В контекста на предизборната кампания тази случка тепърва ще провокира всякакви реакции. Вече се появиха дори коментари, че инцидентът нарочно е бил провокиран, за да дискредитира управляващите.

Според чл.7 от Закона за НСО „президентът на републиката осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Националната служба за охрана“. Илияна Йотова, която в момента е държавен глава, обаче е и кандидат за този пост в изборите в неделя и води в надпреварата. Може би за да неутрализира щетите от инцидента, тя поиска и получи оставката на ген. Емил Тонев, който минава за човек, ползващ се с доверието на премиера Румен Радев.

За стандартите и личното пространство

А всъщност дължимият разговор е за стандартите на поведение и упражняване на професия, които в България вече никой не зачита – нито институциите, нито обществото. То отдавна загуби критерии за дължимото поведение както на политиците, на представителите на институциите, включително и за стандартите на упражняване на журналистическата професия. А когато нямаш критерии, не разполагаш и с възможност за адекватна оценка. И затова вълненията в медиите и социалните мрежи ще продължават.Колтуклиева от години нарушава журналистическите стандарти и правилата за етично поведение въобще. Агресивното, грубо и нахално поведение не е журналистика, нито манипулативните писания. Но това се толерира от властите, докато медията, в която тя работи – ПИК, фабрикуваше унизителни компромати за опонентите от опозицията. Самите политици пък легитимират сайта, в който работи, като охотно дават интервюта за него, защото го употребяват непрекъснато като пощенска кутия.

Според Европейския съд за правата на човека в Страсбург политиците и публичните личности имат значително по-ниска степен на защита на личното си пространство в сравнение с другите граждани по отношение на тяхната публична функция. Дали обаче това позволява да отвориш вратата на автомобила на охранявано лице и да набуташ микрофона в лицето му, като зададеш въпрос, е, меко казано, съмнително.

Арогантността на НСО

Законът за НСО беше приет през 2015 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и АПС. Сега лидерите на първите две партии, които повече от десетилетие ползват екстра услугите на службата, поискаха оставката на нейния началник. Самият закон пък беше написан от самата НСО и многократно беше критикуван за прекомерните правомощия, които служителите получават.

Случката е само потвърждение, че няма ясни стандарти как трябва да действа един гард от НСО в подобни случаи. Не как действа охраната на президента на САЩ, а служителите на българската Национална служба за охрана. Допустимо ли е охраната на парламентарната шефка да изблъска човек, който очевидно не представлява заплаха за „охраняваното лице“, по начин, който застрашава живота на „неутрализирания“. Колтуклиева не е непознат човек, тя е публична личност и щетите, които би могла да нанесе на Доцова, са само етични, но не и физически. Но пък агресивното й поведение би трябвало да бъде повод за подозрение. Точно затова е логичен въпросът защо подстъпът към вратата на колата е оставен свободен за достъп.

Иначе това далеч не е първият случай, когато службите се държат като мутри. На 28 август т.г. например журналистката и активистка Гергана Петрова бе задържана от МВР по сигнал на НСО по време на посещение на премиера Румен Радев в Струмяни. Преди това кола на НСО, в която се возеше Кирил Петков като премиер, участва в катастрофа, при която загина човек, още по-преди държавни гардове нападнаха лидера на „Да, България“ Христо Иванов в парк „Росенец“ и т.н.

Защо ни е НСО

Всъщност въпросите са много повече. Защо председателката на парламента се движи с ескорт от две коли и няколко гардове за сметка на данъкоплатеца. Защо въобще държавата поддържа НСО – тази тема се повдига от години и все безуспешно. Според Закона за НСО охрана и транспорт от службата ползват над 60 номенклатурни длъжности в държавата. Бюджетът на НСО за тази година е 60 милиона евро и всяка година нараства.НСО е наследник на Пето управление на Държавна сигурност – Управление за безопасност и охрана (УБО), а не на създадената преди 147 години Първа софийска конна сотня, която служи за личен конвой и охрана на княз Батенберг. УБО се е грижело за охраната, битието, продоволствието, почивките, снабдяването с хранителни продукти на комунистическата върхушка по времето на социализма. То е било толкова важно за БКП, че служителите на УБО, освен че са се ползвали с всички възможни привилегии, са получавали и 20% по-високи заплати от останалите служители на ДС.

Според едно мащабно проучване подобни специализирани органи за охрана на държавници има само в бившите социалистически държави. В останалите страни от Западна Европа те са звена към вътрешните министерства или жандармериите. И това е логично, тъй като НСО в основната си дейност ползва логистичната подкрепа за охрана и транспорт именно на органите на полицията и вътрешното министерство.

Със сигурност обаче темата няма да намери разрешение и в настоящия дебат. Защото въпросът за съществуването на НСО е в ръцете на тия, които се възползват от нея, а в България политическият морал не включва отказ от привилегии. Парадоксално е, но случаи като този с Колтуклиева дава аргументи за съществуването на НСО.

Но пък поне обществото научи името на председателя на парламента Михаела Доцова.