„Голяма политическа грешка е, че ГЕРБ не издигнаха кандидат за президент.“ Това мнение изрази Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър, който смята, че партията няма да може да се консолидира за предстоящия местен вот, а това минава през едно упражнение, каквото е президентската надпревара.

Цветанов определи неявяването на изборите за президент като проява на слабост.

Той отхвърли аргумента, че ГЕРБ пропуска президентските избори, за да се концентрира върху местния вот през 2027 г. „Това е несериозно“, заяви той и припомни началото на ГЕРБ през 2007 г.

„Когато учредихме ГЕРБ през март 2007 година, ние се явихме на първите избори – европейските през май. Участвахме, за да можем да се позиционираме на политическата сцена и да се подготвим за предстоящите парламентарни избори през 2009 година“.

Според него ще има доста по-ниска избирателна активност на предстоящите президентски избори, тъй като ГЕРБ и ДПС не издигат свои кандидати.

„Само преди 5 месеца ГЕРБ има 430 хиляди гласа, ДПС има 230 хиляди гласа, което означава, че 660 хиляди гласа са избиратели, които няма да могат да бъдат мотивирани в една кампания, когато не виждат своя представител“, обясни Цветанов пред bTV.

По думите му Бойко Борисов не е в състояние да мотивира и да насочи избирателите към когото и да било от кандидатите в президентските двойки. „И затова може би е тази пасивност и тази отдалеченост от всичките кандидати“.

„Може би графата „Не подкрепям никого“ ще бъде увеличена. На президентските избори през 2021 година имаше 60 хиляди гласуващи, които не подкрепиха нито една от кандидат-президентските двойки. Аз мисля, че този път ще се постигне своеобразен рекорд“, коментира Цветанов.

Според него Илияна Йотова се очертава като един безспорен лидер в тази кампания на първи тур. Цветанов смята обаче, че се очаква едно доста оспорвано състезание за второто място: между Гюров-Кандев, от една страна, и Костадинов-Волгин, от друга.

„При Румен Радев имаше около 1,4 милиона гласове. Смятам, че една немалка част от тях биха се пренасочили към „Възраждане“, но не биха се пренасочили към ПП-ДБ“, сподели Цветанов.

По думите му ПП-ДБ нямат откъде да вземат този резерв, за да могат да получат по-висок резултат от 408-те хиляди гласа, които получиха на последните парламентарни избори. „Мисля, че точно затова трябва кампанията да бъде доста по-прагматична“.

„Когато излязох от ГЕРБ през 2019 година, аз казах на Борисов, че партията така е структурирана, че поне 4-5 години няма да има проблеми и тя ще бъде водеща и ще бъде от първите политически сили“, разказа Цветанов.

Той заяви, че „с това стремглаво поведение“, което показват, и отблъскването на голяма част от членовете и симпатизанти на ГЕРБ, партията е сринала подкрепата си до 430 хиляди гласа. „Това е невероятен срив в доверието, при положение че в началото ГЕРБ имаше по 1,6 милиона“, сподели Цветанов.

Цветанов сподели, че ГЕРБ губи вече голяма част от общинската инфраструктура. „Когато чашата е счупена, много трудно може да бъде залепена. В момента колегите от ГЕРБ полагат усилия да съберат младежите си, но това е пренебрежение към тези, които дадоха на Бойко Борисов да бъде три пъти министър-председател на България, а впоследствие да залага на грешни попадения в правителствата си“, каза той.

Цветанов заяви, че през последните два месеца работи усилено, за да може формацията му „Републиканци за България“ да се яви на местните избори. Според него раздробяването на политическото пространство ще направи ролята на общинските съветници особено важна. „Ще направя широка и силна коалиция „Републиканци за България“ за местните избори догодина“, каза Цветанов.

Той обяви още, че хора от ГЕРБ ще припознаят „Републиканци на България“ и ще искат да излязат именно с него на местните избори догодина, а не с формацията на Бойко Борисов.

Цветанов подчерта, че ако е бил в ГЕРБ сега, партията нямало да бъде в сегашното състояние, а щяла да бъде първа политическа сила.

Цветанов коментира и заявките на управляващите за разграждане на олигархичния модел. По думите му през последните години редица политически формации са печелили обществено доверие именно с обещания за борба с олигархията, но след това са следвали политически договорки и „сглобки“.

Като повод за оптимизъм той посочи  започналата процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет и успокояването на страстите в парламентарната зала с въвеждането на смислен политически дебат.