Как безработни и пенсионери от Бяла Слатина масово придобиха имоти във Варна с фалшиви нотариални актове от 1944 г., а след няколко прехвърляния земите се оказаха законно във фирми на Дидо Дънката и певицата Гери Никол.

Близо 400 декара атрактивни терени край морето са присвоени с фалшиви нотариални актове и несъществуващи документи.

Имотите са записвани на лица-бушони, препродавани са по няколко пъти и след това са станали законна собственост на фирми, контролирани от бизнесмена Дидо Дънката и певицата Гери-Никол. Името на нейния баща, по прякор Цайса и Дънката се появиха в публикации за купуване на гласове за ДПС и ГЕРБ.

Бивш заместник-кмет на Варна свърза Дънката директно с имената на Делян Пеевски и Бойко Борисов.

‍Схемата „1944 година“ и изчезналите архиви

В тази история са ръководството на кадастъра във Варна, нотариуси и адвокати. През 2024 и 25-а ГДБОП и прокуратурата във Варна разкриват схемата, арестуват организаторите, разпитват свидетелите пред съдия и стигат до крайните собственици.
Делото е пред внасяне в съда, когато с подпис на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов случаят им е отнет.

В основата на измамата е липсваща папка с нотариални актове от 1944 г. Не е ясно как точно е изчезнала, но липсата й е установена и записана в протокол при инвентаризация през 2010-а.  За това знаят много малко хора. Няма данни от службата по вписванията да са предупредили публично за изчезналите документи. Другият начин, по който са взети част от имотите е с несъществуващо решение за възстановяване на земи. Това обаче не е попречило на службата по кадастъра във Варна да запише собственици на тези земи.

Как работи схемата?

Каква е схемата – лица-бушони, с фалшиви нотариални актове от 1944 г. за първите сделки, с които се случва кражбата на земя. Те обикновено са възрастни хора, малоимотни и криминално проявени. Всички от района на Бяла Слатина.

Следва бърза препродажба на подставени лица, които пък от своя страна продават на крайния собственик, при когото формално вече всичко е законно. От документите, които прегледахме и източниците, с които говорихме става ясно, че оперативната работа по набирането на лица-бушони са вършили Денис Илиев от Бяла Слатина и Васил Филиповски от близкото с. Търнава, които не успяхме да открием.

‍

Баби, майки и чичовци с имоти по морето

Повечето от лицата, замесени в сделките на първия етап, са техни роднини.  Една от тях е майката на Денис – Славка Кирилова от Бяла Слатина. Първо тя отрече да има нещо общо, но след това каза, че за имота, който се е опитала да дари на сина си, са се появили собственици. „Явиха се някакви хора, водиха дела и те спечелиха. Не знам как спечелиха. Това беше останало от баща ми още. Не бяхме го задействали. Бяхме по чужбина. Като се върнахме, стана така, че има някакви други хора. Въобще не е имало проблеми за това нещо. Взеха си го и така“.

Хората, които се появяват с претенция за имота, са реалните му собственици. Те успяват да го спасят чрез съд и сключване на споразумение, на което Славка се съгласява. Тя каза, че не знае, че нотариалният акт с нейното име е бил фалшив. На въпрос защо не се е борила за земята в съда, ако тя наистина е нейна, Славка Кирилова каза, че това са „тъпи въпроси“.

В схемите с имоти от 1944 г. са въвлечени и други роднини, като например племенницата ѝ Стефани. Обяснението на Славка откъде семейството ѝ има толкова имоти във Варна е лаконично: „Емии, от дядовците“, но не може да каже откъде точно са тези  дядовци.

Майката на Славка и баба на организатора Денис – Гица Цаконска също „излиза“ на пазара с имот във Варна. Според фалшивия нотариален акт, баба Гица си е купила лозе във Варна през 1944 г., когато е била едва на 9 години. По документи, възрастната жена продава това лозе на мъж от съседното село Галиче, който четири дни по-късно го препродава за същите пари на бащата на Денис (зетят на баба Гица). Той от своя страна, отново без печалба, го продава на варненското дружество, чийто собственик и управител към онзи момент е Даниел Леон Марак – кръщелник на Дидо Дънката.

„Взех си парите и довиждане“

Мъжът от Галиче, с когото от Дневен ред разговаряхме, каза че по принцип няма никакви имоти, но никога не е притежавал такива във Варна и е участвал в схемата единствено за пари. „Отидохме на място във Варна. Подписах един документ и всичко беше готово. Взех си парите и довиждане“, разказва той. По думите му връзката е направена от Денис. Мъжът казва, че не знае какво е купил и продал. „Той не ми каза на кой е тази земя. Даде ми документите. Вика – всичко е готово. Само подписваш. Взимаш си паричките и довиждане. И аз викам: добре. Като вика – всичко е законно„. За услугата е получил 500 лева. „Отидохме – по едно кафенце. Закара ме на автогарата. „Ей ти, вика, праричките и приключихме“.

„Не знам Варна накъде е“

От документите излиза, че през 1944 г. е имало интересна тенденция – хора от Варна масово са продавали земите си на жители на Бяла Слатина и околните села, които се намират на другия край на България.

В село Нивянин, говорим с жена, която е продала имота си във Варна на цена дори под данъчната оценка. Жената казва, че не знае за какво става въпрос. „Нямаме такива имоти, майко, у Варна“. Жената казва, че не знае как данните й са се оказали в нотариалния акт за собственост. „Не знам Варна накъде е… Не съм ходила там. Нямаме роднини, нямаме нищо. Ние сме тука“.

Оказва се, че селата около Бяла Слатина са пълни със „собственици“ на варненски имоти. В село Търнава, което е с население под 2 хиляди души, двама от собствениците живеят от двете страни на една и съща улица. Именно в Търнава живее и другият основен организатор – Васил Филиповски. Неговите роднини (майка, баба и вуйчо) се оказват собственици на 90 декара гора на брега на Варненското езеро – един от най-големите държавни имоти в района, който е присвоен с фалшив документ.

Името на Филиповски излиза и в делото срещу бившия кмет на Галиче Ценко Чоков за заплахи, закани, отвличания, лихварство и нанасяне на средни телесни повреди.

Нотариуси и „бели петна“ в кадастъра

Доказателство за това как точно функционира схемата намираме в дело, заведено от реален собственик на земя във Варна срещу мъж от село Попица, който е представил акт за собственост от 1944 г. В хода на делото е категорично доказано, че нотариалният акт е фалшив, а подписът на нотариуса – подправен.

Проблемът далеч не се изчерпва само с този документ. Всички нотариални актове от том 3 от 1944 г, с които са извършени сделките не съществуват. Това съобщиха за Дневен ред от Агенцията по вписванията. Това обаче не е попречило на нотариусите, които са изповядали сделките с тях. Повечето договори са минали през канторите на Веселин Петров и Красимира Кангалова, на които изпратихме въпроси. Попитан дали е запознат, че актовете от 1944 г. са фалшиви, нотариус Веселин Петров каза: „Ако са фалшиви, хубаво“ и отказа да коментира по-нататък с мотива, че е зает с изповядване на сделки.

Повечето от придобитите с измама имоти са държавни или общински, но не са актувани – това са така наречените „бели петна“ в кадастъра, земи без записан собственик. До тази информация има само служебен достъп.

Интересен детайл е, че директорката на кадастъра във Варна живее в една кооперация с едно от основните лица, което се появява при сделките – кръщелникът на Дидо Дънката – Даниел Марак. А собствеността на кооперацията, в която са жилищата, е свързана с Дънката.

Писмено Божкова каза, че към момента няма  достъп до масивите на Агенцията, защото е отстранена от работа и че за имотите е имало проверка на прокуратурата, от която кадастърът бил изключен.

От ръководството на Агенцията също не дават отговор по същество как определени лица са били вписвани като собственици без необходимите документи.

Данните показват, че почти 400 декара атрактивни имоти край морето са присвоени по този начин. Повечето от земите са собственост на държавата и на община Варна. До този момент няма данни те да се опитват да си възстановят.

Генка Шикерова