Магистратите в Стара Загора редовно шетат из медиите със скандалното си поведение. След като през 2023-та пуснаха на свобода изверга Георги, накълцал с макетно ножче ученичката Дебора, а през 2024-та се постараха да заметат следите от убийството на бореца Пламен Панев, който навръх Коледа бе пребит до смърт от униформени ченгета, безобразията на прокурорите достигат нови върхове, разкрива човек от Града на липите.
Поредният скандал се завихря около дома за стари хора в с. Ягода, добил известност като „Дома на ужасите“. В началото на месеца шестима души бяха обвинени от прокуратурата в град Казанлък като участници в престъпна група, която с години е морила възрастни хора, за да заграби имотите им. За неин тартор бе посочен 62-годишният Валентин Желев. Той втрещи медиите с наглото си поведение и обяви, че показанията на дементни хора не могат да се взимат предвид и е сигурен, че няма да бъде осъден.
Обществото се надява разследването да стигне докрай, но това ще се случи трудно. Прокуратурата в Казанлък е териториално звено към Старозагорската прокуратура. Доайен в нея е бившият следовател Иван Рогошев, който се оказа и близък приятел на арестувания Желев.
До тази пролет Валентин Желев е имал издаден лиценз от Община Мъглиж за дома, но сам се е отказал от него. Случайно или не, това се случва няколко месеца след назначаването на бившия старозагорски адвокат Царина Дикова в Община Мъглиж.
На дамата, която от години живее на семейни начала с прокурор Иван Рогошев, е възложено да оглави Дирекция „Инвестиции, устройство на територията“, Хуманитарни дейности, Евроинтеграция и Общинска собственост“. Именно тази дирекция следи за законосъобразното и качествено предлагане на социалните услуги и грижите за уязвими групи в общината, каквато се явява гледането на стари и болни хора, предлагана от безскрупулния Веселин Желев.
Още при назначаването на Дикова на шефския пост за дейността на „Дома на ужасите“ и инквизициите, които се случват зад стените там, вече се носят легенди сред хората в Община Мъглиж. Дикова обаче остава глуха за ужасите, макар да разполага с институционална възможност да реагира. Така в дома се извършват единствено формални проверки, макар настанените там хора да имат вид на концлагеристи.
При поредното установяване на лоша грижа за уязвими хора, ръководената от прокурорската възлюбена „Дирекция“ се задоволила само с изготвяне на предписания към Веселин Желев, макар по закон да може да състави акт за административно нарушение, както и да уведоми прокуратурата за незаконна дейност. Защо не е сезирана прокуратурата, е въпрос, на който следва да отговорят ангажираните с разследването. Един от възможните отговори за пасивността на Дикова е, че според мълвата самата тя има къща за гости в с. Ягода за продажбата на която са протичали преговори между нея и Желев.
Когато през април тази година ножът опира до кокала, собственикът на „Дома на ужасите“ провежда среща с Рогошев и Дикова именно в тази къща за гости, твърдят запознати. Двамата юристи показват на задържаните вратичка в закона – чрез схема за прехвърляне на дялове на различни фирми, а двата имота да приемат вече възрастни хора като стаи за гости. Така само месец преди шумната акция Веселин Желев обявил пред Община Мъглиж, че не може да изпълни направените предписания и обявил услугата като даване на стаи под наем за 990 лева месечно.
В момента членовете на групата са задържани в ареста, а прокуратурата в Стара Загора показва нетипична бързина. Местните хора си задават въпроса, дали скоростното разследване няма за цел да бъдат запушени устите на обвиняемите и те да „оберат пешкира“, скривайки повсеместното срастване на престъпност и институции, което е обзело красивия ни град, отбелязва запознатият.
На фона на всичко това преди няма и месец Прокурорската колегия към ВСС допусна Андреан Сутров като единствен кандидат да оглави Окръжната прокуратура в Стара Загора. Само допреди няколко години Сутров и Рогошев са делили един кабинет като районни прокурори. Според запознати, ако делото не бъде иззет иззето от Старозагорския съдебен район, близките на възрастните хора не трябва да се надяват на справедливост.