Малко останаха тези, които вършат реална журналистическа работа и още не са останали без нея. Имат работно място, заплата и условия да пишат, до каквото са успели да се доберат. Бойко Борисов иска да ги няма.

Досега се е справял. Като поиска някой да изчезне, той изпразва стола, взимат му трудовия договор и му пожелават вечна свобода извън големите медии. Не е страшно, оцелява се, но пък защо той трябва за продължи да е баш медийният HR у нас.

В големите медии май не са останали столове, в които да се оглежда. Поне не личи някой да го дразни чак толкова. Но пък споменаването днес на конкретен журналист [покрай излиянието колко му е тежко на Борисов и как скъпо платени журналисти го хулят], за мен е знак коя е поредната конкретна мишена. Не, че ви е важно, но пък не е хубаво. То така беше. И още е.

Не казвам името на журналиста, защото не е важно засега. Мишената и червената точка в челото, това ми е думата. Разбира се, метафорично.

Миролюба Бенатова