29.10.2018 | 11:03
Сидеров и Симеонов – кой е по-велик
На Каракачанов му трябва и син щит, за да го издигне пред плювките на партньорите си
Драгомир Драганов

„Търсете жената“ – така романтичните французи обясняват мотивите за всеки конфликт – локален или по-широк. В крадливите времена на прехода ни обаче нашенците са далеч по-прагматични – „Търсете парите“.

Откровено казано, на мен също ми е трудно да видя някаква друга основателна причина на разразилите се напоследък разправии между Патриотите. Да са на принципна основа – не са, все пак уж са от едно и също идейно котило (консервативно-патриотичното). Да са по програмни причини – едва ли, те чинно изпълняват онова, което задава ГЕРБ като посоки и темпове на политическия живот.
Следователно остават два възможни мотива – лична непоносимост и спорове за пари. Или пък, което е по-вероятното, комбинация от двете.

Далеч съм от мисълта да съдя чий принос е по-голям – дали преди време телевизия СКАТ направи Сидеров, или пък той допринесе за нейната завидна популярност. Факт е обаче, че докато тандемът Валери – Волен работеше в синхрон, нещата вървяха нагоре. И достигнаха до неочакван скок на „Атака“ в парламента. И до логичното сродяване между двамата главни герои като кум и кумец.
Очевидно обаче после и между тях сработи типичният български синдром „кой е по-велик“. И пак типично по български не можаха да се разберат по въпроса. В резултат на което се появи НФСБ. Нещо като „Атака-2“. Но с претенции да се превърне в „Атака-1“.
Е, не успя. И беше принуден пак да се обърне към първоизточника. Не и без помощта на ВМРО, която послужи като необходимото лепило между двете иначе враждуващи организации.

Но очевидно на Каракачанов една синя каска не му е достатъчна, трябва му и син щит, за да го издига пред плювките, които периодически „Атака“ и НФСБ си разменят.

Известно е обаче, че откакто е създадена ООН (1945 г.), нейният умиротворяващ инструмент, т.е. „сините каски“, имат ефект, и то доста относителен, предимно в някои държави от Африка, където разтървават враждуващи помежду си племена.
Е, вярно, ние не сме много по-далеч от това дередже. Даже сме доста по-напред (или по-назад) – пред войната между „Атака“ и НФСБ веронската сага с Монтеки и Капулети е направо като детинска игра.

Ама не че днешният Ромео не дава на Жулиета да го напусне, а просто Сидеров тропа с краче, че не го пускат да оглави листата за европарламента. То тези, дето не го пускат, имат пълни основания, като се знаят неговите нередки волни изпълнения. И ако вземе да ги повтаря и в Брюксел и Страсбург, майко мила…

А сега за парите. Симеонов изобщо не го мисля – има си човекът телевизия, има си и хотели по границата, пълни поради имигрантската криза с полицаи от вътрешността. При това – съвсем законно.

Каракачанов да отчупи само по парченце от опашката на всеки един от осемте фалкона (нали не се съмнявате, че ще купим от „модернизирания“ им вариант), и се е уредил пожизнено. А при такива сделки комисионите до 4% се считат за съвсем в реда на нещата.

Следователно остава Сидеров. Хич не го подценявайте – като председател на парламентарната група на Патриотите той върти около половин милион лева годишно.

Наши пари де – близо 400 хиляди от държавната субсидия. И още около 100 хил. от депутатските отчисления от „онези“ две допълнителни заплати, дето народните представители скромно премълчават. С други думи, за четири години, колкото е пълният мандат на парламента, през ръцете на Сидеров минават едни два милиона лева!

Сидеров обича лукса – от скъпите пури до скъпите хотели. Не обича обаче действието изваждане. Сиреч предпочита той еднолично да се разпорежда с парите от субсидията и депутатските отчисления.

Ами ей за това е бунтът в групата срещу него. Защото, ако го свалят като председател, му отнемат и правото да разпределя онези близо половин милион лева годишно.

Всичко друго – „редовните“ му посещения в „сараите“, зависимостта му от Москва и т.н., са само за засилване на краските. А иначе си става дума за пари и само за пари.

Резюмирайки, Патриотите получиха от Борисов толкова власт, колкото не са и сънували. И колкото никога повече няма да получат. Пожизнено или дори посмъртно.

Дори и вътрешният бунт срещу Сидеров да се увенчае с успех, поне до следващите избори за европарламент това няма да се отрази на целостта на коалицията им.

Следователно на този етап съветвам мечтаещите за предсрочни избори да забравят мераците си…

spodelime


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране