Премиерът Румен Радев не е далеч от истината като каза, че олигархията е изнервена и ще има още убийства. Макар че убийството на Слави Бинев едва ли е подходящ пример за това.  То очевидно не е поръчково, по-скоро е спонтанна лична вендета.

Но Бинев се е сблъсквал навремето с най-мощните мощни мафиотски кланове у нас СИК и ВИС. В по-късни времена се е обявявал демонстративно против премиера Бойко Борисов, когато беше овладял всички власти. Бинев дори е заявявал, че ако нещо се случи с него, да знаят, че е Борисов.

Във времената на изкуствения интелект всеки опит да бъде потърсена някоя история, свързана с криминалните групировки, води до измислици, полуистини и съчинения от жълти вестници, преразказани и многократно копирани в онлайн изданията. Грамите на американските посланици хвърлиха повече светлина върху българската организирана престъпност. В нея беше отделено място и на бившия премиер Борисов, което българските медии не смееха да направят. И после пестеливо, калкото да отбият номера, цитираха „Уикилийкс“, когато „Бивол“ разпространи грамите. Докладите на посланиците се правят и по техни информатори и канали, и от официални източници и медии. В тях може да са попаднали и версии от недотам достоверни български източници. Но грамите се оказаха по-достоверни от българските медии, неизкривени от българската корупция и конюнктура.

По случайност имах късмет да се срещам няколко пъти и да говоря с Бинев по тези теми. Знаеше много и можеше да разкаже историята на криминалния преход. Беше трудна за оценяване личност. Запознахме се, когато писах за неговото дело с мафиота Георги Илиев. Съдеше го по повод това, че Илиев го е ударил посред пълно заведение.

Георги Илиев към онзи момент беше мафиот номер 1 на България,

тартор на групировката ВИС, наследил бизнеса от покойния си брат Васил. На светло се виждаха хотелите му и фирмите му, някои построени на първа линия в Слънчев бряг, почти в морето, в явни нарушения на закона. На тъмно течаха милиони от всякакъв трафик, рекет, хазарт и измами с футболни залагания.

Вестниците го разглеждаха като екшън герой, не като мафиот. Той е арогантен, страхуват се от него, а фолкпевиците го обичат и някои изпадат в откровение да обясняват пред жълти издания, че са му правили свирка под масата. Вместо да го разследват и осъдят, столичния общински съвет с гласуване му хариза къпалня „Мария Луиза“ в Борисовата градина – съвместно дружество, за което общината дава 60 декара земя, с басейните, обсерваторията и Летния театър в гората, а Илиев внася 1,5 млн. евро в дружеството и го управлява (виж тук). И така придобива големи части от парка. Това е друга история с продължение, важното е, че към онзи момент Георги Илиев се чувства недосегаем.

На върха на славата си на мафиот Георги Илиев една вечер решава да посети популярното тогава заведение БИАТ, което привлича любителите на чалгата. Заведението е на Слави Бинев, който има общо около 30 заведения в София, в различни „жанрове“ и сегменти на пазара.

Самият Бинев е в ресторанта в този момент на запазената си маса с гости. На входа има двама охранители, които проверяват за оръжие и не допускат въоръжени посетители. На вратата обаче пристига Георги Илиев с четирима бодигардове. На опита да ги спрат, директно започва бой.

Охраната на Илиев надделява. Той влиза навътре с бърза крачка да намери Слави Бинев и да си излее върху него възмущението. Пътьом охраната му събаря с удари двама-трима посетители в заведението, случайно изпречили пред тях. Илиев стига до масата на Бинев и започва да го обижда, Бинев му отвръща, че за боклуци като него няма място в заведението му. По-късно в съда тази реплика се цитира в решението като някакво смекчаващо обстоятелство за действията на Илиев. Той се пресяга и удря Слави Бинев. Бинев не реагира. Илиев си тръгва с псувни.

Има камери, всичко е записано

Куп свидетели, някои от които пострадали от охраната на Илиев, са готови да свидетелстват.

Бинев подава сигнал до прокуратурата, който е смачкан. Завежда дело от частен характер. Делото се точи три години. Сменят съдебните състави. Една след друга го гледат три съдийки. Отлагат заседания. На всяко следващо заседание свидетелите един по един изчезват и стават все по-малко. Като във филмите за мафията. Само че не ги убиват – у нас е достатъчно да ги заплашиш и да им дадеш пари (бел. авт. – при друг случай е имало и убийство на свидетел – една жена е застреляна преди да свидетелства срещу Брендо, слабо забелязано от медиите).

Паралелно с това Илиев се мъчи да компрометира и унищожи бизнеса със заведения на Бинев. Управители на негови заведения напускат и отиват на работа в хотели и заведения, свързани с Илиев. Някои проговарят в платени публикации в жълтата преса какви нередности имало в заведенията на Слави Бинев. Други саботират и се опитват да компрометират един или друг ресторант, злепоставят пред наемодателите.

Защо е толкова важно това дело за Георги Илиев? Той има 10-годишна присъда за изнасилване от края на соца. При демокрацията е освободен предсрочно или му преразглеждат присъдата, но са му дали 10-годишен период на пробация. Ако го осъдят за престъпление, ще трябва да излежи и предишното си наказание.

Бинев действа по закон. Илиев се оказва натясно – записи от камери, свидетели. Затова пръска милиони да си реши проблема. Без преувеличение. Накрая финалното решение на съда е 1000 лева глоба за мафиот номер 1. Нямаше никакви възмутени реакции в медиите. Две мутри се били, голяма работа.

Иван Бакалов