Забелязва се, че медиите у нас са по-критични към новото правителство, в сравнение с трите мандата на Борисов. Новините на телевизиите обилно излъчват изказвания на опозицията, гости в коментарните студии критикуват. Това не е било по борисово време.

И се вижда колко е добре да има опозиция и да й дават думата. Асен Василев посочи конкретни недоразумения в бюджета, а след това финансовият министър Гълъб Донев обясни, че това били грешки и те са поправени. Ако не бяха дали думата на Асен Василев в медиите, тези грешки щяха да си останат.

Но впечатлението за по-голяма медийна свобода за критика донякъде е погрешно. Просто досега медиите са били дирижирани задкулисно от Борисов и Пеевски. И все още са под тяхно влияние. Борисов, освен друго, си има фенове в телевизиите. Сега някои от тях се оглеждат на кой господар да служат, след като Борисов и Пеевски изгубиха значението си.

Навремето медиите бяха враждебни към НДСВ преди изборите 2001 г., но това не попречи на новосформираната царска партия да спечели. После те продължиха да са нападателни към царското правителство по време на цялото му управление. Вестниците бяха далеч по-силни медии от сега, непрекъснато нападаха с интриги, компромати, записи. Атакуваха приватизационни сделки в интерес на този или онзи, провалиха много от тях и свалиха цените, например на БТК. А продажбата на „Булгартабак“ направо я провалиха. Вместо да финализират сделката с Бритиш американ табако, ДПС оттегли министъра си и свалиха вицепремиерката от НДСВ, под влияние най-вероятно на Пеевски. Така „Булгартабак“ изчезна в небитието разпарчетосан и продаден на части.

Сега е друго време, няма фалиращи банки, хиперинфлациия като при Виденов.

Трябва да стане нещо голямо,

което може да събори правителството на Радев. Позицията му за Украйна и самолетите в Безмер не са това нещо. Въпреки подкрепата на руски интереси, правителството на Радев остава лоялен член на НАТО и не поставя под съмнение членството в ЕС. Затова, колкото и да е гласовита опозицията за външната му политика, това няма да го разклати.

Не всички избиратели на „Прогресивна България“ симпатизират на Русия, мнозина са си дали гласа за да може един да управлява с голямо мнозинство, без коалиции от пет партии и избори по 1-2 пъти годишно. Някои искаха президентска република, за да се постигне този модел на силно управление. Сега той е постигнат с голямото мнозинство в парламента. Резултатът се вижда – Пеевски си подви опашката, не се изказва толкова нагло като преди и не ни го натрапват всеки ден в новините. Журналисти дори се осмеляват да му задават остри въпроси. Борисов също се скри и по-рядко се показва. Сарафов изведнъж подаде оставка, която толкова дълго му искаха митинги, протести, политици от ПП-ДБ, а Конституционен и Върховен съд го бяха обявили за нелегитимен.

Това не значи, че добре подредените от Борисов и Пеевски зависимости са изчезнали. Т. нар. мафия се прегрупира. Но изпълнителната и законодателната власт е у други, политическият пейзаж е напълно променен.

Затова мнозина гласували за Радев няма да оттеглят доверието си, повлияни от критиките на Борисов, Божанов и Мирчев, или примерно на антрополога Харалан, който пак е дежурен коментатор. Този път вместо любовта си към Борисов, той изразява колко страшно, че Радев управлява.

Правителството е стабилно, по-скоро опозицията ще се разклати. Защо? Т. нар. насипно дясно продължава да се пресипва.

Сега най-голямата опозиционна партия е ГЕРБ

Втората е коалицията ПП-ДБ, която се раздели като парламентарни групи. От една страна ПП имат основания да се отдели – те бяха партията, която победи ГЕРБ на избори, докато ДБ взе четири пъти по-малко гласове (760 хил. на 166 хил. – избори ноември 2021). На следващите избори ДБ взе една трета от гласовете на ПП. А когато се събраха в коалиция заедно взеха по-малко гласове, отколкоото като се явяваха поотделно. Това подсказва, че насипното дясно, преди да се появи ПП, е стигнало тавана си и няма накъде да расте повече.

Т. нар. периферен избирател, който не е заклет фен на ДБ, е търсил и очаквал нещо ново, недоволен от насипното дясно. И то се появи – първо ИТН привлече тези неутрални гласове, после, след като ИТН разочарова и предаде избирателите си, се появи ПП и привлече гласовете анти-борисов. Сглобката разочарова и от тях, макар да беше по-различно ротационно управление.

Сега има стабилно правителство и опитите да му искат оставка преди да изкара и 100 дни могат само да отслабят опозицията, не правителството.

Бъдещето на насипното дясно не е розово. Очертава се да се сближава с Борисов като главна опозиционна партия. Вече са били в коалиция с него още като Реформаторски блок – втория кабинет на Борисов. Тогава пак се разцепиха на групи и нароиха, някои останаха при Борисов като Москов, Даниел Митов и др., а Христо Иванов, Радан Кънев се оттеглиха заради съдебна реформа и т. н. В бъдеще могат да се очакват нови пресипвания и нови лица гравитиращи около Борисов. Но други пък ще гравитират към Радев.

Анализ на Иван Бакалов