Posts Tagged ‘АФИС’

АФИС: ГЕРБ със 74 депутата след вота, БСП – с 53, партията на Слави вкарва 38 в НС

Posted on: април 1st, 2021 by МИГ No Comments

Около 2,5-2,7 милиона избиратели ще отидат до урните в неделя. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.

Това показват данните на АФИС от национално представително проучване, осъществено в периода 26-30 март.* Цифрите сред решилите да гласуват сочат, че ГЕРБ получава 28,1%, БСП – 20,2%, Има такъв народ – 14,3%, ДПС – 12,9%, Демократична България – 6%, Изправи се!Мутри вън“ – 5,1%, ВМРО – 4,6 на сто. За други партии ще гласуват 8,8 на сто избирателите.

Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ (2,8%), партия „Възраждане“ (2,0%) и АБВ (1,4%).

Налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях „партиите на протеста“, оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации.

При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!“ със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера. Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели – нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици.

Големи изненади на предстоящите избори не следва да се очакват. Преднината на коалицията „ГЕРБ-СДС“ надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка, така че победителят е ясен. Второто място в класацията също е сигурно: при нито една от вариациите на избирателната активност не е възможно коалицията „БСП за България“ да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара. 

Битката обаче за третото място не е с предизвестен резултат. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това ДПС постига съществено по-висока степен на мобилизация на твърдото си ядро, докато партията на Трифонов привлича на своя страна повече на брой, но не съвсем сигурни избиратели. 

Възможно ли е някой от „задната редица“ да излезе напред и да се намеси в спора за разпределението на парламентарните мандати? Като например Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“. На теория да, но на практика е трудно постижимо. Ако това се случи обаче, би следвало избирателната активност внезапно и рязко да се е повишила в последния момент и да е надхвърлила съществено прогнозните нива. Това е изключително слабо вероятно.

Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и логично най-големите донори на гласове за нови и други формации на тези избори са двете водещи формации ГЕРБ и БСП. ГЕРБ губи около 400 хил. гласа е се свива на около 700 хил. гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на максимум 500 хил. гласа. 

Близо две трети от тези гласове увеличават „армията“ на негласуващите, а останалите осигуряват подкрепата на други формации, основно за „партиите на протеста“ („Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън“).

Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните нагласи в последния момент преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от зараза. Лидер сред колебаещите дали да гласуват, ако пандемичната обстановка внезапно се изостри, е БСП. Сред привържениците на тази партия е най-висок делът на онези, които вярват, че човек може да се зарази в избирателната секция, докато гласува. Това мнение битува сред най-високите възрастови групи, които са по-масово представени именно в БСП.

Изборният резултат ще произведе Народно събрание със съмнителна легитимност и вещае краткосрочен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството между парламентарно представените формации може да се окаже непосилна задача и призракът на предсрочния вот да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.

Ако все пак обаче се формира мнозинство и се излъчи кабинет, промяна все пак ще има, тъй като изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно важно решение на Народното събрание е възможно да бъде прокарано. За напред нещата ще зависят и от формацията на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно мнозинство или съставяне на кабинет. Досега, например, нито един държавен бюджет не можеше да бъде приет без подкрепата на ДПС – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е достатъчно, ще трябва да привлече и гласовете на депутатите от „Има такъв народ“.

Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат, е на БСП в качеството й на единствена парламентарна опозиция. Макар и на ниско ниво тази си роля БСП ще трябва да дели най-малко с още една, а може и две формации („Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“), а това също е промяна. 

Най-важният извод е, че кризата на легитимност на политическата система, избухнала през миналото лято, няма да приключи в деня на изборите, а ще продължи и дори може да се задълбочи, ако не настъпи същностна промяна в дейността на Народното събрание и в начина на правене на политика изобщо.

–––––––––––––––––––––

*Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.

Властта няма да оцелее до редовни избори в този режим на протести

Posted on: август 12th, 2020 by МИГ No Comments

Социологът от агенция „АФИС“ Стефан Георгиев, в интервю за Радио „Фокус“.

Фокус: Половината от пълнолетните български граждани подкрепят идеята за предсрочни парламентарни избори. Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Социологическа агенция АФИС, осъществено чрез телефонно интервю на 1 200 пълнолетни български граждани в периода 3-5 август. Темата коментираме със социолога Стефан Георгиев. Добър ден.
Стефан Георгиев: Здравейте.
Фокус: Как общественото мнение анализира продължаващите вече повече от 30 дни антиправителствени протести у нас?
Стефан Георгиев: Едно е видно – към началото на месец август вече наблюдаваме устойчива тенденция в подкрепа искането на оставка на сегашната власт. Трябва да кажем, че традиционно и в предишни кабинети назад във времето сме наблюдавали т.нар. „изхабяване“ на управляващите. Това, което виждаме в момента обаче – този кабинет, за разлика от предишните правителства на Борисов, като че ли стартира с нисък праг на доверие и поредицата от кризи и скандали през последните не бих казал месеци, а директно години, всъщност в момента резултират в следното: половината от българите искат незабавно оставка, едва по-малко от 20 % от пълнолетните граждани на България предпочитат запазване на сегашната конфигурация. А правя тази уговорка, защото въпросът, който Агенция „АФИС“ задава в своите регулярни изследвания, се отличава от въпроса на други агенции. Тоест, ние не питаме просто трябва ли правителството да си отиде днес или трябва да остане, ние задаваме въпрос, който задържа 4 отговора, които да отразяват всъщност конституционната постановка в една такава ситуация: властта остава, смяна на министри е вторият вариант, смяна на кабинета и нов кабинет в рамките на сегашното Народното събрание или оставка и нови избори. Та, тези 4 нюанса, тези 4 отговора са важни, защото в момента виждаме, че по-малко българи искат смяна на министри, доста малка част от населението предпочита ново правителство в рамките на сегашния парламент и имаме втвърдяване и увеличаване на тези, които просто искат оставка и нови предсрочни избори.
Фокус: Казахте, че е ясна вече тенденцията все повече хора да искат предсрочни избори. Масово споделено от общество е това мнение за оставка на правителството. Но какво всъщност изкара хората на улицата?
Стефан Георгиев: Ние го четем като натрупване на напрежение, което просто изби. Няма нужда да припомням за слушателите поредицата от скандали, които не започнаха само през последните няколко месеца, а ако се върнем назад, още от одисеята с апартаментите на властта, терасите, непрозрачното управление, липсата на реформи, разнопосочните сигнали около коронакризата. Поредица от фактори, които като че ли напълниха чашата, а последната капка, която вече я преля, беше навлизането на Бюрото за защита към прокуратурата в сградата на Президентството. Сякаш гражданите припознаха недопустимостта на този акт поради факта, че като че ли президентът беше единствената останала институция, която да функционира в друг режим, различен от този на властта. И това нахлуване като че ли вече прля чашата. Но встрани от това през нашето проучване забелязваме следното нещо: малко над 50 %, 52 % от запитаните казват, че причините за протеста всъщност се коренят в общото недоволство от политиката на държавата – всичко, което ви изброих, плюс липсата на реформи, плюс липсата на прозрачност, плюс невъзможността да се управлява една или друга криза. Тук трябва да си кажем, че ние битуваме в криза през цялото време, просто кризата е различна, една криза замита друга криза, на първо място. На второ място, почти половината от нашите респонденти – 49 %, твърдят, че причината за протеста всъщност е нарасналото възмущение от корупцията по високите етажи на властта. Спомняте си всичките случи: подпорна стена или хотел, дали един или друг политик е отговорен за поредния скандал, отново няма нужда да припомням. Тоест, това са двата основни двигателя според българските граждани за протестите, които наблюдаваме. Далеч по-назад са причини, които също доста често се използват в публичното пространство, за да оправдаят наличието на протести, а именно това, че протестите са задвижени от външни сили е тези, която като че ли не намира основание в начина на мислене на българското общество. Едва 10 % вярват, че протестът е задействан от външни сили. По сходен начин дали протестът е борба между олигархията или пък е задвижен от опозицията, която се опитва да капитализира гражданското недоволство, това са причини, в които вярват 20-25 % от запитаните. Основното, което ние виждаме през данните: недоволство от цялостната политика на държавата, както и нарастващо възмущение от това, че властта е корумпирана.
Фокус: Твърди са позициите и на протестиращите, и на управляващите. В последните дни обаче след събитието на ГЕРБ и вчера поста на премиера във „Фейсбук“, че е взел решение, какво развитие на ситуацията очаквате?
Стефан Георгиев: Явно предстои да видим. Явно през тези дни ще видим накъде ще, каква ще е развръзката като че ли. Избягвам да правя прогнози на базата на постинг във „Фейсбук“. Не виждам обаче как властта ще успее да оцелее в този си режим до редовни избори през март месец. Въпреки че може би протестите ще станат по-вели, по-малочислени. Но ако властта продължи да твърди, че единственият изход е редовни избори през март месец, аз си представям, че наесен редом до тези искания, които в момента се скандират пред балкона на властта, ще се натрупат и много социални такива. Не само заради нарастващото неравенство, не само заради бедността, а заради преките последици, които са социално-икономически, от кризата с коронавируса. Така че като че ли разумното е оставка. А не знам дали обаче властта вече е стигнала до този извод сама. Предстои да видим.
Фокус: Предстои да видим. Добър финал на разговора ни. Благодаря ви много, г-н Георгиев.

АФИС: Всеки втори иска предсрочни избори

Posted on: август 10th, 2020 by МИГ No Comments

Половината българи подкрепят идеята за предсрочни избори, показва последното проучване на агенция АФИС, проведено между 3 и 5 август.

За малко над половината анкетирани (52%) причината за протестите под прозорците на властта е „Всеобщото недоволство от цялостното управление на държавата“. В тази линия попадат липсата на реформи, неумението да бъде управлявана кризата около Covid-19, хаотичните действия и промяна на позициите и политиките, водещи само до негативни последици за по-голямата част от обществото. Относително равен дял от всички социални и демографски групи споделят това усещане, като единствено изключение са хората с по-високи доходи – т.е. тези, които към момента живеят по-добре от останалите.

С доста близък относителен дял (49%) запитаните посочват „Възмущение от корупцията във високите етажи на властта“. Мнението е споделено от разнородни групи в обществото, а сред живеещите в областни градове, този дял достига до 58 на сто – близо двама от трима анкетирани.

В същото време и опозицията не се привижда като основен двигател на протестите. Едва един от всеки петима (или 22%) допуска, че недоволството е продиктувано от „Политическите амбиции на опозицията“. Несъстоятелни звучат и още две причини, често изтъквани от говорителите на властта – че протестът е резултат от „Борба между олигарсите“ (26% от анкетираните) или пък, че зад протестите стоят „Външни сили“, които дирижират улицата. Последното е споделено мнение от едва 11% от анкетираните.

На този фон дори партийната идентификация с управляващите вече не сработва гладко. Сред респондентите, самоопределящи се като близки до ГЕРБ, по-малко от половината вярват че причините за недоволството е борба между олигарси или амбиции на опозицията, а 30% са съгласни, че протестът с основание изразява възмущение от корумпираната власт. Нещо повече, сред привържениците на националистите този дял е дори 40%. С други думи, основанията за протестите се споделят в различна степен от всички групи от обществото, включително и от значима част от идентифициращите се с властта.

На втория въпрос, дали оставката е искане на малцина или зад него стоят по-големи групи от обществото, отговорът към днешна дата е по-скоро ясен – властта в този си формат до голяма степен е изчерпала кредита си на доверие. За половината от пълнолетните българи решението към днешния ден е скорошна оставка и организиране на предсрочни избори, а запазването на настоящата управленска конфигурация е предпочетен вариант от едва 19% от респондентите. Смяната само на някои министри или пък ново правителство в рамките на сегашния парламент са значително непопулярни сред обществото (съответно 16 и 15 на сто от анкетираните).

Този въпрос, задаван регулярно от АФИС, показва интересна динамика: от началото на кабинета „Борисов 3“ привържениците на управляващата коалиция в този й формат са намалели двойно, докато противниците й са се увеличили почти четири пъти, като значителна част от недоволните нарастват още към края на първата управленска година (лятото на 2018). Можем да кажем, че това изхабяване на доверието е типично за третата и четвъртата година на всяко едно управление. През последните месеци обаче махалото се залюля рязко – от силна, но много кратковременна, консолидация около властта поради корона-кризата до по-категорично от всякога отрицание през последните близо 40 дни.

Разрезът на данните свидетелства за още нещо – привържениците на националистите практически са раздвоени – едва 27% от тях предпочитат запазване на сегашното правителство, а други 27% смятат, че оставка и предсрочни избори са най-добрият вариант за страната. При близките до ГЕРБ респонденти, консолидацията отново е под въпрос – 52% от тях искат запазване на сегашната власт, но всеки трети споделя нуждата от смяна на още министри. Същевременно 70% от определящите се като близки до БСП искат бърза оставка. Същото искане се споделя от около 60% от близките до Демократична България, ДПС и други формации, в това число „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и „Изправи се БГ“ на Мая Манолова. Това подсказва, че властта не е легитимна за много широк и разнороден сбор от политически организации и граждани.

И последно, дали едно от основните искания на протеста – оставката на правителството, се подкрепя само в София и някои големи градове или е масова нагласа, независимо от населеното място? Данните са категорични – въпреки че протестите са най-масови в столицата (където близо половината искат бърза оставка и нови избори), в областните центрове 58 на сто от анкетираните искат същото. В по-малките населени места обаче оставката се подкрепя от по-малко от половината анкетирани, но все пак със значителен относителен дял – 44% от живеещите в селата и 46% от живеещите в малки градове.

С други думи, желанието за промяна се споделя в близки и то значителни относителни дялове без значение от типа и големината на населеното място, коментират социолозите.

Национално представителното проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 3-5 август 2020 г. Интервюирани по телефона са 1200 пълнолетни български граждани. Данните на основния въпрос сумарно надвишават 100%, тъй като респондентите са имали възможност да избират повече от един вариант за отговор.

АФИС: Всеки десети вече не издържа финансово

Posted on: април 15th, 2020 by МИГ No Comments

Рязко нараства тревогата на значителни групи от хора, които се усещат близо до „ръба“ във финансово отношение като резултат от ограниченията, наложени от извънредното положение. Месец след въвеждането му, всеки десети запитан вече не издържа финансово. Това показва телефонен сондаж на агенция АФИС. Допитването е осъществено в периода 11-13 април 2020 г. Интервюирани по телефона са 2085 пълнолетни български граждани.

Данните свидетелстват, че към средата на април 2020 г. рязко нараства тревогата на хората, свързана с финансовото им оцеляване.

В отговор на въпроса „Вие или член на вашето домакинство изпитвате ли някои от следните последици в резултат на извънредното положение“, 23.9 % са потвърдили загуба на работно място. Почти същият дял (23.6 %) сочат, че член на домакинството е с намалено заплащане. Близкият дял не означава, че това са едни и същи хора; двете категории само частично се застъпват. 28% съобщават и/или за съкращаване на работното време. 43% от домакинствата са изпитали поне една от тези три последици. А 11% от домакинствата са претърпели и трите вида последица. Още 3% са загубили работно място и са претърпели намаление на заплащането, но без намаление на работното време.

Финансовият удар е по-силен при хора, чиито доходи и без това са ограничени. Сред населението като цяло преценяващите, че „живеят по-зле“ от останалите хора е 19%, а сред изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е около два пъти по-висок (съответно 47%, 38% и 41%). Дали е по причина или като следствие, е друг въпрос, важното е, че те имат по-малко резерви и са по-уязвими.

В кои сфери е най-голям делът на хората, останали без работа? Най-тежък удар от положението понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там загубилите работата си са 44%. Както при всеки икономически застой, силно страдат също така транспортът (15%), строителството (15%). Осезаемо, но засега по-слабо са засегнати услугите (11%), търговията (10%), земеделието (6%) и промишлеността (4%).

Обхватът на пряко засегнатите в материално отношение хора говори за две неща. Първо, в голям риск от обедняване изпадат големи групи граждани. 14% от домакинствата представляват около един милион души, в това число 800,000 пълнолетни. Ако бъде допусната депресия, за нарастващ брой хора рискът да изпаднат през процепите на социалната защитна мрежа ще стане трагична неизбежност. Второ, ако продължи да доминира очакването депресията да се проточи, това очакване ще се превърне в самосбъдващо се пророчество. В такива моменти само държавата може да подкрепи фактора „търсене“ в икономиката, като не допусне да има спад на потреблението, оттам на поръчките, оттам на наемането на работна ръка.

Месец след въвеждане на извънредния режим е ясно, че въпреки запазеното и дори увеличено доверие в ръководството на страната, все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата. На въпроса, ако извънредното положение продължи, колко време можете да издържите финансово, всеки десети (10%) споделя – „Вече не издържам“. Всеки двайсети (5%) отговарят – „около седмица“. 31% могат да потърпят още около месец. 26% мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30%, които смятат, че могат да изкарат половин година и повече. Иначе казано, кризата увеличава социалното разслоение, тъй като около половината от пълнолетните граждани разполагат с финансов буфер да издържат още месец на извънредното положение, а едва един от всеки пети е спокоен за по-далечното бъдеще.

Мотивите за тревогата на около 15% от населението се потвърждават от дескриптивни сведения за положението им. При тях паралелно наблюдаваме завишена двойно и тройно честота на самоотчета за лош материален статус (безработица + намалено заплащане + намален трудов престой). Това не е чудно. По данни преди кризата реално безработните, включително трайните, които не посещават Бюрата по труда, са около 11%, а от тях около 8% не се осигуряват. Приетият от правителството подход за подпомагане на изгубилите доходи обвързва извънредните компенсации с фактора „осигуреност“, докато значителна част от работещите хора не се осигуряват изобщо или се осигуряват върху намалена сума. Пример са надомните работници, неформалните работници в семейни стопанства, дребните земеделски производители, нередовно самоосигуряващите се, „прекариатът“, преводачите и „гурбетчиите“ в други страни от ЕС, които не могат да заминат поради ограничителните мерки.

Делът например на неосигурените не е никак малък. По данни от национални представителни изследвания на АФИС преди кризата само 44% от пълнолетните са осигурени по трудов договор на пълен работен ден, 3% – на непълен, 1% – на граждански, 2% – от съпруг или родител, 25% – от държавата (пенсионери), 6% се самоосигуряват, но тъкмо сега сферата на услугите рязко се сви, и 16% изобщо не са осигурени.

В типичния случай жителите на страната очакват животът в нея да се върне към нормалния си ход “до няколко месеца “. Това е отговорът на 48%. По-големи оптимисти, че това може да стане в рамките на месец са 15%. Мнозина обаче предполагат, че финалът на това изпитание ще видим чак към края на годината (23%) или след това (15%). Към момента на изследването това кореспондира с едно средно очакване в рамките на месец да започне снемане на ограниченията в придвижването, съвместното присъствие в едно помещение и т.н.

Нещо повече – прави впечатление, че в това отношение няма съществено изместване на нагласите. Към края на март (по данни от предходния телефонен сондаж на АФИС) очакващите бързо връщане на стария ритъм на живот до месец са били едва 10%; до няколко месеца – близо 52%; до края на годината – 22,5%; по-дълго – 15,3%. С други думи, с напредването на извънредния режим не можем да говорим и за съществено подобряване на очакванията за скорошна развръзка. Ако това продължи ще измести трайно и нагласата за връщане към един все по-отдалечаващ се „нормален ход“. А това може да окаже съществено влияние и върху икономиката на страната.

АФИС: 75.8% от българите не одобряват премахването на надбавките за трудов стаж

Posted on: март 18th, 2019 by МИГ No Comments

75.8% от българите не одобряват премахването на надбавките за трудов стаж. Това показват данните от проучване на Агенция АФИС, свързано с предложения за промени в Кодекса на труда. Трима от всеки четирима граждани не одобряват предложената промяна в Кодекса на труда, която предвижда премахване на надбавките за трудов стаж. Само един от десетима я одобряват. Останалите 14% нямат мнение. Това негативно мнение е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „работодатели и арендатори“.

При тях одобрението се среща 3 и половина пъти по-често от обичайното (35% вместо 10%). Сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение – неодобрение“ също е доминиращо негативно (11% към 59%). Следователно може

да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация.

55% от пълнолетните българи не одобряват идеята за промени в Кодекса на труда, предвиждащи разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и да му се заплаща само за отработените часове.

28% я одобряват предложението, а останалите 17% са без мнение. По-подробните разбивки показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина в релацията „работодател-работник“. При бизнеса и категорията на „самонаетите“ съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%. Преобладаващо негативното мнение се обяснява с факта, че „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година.

54% не одобряват предложението за двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно, а 27% го одобряват. Останалите нямат мнение. По този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори“ (60% са за, 31% против). Сред хората с доход на член на семейството от най-високата категория – над 1000 лв. месечно, 46% „за“, 41% „против“.

„Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност“ – 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време“ е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията. Същото важи за „прогресивните“ инициативи за създаване на социално дъно от „работещи бедни“, коментират данните от АФИС.

Националното проучване на общественото мнение е осъществено в периода 9-15 март 2019 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове са 1008 лица в 126 гнезда, от които: в София – 18,8%; в областните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните интервали на отклоненията от регистрираните данни за дяловете над 5% са ± 2,1-2,8%. Данните са представителни за мнението на българските граждани на възраст от 18 до 65 години.

АФИС : Само ГЕРБ, БСП и ДПС влизат със сигурност в ЕП

Posted on: март 6th, 2019 by МИГ No Comments

Преди месец шансовете на коалицията „Обединени патриоти“ за един мандат бяха под въпрос, а сега единият мандат изглежда сигурен с възможност за нещо повече. Тъкмо обратно е положението на извънпарламентарната десница, която преди месец беше определяна като почти сигурен призьор в следващия европарламент, а сега се е разделила с надеждата дори за един мандат, категорични са социолозите.

„Обединени патриоти“ могат да разчитат на успех, само ако коалицията оцелее в сегашния си формат. Евентуално самостоятелно участие на трите партии на евровота е обречено на провал, посочват от АФИС.

Има нова ситуация и при БСП, ГЕРБ и ДПС, които за момента са единствени сигурни претенденти за места в следващия Европарламент. БСП успява да удържа позицията си на лидер с 23,6%. Подкрепата за ГЕРБ минава под психологическата граница от 20% до 19,9%. Подкрепата на ДПС се запазва на устойчиви нива от 8,2%.

61% от избирателите смятат, че нещата в България се движат в неправилна посока. Рязко спада нивото на оптимизма за бъдещето, а доверието във всички институции е ниско.

63% одобряват напускането на парламента от БСП, но половината от тях не са разбрали причината за това. Като цяло обаче дистанцирането от дейността на институцията, която не се ползва с одобрението на хората, априори е възприето като нещо положително, сочи анализа на АФИС.

Едва 20% подкрепят идеята правителството да се запази в сегашния си формат.

Данните са от национално проучване на общественото мнение, осъществено от агенция АФИС в периода 22-28 февруари 2019 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове са 1010 лица. Данните са представителни за мнението на пълнолетните български граждани с избирателни права, посочват от агенцията.

Борисов: А агенция „Рога и копита“ дава, че ГЕРБ води с 20%. Коментирайте ми Вие!

Posted on: януари 24th, 2019 by МИГ No Comments

А агенция „Рога и копита“ дава, че ГЕРБ води с 20%. Коментирайте ми Вие! – заяви премиерът Бойко Борисов по повод последното проучване на социологическата агенция АФИС. 

Шансовете на основните претенденти на изборите за Европейски парламент – БСП и ГЕРБ – са изравнени. В рамките на статистическата грешка се регистрира леко предимство за червената партия,обявиха днес отт АФИС.

Кой Ви е казал да ме питате това нещо? Кой е шеф на АФИС? На кого е собственост тази агенция? Ще ми зададете ли сега правилно въпроса: агенцията, собственост на члена на ИБ на БСП, дава, че БСП води в тяхното социологическо проучване. Ако агенцията на Цветан Цветанов днес излезе с проучване, примерно, да я наречем как…Вие ще ми зададете ли този въпрос? Че неговата агенция е дала еди какво си? Има ли проблем някой да се регистира като социологическа агенция? – обърна се Борисов към телевизионна репортерка.

Моите очакванията са, че изборите ще бъдат трудни, но ГЕРБ е направила много, за да ги спечели. Това са моите социологически проучвания – с това, което правим. А иначе членовете на ИБ на БСП може да си направят телевизия, после Вие може да ме питате и какво говорят по телевизията на БСП. Направили са си социологически агенции, още преди 20 години, с цел да манипулират общественото мнение. Аз даже си спомням, когато бях кандидат за кмет, тези агенции дадоха, че Татяна Дончева и Милен Велчев вече са ме изпреварили с близо 20%. А ги претрепах със 70% разлика. Те затова са направени, твърди премиерът.

Сутринта имахме Министерски съвет. Коалицията си работи прекрасно. Всяка партия си има нейните лидери, те си имат своя политика и си я развиват. Напрежението при нашите партньори не се е отразява на инвестиционния климат в страната. Това е най-важната политика – повишаване на доходите, нови работни места и високотехнологични производства, коментира още Борисов.

„Афис“: БСП и ГЕРБ с по 6-7 мандата на евровота

Posted on: януари 23rd, 2019 by МИГ No Comments

Шансовете на основните претенденти – БСП и ГЕРБ – са изравнени. На предстоящите евроизбори за БСП биха гласували 24,2 на сто от избирателите, а за ГЕРБ – 23%. В рамките на статистическата грешка се регистрира леко предимство за соцпартията.

Данните са на агенция „Афис“ на Юрий Асланов и са от национално представително проучване, осъществено в периода 14-19 януари 2019 година. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

Към този, сравнително отдалечен от събитието момент, изглежда слабо вероятно да се очертае такава изненада, която да позволи на нов играч да се намеси в спора за призовото място, смятат от социологическата агенция

Независимо от зачестилите изявления и коментари по повод на предстоящите избори, интересът към тях остава на традиционно ниско ниво. По скалата от 0 до 10 едва 35 на сто са абсолютно сигурните гласоподаватели, при това състоящи се предимно от привърженици на три партии – БСП, ГЕРБ и ДПС.

Шансовете на останалите партии и коалиции са твърде условни и пренебрежимо малки.

Единствено коалицията „Обединени патриоти“ разполага с потенциална възможност да се сдобие с не повече от един мандат, но и това не е сигурно.

От „Афис“ предлагат и условно разпределение на процентите в мандати. При цялата условност на изчислението полагащите се на България 17 мандата, според сегашните предварителни нагласи и с уговорката, че до изборите има достатъчно време за размествания в класацията, биха се разпределили по начина, представен на следващата диаграма. Ако разликата между водещите политически сили надхвърли 3,4 пункта, това ще означава и разлика от един мандат. В случай, че коалицията „Обединени патриоти“ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите ще се поздравят с един мандат, който ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на ДПС.

Така БСП и ГЕРБ ще вземат по 6-7 мандата, ДПС-3-4, а „патриотите“ – може би един мандат, е прогнозата на „Афис“ спрямо ситуацията към този момент.

„Слабият интерес към европейските избори не е български феномен, така е и в останалата част от континенталния съюз. За сравнение можем да отбележим, че ако предстоящите избори не бяха за Европейски, а за местни парламенти, очертаващата се избирателна активност би била с 15-25 на сто по-висока. В България, по-специално, тя би била с 19 на сто по-висока“, коментират от агенцията.

Въпреки сравнително високото доверие в ЕС, българските граждани не смятат, че нещата в съюза са наред и всичко се развива в правилната посока.

Ситуацията в ЕС се оценява негативно, макар и не чак толкова, колкото е оценено положението у нас, сочат данните.

Защо при това положение избирателната активност не пада още по-ниско – така, както е в повечето от останалите страни в ЕС? Има два възможни варианта за отговор на този въпрос. Ето и коментара на „Афис“:

Първо, защото българинът по време на политически кампании е настроен не да избира, а да протестира и наказва. Иначе казано, пред избирателните урни се явяват не само граждани, които гласуват „за“ някого, а и такива (в някои случаи дори повече), които предпочитат да заявят с гласа си, че са „против“ нещо. Заради това в края на миналата година БСП напусна рамките на традиционното си ядро и започна да добавя, макар и плахо засега, периферия за сметка на противници на статуквото, която я припознават като инструмент за протест.

Второ, защото българите загубиха доверието в собствената си държава и в съзнанието им ЕС е оформил образа си на нещо като убежище, накъдето да се упътят, ако им се отвори възможност. Това е причината, поради която у нас е изключително и нетипично високо одобрението на идеята за общоевропейска прокуратура, тъй като 71% от пълнолетните български граждани са убедени, че политическата система у нас работи за богатите и равенството пред закона е идея само на книга. Това е и причината, поради която във всяко второ българско домакинство има най-малко един член, който или е напуснал страната, или в близко време възнамерява да го стори.

В представата на мнозина наши сънародници Европа е спасителен бряг от несгодите, които понасят във водите на българската река. Затова и избирателната активност тук през май ще бъде по-висока в сравнение с почти всички други страни от ЕС, но по-ниска в сравнение с онази активност, която обикновено измерваме по време на национални и местни избори.

БСП и ГЕРБ с равни резултати при избори

Posted on: юни 17th, 2018 by МИГ No Comments

Електоралната ножица между ГЕРБ и БСП се затвори, показва национално представително изследване на агенция „Афис“ за юни. При извънредни парламентарни избори 22,9% от гласоподавателите биха подкрепили ГЕРБ, а 22,6% – БСП. Разлика от 0,3% е статистически пренебрежителна, отбелязват от агенцията.

В сравнение с май подкрепата за управляващите е спаднала с 3%, колкото е и ръстът при социалистите. Подобно изравняване се случва за първи път от ноември 2016 г., когато след загуба на президентските избори премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви оставка и курс към извънредни избори. В момента „Обединени патриоти“ биха получили 5,4%, а ДПС – 10%. С подкрепа под 2% „Воля“ би изпаднала от парламента. Сборът от гласовете за всяка от по-известните десни партии – ДСБ, „Да, България“ и СДС, пък е 1,5%, но при явяване в коалиция биха надминали границата от 4%, прогнозират от „Афис“.

Най-голям принос към месечната динамика имат хората в активна възраст над 30 години , отчитат от „Афис“. В тази група БСП бележи ръст от 6%, а ГЕРБ – спад от 5%. С 4 на сто има увеличение на подкрепата за БСП от мъжете, при ГЕРБ отново има спад от 6%. При 18-29-годишните гербаджиите запазват водещи позиции, но според „Афис“ възрастова група не тежи достатъчно сред избирателите, за да обърне резултата в краткосрочен план.

Според агенцията спадът в електоралната подкрепа за управляващите се дължи на: скандалите с протестиращите майки, които прибавиха черти на хладност и бездушие към публичния образ на ГЕРБ; серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира благостойните жестове; антиевропейската кампания спрямо превозвачите, водена от депутати на управляващите. С тези публични акции може да се обясни и друга промяна – че тъкмо в последния месец на европредседателството ни доверието на българите в ЕС спадна от 50 до 45%. Посещението в Москва и публичното покаяние на Борисов за прекъсването на двата най-големи инвестиционни проекта бе своеобразен реванш за БСП, която ги подкрепяше. Сюжетът с беглеца от затвора Пелов вероятно допринесе за срива в доверието към МВР с 3% спрямо май и 7% спрямо април. Ерозията в доверието е логична“, обобщават от „Афис“.

Хората се научиха да различават популисткия стил на управляващите от реалната политика, вградена в статуквото, смятат от агенцията. Всеки сондаж показва, че делът на хората, които смятат, че живеят по-зле от предходната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре. Сегашното съотношение е 15 към 28%. Само 22% смятат, че страната се движи в правилна посока.

Спадащото доверие е плод преди всичко на усещане за криза на представителството между политици и избиратели. В последните месеци желанието за промени се върна на нивото от парламентарните избори през 2017 г.: 25% искат нови избори, 27% – смяна на министри, а 9 на сто – нова коалиция в рамките на сегашното НС. Едва 23% са за запазване на правителството в сегашния му вид, показва изследването.

АФИС: Благодарение на Гинка БСП се изравни с ГЕРБ

Posted on: март 23rd, 2018 by МИГ No Comments

Скандалът с покупката на бизнеса на ЧЕЗ от Гинка от Пазарджик е разместил политически пластове. Отговорите на въпроса „Коя партия изразява позиции, най-близки до Вашите?“, сочат, че силите на двете водещи формации – ГЕРБ и БСП – са напълно изравнени.

Това показват данните от национално представително проучване на Агенция АФИС, осъществено в периода 15-19 март 2018 г. При него са интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им 1010 пълнолетни български граждани.

На трето място се подрежда ДПС, а партиите от коалицията „Обединени патриоти“ сборно са на четвърто място. „Списъкът продължава с политически субекти, които са в практически неразличими нано-стойности – около 1% и по-малко, а близо една трета от гражданите са трайно отдалечени от всички партии“, коментират от социологическата агенция.

Коя партия изразява позиции, най-близки до Вашите?

БСП 24.7%
ГЕРБ 24.6%
ДПС 6.5%
Атака 2.4%
ВМРО 2.0%
Реформаторски блок 2.0%
Воля 1.6%
АБВ 1.0%
СДС 0.8%
НФСБ 0.6%
Да, България 0.6%
Движение 21 0.4%
ДСБ 0.3%
Зелените 0.2%
Друга партия 2.7%
Нито една 29.6%

Изследването на АФИС потвърждава, че пълнолетните българи, които желаят естественият монопол върху електроразпределението да е във владение на частна фирма са само 4%. В този дял не се забелязват статистически значими отклонения според образование, възраст, местоживеене, социална група и доход.

Двама от всеки трима граждани на страната (62%) искат електроразпределението да бъде в ръцете на българската държава. Само 2% предпочитат формулата от последните около 15 години – да принадлежи на чужда държава. Едва 1% са на мнение, че собствеността трябва да е във владение на частно чуждестранно лице. А смесената форма на собственост е най-приемлива за 15%. Други 16% нямат мнение по така поставения въпрос, показват данните на АФИС.

АФИС: Идеята за нови избори набира скорост

Posted on: февруари 20th, 2018 by МИГ No Comments

Засилват се нагласите за провеждане на нови парламентарни избори. Това показват данните от  национално представително проучване на Агенция АФИС, осъществено в периода 8-12 февруари 2018 г, при което са интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1010 пълнолетни български граждани.

Според социолозите последните им данни показват, че правителството губи доверие сред все повече български граждани.

За това влияят няколко фактора – бурните дебати около известната вече Истанбулска конвенция, неспиращите протестите за Пирин, последвалата заплаха за експулсиране на германския евродепутат Ска Келер от страна на вицепремиера Валери Симеонов и ярките престрелки между министър-председателя и президента.

Според Афис на пръв поглед в електоралните тенденции не се променят значително през последните месеци и се наблюдава демобилизация на всички електорални групи, а се увеличава делът на негласуващите и аполитичните българи.

Към момента водещият партньор в управляващата коалиция ГЕРБ събира подкрепата на 26% от пълнолетното население. Този дял до преди 8-9 месеца (непосредствено след старта на кабинета) е бил около 30 на сто. При левицата тенденцията е е различна – към момента готовите да изберат социалистите са 22,4%, колкото приблизително са били и през лятото на миналата година. Дори се наблюдава минимален ръст в подкрепата. Основната отлика между двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ очевидно губи избиратели, а БСП не прибавя съществено такива.

Случващото се при другите политически формации не е коренно различно. Забелязва минимален, но постоянен спад при Воля (към този момент подкрепа от 2,5%), което поставя нейното присъствие в един следваща парламент под въпрос.

Покрай актуалните събития и поредица от скандали няма как да не обърнем повече внимание на случващото се с Обединените патриоти. При тях спадът е видим и отчетлив. Към момента едва 3,8 на сто от българите декларират подкрепа за националистите.

Преди няколко месеца този дял е бил малко над 6%. Нещо повече, забелязва се ерозия по отношение на водещите лица на патриотите. Ако доверието във вицепремиера Каракачанов е било 38% в средата на миналата година, то към настоящия момент говорим за малко под 30 на сто. Сходна е ситуацията при другата знакова фигура – вицепремиера Валери Симеонов – спад от 19 на 16 процента. И в двата случая наблюдаваме идентичен процес – затваряне и капсулиране на гласуващите традиционно за националистическите формации и загуба на периферен вот. Като че ли всичко това не е изненада след поредицата от ситуации и остри реакции през последните седмици.

ДПС са стабилизирали електоралната си подкрепа, като към момента тя е в порядъка на малко над 7%.

Единственият отчетлив и видим резултат е увеличаване дела на негласуващите и колебаещите се. Сумарно това са повече от 35%, което отново ги превръща в най-голямата „(а)политическа сила“. Само преди 8 месеца този дял е бил 25 на сто.

С други думи, наблюдаваме общ процес на отлив на политическо доверие и засилване на политическата апатия сред българския избирател, посочват от АФИС.

Данните на агенцията показват, че в интервал от 9 месеца все повече български граждани снемат подкрепата си от настоящия кабинет (от 40 на сто през май 2017 до 27 на сто през февруари 2018), като същевременно расте делът на онези, които желаят незабавна оставка и нови избори (от 13% през май миналата година, до 23% сега).

Ако тази тенденция се запази до средата на годината, тя ще стигне нивата от периода преди и около президентските избори от 2016 г., когато искащите нов вот надхвърлиха дела на привържениците на тогавашния кабинет. Не без значение е също така фактът, че в момента всеки трети българин предпочита смяна на някои министри в рамките на кабинета, а други 23 на сто са за ново правителство в рамките на сегашния парламент, коментират от АФИС.

Така от агенцията стигат до извода, че доверието във властта отново започва да се разклаща и идеята за нови избори набира скорост.

Според АФИС в цялата тази пъстра картина от вътрешни и външни фактори не трябва да пропускаме следното. Към момента конфликтът между премиера Борисов и президента Радев се изостря. Одобрението обаче е в полза на държавния глава, който е един от най-рейтинговите политици през последните години. Може би премиерът търси конфликта, за да почерпи от президентската харизма и да компенсира загубата на доверие и одобрение напоследък.

„Афис“: Ако изборите бяха днес, ГЕРБ би получил 27%, а БСП – 23%

Posted on: декември 17th, 2017 by МИГ 1 Comment

Ако избори се провеждаха сега, ГЕРБ би получил 27%, БСП 23%, ДПС 8%, ОП 6%. Партия „Воля“ би се озовала отново на прага на парламента с малко под 3% от всички избиратели. И отново двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на коалиционен партньор. Промените в електоралната картина след проведените през пролетта парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и „Обединените патриоти“, са понесли леки щети от неизбежната ерозия на властта, докато БСП успява да съхрани потенциала си и дори отбелязва най-високата точка на подкрепа за последните няколко години.

Това показват данните от проучване на „Афис“, проведено от 5 до 11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.

Декемврийското изследване на „Афис“ потвърди два контрастни тренда: броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства. В същото време усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново.

Повишението на минималните заплати през януари съживи пазара на стоки и услуги от първа необходимост, което даде верижен ефект върху останалите доходи. Ако през март 20% от домакинствата бяха с доход на член от домакинството под 200 лв., то през декември този дял спада двойно – на 10%. Този ефект обаче не обхваща еднакво всички социални категории. Само една пета, или 21% от хората, съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала. Делът е значимо по-висок в областните градове, при 30-39-годишните.

Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след месец март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание. Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%.

Рейтингът на основните институции ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.

Най-голямо е недоверието в съдебната власт – 80.7%, на второ място по недоверие са синдикатите, а на трето парламента с 77.7% неодоверие.

И Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна. Сред последователите на „Патриотите“ се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

* * *  Методология на изследването:

Проучването е осъществено в периода 5-11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.

АФИС: Пет са сигурните участници в следващия парламент

Posted on: март 23rd, 2017 by МИГ No Comments

Броени часове преди извънредните парламентарни избори в неделя, от социологическата агенция АФИС представиха ново проучване. Според данните преди всичко остава неясен отговорът на въпроса за победителя. С равни възможности да се класират на първо място са двете водещи партии БСП и ГЕРБ, като БСП има предимство сред твърдо решените да гласуват, а ГЕРБ все още разполага с резерви за разширяване на електоралната си база сред колебаещите се избиратели. Интригата ще се разреши от сравнително малка, но постоянно намаляваща група избиратели (към момента нейният дял възлиза на около 12%), които в анкетна среда декларират, че е възможно да вземат окончателното си решение в последния момент.

Пет са партиите и коалициите, които със сигурност ще присъстват в следващия парламент. Това са БСП, ГЕРБ, Обединените патриоти, ДПС и партията „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки. Още две коалиции обаче разполагат с шансове да преминат 4-процентовата бариера. Това са „Реформаторският блок – Глас народен“ и „АБВ – „Движение 21“. В списъка на „заподозрените“ е и партия ДОСТ, за която регистрираме ниски стойности, но тази формация разполага със скрит вот, чийто обем ще научим в самия изборен ден.

В последните дни на кампанията основният политически дебат силно се измести към геополитическия вектор и всички останали теми останаха на заден план. Темата „Турция“ се превърна в номер едно, което доведе до съществени електорални пренареждания в последния момент – процес, който се развива и в момента и навярно ще продължи до изборния ден и след това.

От една страна, горното обстоятелство дава предимство на коалицията на обединените патриоти, които по принцип стоят най-достоверно на този терен. Те твърдо затвърждават третото си място в общата класация и е слабо вероятно да отстъпят позицията на следващия ги ДПС. От друга страна обаче всичко това прелива допълнителни сили на двете водещи формации БСП и ГЕРБ, тъй като част от патриотично настроените избиратели не одобряват крайните проявления и по-радикалните послания.

Ефектът на „засмукване“ в полза на двете водещи партии, подсилен с традиционния комформистки вот в полза на предполагаемия победител, очаквано се засилва с наближаването на датата на изборите. Косвен резултат са щетите, които този ефект нанася върху по-малките партии, някои от които стартираха кампанията от по-високи позиции, а сега електоралната подкрепа за тях намалява.

Ощетени от центростремителните тенденции са основно партия „Воля“ и коалициите „Реформаторски блок – Глас народен“ и „АБВ – Движение 21“, но и всички останали участници. Вътрешната мобилизация при тях, освен че е по-ниска в сравнение с „големите“, се съчетава и с нарастващи колебания сред техните поддръжници, които в началото на кампанията декларираха по-твърда нагласа за подкрепа, отколкото сега.

Очакваната избирателна активност е по-висока в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 година. В номинално изражение е вероятно да достигне стойности от 3.7-3.75 млн. души. От гледна точка на закона обаче базата, върху която ще се разпределят гласовете на участниците в състезанието ще остане по-ниска – около 3.5 млн. души, тъй като от числото на явилите се пред избирателните урни следва да се приспаднат делът на избралите опцията „Не подкрепям никого“ (2-3%), както и делът на недействителните гласове, чийто брой е неизвестен, но на парламентарни избори той традиционно варира между 150 и 200 хил. гласа.

С други думи 4-процентовият праг за влизане в Народното събрание ще се равнява на около 130-135 хил. гласа, което не е непостижима цел на две от формациите – „Реформаторски блок – Глас народен“ и „АБВ – Движение 21“.

При по-ниска от прогнозната активност и при по-нисък дял на недействителните гласове предимство ще получи БСП. При активност около и над прогнозната и при по-висок дял на недействителните гласове предимството е за ГЕРБ. При всяко положение обаче силите между двете водещи политически сили са напълно изравнени и която и от тях да спечели изборите преднината й ще бъде несъществена.

Прогнозата е изготвена въз основа на данни от проучване на общественото мнение, проведено от 18 март до 22 март 2017 г. с обхват 1005 анкетирани лица в цялата страна. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права. Изследването е независимо от външно финансиране и е извършено със собствени средства на агенция АФИС.

АФИС: БСП води на ГЕРБ с 2%, ако изборите бяха днес

Posted on: март 5th, 2017 by МИГ 1 Comment

Ако изборите бяха днес, „БСП за България” би получила 26% от гласовете срещу 24% за ГЕРБ. Това става ясно от проучване на агенция АФИС, проведено между 23 и 27 февруари сред 1200 пълнолетни жители на столицата, областните градове и селата. То е финансирано със собствени средства.

След двете големи партии трети са Обединените патриоти със 7,2%. След тях са ДПС с 5,7%, а ВОЛЯ на Веселин Марешки и Реформаторския блок с „Глас народен” са на ръба за влизане в парламент – съответно 4,3% и 3,8%.

С по-малки шансове са коалицията на АБВ и „Движение 21” (2,8%) и „Да, България” (1,1%). ДОСТ-НПСД и „Нова република” са с по под 1% подкрепа.

Най-мобилизирани са гласоподавателите на ДПС, а най-разколебани – тези на АБВ-Д21.

Очертава се тройна коалиция

Според изчисленията на АФИС, и БСП и ГЕРБ ще имат по около 35% от местата в парламента. Националистите ще имат още около 10, ДПС – 8%, ВОЛЯ – 6% и РБ – 5%.

„Нито една от по-малките парламентарни групи обаче няма да може да добави недостигащите около 15%, за да осигури двойна коалиция за пълно мнозинство с една от двете водещи политически сили”, посочват от агенцията.

„Хипотезата за „голяма коалиция“ е теоретически допустима, но двете големи партии ще платят тежка цена в очите на обществото. Само 9% от населението предпочита този вариант пред останалите: лявоцентристка (26%), дясноцентристка (29%) или нови избори (25%)”, посочват още социолозите.

Обещанията – на кантара

Избирателите дават известно предимство на идеите на БСП в сферата на здравеопазването (8%), образованието (6%), правата на наемните работници (4%), и увеличението на заетостта (2%). Обратно, преобладават тези, които смятат, че ГЕРБ има предимство по отношение на бежанската криза (5%),  икономическия растеж (3%), международните отношения (3%) и борбата с престъпността (3%).

80% не вярват в обещанието за заплата от 1500 лв. („което съмнение не е чудно, имайки предвид, че 80% от реалните заплати са под тази стойност”, отбелязват от АФИС). 77% не вярват в обещанието за средна пенсия от 700 лв.

66% не вярват на плановете за безлихвени жилищни кредити за млади семейства. 55% не вярват, че доходите над 10 000 лв. реално ще бъдат облагани с данък от 20%. 47% се съмняват в осъществимостта на идеята за единни учебници по всеки предмет. 51% не са убедени, че бюджетът ще заделя по 50 лв. за всяко дете при един работещ родител. Единственото намерение, което звучи сравнително убедително, е за запазването на плоския данък. 43% очакват това да се случи, отбелязват от АФИС.

Авторите на изследването наблюдават и друг любопитен феномен – привържениците на партиите не могат да се ориентират кое обещание е на подкрепяната от тях политическа сила и кое е чуждо.

Проучването е проведено между 23 и 27. Интервюирани са „лице в лице“ 1200 пълнолетни жители на столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за мнението на всички лица с избирателни права. Проучването е финансирано със собствени средства на Агенция „АФИС“.

„Афис“ прогнозира балотаж за ген. Радев

Posted on: септември 28th, 2016 by МИГ No Comments

Сигурно участие в балотажа за президент прогнозира агенция „Афис“ за ген. Румен Радев, който е подкрепен от БСП. Социолозите се позовават на проучване, проведено между 16 и 20 септември 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни жители на столицата, областните центрове, другите градове и селата. Проучването е извършено със собствени средства на агенцията, уточняват от „Афис“. Агенцията допълва, че картината ще се изясни едва в началото на октомври, когато всички въпросителни около легитимните кандидати ще отпаднат. Според данните към момента обаче се очертава неизбежен балотаж между кандидата на ГЕРБ, който и да е той, и подкрепения от БСП Румен Радев.

На въпроса „Посочете името на човек, който има качества за президент“ 10,7% са отговорили Румен Радев, 3,4% – Бойко Борисов, за Ивайло Калфин са се сетили 2,7%. Без да посочват конкретно име, зад „кандидат на ГЕРБ“ застават 5,7 на сто, на БСП – 2,6 и на ДПС – 1,4 процента.

Оценката за дейността на президента Росен Плевнелиев в навечерието на новите избори потвърждава обосноваността на решението му да не се кандидатира повторно, констатират от „Афис“. Мнозинството от анкетираните смятат, че той не е успял да посочи общи цели, които да обединяват различните интереси в обществото, не е показал лидерски качества, не е допринесъл за силата на българската армия. Според повечето от анкетираните настоящият президент не познава и не разбира живота на обикновените хора, не очертава ясни перспективи за бъдещето и не вдъхва самочувствие, че сме граждани на България. Между 49% и 56% преценяват, че той никак не е допринесъл за тези цели. Всеки втори мисли, че той никак не е показал лидерски качества.

Едва 20% желаят правителството да се запази в сегашния си състав, а всеки четвърти предпочита предсрочните парламентарни избори. Вместо извънреден вот 16% биха предпочели ново правителство в рамките на сегашното Народно събрание, а 37% искат смяна само на някои министри. Средната оценка на работата на правителството по шестобалната система е 3,69.

От „Афис“ прогнозират, че ако в близко време се стигне до парламентарни избори, една четвърт от избирателите биха гласували за ГЕРБ, 15 на сто ще подкрепят БСП. 6% от гласувалите ще са за ДПС, по 3% ще отидат за Реформаторския блок и сбора от партиите в Патриотичния фронт. АБВ ще закрепи 2%, а „Движение 21“ и „Атака“ ще получат само един процент от гласовете. „Съществени размествания при първите три партии, които биха могли евентуално да предложат нов курс на управление, не се наблюдава. Политическата ерозия обаче при РБ, Патриотите и АБВ отново би завъртяла рулетката на малките формации“, констатират от „Афис“. Агенцията уточнява, че данните не отчитат резонанса от предстоящите президентски избори.

Най-важен проблем за анкетираните е безработицата. 16% посочват бедността, а ниските пенсии – 10 на сто.