отправят молби за съдействие. Ако се иска да се промени нечие мнение или да се склони лице към даден акт, то „колегите“ са молени да “облъчват” въпросния човек. Примери за това са родителите на децата, които са били подлагани на „облъчване“ в множество сеанси. Включително и така нареченото в религиозната общност „разбиване“, т.е. освен ритуали с поднасяне на алкохол и благоухания на определени защитници, са правени и сеанси пряко насочени срещу даден човек или група от хора.
„И сега ще извикаме Дордже Легпа, Рахула и Екадзати и ще ги помолим да действат брутално, унищожително и безпощадно. Да не остане грам съпротива в Х. Кажи ми какво се случва. Сега ще започнеш да ги усещаш като една вряла енергия, по-гореща от слънцето…“ – заклинание от лама Иво по време на сеанс
Много от родителите на децата са „облъчвани“ да бъдат слаби, да не задават въпроси, да дават пари. Понякога „облъчването“ е било за търсен позитивен ефект: да се помогне на някой да оздравее, да се чувства по-добре и т.н. Не са редки случаите, в които Калушев е помагал наистина на свои роднини, приятели и техни близки, като е лекувал болните им деца (и дистанционно и на място) по време на сеанси. Имало е случай, в който е помогнал дистанционно на човек, изпаднал в кома повече от година, след много тежка катастрофа.
С течение на времето много приятели и познати на Калушев са разбирали за способностите му и са ги ползвали, както намерят за добре. А Калушев е помагал отделно на всички, които са били подходящи, според неговите собствени критерии. Деца момченца, богати родители, влиятелни хора, както и политици, са били винаги от особен интерес.
Имало е и сеанси за проучване хора и събития от разстояние подобно на т.нар remote-viewing. Калушев е казвал, че remote viewing обучението в американската армия е много повече от мит, a и че работи, както при сеансите.
Когато събитието е било особено голямо, като например приношения за даряването на огромна сума пари, всички от обкръжението са се включвали в сеансите. В тези случаи, който не е правел сеанс, е медитирал, често групово.
Извършвани са и ритуали, насочени към т.нар. защитници от тибетския будистки пантеон, както и т.нар. „гневни практики“, най-често свързвани с фигурата на Ваджракилая. В тибетския будизъм Ваджракилая е едно от най-мощните гневни божества и е свързано с тантрични практики за унищожаване на препятствия и негативни сили, които традиционно се извършват само в манастирска среда и под ръководството на обучени учители.
При сеанси с по-външни хора на групата или такива с малък опит, основният фокус е бил върху това, което самите тях ги е интересувало, или на това те да бъдат насочени, за да “преживеят” свои минали съществувания като човешки и нечовешки същества: животни, богове, растения и дори предмети. В детайли са „изследвани“ въпроси свързани с миналото, настоящето или бъдещето. За болести, битови проблеми, връзки и социални взаимоотношения, политика и всякакви други въпроси от битовизма. Включително са удовлетворявани и желанията от страна на участника в сеанса, ако е по-близък приятел или познат на участниците, за „облъчване“ на някого или нещо, независимо от контекста и „миража“ за добро и зло. Сентенцията, „Целта оправдава средствата“ е била водеща при сеансите и практиките в тази църква.
По-вътрешните членове са подлагани и на сеанси с цел активно да им бъде „помогнато“, когато изпаднат в немилост с учителя или сангхата (общността). На практика в обществото е съществувала абсолютна йерархия и всеки дръзнал да не спазва и най-малкото правило е бил или наказван, или незабавно с него са провеждани сеанси, в които е бил подлаган на психическа обработка. Абсолютно недопустимо е било да имаш и най-малкото съмнение в Учителя или да не изпълняваш абсолютно безпрекословно неговите желания, щения и всичко друго. На върха на йерархията е седял Лама Иво, Учителят, божественото същество, Истинският БОГ, след това са били „децата му“, които той е представял като тулку или преродени лами, следват Деян (дясната му оперативна ръка) в по-ново време, това е Ники, и Невена (лявата му ръка, водеща сеанси и действаща домакинството). Далеч надолу е кастата на слугите или робите, в която са Пламен, Петър, Ивей, Дечо и т.н.
Липсата на приношения, парични облаги или други подобни събития се е наричало “липса на благоприятни обстоятелства” и е било свързано с колективните действия и карма на сангхата (обществото от практикуващи, изключващо Учителят). Тоест ако в мрежата няма пари, то е защото самите членове не правят достатъчно и не са достатъчно чисти психологически. Ако са перфектни в мисловно отношение, според Калушев, тези неща се случват автоматично, когато трябва.
На хора от по-външния кръг на сангхата също са правени сеанси, за да може те да се борят със страховете си, или съмненията си, или за да бъдат насочвани към ‘правилни’ решения, най-вече включващи техни близки, които са против Дхарма практиката по някакъв начин. Най-честата съпротива е била от близки хора на практикуващите и в това отношение Калушев е полагал особено големи усилия за разглеждане на тези близки в най-големи подробности по време на сеанс и за съвсем директно вменяване на вражда. Братя, сестри, бащи и майки, любовници и т.н. са били обект на изучаване и задълбочени, и продължителни сесии, особено ако по какъвто и да е начин са касаели водения в сеансите, или са могли да бъдат използвани.
Един от подходите на Калушев, за да пречупва децата е бил, че по време на сеанси им е „показвал“, чисто внушавал, че бащите са злоупотребявали сексуално с тях като са били малки и че той всъщност се опитва да им помогне в сексуално отношение, и че детето като „подтиснат гей“ има реално нужда от това „отпушване“. И че трябва детето да използва всички възможни средства, за да спаси баща си, за да не се прероди той в „гладен дух“, („прета“, प्रेत). Калушев е насаждал силна вражда измежду членовете на семействата на „неговите деца“, срещу неудобните хора в семейството, онези които са имали съмнения, задавали са въпроси. В някои случаи сеансите са стигали до екстремни крайности, в които Калушев е инструктирал детето да прави черна магия за да убие свой близък роднина чрез нея, Ваджракилая. В тази практика детето трябвало да си представя, визуализира, че Ваджракилая, под формата на Пурба (ритуален нож), е забит право в обекта, който трябва да бъде унищожен. Важно уточнение е, че практиките, свързани с Ваджракилая, в традиционния тибетски будизъм никога не се насочват срещу живи същества. Смята се, че ако подобна практика бъде използвана с такава цел, това представлява тежко духовно нарушение, особено ако практикуващият не е достигнал много високо ниво на медитация и вътрешна дисциплина, при което е напълно свободен от егоистични мотиви, привързаност и омраза.
Децата от кръга често са били окуражавани по време на сеанси да привличат други техни приятели и съученици, за да им се „помогне“ или да се „зарибят“ евентуално. Това често се е случвало, но не всички от „зарибените“ са оставали трайно. Интересен факт е, че по-големите деца са окуражавани от Гуру да се сприятеляват и общуват с по-малките за по-добра приемственост и по-лесно навлизане в общността.
Извънземни
Калушев е бил обсебен от темата и използването на извънземните. В продължение на десетки години е превеждал на български език огромно количество литература, книги и сеанси, свързана с извънземните, които е публикувал на собствения си сайт atiearth.com, също изтрит като другите сайтове, но със запазена информация в web.archive.org. Много често е задължавал учениците си да четат и изучават тази литература, за да може да я използват в сеансите и практиките, които са провеждали. Терминът “колегите” е определен от Калушев и е визирал, според него, извънземни от относително високите етажи (т.е. по-близо до просветлението или пътища свързани с езотерично извисяване). В Тибетския будизъм се говори за Даки (мъжки род) и Дакини (женски род), което са членовете на просветлената Сангха или практикуващи от изключително висок калибър, които могат да помагат (но и да създават препятствия) за практикуващите в зависимост от кармичните обстоятелства. Калушев е казвал, че някои от „колегите“ са Даки и Дакини, но не всички. Дордже Легпа се счита за защитник в тибетския будизъм и е бил чест обект на сеанси, защото Калушев е твърдял, че са в “изключително близки отношения”.
Новини България
Много често Калушев е говорил и за различни типове летящи чинии – как някои са по-специални от други. Как той лично може да ги вика на места, но че най-подходящите места за комуникация с тях са дълбоко в пещерите или дълбоко в океана, защото само там наземните тайни служби по-трудно ги долавят. Калушев е твърдял, че има тайни служби от военно-индустриалния комплекс, които не само знаят, но от години са в контакт с няколко различни раси извънземни и нарочно потискат технологиите и знанията им.
Източници, които самият Калушев е препоръчвал горещо на учениците си, е Стивън Гриър (Steven M. Greer), като при него лично е ходил баща му – Георги Калушев. Друг източник е бил Башар (Дарил Анка, известен с провеждането на чанелинг сесии с извънземния разум ‘Башар’). Години наред Георги и Иво Калушеви са превеждали Башар и са качвали негови материали в сайтовете на сектата, например в atiearth.com, където е кипяла сериозна дейност от 2012 г. до края на 2025-а. Дълги години Калушев уверявал всички ученици, че и те правят подобен тип чанелинг по време на сеансите си и дори са викали в сеансите извънземното Башар.
Други персонажи, които колективно са гледали, изучавали и/или обсъждали в учението са включвали Corey Goode – човек, който твърди, че е бил част от спец. службите, модифициран с технология за подмладяване. Кори Гууд твърди, че самия той лично е в контакт с няколко раси извънземни, че има алианс от наземни служби и т.н.
В уроците са изучавали и т.н. Project Camelot и други конспиративни канали свързани с ‘разсекретяване’ на паранормални събития, най-вече в сферата на извънземни и НЛО.
Калушев е твърдял, че лично е разменял имейли с Graham Hancock. Някои негови книги са били част от библиотеката на Калушев, като например Fingerprints of the Gods.
Доверието към Калушев, особено сред най-близките му, се е свеждало и до вярата, че той може да превежда души към чистите сфери (като например чистата сфера на Гуру Ринпоче – Залдог Палри), подобно на Робърт Монро. Калушев е насърчавал всички да четат и изучават книгите на Р. Монро и да правят сесиите му за астрална прожекция/излизане от тялото.
Участници в сеансите
За някои от чпосветените е било ежедневие и задължение участието в сеанси. Когато целта за постигане в сеанса е била по-сложна, респективно са участвали повече членове в групов сеанс. Главно сеансите са провеждани от Калушев и Невена.
С близки до Калушев, родители на деца, са провеждани многобройни сеанси.
За приятели или близки приятели, най-често сеансите са водени от Невена, но и той понякога е участвал.
Един от ключовите персонажи, изключително близък до групата, е бил Асен Асенов, с който сеансите са започнали още далеч назад в годините. Асен Асенов всъщност е и основният човек и посредник, който е свързвал Калушев с редица влиятелни хора и политици, както и деца, (например Т.П.), през последните повече от 15 години. Именно той е и промотирал свръхестествените способности на Лама Иво да предсказва бъдещето, да „помага“ или директно да влияе на събития в една или друга посока.
Редица политици са ползвали услугите на „оракула“ Калушевкато началото е белязано преди повече от 10 години. (виж Част 2). Калушев многократно е заявявал пред много хора изключително близкото си приятелство с Прокопиев и е казвал, че всъщност Асен Асенов е неговият личен посредник в политическата среда на т.н. „демократични сили“, както и негов най-добър личен приятел. Саша Безуханова също е посещавала Мексико, и лично е посещавала Калушев в имението му Санта Терезита, в неговата индивидуална стая, в която са допускани само много близки или приближени и където най-често Калушев е провеждал сеансите си.
В по-нови времена става ясно за посещения на редица политици в хижата на Петрохан, и повечето от тях са се отблагодарили или с щедри дарения, или с държавни документи легализиращи тази структура, или просто с осигуряването на институционален чадър.
Почти всички сеанси са се записвали с личния аудиорекордер на Калушев, с много малки изключения (когато Невена е провеждала сеанси, той ѝ го е давал), след което е свалял записите на собствения си компютър. Там е имало огромна библиотека със записи, подредени в папки за всеки отделен човек. Почти всеки човек, който е правил сеанс с Калушев или Невена, е получавал и записа на собствения си сеанс, за да може да го чуе, защото под хипноза, повечето хора не са си спомняли нито какво се е случвало, нито какво са говорили или правили по време на сеанса. Освен на хората, които не им е било нужно да получават този запис, според Калушев. Понякога получената информация от сеансите е записвана само на ръка или от Калушев, докато Невена е била в хипноза/транс и е получавала информация или обратното, включително понякога и участници в сеанса са записвали информацията на хартия получавана в сеансите, понякога и на тъмно, и в бързина.
Символика
Далеч най-използваният и визуализиран символ, както от Калушев, така и от западните практикуващи на ламаизъм (тантрична форма на тибетския будизъм, при която се извършва Гуру Йога), е тибетската буква ‘а’. В повечето случаи е обградена от тигле (сферична дъга, символизираща елементите на вселената, изключително важна за АТИ Йога/Дзогчен), (ཨ). Често в Гуру Йогата са използвали искрящо-бяло ‘А’ за визуализация, като едновременно с това в кръга се е пеело продължително ‘Аааааа’. По време на това дълго ‘а’ е трябвало да се опитат да се свържат със съзнанието на Учителя и да се отпуснат в това усещане. Често са се използвали книжките за медитация на (вече покойния) Ч. Намкхай Норбу и придружаващите я ритуали.
Най-често ползвания символ и референция за общността е била термата (“gter ma“ (тибетски), „скрито съкровище“) на Мингюр Дордже. Интересното е, че въпросният автор на символа е момче, което едва на 16 годишна възраст ‘открива’ въпросната терма
или умствено съкровище, наречена Нам-чьо или буквално “Небесно учение” – именно това е името, което в последствие, вече в Мексико, Калушев дава на цялата си структура (Sky Dharma Community). Символи като горният, са били навсякъде, по уебсайтовете на Калушев:
Често са правени лепенки или дори фланелки с щампи с тези символи. Това е било нещо като подпис на обществото. Калушев често е принтирал мантри на прозрачно фолио, които е лепял по ъглите на прозорците или слагал по дърветата. Деян е имал въпросната терма, под формата на лепенка на стъклото на колата си. Логото е било залепено и на ветроходната яхта, също носеща името “АТИ”, с която групата прекосява океана, за да се установи в Мексико. Според преданието онзи, който види Символа, дори да не е практикуващ, ще бъде свободен от прераждане в нисшите сфери (животни, гладни духове или адски същества). Обикновено фолиото, което Калушев е разлепял навсякъде, е била мантра на Ваджракилая, или на друг гневен иидам (Симхамукха), или на защитници.
Логото на ATI e било съставено от триъгълници, четири на брой, с определена символика (1 голям триъгълник в средата, обграден от три по-малки триъгълника – по един на всеки 60-градусов ъгъл, формиращи нещо подобно на радиоактивния символ). Колкото до абревиатурата, Agency for Transdimensional Initiatives, измислица на Калушев, удобно e съвпадала с ATI Yoga, което е считано за върха на пирамидата в спиритуалните практики на Тибетския будизъм според Нийгма (школата към която Калушев е твърдял, че спада). Въпросното лого в последствие се е превърнало и в символ на пещерния изследователски екип “ATI Cave Exploraiton Team” и дори на визитната картичка на Калушев.
Има и други специални символи, изобразени на тибетската ступа, която сектата издига в сърцето на джунглата, във второто си имение преди 10 години, където ясно си проличава влиянието на „извънземните“ върху цялостната дейност на колектива и техния Учител. Често Калушев е споменавал, че символите са му дадени директно от извънземните и за това са изписани върху ступата, без да дава обяснение какво означават. Деян Илиев е човека, който е изградил ступата, с помощта от Пламен и Петър, под зоркия надзор и указания на Калушев. Така „надписана“, ступата е изцяло извън будистката традиция и представлява поредното доказателство за сериозно отклонение.
Дви от „децата“ на Калушев, Ники и Хриси при ступата в джунглата 2017 г., Мексико, Chemuyil area
Наркотични вещества
В организацията, в продължение на повече от 20 години назад във времето, често са били използвани почти всякакви видове наркотични вещества, канабис, псилоцибни гъби, Салвия Дивинорум (екстракт), Диметил Триптамин (DMT) в различни форми, включително и с MAOI (нужно при усвояване през хранителния тракт), MDMA и други. Марихуана се е отглеждала на 2-рия етаж на терасата на Калушев, в имението Санта Тересита в Мексико. Извлек от растенията под формата на масло се е давало и на непълнолетни, на които Калушев е давал малки спринцовки с извлека, за да може да се дозира прецизно. Но марихуаната не е била толкова масова практика, колкото са били гъбите и други психиделици. Често гъбите са взимани групово докато всички са медитирали заедно, като са пеели ритуални песни и са биели ритуалния тъпан в призив на защитници. Калушев е имал собствена лаборатория в Санта Терезита, в която, лично по негови твърдения, е можел да синтезира почти всякакви видове синтетични наркотици.
Обикновено сеансите и психеделиците не са били съвместими събития. Преживяването с DMT е било изключително силно, особено, когато той е бил изпаряван. Калушев е имал два вапоризатора, единият от които особено луксозен, с надуваем балон за изпарения. Несравнимо силен психиделик, който във високите си дози е предизвиквал в отделни членовете усещания за разграждане на егото и напускане на тялото. Много голяма част от преживяването не се е помнело или е много трудно за слагане в думи поради извънредната си странност и интензитет. Калушев често е казвал, че опита с DMT е подобно на преживяванията, които определени практики предизвикват в ума на медитатора, както и на смъртта (т.нар бардо). Членовете на ашрама са приемали DMT десетки, дори стотици пъти, както и гъби, които Калушев е отглеждал. Съхранявал ги е в мед.
Калушев е давал неколкократно гъби и на баща си, Георги Калушев, който останал изключително доволен, според негови собствени признания. На някои родители е давано DMT, както и MDMA. Има данни, че Асен Асенов е приемал гъби, като това е започнало много назад във времето. Калушев е разказал пред свои приятели, че по времето на един от приемите, на Асен са му се явили „колегите“ и той останал “изключително впечатлен”.
Всички наркотични вещества, които са ползвани многократно и широко в практиките, под насоките на Калушев, са били представяни от него като помощни средства за развиване на духовното откровение.
Самият той е определял някои от тях като ‘по-магични’ от други. Като пример за немагичен психиделик той е показал ЛСД, което бил изпробвал лично, но намерил за лишено от смисъл за разлика от натуралния му братовчед псилоцибина (съдържан в гъбите) и DMT. MDMA-я по негови думи e бил експеримент, за да се види дали може да бъде използван за медитативни цели.
В будизма – включително тантрическия тибетски будизъм – има много строги правила за наркотичните вещества. Един от основните обети е въздържане от опияняващи вещества, защото те замъгляват съзнанието.
Наркотичните вещества са използвани не само от хора от вътрешния кръг, но и при всеки случай в който близки хора на обществото са проявявали желание за “по-магични” преживявания или неспособност за хипноза при провеждането на сеанси с този човек.
„Децата на Калушев“
Калушев е пречупвал волята и съзнанието на деца още в началото на запознанството си с тях. Дете свидетелства, че при посещение в пещера е било смаяно от възприятията си, защото е виждало ‘извънземни същества’.
Източник: интернет
Други свидетелства сочат, че лама Иво е давал психеделични вещества и на външни деца по време на сеанси за лечение. Чрез тези срещи с психеделичното, трансцеденталното и паранормалното на крехка възраст, Калушев е успявал много бързо да овладее въображението, доверието и съзнанието на детето, и благоволението към него като водач и учител. Следващата стъпка е била детето да бъде отделено от родителите си, за което Калушев е изпълнявал множество подходи и машинации, сеанси и внушения. Някои деца само за няколко седмици са започвали рязко да се отчуждават от родителите си, дори започвали да изпитват омраза към тях и вече ги наричали с изключително вулгарни определения и епитети. Това е бил начинът, по който Калушев е представял, че „спасява“ децата, като впоследствие злоупотребявал с тях и сексуално, за да ги „отпуши“ и „спаси“ напълно.
На практика Калушев е имал модел на поведение, който е повтарял повече от 30 години назад във времето. Винаги е имал дете фаворит близо до него, което е избирал и нарочвал още когато детето е било на 8-10 години, въздействал му е, промивал му е съзнанието, приобщавал го е към учението, отделял го е напълно от родителите му чрез всевъзможни похвати, понякога е приобщавал и напълно „облъчвал“ и богати родители, злоупотребявал е с децата по всевъзможен начин, те са го мислили за БОГ и че всичко което им се случва, е правилно и чудесно, защото то идва директно от Учителя, БОГЪТ, лама Иво. Калушев е бил влюбен в тези деца, той им е поднасял непрекъснато най-скъпи подаръци, а децата са се чувствали супер специални и обгрижвани с огромна любов, която е липсвала в семействата им. Те са боготворели напълно Учителя си. Независимо от дълбоката си връзка с фаворита, ако са се появили други деца през това време, те също са били белязани от Калушев и им е било „помагано“. Когато фаворитът е ставал младеж и е възмъжавал, около 17-18 годишна възраст, той често е ставал дясна ръка на Калушев, а неговото място е заемал ново подбрано и избрано малко дете. Преди дясна ръка му е бил Деян, в по-нови времена, Ники… Калушев никога не е можел да оцелее сам, без дясната си ръка например, и/или без детето фаворит до него, както и без боготворящите го ученици. Той на практика е бил функционален инвалид, ако остане сам със себе си, без децата или без дясната си ръка, или без нужното преклонение пред него и способностите му.
Такива са били „децата на Калушев“ и до тях е имал достъп и пълна власт единствено и само Той, „божеството“ Калушев. Децата са били свещени, със специални права и привилегии и всеки друг от сектата е бил далеч под тях в йерархията. Те са били преродени тулку. Тяхната дума е била закон, а прищевките им незабавно удовлетворявани. Те постепенно са ставали пълни копия на Калушев като са имитирали абсолютно всичко, което са виждали и попивали от своя БОГ, Лама Иво. Били са като негови сенки, излети като по калъп, еднакви, с еднакви жестове, смях, изказ и всичко друго, едно изключително извращение на ламата, при което е създавал напълно верни до гроб адепти, негови собствени копия. Мнозина в групата са били до такава степен „облъчени“ от Гуру в продължение на десетки години, че той се е превърнал в целия им живот, целият смисъл, абсолютно всичко. Те са имитирали всичко в него, смеха му, жестовете, изказа му. Той е бил за тях и баща и майка, и приятели, и БОГ, и самия Живот. Неговата дума не просто е била закон, а нещо далеч надхвърлящо това бегло и нищожно определение.
Само най-близките до Калушев са знаели за неговите сериозни здравословни и психични проблеми и са се опитвали да му помогнат. Дори Невена е търсила помощ за него по време на сеанси, включително и да му се помогне в “материално отношение”, т.н. “глупости”, за да не се занимава “свещения” лама с тези елементарни битовизми свързани с оцеляване:
За съжаление извънземните „колеги“ не са представяли решение или изцеление по време на сеансите, защото „не можело някак си да гледаш и да молиш за себе си“. Тези много близки хора до него са знаели отлично и какво се случва с децата, но са били мълчаливи съучастници на всички особености в съзнанието на Калушев.
Калушев е проявявал две основни състояния в нормално съзнание, напълно противоположни. Единият персонаж е бил усмихнат, приветлив и добър: един по детски наивен чичко, готов да подслони и нахрани всеки. Другият персонаж е бил изключително себичен, злобен, отмъстителен, безскрупулен, нервен и жесток. Той е криел ревностно второто си състояние, често с оправданието, че не се чувства добре. Понякога на Калушев са му се губели цели дни, за които е нямал никакъв спомен, какво е правил и говорил, защото просто тогава е прескачал от едната личност в другата. Лама Иво е прегрявал от целия буламач, който е сътворил за толкова много години, за да оправдава сексуалните си предпочитания и огромното си его, като е облякъл някакъв див измислен шаманизъм и черни магии в одеждите на тибетския будизъм.
Най-малкото, което е можело да направят за Него, Учителя БОГ, неговите последователи, е било да го последват отвъд, в смъртта. Това за тях е било въпрос на изключителна ЧЕСТ и привилегия. В техните си очи, Те са били ИЗБРАНИ и са били толкова СПЕЦИАЛНИ, за да споделят този мизерен материален живот с него, истинския БОГ, и за тях това е било само една спирка, в една „кочина“, където единствената СВЕТЛИНА и СМИСЪЛ за тях е било тяхното СЛЪНЦЕ, Лама Иво. Всичко това тук, в този свят, е било за тях само един незначителен етап по пътя на Небесната Дхарма.
Най-показателна е реакцията на Невена Стаева, дългогодишен и важен последовател на учението, след смъртта им, защото в нейното съобщение няма и ни най-малък намек за някаква външна намеса, проблем или нещо неясно относно смъртта им, за нея случилото се е нещо напълно нормално, тук дори няма СБОГОМ, или някаква тъга, защото за нея всичко е ясно:
За всеки от мрежата светът е престанал да съществува, когато Лама Иво е дал знак за начало на окончателното пътешествие. Калушев е заминал от този свят, изключително насилствено, с почти целия си антураж, от кучета през сляпо-вярващи, та до децата. Както някога са си заминавали най-ранните фараони, с огромната разлика че „ламата“ не е бил нищо повече от един болен, нещастен човек.
Майката на Ивайло Калушев – Стела Димитрова-Майсторова, публикува прощално писмо, в което говори за шестимата загинали и отделя специално място на Ники. Тя разказва за лични моменти, свързани с него, и пише, че заедно със Сашко ги е чувствала като свои внуци. Писмото разкрива епизоди от живота на загиналите и личната болка на близките след трагедията.
Темата идва след поредица от публични позиции на майката на Ивайло Калушев по случая. Преди дни БНТ излъчи нейно интервю, в което тя отхвърли версията на разследващите за вина на сина ѝ и настоя за отговори около смъртта на шестимата. Това дава по-широк контекст на новото ѝ обръщение, в което отново присъстват въпросите за истината и отговорността.
Публикуваният текст е от пост в социалните мрежи в автентичния му вид. В него Стела Димитрова-Майсторова пише:
„ЗА НИКИ
От вечерта на 1-ви февруари, когато трагедията ПЕТРОХАН се стовари върху всички нас, вече 55 дни въпросът ЗАЩО ЖИВОТЪТ ИМ БЕ ОТНЕТ виси с все по-разрастваща се сила и изисква ОТГОВОР да бъде даден.
Вие, шестимата Ники, Иво, САШКО, ИВЕЙ, ДЕЧО И ПЛАМЕН заслужавате ИСТИНАТА и ние сме отговорни да ви я дадем.
Днес е денят на ники той беше избраникът на Иво да продължи неговия идеал за земния живот. Той получи от своя УЧИТЕЛ най-доброто, което Иво успя да събере за своя 51 годишен живот. Той беше щастливецът, който плътно до него опознаваше света в максимално широки граници и получаваше буквални истини за смисъла на земния, а в последствие и за издигането в другия, скрит за нас свят.
Иска ми се да споделя мъничко за щастливите мигове, които имахме с Ники.
ЕПИЗОД 1: Великолепният 38 минутен филм „Неизследваното“ – там Ники беше откритието, още дете, но удивително сръчен, красив, одухотворен и запомнящ се. Щастието струеше от него. Филмът получи 2 международни награди, а малкият герой е първото дете в света, което се гмурка в пещерите на ЮКАТАН на такава възраст.
ЕПИЗОД 2: Спомням си деня, когато Ники си играеше с порасналото първо куче ДУРИН. Бяха го взели на дни, цялото в бълхи и в безпомощен вид, но успяха да го отгледат и… кадрите, на които заснех играта на Ники с порасналото куче са самото откровение на любовта между тях.
ЕПИЗОД 3: Ники прекрасно умееше да приготвя какво ли не за ядене. Няколко пъти му носех силиконови бъркалки и го убеждавах, че са много практични, но той, с усмивка, винаги ми ги връщаше. Изкуствена материя не приемал. Но, с удоволствие взимаше лъжици, направени от дърво! Когато отивахме при тях приготвях 2 баници, едната беше специално за Ники, без масло. Това го правеше щастлив.
ЕПИЗОД 4: Преди години Ники беше в болница. 48 часа РАЛИЦА И ИВО бяха неотлъчно до него. Тогава Иво ми се обади по телефона, той рядко се обаждаше, предпочиташе да ми пише. И досега помня гласът му – необичайно нисък и категоричен, Ники е много зле, обади се на всички твои познати лекари, спешно да се направи нещо, разбираш ли, че Ники умира! Никога не бях чувала гласа на Иво с такъв тембър. Направих каквото можах, но никой не успя да му помогне. И тогава ИВО взе решение, че го прибира в планината и сам ще го лекува. Той успя! Когато го питах КАК, отговорът беше: внуших му, че е здрав!
Днес Ралица, майката, която роди НИКИ, която го отгледа и възпита реши да остави паметна плоча върху голяма скала, която сама е избрала и да бъде на място, със символно значение за шестимата убити. Възхищавам се на неизтощимата енергия, на волята на тази майка да се опълчи срещу чудовищния сценарии на властимащите и я уверявам, че Ники се гордее с нея и че всички те, нашите екзекутирани деца са с нея, а аз я уверявам, че тя е майката, но и аз… отдавна възприех НИКИ и САШКО като моите внучета!
Завършвам с по ЕДНА ДУМИЧКА за всеки от тях:
ДЕЧО – ДЕЛИКАТНОСТ
ПЛАМЕН – СМИРЕНОСТ
ИВЕЙ – ЛЪЧЕЗАРНОСТ
САШКО – ЧАРОВНОСТ
НИКИ – ПРОСВЕТЛЕНОСТ
ИВО – НЕОБЯТНОСТ
Последните години, животът ги събра на едно място, а смъртта ги увековечи завинаги! Да е светъл пътят им и следата, която оставиха дано покълне и роди плод!
от майката на ИВО КАЛУШЕВ“
Ралица Асенова, майка на Николай Златков, намерен мъртъв в кемпера под връх Околчица заедно с Ивайло Калушев и 15-годишния Александър Макулев направи нови разкрития.
„Разполагаме със съдебномедицински експертизи на Ники, сина ми, Иво Калушев, 15-годишния Сашо и Ивайло Иванов-Ивей. Искам да поставя въпроси и да коментирам написаното в съдебномедицинските експертизи. Имаме право по закон на тези данни. Имаме съдебномедицински експертизи, които обжалвахме. Всичко е базирано на предоставените ни документи. Категорично твърдя, че нашите близки са убити – категорично“, заяви Ралица Асенова.
„Дезинформацията е толкова голяма, че по медии се четат неща, които не отговарят на истината. Брифингите и пресконференциите по случая са чиста бутафория и не говорят за охлузванията по телата, огнестрелните рани. Затова съм тук. С тези съдебномедицински експертизи искам да поставя въпроси, защото ми писна да слушам за сметките на някой си и кой за какво дал пари. Искам да говорим за съществените неща, защото имаме 6 убити души“, каза още тя.
„Не е истина, че огнестрелната рана на моя син е над ухото – тя е между очите! В съдебномедицинската експертиза се говори за два проектила и е добре някой да разясни дали те са от два куршума, или проектилът се е разпаднал на две части – до момента няма отговор за това нещо“, заяви Ралица Асенова.
„Аз съм меко казано аполитичен човек, не знам нищо за политика и управляващи. Единственият ми фокус е престъплението срещу моите близки. На мен се предоставя непълна информация и не ми се отговаря на исканията, само когато изляза и говоря – има резултат“, заяви майката на Николай Златков, открит мъртъв в кемпера под Околчица.
„На база съдебномедицинските експертизи стигнах до тази информация. Те са на Ники, сина ми, Иво Калушев, 15-годишния Сашо и Ивайло Иванов-Ивей. Имаме някаква част от документация, свързана с престъпления, извършени срещу нашите близки. За трите трупа на Околчица нямаме балистичната експертиза“, заяви Ралица Асенова.
„Това са съдебномедицински експертизи, които са налични. Мен никой не ме е питал, нито някой от близките ме е питал дали могат да се говорят нещата, които вече се говорят 2 месеца. Да се обсъждат в парламента чувствителни теми, излагани в публичното пространство, без никой да ме е питал дали може. Това е нарушаване на човешките права и на убитите, и на близките. Тези документи са ми дадени като пострадало лице“, каза Ралица Асенова.
„Тези два проектила, за които става въпрос, е добре някой да разясни на следващ брифинг дали са два изстрела, или един проектил, раздробен на две части. Искам някой разследващ да обясни дали от изстрел от упор може да заседне проектилът в тила на моя син. Искам някой да обясни охлузванията на подбедриците на сина ми. Тези „охлузвания“ са сериозни рани. Искам да знам защо те не са изследвани. Това не са просто охлузвания, защото на единия крак раната е толкова голяма, че няма кожа. Всеки патоанатом, с който говорих, бе изумен, че тези рани не са изследвани. Те се учудиха, че само един единствен съдебен лекар е изготвил експертизата, а не специалисти. Как е възможно един единствен патолог да е този, който извършва тези съдебномедицински експертизи, а не екип от специалисти“, заяви Ралица Асенова.
„Вече се убедих в нелепиците на зле скалъпения сценарий, за който ни бе казано да четем между редовете. При образувани наказателни производства законът изрично забранява разкриването на факти от интимния живот на хората. Искам да знам кому бе нужно в медийното пространство да се разпространяват безчовечни клевети по повод сина ми и останалите. Законът забранява разпространението на такава информация, дори да има обосновано предположение, че такава съществува. Тези данни бяха разпространени при категорична липса на информация. Версията за педофилия и хомосексуални престъпления се разпадна на парчета, след като такива данни нямаше при нито един от шестте трупа. Не намериха семенна течност, за която се говореше. Няма ли грам човечност в някой да излезе и да се извини на близките, споделяйки пред обществото, че версията е невярна. Ще осъдя всички, които се опитаха да разпространяват тази единствена и невярна версия“, заяви Ралица Асенова.
„Всички близки, всички ние, още 5 семейства, ще търсим наказателна отговорност за безумието, което бе извършено върху паметта на нашите близки. Веднъж убиха телата им и вече 2 месеца убиват паметта им. Това е много тежко престъпление към човешките права и на загиналите, и на нас близките им. Няма да позволя да се градят предизборни кампании на гробовете на нашите близки“, категорична е майката на загиналия Николай Златков.
„На смъртните актове пише 7 февруари. Това повдига въпроси по официалната и единствена версия за ритуалното самоубийство. Къде са били през всичките тези дни без храна и вода – Иво, Ники и Сашо. Защо Иво, ако иска да убие тези деца, не го прави толкова дни и какво чака? Има много неудобни неща в тази теза. Как толкова дни не бе открит толкова разпознаваем кемпер. Дадох информация за него още в самия ден. Как изчезнаха всички записи за този кемпер и как разследващите не го намериха, а един овчар? Кога ще получа отговор за искането ми за намирането на завещанието на Ивайло Калушев, което се намира в желязната му каса в Петрохан. Как този човек завещава на децата всичко, което има и отива към Околчица и чака няколко дни, за да ги убие? Искам да знам къде е багажът им. Не знам кой отива да се самоубива с багаж. В документите данни за този багаж няма. Къде са тези раници и какво е имало в тях? Ники, Иво и Сашо ни казваха, че потеглят с кемпера. После стана ясно, че Ники е бил с личната си кола – сива „Тойота“, подарена му за 18-годишния рожден ден от Ивайло Калушев“, заяви Асенова.
„Кой ще си оставя кучетата, които толкова много обича, да изгорят в адски мъки, ако е решил да слага край на живота си? Защо не е изследвано количеството на фенобарбитала? Защото в експертизата бе описано, че липсват вещества от барбитуратите. Защо нямаме данни за стомасите на убитите в Околчица. Поради каква причина стомасите на убитите на Околчица не са били изследвани и защо нямаме данни за това, след като стана ясно, че стомасите на убитите на Петрохан са били празни и това било неоспоримото доказателство, че щели да се самоубиват. Искам да попитам за кръвонасяданията по тялото на 15-годишния Сашо“, коментира Ралица Асенова.
„Имаме снимки и съдебномедицинската експертиза на Ивайло Иванов-Ивей. Огледът на „Петрохан“ е продължил 5 часа и са объркани имената още в първото действие по разследването, като са объркани имената на Ивайло Иванов и Дечо Василев. Първият изстрел не успява да убие Ивей, но осакатява лицето му – няма уста, няма нос. При това с обгорените си ръце зарежда нов патрон с дясната си ръка и прави втори изстрел в лявото си слепоочие. След това пада по очи и успява да си свие ръцете, за да са до ушите му. Това не е „Туийн Пийкс“. Това е нещо повече от „Туийн Пийкс“. Огромен абсурд. Следи по тялото на Ивайло Иванов от барутни частици липсват. Следи от микрочастици от оръжията има само по десните ръце на Дечо и Пламен, по тялото на Ивей такива частици не са констатирани. Версията за тройно самоубийство достига до планетарни измерения на човешката глупост. Самият Ивей, убит с два патрона, няма барутни частици“, коментира Ралица Асенова.
„Любопитно е как десничарят Пламен се застрелва с лявата ръка, след като пистолетът пада до нея. Как под тялото на Пламен се намират и пушка, и пистолет, след като в балистичната експертиза се твърди, че и с двете оръжия са се произвели изстрели, а на пресконференцията ни казаха, че Пламен е убит с един куршум. Как Дечо, успявайки да се самоубие, е успял да си кръстоса краката и да си сложи лявата ръка върху гърдите си. Как върху телата, които са били изложени на обилен снеговалеж, няма никакъв сняг. Хубаво е някой да даде отговор и как и защо трима души се самоубиват отвън пред кучешката колиба и се подреждат един до друг. Това е тотална обида към интелекта и на не много умен човек. Как и защо кемперът, мястото на престъплението на Околчица, бе извозен на собствен ход, а около хижа „Петрохан“ и пиле не може да прехвръкне. Кога ще можем да видим кемпера? Моля да се отговори на тези въпроси на следващите пресконференции“, призова Ралица Асенова.
„Този случай касае цялата общност, защото случващото се е нечувано. Алармирам за това още от първото ми щурмуване в NOVA. За какво са виновни тези хора? Затова, че са мъртви ли? Кой доказа виновността на тези хора. Искам логически да ми се обясни на въпросите, които поставям. На цялата общественост да се обясни“, коментира Ралица Асенова.
„Всички близки говорят с мен. Аз съм тази, която успя да се надигне и съответно те също да съберат сили и да подкрепят това, което правя. Нямам силни думи, за да коментирам цялото това нещо. Семенните течности не са установени, няма наличие на такива и никой не излезе да говори за това. Категорично отхвърлям версията за педофилия – това са безумни глупости и версии“, коментира майката на Николай Златков.
„Обърнах общественото мнение. Истината има голямата сила да върви и да мачка по пътя си. На 1 март, когато направих първия си пост за рождения ми ден – имах 250 приятели във Фейсбук. Аз обичам усамотението. В момента имам над 7000 приятели. Хората искат да чуят повече за тези хора, за които аз започнах да говоря“, заяви Асенова.
„Ивайло Калушев бе човек, който не може да бъде описан в две или три изречения. Това е човек вселена, той бе меко казано щедър. Винаги е правил за всички всичко възможно. Нелепо е да се говори, че даренията са мащабни. Политиците имат какви ли не средства. Кое точно е мащабното? Не ми се струва, че дарението е мащабно за рейнджъри, спрели сеч на букова гора и върнали животните. Има политици, които оценяват това, което те правят. За мен това е нелепо да се коментира“, каза Ралица Асенова.
„Ако има разследване, както ме убеждаваха след убийството на „Петрохан“, че се работи по всички версии. Аз чувам само, че се работи по версията за ритуално самоубийство и секта“, категорична е тя.
„Хора, които не познават тях, ме убеждават, че не ги познавам аз. Който си е направил труда да прочете постовете за всички, ще си направи сметка дали ги познавам. Няма смисъл да коментирам. Оценки и мнения – направих пост за това“, заяви Ралица Асенова.
„Никога не съм си представяла, че това е възможно да се случи. Това, което се случи и последствията след това. Тези хора не са направили нищо друго в живота си освен да помагат на всеки с всичко. Всички са съсипани, защото нямате идея за какво става дума. На себе си имам 100% доверие, на Ивайло Калушев съм имала 120% доверие винаги. Той е помагал на мен и е отглеждал сина ми. Имаше безпрецедентни случаи, които е правил, за да подпомага хората“, заяви Ралица Асенова.
„Не ми се даде да видя сина си, укриха се всички прокурори – това се случи един петък. В понеделник отидох с всички близки, за да ги видим. Още на 26 февруари са били готови съдебномедицинските експертизи. По каква причина са държали толкова време телата на нашите близки – аз не мога да отговоря. Всички близки се страхуват за живота си, за психиката си и психиката и живота на всички близки на загиналите, защото сме тръгнали да противодействаме на случващото се. В момента натискът е под различни форми, свързани с трудности, предателства, както бе от страна на бащата на Ники, но аз следвам пътя на истината за моите близки и истината за това, което се е случило. Абсурдите са безкрайно много, въпреки безкрайните ми призиви да излязат и да се извинят – никой не излиза и се извинява. Това, което се прави към нас и майките на шестте убити, е престъпление и нарушаване на човешките права“, каза Ралица Асенова.
„Всички лъжи, които продължават да се сипят без доказателства в медийното пространство – къде са фактите и доказателствата? Аз съм непоправим оптимист, такъв съм била допреди 2 месеца. В момента не съм оптимист за нищо, но това ме кара да продължавам да действам. За мен бе важно хората да разберат кои бяха те. И за мен е важно като имам факти да ги изложа и да ми се отговори на въпросите. Няма да позволя да бъда мачкана аз и нашите близки, както и да бъде поругавана паметта на нашите близки. Не го пожелавам това дори на враговете. Как ще продължим? Не мога да отговоря“, заяви Ралица Асенова пред Божидар Русев.
„Тази седмица имам намерение да отида на Петрохан с камион и с кран и да поставя там паметна плоча на сина си и на другите мои близки, които бяха убити. И тъй като проходът е блокиран от патрулка, която дори не разрешава на хора да ходят до чешмата, ще помоля да не бъда спирана. Мисля, че ни се дължи на мен лично и на всички близки, да ми дадат възможност да почета близките си. Ако не ми разреши патрулката, отсега заявявам – тази паметна плоча ще бъде сложена пред самата патрулка. И ще чакам стопяването на снега и махането на патрулката. И ще дойда отново с крана и ще я сложа тази паметна плоча„.
Това заяви пред Нова телевизия Ралица Асенова, майка на 22-годишния Николай Златков, който бе открит в кемпера под връх Околчица заедно с Ивайло Калушев и Александър Макулев.
За пореден път Асенова разкритикува разследващите за множеството неясноти и за липсата на информация за делото. В четвъртък тя публикува документ, от който става ясно, че отделението по съдебна медицина във Враца, където телата на тримата са държани, всъщност няма условия за продължително съхранение. В документа се посочва, че тъй като агрегатите не поддържат нужната температура, след десет дни започват изменения по труповете, а освен това помещението е малко. В документа се посочва още, че за съхранение на телата се заплаща по 20 евро на денонощие след като прокуратурата е преценила, че близките могат да ги приберат.
„Аз лично тълкувам това и като натиск към нас да си ги вземем, защото имаме постановление за това. Но ние отказвахме, тъй като настоявахме за повторна експертиза„, коментира Асенова.
До момента тя няма обяснение защо разследващите твърдят, че синът ѝ е прострелян веднъж, но медицинската експертиза установява два проектила в черепа му. Дали това значи два изстрела или един проектил, който се е разпандал на части, никой не отговаря. Освен това не се знае и как са нанесени нараняванията по краката му, за които се твърди, че са настъпили след смъртта.
Друго несъответствие има при Калушев. Близките му твърдят, че той е бил десняк, но изстрелът под брадата му е с посока отляво на дясно, което говори, че оръжието е било в лявата ръка.
Освен това експертизите сочат, че тримата под Околочица вероятно са загинали в периода 5-6 февруари. В смъртния акт на Калушев обаче е записано, че той е починал на 7 февруари.
Няма обяснение и какво са правили в предишните 3-4 дни. Записите от охранителните камери от хижата в Петрохан сочат, че Калушев си тръгва на 1 февруари и се смята, че тримата намерени там – Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев – се самоубиват същата вечер. За останалите трима обаче се твърди, че са загинали четири дни по-късно, но се знае какво са правили междувременно. Кемперът бе открит чак на 8 февруари.
Фаталният изстрел, от който е загинал Ивайло Калушев, е с посока отпред назад, леко отляво надясно и леко отдолу нагоре спрямо надлъжната ос на човешкото тяло, пише в съдебно-медицинската експертиза.
Такава посока е характерна за изстрел с лявата ръка. Според свидетелства на хора, които са го познавали обаче, Калушев е десничар.
Според химична експертиза, проведена в НИК-МВР ЦЕКИ – София, в пробата на кръвта на Калушев се доказва наличието на фенобарбитал. Липсва обаче най-важната информация – каква е била концентрацията на това вещество. В малки количества фенобарбиалът се използва като добавка в редица лекарства за главоболие. Ако концентрацията е голяма обаче, това ще означава, че Калушев е бил под въздействие на това вещество. В зависимост от концентрацията въздействието може да варира от неадекватност до безпомощно състояние.
Сайтът OFFNews се свърза с химик, който е бил вещо лице по други съдебни дела. Той обясни, че откриването на фенобарбитала и определянето на концентрацията са две различни изследвания. Според него е абсолютно задължително след откриването на това вещество да бъде назначена нова експертиза за определяне на концентрацията и за изменението на органите, което се причинява от високи концентрации на фенобарбитала. Възможно е липсата на такова изследване да е мърлява работа на органа, който трябва да го нареди. В такъв случай трябва отново да се вземе проба от тялото и това изследване да се направи, въпреки че вече ще е по-трудно, каза вещото лице. Съмнително е концентрацията да е известна на разследващите, но те да не я съобщават.
Насинено око и охлузвания по коленете на 15-годишния Сашо
И по двете колена на 15-годишния Александър Макулев има охлузвания, става ясно от исканията, които Ралица Асенова отправи до прокуратурата. Това би могло да означава, че тялото е влачено.
Подобни постмортални охлузвания, но в областта на подбедриците, има и по тялото на Николай Златков.
Експертизите и на двамата не коментират как тези постмортални охлузвания биха могли да бъдат получени.
Още по-голяма загадка е огромният син оток по дясното око на Сашо. Експертизата не коментира дали отокът е вследствие на това, че детето е изтезавано преди смъртта си или вследствие на изстрела, с който е убито.
Майката на загиналия в кемпера под връх Околчица Николай Златков е успяла да види тялото на сина си ден преди да бъде погребан. Ралица Асенова твърди, че охлузванията в областта на подбедрицата, за които пише в съдебно-медицинската експертиза, всъщност са големи рани. Свиленова е направила снимки.
Тя призова патолози да направят независим външен оглед на тялото на Ивайло Калушев, както и компютърна томография.
Майката обяви и че ще бъде създадена платформа, която може да приема анонимни сигнали с информация по разследването.
Обръщение на Ралица Асенова до медиите и обществото
Ден преди синът ми Николай Златков да бъде погребан, отидох да видя най-сетне тялото му в погребалната агенция, в която се намираше. Не беше никак леко, но с действията на неговия баща не ми оставаше никакъв друг избор освен сама да се изправя и да видя охлузванията, които са описани в епикризата. Настоях да ми бъдат показани. Това не бяха просто охлузвания, а сериозни рани, особено на единия крак. Раната е голяма, има свалена кожа и дори изглежда като че има следи от нагряване при получаването ѝ. Според експертизата очаквах да видя охлузвания, които са вследствие на пренасянето на трупа на сина ми. Това, което видях, е много повече от охлузване, това са сериозни рани, със свалена кожа. Събрах сили и направих снимки! Снимките са разпространени на различни места, включително и при няколко адвокати.
Затова се обръщам към обществото и към професионалната общност.
Призовавам патолог с име, професионална чест и достойнство да се съгласи да извърши поне независим външен оглед на тялото на Иво Калушев, за което майка му настоява. Аз вече нямам тази възможност, касаеща сина ми Ники. Важно е специалист да даде професионална оценка за състоянието на тялото и дали отговаря на експертизата, която все още не е изпратена на майката на Иво, въпреки че ние с бащата на Сашо сме получили нашите още преди дни. Тя днес ще настоява да получи своята.
Това, което аз видях със собствените си очи, не може и не бива да остава единственото свидетелство.
Ще оценим също така много, ако се намери възможност да бъде извършена компютърна томография (CT) на тялото, която би позволила пълно и обективно документиране на състоянието му и би могла да даде допълнителна яснота по случая.
Призовавам също така съвестни хора, които знаят нещо за този случай – участвали по един или друг начин в разследването или станали свидетели на нередности – да намерят сили и смелост да излязат публично и да кажат истината.
Мълчанието не е неутралност. Мълчанието пази и подхранва лъжата.
Ако никой не събере смелост да говори, тогава ще остана сама – обявена най вероятно за „фанатичка“, която отказва да приеме удобната версия. Но аз знам какво видях и знам, че истината не бива да бъде погребана заедно със сина ми.
Само колективното усилие на честни хора – специалисти, журналисти и граждани – може да разбие институционалната стена, която днес пази истината за случилото се.
Моля, медиите да дадат гласност на този призив.
Истината не е лична кауза на една майка, две майки или шест майки.
Тя е въпрос на справедливост за всички.
–
Допълнителна информация!!!
За хора, които желаят да споделят информация, документи или свидетелства, в момента се организира канал за анонимно подаване на данни, който да гарантира защита на подателите.
Истината има нужда от хора, които са готови да застанат зад нея!
На протеста пред Съдебната палата в София, на който се събраха много хора заради случая „Петрохан-Околчица“, беше прочетено послание от майката на Ивайло Калушев – Стела Димитрова-Майсторова.
„13 март, 2026 година, петък. Днес е ден 40 от зловещото убийство на „Петрохан“. Шест невинни жертви. Остават два висящи, нетърпящи отлагане въпроса. Защо ги убиха? Кой ги уби? Кочината. От кал може да се моделира всичко – от най-мръсното, изкривено изчадие до изключителните творения, шедьоври. През калта човек се учи на смирение. Произхождаме от земя, връщаме се пак там. Но оставяме следа. Зависи от нас дали след време делото и човекът няма да се превърнат в легенда. Убитите бяха светли личности, превърнаха ги в боклук. Но делото им ни ги връща – още по-чисти и доблестни“, споделя Стела.
Преди Ивайло Калушев да бъде открит мъртъв, стана ясно, че той е изпратил съобщение до майка си, в което пише:
„Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна“.
Жълти цветя, жълти сърца, жълти балони: Протест заради „Петрохан-Околчица“, хората настояват за „истината“
Организиран от майката на 22-годишния Николай, протестът събра много хора, водени от желанието за истина и добро разследване.
Повечето от тях дойдоха с жълти цветя, жълти сърца и жълти балони, защото това е бил любимият цвят на Николай. Семействата на загиналите отказаха да говорят пред медиите.
Ралица Асенова изпрати днес до медиите писмо с 6 основни въпроса, които досега са без отговор.
Тя казва, че според документите, които е получила, в черепа на сина ѝ са открити два проектила. А в експертизата е посочено, че по тялото на Николай има следи от увреждания след настъпването на смъртта му. Жената иска нови експертизи и пълен достъп до документите. Говорител на събитието поздрави протестиращите като „хора, които се борят за истината“ и в „защита на една майка“, които са дошли да се „противопоставят на системата от лъжи“.
Тримата намерени мъртви в кемпера под връх Околчица са били живи дни след трагедията в хижа „Петрохан“. Те са загинали на 5-6 февруари.
Това става ясно от съдебно-медицинската експертиза, предоставена от разследващите на майката на Ники Златков – Ралица Асенова.
Още при първата съдебно-медицинска експертиза, която е била готова не по-късно от 26 февруари, прокуратурата е знаела, че смъртта е настъпила около 5-6 февруари.
Публикуваме без редакторска намеса изявление до медиите на Ралица Асенова.
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
От името на Ралица Асенова – майка на Николай Златков
След проведената тази седмица пресконференция на прокуратурата, която не даде отговори на най-важните въпроси по случая със смъртта на шестимата мъже край Петрохан и Врачанския Балкан, съм длъжна публично да заявя следното.
Ограничен и формален достъп до материалите
Всички близки на загиналите – включително близките на Макулев и Калушев – подадоха искания за предоставяне на документи от разследването.
Предоставените ми материали са в изключително ограничен обем: Протокол за оглед на местопроизшествие от 8.2.26 г. и фотоалбум с черно-бели снимки, фотоалбум от оглед, извършен на 9.2.26 г., но не и самият протокол, СМЕ без дата, изготвена от съдебен лекар във Враца.
Предоставените материали са в изключително лошо качество – черно-бели копия на снимки, отпечатани на обикновен принтер, които практически не позволяват адекватен анализ на съдържащата се в тях информация.
Съществено разминаване в датите
От самите предоставени документи става ясно, че има сериозно разминаване в датите, което поставя под съмнение точността на документацията и направените от вещото лице, изготвило СМЕ на трупа на Николай Златков /а вероятно и на останалите два трупа от Околчица/, изводи. Така, вещото лице заключава, че смъртта е настъпила 2-3денонощия преди извършване на аутопсията като при този извод вещото лице изрично е съобразило ниската температура на атмосферата. Единственото, което не може да стане ясно е кога е извършена аутопсията при положение, че в протокола липсва такова отбелязване, но за сметка на това е отбелязано, че по данни на разследващия полицай, назначил експертизата, изследваното от вещото лице тяло е намерено на 9.2.2026 г. Самият съдебен лекар е участвал при първоначалния оглед, който обаче е на 8, а не на 9-ти февруари.
Тази информация не беше съобщена на пресконференцията, въпреки че е от ключово значение за времевата линия на събитията.
Подобно противоречие – откриване на телата след извършване на оглед – е очевидно невъзможно и представлява съществен проблем за цялата хронология на разследването и най-вече – за определяне на времето на смъртта, разширявайки го с цяло денонощие.
Липса на ключови експертизи
На мен, като пострадало лице, въпреки отправеното искане към компетентните органи, не са ми предоставени ключови материали:
балистична експертиза,
трасологична експертиза,
ясни заключения относно използваното оръжие.
В съдебно-медицинската експертиза на Николай Златков е посочено, че в черепа са открити два различни метални проектила. Не сочи за фрагменти от един и същ боеприпас, а за два проектила. В експертизата няма данни дали и как са били иззети тези „находки“, нямаме предоставено копие от извършен оглед на тялото, изготвен по съответния процесуален ред, който е единственият, по който тези доказателства е могло да бъдат иззети, респ. – изследвани и впоследствие – ползвани. За това и към момента се дължат отговори дали в тялото на Златков са били открити проектили от две различни оръжия или се касае за различни части от един същ боеприпас и, ако е последното – поради какви причини вещото лице си е позволило да запише, че се касае за два проектила. Ако тези „находки“ не са били иззети по съответния процесуален ред следва да бъдат направени съответните изводи
Данни за посмъртни увреждания
В същата експертиза се описват охлузвания по подбедриците, които са определени като постмортални, тоест настъпили след смъртта.
Това означава, че след настъпването на смъртта е имало физическо въздействие върху тялото – местене, влачене или друга манипулация. Кой, кога и по какви причини ги е причинил – търсим отговори, тъй като този факт поставя сериозни въпроси като този дали местопроизшествието е заварено в първоначалния си вид.
Непълна информация за времето на смъртта
От съдебно-медицинската експертиза става ясно, че смъртта на Николай Златков е настъпила приблизително 2–3 денонощия преди откриването на тялото, което означава около 5 или 6 февруари.
Въпроси без отговор
Пресконференцията на прокуратурата остави без отговор редица важни въпроси:
защо не беше съобщено кога е настъпила смъртта;
защо не беше съобщено, че в главата на Николай има два метални проектила;
защо не беше съобщено за постморталните охлузвания по подбедриците;
Как се обяснява наличието на кръв извън кемпера, както и прострелването на тавата на кемпера при положение, че на пресконференцията представителят на ГДНП описа механизъм на получаване на прострелването на Калушев, който поставя под съмнение възможността куршумът да излезе през тавана на кемпера.
Защо прокуратурата не съобщи официално, че в тялото на Златков няма следи от семенна течност и не опроверга собствените си твърдения от по-рано?
Защо близките на жертвите не получават пълен достъп до материалите, за да могат да упражнят правото си да искат събиране на доказателства, а в същото време информация се предоставя на други лица и институции по неясни причини.
Органите на досъдебното производство се държат с пострадалите лица като с обвиняеми, криейки информация от тях и създавайки им сериозни или непреодолими пречки да ги упражнят.
Защо до настоящия момент разследването не е възложено на Национална следствена служба така, както бяха възложени разследванията по случаите с АТВ –то на Слънчев бряг, Делото „Семерджиев“, Делото „Сияна“ и много други дело с едно местопроизшествие и едноактно престъпление.
Защо едва месец и половина, при това – след моя жалба до Апелативна прокуратура, двете досъдебно производства бяха обединени? Изявлението на т. нар. „брифинг“ по този въпрос звучеше лаически. Само за сведение – от първия ден се знае, че двете дела са неразривно свързани и от първия ден се знае, че голяма част от действията по едното дело ще се повторят по другото. Месец и половина по-късно прокуратурата да прецени този очевиден от първия ден факт е несериозно и обижда интелекта на обикновения човек. Месец и половина след образуване на делото да се прецени, че трябва да бъдат обединени за удобство звучи смехотворно – само за сведение – 99 % от разпитите на всички установени свидетели са вече извършени – по двете дела самостоятелно, като по същия начин стои въпросът и с назначаването на експертизите. Т.е. – мотивите, изложени от прокуратурата в момента, са несериозни. Този факт е изключително важен, защото дава и друго обяснение на посоченото бездействие, което пък е в синхрон с всичко, изложено дотук.
Само за пълнота – точно месец след първите искания и ден след изтичане на срока за отговор на жалба, депозирана до Апелативна прокуратура София, аз все още нямам отговор на всички въпроси и по всички искания. Какво по-голямо доказателство за институционално бездействие?
Необходимост от повторни експертизи
Съдебно-медицинската експертиза е изготвена само от един лекар, при положение че става дума за безпрецедентен случай с шест жертви.
Вече над един месец от прокуратурата и от МВР отказват да разкрият информация и важни детайли за откритите предмети, свързани със сексуалния живот на петимата мъже и едно малолетно момче от „Петрохан“. Властите предпочитат да не говорят за тези важни разкрития, за да не бъдат упрекнати, че виктимизират жертвите и от уважение към загубата на близките им.
„Сексуалната линия“ при изясняването на шесторната смърт обаче изглежда ключова. Тя ще отговори на въпроса – защо трима от групата – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев, се самоубиват пред хижата в „Петрохан“.
Докато самообявилият се за „Лама“ Ивайло Калушев, заедно с 22-годишния Николай Златков и с 15-годишния Александър Макулев, намират смъртта си под връх Околчица. Това гласи спусната до сайта „Гласове“ информация от разследващите.
Тази сряда заместник апелативният прокурор на София Наталия Николова обяви, че разследващите назначават четворна експертиза – психолого-психиатрична, теологична и сексологична експертиза. Именно последният елемент на експертизата потвърждава първоначалните данни, че в случая „Петрохан“ се касае за съществуването на прикрита педофилска секта. И понеже в хижата, а и в останалите имоти, които Калушев и последователите му са обитавали, а и загиналите са само мъже, то очевидно става въпрос и за наличие на хомосексуални отношения вътре в сектата.
Това, което властите не разкриват, са веществените доказателства, иззети при огледите в кемпера, в който са открити телата на Калушев и двете млади момчета, както и в къщата в странджанското село Българи, казаха източниците на „Гласове“.
В луксозния кемпер, модел „Мерцедес“, са открити два уреда за анални клизми, както и висок клас лазерен епилатор. Нещо повече, при проведените аутопсии на телата на Николай и Александър съдебните медици установили, че 22-годишния младеж и 15-годишното момче били напълно епилирани в интимните части на тялото.
Точно този детайл се оказва изключително важен, защото в показанията си Валери Андреев, мъжът, който подава сигнал срещу сектата на Калушев в ГДБОП още преди повече от три години, разкрива, че „Лама“ държал сексуалните му жертви да се обезкосмяват. Самият Андреев също се е епилирал в миналото, когато е живеел последователно с Калушев в ботевградското село Краево, на яхта в открито море и в Мексико и е бил принуждаван да има сексуални контакти с далеч по-възрастния от него гуру.
Уред за анална клизма – тип „балон“ е открит и при претърсванията в село Българи. „Гласове“ научи от сигурни източници, че в къщата са намерени и лубриканти за анален секс. Именно в този имот Калушев заедно с Николай Златков, Александър Макулев и едно непълнолетно момиче, прекарват последните дни на януари, преди групата да потегли, първо за „Петрохан“, а оттам и за Околчица.
Според съдебните експертизи на телата на Златков и Макулев, по тях няма следи от семенна течност. Но патоанатомите не са се ангажирали с категоричност, дали двете момчета са имали сексуален акт в часовете и дните преди смъртта си. Причинината – дори и да имало следи от сперматозоиди, то те могат да бъдат открити в „нетипична“ (външна среда) до един час след отделянето им, докато труповете на Калушев, Златков и Макулев са престояли в кемпера поне няколко дни, преди кемперът им да бъде открит случайно от местен пастир.
Много малко се знае за интимния живот на другите трима мъже, за които уликите сочат, че са се самоубили пред хижа „Петрохан“ в 20.31 часа на 1 февруари. Според свидетелските показания на техни близки, които бяха изпратени в парламента, още преди месец, тримата не са имали връзка с жени от много години.
Ивайло Иванов имал приятелка – японка, с която обаче имал отношения, когато самия той е живял в Япония. Дечо Василев бил разочарован от жените, след като преди много време се разделил с жена. Последните 4-5 години мъжът идвал по 1-2 пъти месечно в София и оставал за по една нощ в дома на възрастните си родители. За Пламен Статев също липсват данни да е подържал отношения с жена.
Анализът на огромния обем от информация, сред които и стотици часове разпити на свидетели, към момента сочи, че единствено Ивайло Калушев е имал „привилегията“ да има сексуални актове със „своите ученици“ и приеманите за „негови наследници“ – Николай Златков и Александър Макулев. Докато другите трима мъже – Ивайло, Дечо и Пламен, много вероятно да са спазвали сексуално въздържание или да са имали близки отношения с външни за сектата мъже.
Драматична развръзка дойде в четвъртък драмата около тялото на 22-годишния Николай Златков. Оказа се, че баща му, който също се казва Николай, не е издържал на опитите на майка му да използва трагичната смърт на общото им дете, като е предприел действия по взимане на тялото, за да бъде погребано. Повече от месец бащата се намирал в изключително тежко състояние, тъй като не можел да превъзмогне мъката си, че въпреки опитите му да „спаси“ детето си от сектата на Ивайло Калушев, за което е пътувал чак до Мексико, не го е направил.
На този фон столичният кмет Васил Терзиев направи ново признание за връзката му със сектата от „Петрохан“. Той пак призна, че е дарил огромна сума пари по личната банкова сметка на Ивайло Иванов. Но не 70-80 000 евро, както твърдеше преди месец, а поне 251 000 лв., както е обяснил пред разследващите миналата седмица. Васил Терзиев обясни, че се е объркал за разликата от 100 000 лв.
Очакваше се да се потвърди или отрече информацията, че тримата в кемпера са загинали много по-късно от жертвите в хижа „Петрохан“. Това поставя под съмнение вариант за ритуално самоубийство. Защо да чакат пет дни едните да сложат край на живота си, а другите – след това? Тези и още много други въпроси постави журналистът и създател на OFFNews Владимир Йончев в ефира на Нова телевизия, след като от прокуратурата и МВР представиха нови данни по случая.
Нови данни, много нови въпроси
По думите му пожарът в хижата е станал на 1 февруари вечерта. Вероятно тогава са загинали и тримата мъже. „Възниква и въпросът защо не бяха търсени хората, открити мъртви на Околчица? Защото през това време прокуратурата и следствието ни даваха някакви версии – а ако се окаже, че те са били живи, а са пускани конспиративни теории, за да не бъдат издирвани“, зададе още въпроси той.
Журналистът смята и, че няма как да не се знае датата на смъртта на жертвите по случая „Петрохан – Околчица“. И обясни, че властите се надяват да я установят като получат данни какво е било времето в района.
Йончев съобщи, че няма обяснение на информация, публикувана само от врачански сайт, че тримата на Околчица са били живи 24 до 36 часа преди телата да бъдат намерени на 8 февруари.
Относно проектилите от патроните и дали са намерени, Йончев обясни, че се твърди, че Николай Златков е убит с мощен револвер от упор. И попита възможно ли е след изстрел от такъв мощен револвер проектилът от него да остане в черепа.
Той обърна внимание и че няма отговор на въпроса дали по телата на жертвите на Околчица има следи от насилие. „Родителите не са могли да видят телата на децата си и да установят дали са имали следи от насилие или не“, каза Йончев, напомняйки забраната на разследващите по въпроса.
Майката на загиналия при Околчица Николай Златков – Ралица Асенова – обяви във Фейсбук, че бащата на сина ѝ е взел тялото на детето без нейното съгласие.
По думите ѝ действията са извършени против волята ѝ и могат да възпрепятстват изясняването на всички обстоятелства около смъртта на детето ѝ.
Ето цялата публикация на Ралица Асенова във Фейсбук:
Действията, предприети днес от страна на бащата на Ники във връзка с тялото на нашия син са извършени изцяло против моята воля и без моето съгласие!!!
Още от първия момент след трагедията настоявам единствено за едно – истината за смъртта на сина ми да бъде напълно разкрита. За мен това означава всички обстоятелства около неговата смърт да бъдат изяснени по безспорен начин, включително чрез независими и безпристрастни експертизи.
Решението на бащата на Ники да предприеме действия, които на практика възпрепятстват тази възможност, е направено без мое знание и против ясно изразената ми позиция. Аз не съм давала съгласие за подобни действия. И многократно го помолих през последните дни да не взима тялото на Ники и да ме подкрепи в борбата ми за истината.
До този момент не са ми ясни мотивите, поради които той е избрал да постъпи по този начин. За мен това поведение представлява предателство както към търсенето на истината, така и към паметта на нашия син. Предателството беше абсолютно непоносимо за Ники както и лъжата.
Като майка на Ники аз ще продължа да настоявам за пълно и обективно разследване на всички факти и обстоятелства около неговата смърт. Това е мой дълг както към него, така и към всички убити на Петрохан и Околчица. На т.нар. баща на Ники само искам да кажа, че истината за убийството на Ники няма да бъде погребана заедно с него. Той живееше според стремежа си за Истина и Свобода и аз ще се боря до край за това му право.
Тази сутрин профилът на Ралица Асенова – майката на загиналия в кемпера под връх Околчица Николай Златков, внезапно изчезна от фейсбук.
Това стана малко след като Асенова публикува трогателен разказ за Ивей – Ивайло Иванов – един от шестимата от групата от Петрохан.
Публикацията ѝ събра много реакции и споделяния, но малко след това профилът ѝ се оказа недостъпен.
Ралица е получила шаблонно съобщение, че заради „нарушаване на стандарти за рекламиране“ достъпът до профила ѝ е ограничен. Следва предупреждение, че ако нарушенията продължат, профилът може да бъде деактивиран.
Нека да излезем от този ужас! Това е ужас за нас! Това коментира пред „България Днес“ Стела Димитрова-Майсторова по повод обрата покрай освобождаването на телата на загиналите под Околчица – на сина й Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев.
Миналия петък сутринта майката на Ники – Ралица Асенова, каза пред Нова тв, че близките искат да видят загиналите си роднини и те да бъдат освободени, за да могат да бъдат погребани. Почернените роднини анонсираха протест за този петък с още 6 искания за предоставяне на факти от разследването.
Часове по-късно от Окръжната прокуратура във Враца обявиха, че освобождават телата на Калушев, Златков и Макулев. Тогава медии съобщиха, че майката на Ники иска да се сбогува с него с будистки ритуал, а баща му бил против. Други информираха, че за Калушев се готви т.нар. небесно погребение, при което след кремация прахът му да бъде разпръснат.
„Пред погребение сме“, призна пред вестника пастрокът на Калушев – Николай Майсторов. Той не уточни от какво естество ще е поклонението. Но се разбра, че роднините на починалите под Околчица държат връзка помежду си за общи действия.
Междувременно стана ясно, че близките не желаят да получат труповете, без да има изготвени експертизи за времето и начина на смъртта с категорични факти и доказателства.
„Постановлението на прокуратурата от петък е само за освобождаване на телата на близките. Част от близките са депозирали нова молба и към момента отказват да получат телата. Те имат отправени допълнителни искания“, разкри пред вестника Елена Станева-Кирова, заместник окръжен прокурор и говорител на Окръжна прокуратура – Враца. Тя няма информация колегите й да са налагали до момента категорична забрана за кремация.
Досега официалната версия на разследващите е, че тримата в хижа „Петрохан“ Ивайло Иванов-Ивей, Пламен Статев и Дечо Василев са се самоубили. След това в кемпера под Околчица Калушев е гръмнал Ники и Алекс и се е самоубил.
Роднините не вярват на тази хипотеза и категорично смятат, че шестимата са убити. Затова настояват за предоставяне на съдебномедицинските експертизи с ключови параметри като времеви прозорец на смъртта, траектории, балистика, барутни следи и опис на травмите. Иска се разпознаване на телата и отлагане на предаването им, докато не бъдат връчени на пострадалите постановления по исканията им и не им бъде осигурен достъп до ключовите експертизи и протоколи.
Близките настояват и за пълни описи за всички носители и доказателства като камери, телефони, симкарти, дронове, компютри и сървъри с данни кой, кога и с какъв протокол ги е иззел, къде са съхранявани, кога са изследвани. Също така се интересуват дали са поискани трафични данни за ключовите периоди и локации, както и метаданните от „Старлинк“ за активация, приблизителна локация и интервали на използване на устройството.
Иска се запознаване с процесуалната хронология – какви действия са извършени и какви предстоят, например огледи, разпити, експертизи и какви са определените срокове за тях.
Съкрушените роднини изискват разследващите да им отговарят с постановления, които могат да обжалват, а не чрез уведомителни писма, които не им дават никакви права на участници в производството.
При намирането на труповете в кемпера се интересуват дали е запазено местопрестъплението и открити ли са следи от други превозни средства, хора или оръжия. Изясняване на ролята на ДАНС в случая също е записано сред исканията.
Ако прокуратурата настоява за „самоубийство“, да представи проверим минимум от доказателства, а не внушения. Истината не се доказва с пресконференции, сочат почернените близки.
Ралица Асенова дори в писмо разкри, че в момента се опитва да организира повторна аутопсия от лекари, които не са ангажирани с органите на досъдебното производство.
„За целта тялото на сина ми следва да остане в мястото, в което се намира. Към момента се опитвам да организирам провеждането на такова изследване, като тялото на сина ми ще бъде взето и преместено в съответното медицинско заведение, където ще се извърши повторната аутопсия веднага щом бъде създадена организация за това“, се уточнява в писмото до прокурора.
Последно в четвъртък стана ясно от отговор на прокуратурата до Ралица Асенова, че разследващите не разполагат с никакви нови данни от последния брифинг, който дадоха в средата на февруари.
Както вестникът писа, криминалистите са изискали информация от метеоролозите за времето на Околчица за дните около 6 и 7 февруари, когато се смята, че е настъпила смъртта на тримата в кемпера. Информацията ще се анализира, за да се изготвят цялостните съдебномедицински експертизи, включващи и данните от аутопсиите.
Като почит към Ивей и Дечо майката на Ники разказа истории с тях от хижата чрез профила си в социалните мрежи.
Едната е от 2020 г., когато към мъжете в хижата се е присъединил малкият Сашко. По времето на локдауна заради Covid те са излизали за гъби в планината. Чувствали са се спокойни, щастливи и свободни.
„Ивей. Прекрасният. Добрият. Слънчевият Ивей.
Сега ни убеждават, че се е „самоубил“ – прострелвайки се два пъти в главата с различни оръжия. Нищо, че ръцете му са ужасно наранени. Окървавени. С обгаряния. Явно е свръхчовек. И знаете ли – той наистина беше свръхчовек. Но не заради това, в което се опитват да ни убедят. А защото всички, които го познаваме, знаем едно: той се е борил до край, за да защити приятелите си. Затова е толкова наранен. Обгорен. С разкъсани дрехи. Добрият, смел пазител се е хвърлил без колебание да защити Дечо и Пламен“, пише Ралица.
Дечо тя описва като винаги усмихнат и работещ. Освен със счетоводната си фирма се е занимавал и с творчество и е изработвал чаши.
„Дечо е най-добрият ми учител по скромност и щедрост. Този човек никога няма нужда от нищо, а за всички нас ръси с пълни шепи. Никога няма нужда от транспорт до София, а най-често той е този, който слиза. И винаги – без изключение – с автобуса. И така се връща обратно тук. Няма такъв човек като него. Безкрайно го обичам“, казвал Ники за него.
Ралица сътворила картина за Дечо и му я подарила, а той в замяна й дал глинена мечка с малко мече. „Това е майка мечка, която се бори и пази малкото си мече“, казал й Дечо. Сега този подарък й дава сили да се бори, признава почернената майка.
Настъпи решителният момент, в който истината за случилото се на Петрохан и Околчица може да бъде разкрита. Или погребана завинаги.
Родителите на загиналите на Околчица Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев са изпратили до Окръжната прокуратура – Враца искания да получат резултатите от аутопсията, преди телата на децата им да бъдат погребани.
Родителите възнамеряват след получаването на заключенията и фотоалбума от аутопсията да предадат телата за независимо изследване, което да провери заключенията на съдебните лекари.
Към момента родителите на загиналите на са получили от прокуратурата никаква информация за хода на разследванията, въпреки че такава беше дадена на депутатите, а откъслечни данни многократно се цитират от удобни говорители по медиите, за да се правят внушения.
Ето исканията, които Ралица Асенова, майката на 22-годишния Николай Златков, е изпратила до прокуратурата във Враца на 07.03.2026 г., събота. Идентични искания са отправили и родителите на Ивайло Калушев и на 15-годишния Александър Макулев.
Исканията на Ралица Асенова
ГОСПОДИН ПРОКУРОР,
На 6 март 2026 г., петък следобед, бях уведомена, че мога да получа тялото на сина ми Николай Николаев Златков от МБАЛ „Христо Ботев“, Отделение „Съдена медицина“, град Враца.
Както Ви е известно, до момента на мен, като майка на Николай Николаев Златков, не ми е предоставена никаква информация за установеното при аутопсията и съдебно-медицинската експертиза за причината и времето на смъртта. Не считам, че предоставянето на такава информация на мен, като майка, би затруднило разследването, тъй като съм най-заинтересованата да се установи действителната причина за смъртта на сина ми. Нямам обяснение защо се отказва предоставянето на тази информация.
Същевременно информация за разследването и материали от него се разпространяват в Народното събрание, предоставят се на медии и пр. Тиражират се различни факти за състоянието, в което са намерени телата в кемпера на връх Околчица, а и множество версии, злепоставящи жертвите. Дори по официален ред се оповестява периодично информация, която е противоречива.
Всичко това създава у мен сериозно съмнение за действително установеното за причината за смъртта и състоянието на тялото на сина ми, поради което желая да бъде извършена повторна аутопсия от лекари, неангажирани с органите на досъдебното производство, като резултатите впоследствие ще Ви бъдат предоставени. Те биха били индиция за това налага ли се възлагането на допълнителни задачи на лекарите-експерти за проверка по реда на НПК, като за целта тялото на сина ми следва да остане в мястото, в което се намира. Към момента се опитвам да организирам провеждането на такова изследване, като тялото на сина ми ще бъде взето и преместено в съответното медицинско заведение, където ще се извърши повторната аутопсия веднага, щом бъде създадена организация за това.
Във връзка с гореизложеното Ви моля да ми бъдат предоставени заверени копия от протокола от извършената аутопсия и заключението на съдебно-медицинската експертиза, всички други налични медицински документи по делото, както и протокола от извършения оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, за да бъде улеснен лекарят, когото ще ангажирам, както при извършване на повторното изследване, така и за преценка дали такова се налага.
Моля да удовлетворите молбата ми във възможно най-кратък срок, тъй като считам, че така би се гарантирало разкриването на обективната истина, което, вярвам, е общата ни цел. Считам, че предоставянето на заверени преписи от изисканите протоколи, експертизи и други документи не би затруднило по никакъв начин воденето на разследването, като напротив – отказът от предоставяне на тези материали би породило у мен още повече съмнения в поддържаната официална версия.
Поддържам направените до момента искания в молби от 13.02.2026 г., 26.02.2026г., 02.03.2026г. и особено тази от 07.03.2026г., като държа да се произнесете с постановление по отношение на тях, в което изрично да бъде посочено кое от изложените в съответните молби искания уважавате и кои не и на какви основания.
График на погребението: първо истината, после телата
Бележка на редактора: Текстът надолу е на Виктор Лилов. Изцяло се солидаризирам с него. Юридическите действия на родителите се нуждаят от коментар, който да обясни контекста им. Виктор Лилов го е написал толкова добре, че не бих могъл да напиша друго, без да го преповторя.
В петък, 6 март, прокуратурата направи нещо, което в нормална държава би трябвало да носи облекчение: разреши предаването на тялото на Николай Златков за погребение. След седмици на мълчание, откази, “чакаме експертизи” и писма с празни фрази, това би трябвало да е крачка към човешкото – към правото на близките да се сбогуват.
Само че тук човешкото се сблъсква с институционалното по начин, който не носи утеха, а тревога. Защото предаването на телата не е просто жест. То е процесуален момент, в който истината може да бъде закрепена или изгубена. И когато този момент се случва без яснота какво е установено и какво не е, без предоставени актове и протоколи, без гаранции, че пострадалите могат да упражнят правата си, предаването се превръща не в справедливост, а в удобство.
Прокуратурата ни убеждава, че “казала каквото знае”. Но какво означава “да кажеш” в правов ред? Думите на пресконференция не са доказателства. Публичните внушения не са процесуални действия. И когато в продължение на дни и седмици институция, която трябва да е доминиращият, носещият отговорност “господар на досъдебното производство”, говори като PR отдел – с изречения, които не подлежат на контрол и проверка, не могат да се обжалват и не създават задължения – тя не информира. Тя управлява наратив.
Най-страшното в подобни случаи не е “конспирацията”. За сериозна злоупотреба не е нужен огромен заговор. Достатъчни са няколко души, които държат в ръцете си това, което прави истината проверима: кой е бил в района, кои устройства са засечени от клетките, какви са данните от балистиката, какви са траекториите, какви са следите по телата, какъв е прозорецът на смъртта. Тези данни или съществуват, или не съществуват. Ако съществуват, те трябва да бъдат фиксирани в протоколи и предоставени по реда на закона на хората, които имат право на достъп – пострадалите. Ако не съществуват, това също е отговор, който обществото има право да чуе.
Предаването на телата е именно моментът, в който този въпрос става необратим. Погребението или кремацията не са просто “разпореждане”, както често се опитват да обяснят защитниците на институционалните внушения. Те са граница. След тази граница много следи или се променят, или се губят, а всяка нова проверка става по-тежка, по-бавна, по-скъпа и – най-важното – отново зависима от същите органи, които днес отказват прозрачност. Да, в закона има механизъм за ексхумация. Но да разчиташ на него като нормален път към истината е като да твърдиш, че е нормално първо да разрушиш къщата, после да търсиш дали е имало нещо надраскано на някоя от стените.
Затова исканията за отчетност и прозрачност не са каприз. Те са условие истината да остане проверима.
Близките не искат прокуратурата да “опровергава слухове”. Те искат конкретни неща, които прокуратурата е длъжна да прави по закон: да се произнася с постановления, а не с писма; да дава информация по чл. 75 НПК за действията и следващите стъпки; да гарантира идентификация и достъп; да осигури непрекъсната “верига на съхранение” за всеки носител на данни – камери, DVR-и, телефони, дронове; да обезпечи трафичните данни навреме, защото те не се пазят вечно. Това не са “клюки”. Това е минимална процесуална хигиена.
И тук стигаме до най-отровния дисонанс: институциите говорят с категоричност, която не съответства на собствените им действия. Държавата внушава, че знае “какво точно е станало” – убийство и самоубийство, яснота, финал. А в същото време отказва да предостави елементарни процесуални актове и протоколи, и се оправдава с “нови експертизи”. Ако експертизите са нужни, значи истината още се установява. Ако истината е установена, тогава забавянето и отказите не са защита на разследването, а защита на версията лансирана от разследващите.
Именно затова предаването на телата, без да бъде осигурен достъп и проверимост, изглежда като технологична операция по затваряне на прозорец. Не защото близките вярват във всесилни злодеи, а защото практиката на институциите им го показва: когато пострадалите искат актове, получават писма; когато питат “какво е установено”, чуват “каквото знаем – казахме”; когато настояват за идентификация и човешко отношение, им се обяснява, че това “пречи”. Това е не просто морално непоносимо. Това е юридически неадекватно и пораждащо недоверие.
Ако прокуратурата иска доверие, тя има един прост път: да спре да убеждава и да започне да доказва. Да спре да режисира информационна дисциплина и да започне да подрежда проверими факти, актове и срокове. Да излезе от режима на пресконференцията и да влезе в режима определен от НПК.
Да даде на пострадалите това, което законът им дава – не като милостиня, а като задължение. Да гарантира, че предаването на телата няма да се превърне в точката, след която истината започва да зависи единствено от доверието. Защото истината в една държава не трябва да зависи от доверие. Особено когато то е изчерпано. Тя трябва да зависи от процедури, доказателства и отчетност.
И ако институциите продължат да се държат така, сякаш истината е нещо, което трябва да се “пази” от близките, а не да се пази за тях – тогава проблемът вече не е конкретен казус. Проблемът е държавата.
Онзи, който няма от какво да се бои, не пише писма вместо постановления. Не крие срокове. Не отказва разпознаване. Не говори на пресконференции с категоричност, която после не може да подпише в акт, подлежащ на контрол. Онзи, който няма какво да крие, не разчита на “внушения” и “пикантерии”, за да замести фактите, и не превръща болката на майка в административна процедура без лице и без отговорност.
Истината е проста и затова е опасна: тя е проверима. Тя има протокол, време, място, подписи, вериги на съхранение, трафични данни, балистика, следи по телата. Истината не се нуждае от PR. Тя не се нуждае от удобна легенда.
Затова, когато институциите действат така, сякаш най-голямата заплаха за “разследването” са пострадалите, когато бързат да затворят прозореца за проверка, вместо да го отворят; когато превръщат закона в щит срещу обществото, а не срещу престъплението — тогава въпросът вече не е “какво се е случило”, а “кого пазят”.
Защото някой се страхува, че ако тя излезе на светло, ще рухне не просто една версия, а цяла система от чадъри, зависимости и безнаказаност.
А това е моментът, в който страхът трябва да смени страната си. Не майките да се страхуват. Не свидетелите да мълчат. А онези, които са решили, че могат да погребат истината заедно с телата.
Провори Свилен Свиленов – пастрокът на 22-годишният Николай Златков – един от шестимата загинали от случая „Петрохан-Околчица“.
Свиленов е живял с Ники и майка му в Тенерифе, а впоследствие и в Мексико. Той реши да направи изявление по случая пред в. „24 часа“, предлагаме ви го без никакво изменение на текста:
„Тъй като името ми беше замесено във връзка с убийствата край Петрохан, а думите ми, публикувани в някои медии, са манипулирани и извадени извън контекст реших да направя това публично изявление.
Първо, искам да поднеса моите дълбоки съболезнования към роднините и близките на убитите. Срещал съм се с всички, с изключение на Дечо. Те бяха интелигентни, възпитани хора, с идеали и цели. Сашко бе едно жизнерадостно и много мило момче.
Разбира се, най-добре познавах Ники. Ники бе едва на шест години, когато го срещнах. Обикнах го от от първата ни среща като мое собствено дете. Беше най-необикновеното дете, което съм срещал. Мъничък, но мъдър, обичаше всички и притежаваше силна емпатия. Срещайки възрастни хора в София, Ники се спираш и ги питаше дали имат нужда от нещо, за да им помогне. В училище поучаваше децата защо не трябва да убиват мравки и други животинки, защитаваше по-слабичките деца от класа. Това му навличаше проблеми, но не се отказваше. Само хората, които познаваха добре Ники, знаеха колко необикновен бе той. Беше още малък, когато веднъж ни попита дали виждаме цветовете на хората. С майка му, Ралица Асенова, се спогледахме. Оказа се, че вижда аурите на хора. Каза ни, че тези със син цвят са много добри хора, тези – с зелен са добри, в бял цвят са неутрални, а в червено са малко лоши, но може и да се оправят.
В България средата ставаше все по-токсична за отглеждане на деца и това бе причината с Ралица да решим да изведем децата от страната. Бяхме се насочили към Канарските острови. Тук искам да подчертая, че Иво Калушев не е имал нищо общо с направения от нас избор, както бе изнесено в пресата. Не съм чувал той да е живял някога в Тенерифе. По това време Ралица поддържаше бегъл контакт с Калушев. Срещнахме се за кратко, когато те бяха пуснали котва край бреговете на Тенерифе в изчакване на подходящи метеорологични условия за прекосяване на океана. Бяха се запътили за Нова Зеландия.
Година по-късно в бизнеса ми настъпиха промени, налагаше се да пътувам по-често до офиса ми в САЩ. Поради тези причини отново обмисляхме да се преместим. От Ралица разбрах ,че Калушев и групата му са се установили близо до Плая Дел Кармен в Мексико. Бяха очаровани от района. Бяха я посъветвали да го проучим. Организирахме си екскурзия. Оказа се, че в този район живеят много чужденци от цял свят и бе спокойно. Имаше голям избор от частни училища, всякакви удобства, услуги и магазини. Срещнахме се с Иво, Деян, Невена и Валери, поканиха ни и да ги посетим. Къщата им бе хубава и функционална, но в никакъв случай не и луксозна, както се спекулира в медиите, басейните не са лукс в този район. Посетихме заедно няколко сенотета да се гмуркаме, тогава се запознахме и с Пламен, той не живееше с тях, а Ивей се появи години по-късно.
Ники веднага се запали по гмуркането, отдаваше му се и бе много щастлив, а Иво определено бе много впечатлен от качествата му. Всички бяха много добронамерени. След завръщането ни в Тенерифе, Ники говореше само за Мексико и всеки ден питаше кога ще се преместим. След преместването ни в Мексико, Ники засия от щастие, сякаш най-накрая бе попаднал на своето място. Лично аз не бях съгласен Ники да живее постоянно с тях, както и с методите на Калушев, а именно отделянето от семейството, пък макар и за период от време. Наложи ми се да се образовам и разбера логиката на източните вярвания и традиции, въпреки това и до днес не приемам изцяло тези методи. Ние сме хора, израснали в западното полукълбо и трябва да има баланс, не веднъж съм имал конфликти с Калушев по този въпрос. Но това не прави Иво престъпник, нито убиец.
Ники бе много щастлив. Майка му наблюдаваше ситуацията отблизо и поддържаше близък контакт с всички и не сме имали поводи за притеснения. Ники се развиваше не само в спорта, учеше английски и много други предмети, лично съм разглеждал учебниците и други образователни материали, които Иво му бе подсигурил. Също искам да подчертая, че Иво Калушев никога не е поискал никакви пари от нас. Когато Ники порасна, Иво разглеждаше възможността с общи усилия Ники да замине и учи в университет в щата Колорадо.
Няколко години не се бях прибирал в България. Завърнах се през Септември 2024-та година. Разбрах, че са ме търсили службите по сигнал на Валери. Срещнах се с Валери и го излушах. Историята му бе трогателна, но имаше и разминавания, а много от нещата, ако са истина, се бяха случили преди да имам контакт с Иво Калушев. В Мексико с Валери се бяхме срещали неведнъж, дори е идвал вкъщи, но не е изглеждал притеснен, нито пък бе споменал нещо. Реших, че ако Иво Калушев е извършил нещо нередно, то органите на реда се тези които трябва да го установят, затова приех среща за неформален разговор.
Много съжалявам, че бях достатъчно наивен да си помисля, че в България има някаква законност. Явно правилото, че никой не е виновен до доказване на противното, не важи в България.
В заключение искам да кажа следното: смея да твърдя, че нито един от тях не е убиец или самоубиец. Никой от жертвите не би наранил друго същество или посегнал на собствения си живот, най-малкото, това е в противоречие с техните вярвания. А убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са съшити с бели конци.
Целенасоченото очерняне на всички жертви от първия ден след убийството на Ивей, Пламен и Дечо, показва до какво дъно е стигнала българската държавност, медиите и най-вече обществото което продължава да позволява всичко това.
Твърдо стоя зад исканията на Ралица за независимо международно разследване до изясняване на истината.
Повече от месец след трагедията при Петрохан и Околчица, при която загинаха шестима души, прокуратурата отказва всякаква информация на близките им. Това заяви пред Нова телевизия Ралица Асенова, майка на 22-годишния Николай Златков, който бе открит в кемпера на Околочица заедно с Ивайло Калушев и 15-годишния А.М.
От миналата седмица Асенова се опитва да получи достъп до тялото на сина си, което се намира в отдела по съдебна медицина във Враца. Отказано ѝ е под предлог, че ще „замърси“ разследването. Наред с това ѝ е съобщено, че резултатите от аутопсията са готови. Веднага след това ѝ обясняват, че наблюдаващият прокурор е поискал допълнителни изследвания без да стане ясно какви са точно.
Майката разказа, че заради липсата на информация е отишла до Враца и сама е намерила съдебния лекар, извършил аутопсията.
„Аз не съм разпознала детето си. Никой от близките не е разпознал детето си. Аз директно попитах съдебния лекар как знае, че това е синът ми. Отговорът беше, че имал личната му карта. Аз казах: „Дайте да му видя личната карта“. Разбира се, това не се случи“. Настоях да ми покажат сина ми, който се намираше долу в моргата. Той каза, че трябва да пита и получи от наблюдаващия прокурор забрана„, разказа Асенова.
Заедно с адвокатката ѝ се опитали да намерят наблюдаващия прокурор, но не успели, защото той вече не бил в прокуратурата.
„Там ми беше казано, че мога да замърся. Казах – облечете ме в стерилни дрехи, нека двама свидетели да дойдат да гледат. Аз искам да видя детето си. Не бях допусната„, каза още майката.
Работи се само по една версия
Досега официално обяснение за липсата на информация няма. МВР и прокуратурата дадоха две пресконференции за разследването, но след това млъкнаха. На този фон близките на загиналите неведнъж заявяват, че се събират доказателства само в подкрепа на официалната версия – убийства и самоубийство. Още в първите дни на разследването и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов заговори за „педофилска мрежа“ и „секта“. След това и той спря да говори по темата.
„За мен е очевидно. Една-единствена версия се лансира от ден едно. Ние сме потърпевши по това дело, аз имам права да получавам информация, имам законово право да видя сина си. Тази информация през цялото време е обществено достояние, много внимателно обаче подбрана само за тази единствена версия. След като е толкова категорична версията, с която бяхме облъчени по всякакъв начин, след като всичко е ясно, защо ние не можем да видим децата си? Кое не е готово? Нали имаме вече официална версия„, каза Асенова.
Mайката на Николай Златков, единия от тримата, открити безжизнени в кемпера под връх Околчица, публикува в социалните мрежи клип на „Ако си дал“ на Емил Димитров.
Ралица Асенова сподели, че това е била любима песен на сина й и с нея иска да отправи съобщение.
Ето какво написа тя:
„С тази много любима песен на Ники и всички негови близки, които бяха жестоко убити искам да поздравя хората, които ги познаваха и обичаха, хората, които не ги познаваха, но ги заобичаха посмъртно и вярват в истината (те са много и ми пишат с всеки следващ ден все повече и повече хора).
С тази песен искам да поздравя и убийците им, както и всички замесени по какъвто и да било начин в това безпрецедентно престъпление и последвалото очерняне на техните имена.
В тази изключителна песен на Емил Димитров всеки, имащ мнение и позиция по тази жестока трагедия, ще открие себе си!
Истината понякога закъснява, но винаги идва при нас!
Никой не може да ни отнеме обичта към вас!“. Ралица Асенова отказва да приеме официалната версия по случая Петрохан и трагедията с намерени мъртви 6 българи. По данни на властите, може да се заключи, че става въпрос за 4 самоубийства и две убийства.
В четвъртък сутринта тя публикува и писмо до председателя на ИТН Слави Трифонов:
Аз съм Ралица Асенова – майката на Ники, който беше убит!
Правя този пост, защото за съжаление се налага да защитя паметта на детето си за пореден път през изминалия месец!
Слави Трифонов обръщам се към вас, защото с изключително възмущение разбрах, че сте създали песен, в която се използва трагедията отнела живота на нашите деца. Това се случва въпреки факта, че в първите дни след случилото се Вие публично направихте тежки внушения и обиди по адрес на убитите.
Преди две седмици във Вашата медия отново беше обсъждан случаят „Петрохан“, като отново бяха направени твърдения, които дълбоко нараниха нас – семействата на загиналите.
Днес си позволявате да създавате песен, използвайки смъртта на нашите деца. Що за нахалство?
КАТЕГОРИЧНО ЗАБРАНЯВАМ:
Смъртта на детето ми и трагедията сполетяла всички близки с жестокото шесторно убийство да бъдат използвани по какъвто и да било начин – нито в песен, нито в политически или медийни внушения. Паметта на Ники не е средство за публичност, политическа пропаганда или медийни интерпретации.
Затова настоявам песента да бъде незабавно премахната от публичното пространство, както и да бъде прекратено всякакво използване на смъртта на сина ми за каквито и да било цели.
Тази граница, която поставям е човешка, морална и напълно оправдана.
Обръщам се и към медиите и институциите в България – надявам се НАЙ-СЕТНЕ да проявят необходимата чувствителност и уважение към паметта на загиналите и към техните семейства, защото нарушаването на човешките права на убитите и на нас техните близки вече взима заплашителни размери!
Майката на застреляния 22-годишен Николай Златков под връх Околчица в кемпера на Ивайло Калушев, още не може да погребе сина си. И дори не й се позволява да види тялото на детето си, въпреки че то е отпуснато от съдебната медицина във Враца и експертизите по него за нуждите на досъдебното производство са приключили.
Ралица Асенова е отишла до моргата и се е опитала да подаде молба за незабавно уведомяване при освобождаване на тялото на 22-годишния Николай. Първоначално в Съдебна медицина отказвали да приемат молбата, но след много увещавания, все пак я завели. Съдебният лекар е потвърдил, че експертизата на сина ѝ е готова и вчера е изпратена към прокуратурата. Отказал е обаче да я предостави.
Съдебният медик е звъннал на наблюдаващия прокурор Цветелин Радойнов по телефона, но той наредил да не дава разрешение Асенова да види тялото.
Още преди две седмици Асенова е подала чрез адвокат молба за освобождаване на тялото на Николай, но все още няма отговор. След като не я допуснали да види тялото, майката е отишла в прокуратурата, за да се срещне с прокурор Радойнов. Оказало се, че той не е в сградата на обвинението.
Заместникът му Владимир Дилков също не бил на работа. След много настоявания да получи отговори, тя е била приета от дежурния прокурор Ивайло Хайтов, който по думите ѝ се е държал безобразно, много грубо и крещял на нейната адвокатка. Казал ѝ, че ако бъде допусната да види тялото, това може да замърси разследването.
Асенова настояла той да поиска разрешение от Радойнов да я допуснат до моргата. Хайтов не пожелал да говори пред нея с наблюдаващия прокурор.
След като майката излязла от стаята, той се чул с колегата си и после ѝ казал, че няма да получи разрешение. Потвърдил, че вчера е получена експертизата от Съдебна медицина, но още не я били прочели и можело да решат повторни действия, а ако междувременното майката види тялото, това може да компрометира разследването. На настояванията на Асенова, че тя има право да види сина си и има право да бъде уведомена, когато то бъде освободено, прокурор Хайтов отговорил грубо и заплашил, че ще я изгони.
Жената така и не била допусната, макар с адвокатката ѝ да уверили прокурора, че никой няма да докосва тялото, а искат само да го види.
Сутринта на 27 януари с кемпера към къща в село Българи заминават Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев. Придружава ги и Теа – момичето, за което Калушев обяснява в прощалния есемес до майка си.
Коя е Теа? Родена е през 2011 г. Родителите ѝ се развеждат, като майката остава в Пловдив, а Теа се мести с баща си в София. Детето обаче тежко преживява раздялата на родителите си, започва да бяга от дома си, има проблеми и в училище. Баща ѝ се познава с Иво Калушев и решава да оставя от време на време дъщеря си при него.
За мен там беше като на лагер”,
разказва по-късно в показанията си пред разследващите Теа. В хижата “Петрохан” тя общува най-активно с най-младите – Николай и Александър.
Поводът за посещението в село Българи са ремонтни работи по къщата. Четиримата пристигат привечер в Царево, пазаруват храна и чак вечерта отиват в селото. В следващите 3 денонощия всички заедно се гмуркат в морето, карат моноколела, взимат пратка от офис на “Еконт” в Царево и се занимават с дребни ремонти в къщата. Първоначалната идея е била да останат по-дълго, но се прибират заради ангажимент на Теа.
Тръгват обратно за София сутринта на 30 януари. Правят с кемпера само една отбивка по пътя. Спират край брега в района на Царево, като Теа остава вътре, а Калушев, Николай и Александър отиват за кратък ритуал до брега на морето. Следващата им спирка е на самата магистрала “Тракия” – на бензиностанцията на “Лукойл” в района на Ихтиман. Там зареждат догоре резервоара на кемпера “Мерцедес” и около 12 часа вече са в София. Оставят Теа при баща ѝ, преспиват в столицата и на следващия ден потеглят към хижата.
Камера на АПИ ги засича да влизат в прохода Петрохан в 13,53 часа. В 14 часа и 1 минута кемперът вече е в обсега на камерите, разположени около хижата. Записите от охранителните камери показват, че в този ден те тримата, както и останалите – Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев, не напускат базата си. Не се случва нищо необичайно. Не посрещат и гости.
На 1 февруари рано сутринта Николай Златков се качва в сивия джип
Тойота” и заминава сам за София (джипът напуска района на хижата в 7,12 часа). Задачата му е да занесе дрехи и вещи на Теа, които са останали в хижата. Николай не губи никакво време в столицата и още в 9,43 часа вече е на бензиностанцията на “Шел” на северната тангента – сниман е вътре на касата от охранителните камери. Николай все още пътува към прохода, когато в 10 часа и 8 минути Ивайло Калушев и Александър излизат от хижата. Пред входа ѝ Калушев сърдечно се разделя с Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев.
Четиримата се прегръщат едновременно, докато Александър е на няколко метра встрани от тях. Камерата, която ги заснема, има и микрофон, но не се чува какво си казват четиримата, защото отпред е паркиран и кемперът със запален двигател. Той се намира между камерата и групата мъже и заглушава разговора. След раздялата Ивайло Калушев и Александър се качват в кемпера и напускат хижата в 10 часа и 17 минути, като се насочват към главния път. Някъде в участъка между главния път и хижата, вече извън обсега на камерите, двамата спират, за да изчакат Николай, който се прибира от София. Той пък преминава с джипа “Тойота” в района на билото до язовира около 11 часа – сниман е там от камера на АПИ. Николай спира тойотата до кемпера на Калушев на пътя към хижата, качва се при Калушев и Александър и тримата потеглят в посока Околчица.
Движението на кемпера, след като излиза на главния път, е следното: В 11 часа и 14 минути камера на частен дом го заснема в село Бързия.
Записът е достатъчно качествен и се вижда, че зад волана е Ивайло Калушев
В 11 часа и 37 минути кемперът вече е на изхода на Вършец, отново засечен от камера на частен дом. 12 минути по-късно общинска камера ги засича на разклона между селата Стояново и Долно Оризово. В 12 часа и 1 минута кемперът преминава през Стояново, а 16 минути по-късно камера пред къща регистрира преминаването му през село Бели извор. Между 12,22 и 12,26 часа две частни камери заснемат движението му през Враца.
В 12 часа и 41 минути кемперът, шофиран от Ивайло Калушев, минава покрай общинска охранителна камера в село Челопек. На записа се вижда, че посоката му на движение е местността Паталейна, където ще бъде открит 7 денонощия по-късно.
В 12,59 часа камерите на хижата записват как Дечо Василев и Пламен Статев се качват на другия джип на групата, за да приберат тойотата, която Николай оставя паркирана в отсечката между хижата и главния път. При всяко влизане и излизане на автомобили в района на хижата се свалят и вдигат наново вериги, препречващи пътя, със закачен знак “Стоп” по средата. В 13,49 часа Дечо Василев и Пламен Статев връщат двата джипа горе в “Петрохан”. Паркират ги в гаражите (те и в момента се намират там) и се прибират в хижата, придружени от кучето.
Около 15 часа Деян Илиев-Мексиканеца праща съобщение на Ивайло Иванов, който в този момент е в хижата, за да го предупреди, че два часа по-рано е забелязал голяма група мъже с АТВ-та в центъра на село Гинци. Деян е много близък още от 16-годишен на Калушев. Приятел и с всички в групата и живее в селото с приятелката си – мексиканката Лола. Честа практика е той да сигнализира групата, когато види подозрителни групи в района или такива, които се насочват в посока хижата. Иванов му благодари за информацията.
Самите АТВ-та са заснети в 15,17 часа от най-отдалечената от общо 6-те охранителни камери, разположени на различни места около хижата.
Това е камерата при отбивката над хижа “Петрохан”, която се намира на около 300 метра от хижата. На записа се вижда как
АТВ-тата не завиват към хижата, а продължават
по т.нар. Исторически път (или “Стар римски път”). Преминават 11 АТВ-та. А в следващите 25 минути през кръстовището са заснети и 4 джипа, които се движат в обратната посока. Те не са в конвой, движат се поотделно.
Водачът на групата с АТВ-та, който се оказва местен жител, е издирен от полицията и дава подробни показания. Той обяснява, че групата е била сборна – хора от София и от Костинброд. Събрали се постепенно. Започнали да карат сутринта, обядвали в село Гинци (където ги забелязва и Деян Илиев). После тръгнали в посока хижа “Петрохан”, но продължили по отбивката по Историческия път, карали известно време заедно в посока близките села и в един момент се разделили. Водачът на групата свидетелства, че не е забелязал следи от гуми по покрития с пресен сняг път към хижата, докато преминавал оттам.
В 16,21 часа навън е още светло, когато Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев излизат от хижата, облечени в тъмни дрехи и шапки на главите. Смеят се и произнасят репликите: “Е, тръгваме ли?… Няма да останат… За мен беше чест. То и за мен беше … чест. Истинска чест. Ще се видим в… Благодаря ви за всичко.” Около тях притичва радостна немската овчарка. После се прибират в хижата.
Малко преди 17 часа съученичката и близка приятелка на Ивайло Иванов – Милена Малионова, която по принцип живее в Австрия, преминава през прохода, идвайки от София по посока към родния си град Монтана. Намерението ѝ е да отбие и да си налее вода от чешмата извор под главния път. Жената е с “Рено Клио”, което леко затъва в снега, когато покрай него в посока към главния път преминават 4 джипа. Те не се движат в конвой, а в две двойки през няколко минути време едни от други. Джиповете не спират при закъсалата кола на Малионова. Камера ги засича в 17 часа и 12 минути как преминават по пътя към хижата, но на разклона, където е разположена охранителната камера, не се отклоняват към нея, а продължават по пътя, по който по-рано са преминали мъжете с АТВ-тата.
Мъжете от джиповете все още не са издирени от полицията
Но записите от оцелелите при пожара охранителни камери показват, че те не са се приближавали в района. Няма и следи от гумите им в пресния сняг.
От излизането “сбогуване” в 16 часа и 20 минути до следващото им движение около хижата вече по тъмно в 20 часа и 4 минути тримата – Ивайло, Пламен и Дечо, са в къщата, показват записите от камерите.
В този период според разследващите те са слезли в подземието, започнали са да вадят оттам чували с пелети. Разпорили са ги и са ги разсипали из цялата хижа (на другия ден в джобовете на Иванов ще бъдат открити пелети и две запалки). После са ги залели с бензин.
Отворили са широко вратите и на двете високи метални каси за съхранение на оръжията
(там на следващия ден ще бъдат намерени изгорели две от ловните пушки на Ивайло Иванов).
Извадили са също така личните си вещи, дрехи и са ги разхвърляли навсякъде – по пода, по маси.
Около 19,45 часа Деян Илиев получава съобщение от Ивайло Калушев. Определя го като притеснително и като прощално писмо: “Сбогом, приятелю! Ние много се уморихме и нямаме повече сили. Върни се в Мексико.” Деян започва да набира номерата и на четиримата, но получава съобщение, че са изключени или се намират извън обхват. Не тръгва нагоре заради силния снеговалеж. В показанията си пред полицията денонощие по-късно Деян Илиев не споменава за нещо съмнително в групата.
Около 19,50 часа майката на Иво Калушев също получава съобщение от него със следния текст: “Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна”.
По-късно в показанията си майката на Калушев ще разкаже, че в последните месеци е била притеснена за него, защото във всичките им разговори, независимо от повода, накрая неизбежно са стигали до темата за смъртта.
Калушев е казвал многократно, че светът не ги заслужава
Говорил е много за прераждането и че в смъртта няма нищо лошо и страшно.
В 20,04 часа камерата откъм паркинга записва как Ивайло, Пламен и Дечо влизат и излизат от хижата. В 20,42 часа отново излизат и се движат наоколо, но този път се вижда как панталонът на Ивайло Иванов (със светлото яке – жълто през деня, когато камерата заснема цветове, и бяло през нощта, когато изображението става черно-бяло) е почти целият съдран и разкъсан отзад.
В 21 часа и 12 минути камерата заснема вече силни пламъци в хижата. След 21,20 часа се чува на моменти и силен пукот. Възможно е той да е от гърмежа на възпламенените патрони, разпръснати по пода на хижата, които Деян Илиев открива на следващия ден. Но не е изключено и да е в резултат от рязкото разгаряне на огъня в този момент.
В 21,30 часа
микрофонът на камерата, разположена срещу входа, записва четири отчетливи изстрела
Първо два бързи, последователни, после два през няколко секунди. Криминалистите смятат, че това са изстрелите, с които са умъртвени Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев. От този момент нататък охранителните камери около хижата не заснемат никакво друго движение или подозрителен момент – освен падналото въже с будистки знамена, тъй като тази част на покрива, за която е закачено, изгаря в пламъците.
Заради продължителния снеговалеж още преди 20 часа в целия регион се натрупва нова снежна покривка. А непосредствено около хижата, още преди фаталните изстрели, пресният сняг се покрива и с тънък слой от черна пепел. В тези условия който и да приближи хижата, независимо с джип или пеша, няма как да не остави следи.
На следващата сутрин, когато Деян Илиев отива до “Петрохан”, подтикнат и от притеснената майка на Калушев, не открива никакви нови следи нито по пътя след последната отбивка, нито около самата хижа.
Намира труповете на 5-10 метра от централния вход на хижата до къщичката на голямото куче. Деян Илиев е до такава степен шокиран и потресен от гледката, че дори обърква в показанията си в полицията точното разположение на трупа на Дечо – той не е по средата между Пламен и Ивайло, а в края. Криминалистите откриват тримата върху снега един до друг, равно отдалечени от входа на хижата, като разстоянието между всеки е около 50 сантиметра.
Пламене в единия край, като лежи по гръб. Прострелян е в дясното слепоочие.
Куршумът преминава през черепа му от дясно на ляво
Изстрелът е произведен с пистолет “Хеклер и Кох”, калибър 9х19. Оръжието е до трупа му, като по пистолета е открита само негова ДНК. Гилзата също е намерена до трупа. Изстрелът е произведен от непосредствена близост до главата, за което свидетелства барутният нагар. Следите от кръв по снега (откъм изходната рана) съответстват според експертизата на посоката на изстрела.
В другия край е трупът на Дечо. Фаталният изстрел за Дечо също идва от дясно на ляво в главата, но е произведен с пистолет “Глок”, отново калибър 9х19. Според съдебната експертиза и Пламен и Дечо са произвели изстрелите с десните си ръце, от много близко разстояние.
Барутният нагар е и по главите, и по ръцете им, с които са държали пистолетите.
Как точно е настъпила смъртта на Ивайло Иванов, за момента остава голямата загадка
и все още предизвиква спорове между експертите по балистика и съдебните медици. Трупът му се намира между телата на Дечо и на Пламен. Между Ивайло и Дечо е открита и пушката. Криминалистите смятат, че Ивайло е произвел първия изстрел в тялото си с нея по две причини – намират я до тялото му с гилзата в затвора, а на четвъртия пръст на лявата му ръка при аутопсията установяват повърхностно нараняване, което обясняват от отката заради лош захват на оръжието, насочено към главата.
Съдебните медици описват още, че куршумът влиза под брадичката и излиза от главата му през кухините между носа и очите. Патоанатомите смятат, че това нараняване не е смъртоносно и той е останал жив и в съзнание.
Продължил е да диша
Затова свидетелства и кръвта от раната в устната му кухина, открита не само в стомаха му, но и в белите дробове. Смъртта на Ивайло Иванов обаче настъпва след смъртоносен изстрел в слепоочието. Предвид на пораженията по главата той не е произведен с пушката. За момента криминалистите допускат, че Ивайло е опрял в главата си пистолета “Глок”, с който Дечо се прострелва. Оръжието се намира между двамата. Също така по този “Глок” в резултат на изследване са открити ДНК следи и на Дечо, и на Ивайло.
Заради въпросителните около края на Ивайло Иванов се чакат резултатите от допълнителна експертиза. Тя е комплексна, ситуационна, балистична и съдебно-медицинска. И трябва да покаже какво се е случило в последните секунди на Пламен, Дечо и Ивайло, с какво оръжие и в каква последователност. Продължават и опитите да се спасят записи от силно стопената от огъня камера на централния вход на хижата, където са труповете.
Там, където са намерени телата, няма никакви следи от престрелка, включително и по фасадите на сградата, както и вътре в самата хижа. Разпилените там преди пожара патрони при възпламеняването си от огъня нямат енергията да оставят поражения по стените, както ако са изстреляни от дуло на оръжие.
Около хижата няма никакви следи от хора. Също така нищо не показва, че труповете са влачени или местени. Затова свидетелстват не само полицейските екипи на мястото, но и приятелят на групата Деян Илиев, който пръв се оказва на мястото. А
ето каква е ситуацията в кемпера в местността Паталейна под връх Околчица,
на около 50 км по въздух от хижа “Петрохан”. Когато овчарят го открива 7 денонощия по-късно, снегът около машината се е стопил напълно и е трудно да се открият следи от присъствие на хора и джипове около него. По самия кемпер няма никакви поражения от огнестрелно оръжие или някакви други наранявания на корпуса.
Вратата на кемпера не е заключена отвътре, а двигателят е загасен. Трупът на Ивайло Калушев е пред самата врата отвътре. Според фактологията до момента
той е налапал дулото на своя “Колт Анаконда”, калибър 44 магнум,
и е произвел фаталния изстрел в главата. По дясната му ръка има барутен нагар. Трупът на Николай Златков е на предната седалка до шофьора, която е спусната назад и обърната на обратно към вътрешността на машината, както позволяват кемперите. Николай е
прострелян с един изстрел в челото между очите
След това главата му клюмва към прозореца на дясната врата. По ръцете му има барутен нагар, който се обяснява с факта, че револверът изпуска барутни газове не само през цевта, но и през барабана.
Трупът на малкия Александър Макулев е открит в коридора към задното помещение на кемпера, недалече от тялото на Ивайло Калушев. Той е застанал на колене с гръб към шофьорското място, приведен към задната част на кемпера и с вплетени и стиснати силно пръсти на ръцете като за молитва.
Фаталният куршум за Александър е изстрелян в главата му
вляво между ухото и слепоочието. Всичките трима са застреляни с едно и също оръжие – револвера “Колт Анаконда” на Калушев. В кемпера са намерени и трите гилзи, и трите проектила. Вътре е открит и още един пистолет “Глок”, но той не е използван.
В кемпера няма следи от борба. Точният час на смъртта на Калушев, Златков и малкия Александър все още не е ясен. Чака се съдебно-медицинска експертиза. За момента се предполага, че Калушев е застрелял другите двама и после е приключил със себе си. И всичко това се е случило след двете прощални съобщения – до майка му и до приятеля му Деян Илиев.
Чака се допълнителна експертиза от производителя на кемпера “Мерцедес”, която да покаже кога точно е изгасен двигателят. Нищо в машината не подсказва, че тримата са се подготвяли за дълъг път. Вътре няма никаква храна, освен пакетче фъстъци.
Няма данни някой от шестимата (тримата в хижата и тримата в кемпера под Околчица) да е провел телефонен разговор в последния ден – да се е обадил на някого или да е получил обаждане. Калушев обаче е разполагал с две старлинк станции – едната в хижата, а другата в кемпера. За момента не се изключва някой от шестимата да е имал комуникация с “външния свят” – гласова, видео или чрез съобщения през приложение.
Големият въпрос е какъв точно е мотивът за трите убийства – пред хижата и в кемпера. И ако Ивайло Калушев не е оставил някъде прощално видеосъобщение, в този шокиращо оплетен случай съмненията ще останат завинаги…
