Posts Tagged ‘Балкани’

Ето защо Америка се завръща на Балканите

Posted on: август 2nd, 2018 by МИГ No Comments

Когато медиите се използват за прокарването на съмнителни интереси, както показа и манипулираният дебат за Истанбулската конвенция, е важно да има коректив. ФАЦ за завръщането на РСЕ в България и Румъния:

„Америка се завръща на Балканите“ – под това заглавие балканският специалист на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ) Михаел Мартенс публикува голяма кореспонденция за възстановяването на радиопрограмите на „Свободна Европа“ (РСЕ) на български и румънски, но и за споровете около Истанбулската конвенция в България. В началото на статията той припомня за оттеглянето на РСЕ от двете страни, след като те бяха приети в НАТО и в ЕС и пише:

„Изглеждаше, че са поели по правилния път към правовата държава и демокрацията, като недвусмислено са се обвързали със Запада. Завръщането на РСЕ на Източните Балкани показва, че във Вашингтон вече гледат другояче на нещата.“

Американски ренесанс

Авторът цитира аргументацията на РСЕ, според която целта е да се насърчават демократичните ценности и институции и заедно с независимите местни медии и гражданското общество да се разобличават фалшивите новини. По-нататък в статията между другото четем:

„Американският радио-ренесанс, който навярно ще осъществи своята обществено валидна изява чрез присъствие в интернет, е добра новина за българите и румънците не само, защото конкуренцията – включително и в медийния бранш – винаги е от полза за потребителите. Този ангажимент ще осигури още чуваемост и на гласове, които са критично настроени към правителството и иначе не могат да пробият. Защото положението в цяла Югоизточна Европа в крайна сметка е сходно: обществено-правните медии често пъти предлагат високо качество, особено с културните си програми, но в политическо отношение обикновено са официози на съответните правителства. Те почти никога не посмяват да отправят критика срещу властниците. Частните медии пък често пъти са в ръцете на предприемачи, които ги използват като рупори за прокарване на своите икономически и политически интереси. А има и цензура.

В една такава среда е важно да има местни журналисти, чиито работодатели са медии като РСЕ или Дойче веле. Да, те също имат свои интереси, но позволяват на журналистите, които подсигуряват финансово, да си вършат работата. (…) Така случаите на корупция, на проточен съдебен процес срещу министър или пък на задкулисни сделки вече не могат просто тъй да бъдат игнорирани от медиите, които са подчинени на правителствата или на магнатите, защото вече са достигнали до обществеността в съответните страни по заобиколния път – чрез медии като РСЕ.

Местните правителства и олигарси манипулират общественото мнение, но и държави като Русия, Китай или Турция прокарват своите интереси на Балканите чрез собствени медии. Така например Анадолската осведомителна агенция, която се контролира от управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, има свое бюро в Сараево. Това бюро предлага изобилни журналистически материали на босненски език за мюсюлманите в Босна и Херцеговина. Сръбската служба на московското радио „Спутник“ се е насочила към босненските сърби и към публиката в самата Сърбия. Китайската осведомителна агенция „Синхуа“ е очебийно активна чрез своя офис в Атина. (…)

Двете натовски държави на западния черноморски бряг също предлагат теми на журналистите. Румънската икономика върви добре (впечатляващи 6,9% ръст през 2017 – заедно с Ирландия най-висок за целия ЕС), но в политическо отношение тази страна създава грижи. Срещу вече осъждания председател на парламента и задкулисен премиер Ливиу Драгня се отправя обвинението, че подкопава независимото правосъдие, за да избегне наказанието. Лаура Кордута Кьовеши, решителната шефка на Националната дирекция за борба срещу корупцията, беше освободена и сега постът ѝ е вакантен.

Важен коректив

В България не са известни подобни рецидиви при борбата срещу корупцията, което вероятно се дължи на факта, че в миналото нямаше и подобен прогрес, както в Румъния. Случаите на корупция с високопоставени участници в България редовно потъват, ако изобщо стигнат до разследване. Затова пък българската съдебна система реагира по-бързо в други случаи. Преди няколко дни Конституционният съд в София отхвърли „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“, която България вече беше подписала. Според съда (седем съдии, пет съдийки) тази конвенция била противоконституционна. Външната министърка Екатерина Захариева преди това защити Конвенцията, която е ратифицирана от всички останали балкански държави: „Истанбулската конвенция има за цел да покаже, че християнска Европа не приема стереотипите и приемането за нормално в други части на света жените да бъдат принуждавани да се омъжват, да бъдат осакатявани, изнасилвани“ (цитатът е даден според оригинала – бел. ред.). Сега обаче Конституционният съд стигна до критичния извод, че в Конвенцията се говорело за някакъв „социален пол“ и вече не се правела биологична разлика между мъже и жени. А който не правел такава разлика, вече не можел да защитава правата на жените.

„Всъщност в Конвенцията никъде не се поставя под въпрос съществуването на биологичния пол“, казва Торстен Гайслер, ръководител на софийския офис на фондацията „Конрад Аденауер“. Той обръща внимание на факта, че тъкмо опозиционната БСП е повела и раздухала кампания срещу Конвенцията, а в хода на тази кампания систематично са били разпространявани лъжи за съдържанието на документа. (…) И срещу подобни кампании от декември нататък РСЕ ще може да противопостави други възгледи“, заключава в края на статията си Михаел Мартенс.

Бивш шеф от ЦРУ: Следващата цел на Русия са Балканите

Posted on: май 15th, 2018 by МИГ No Comments

Отслабването на западните структури, дискредитиране на ценностите и компрометиране на НАТО – това са основните стратегически цели на руския президент Владимир Путин. Това казва в интервю за полското издание Polityka бившият ръководител на операциите на ЦРУ в Русия и Централна Европа Майкъл Дж. Сулик.

Според него следващата цел на Русия са Балканите, и по-специално Черна гора и Босна. Той коментира, че Русия не се стреми към въоръжен конфликт с НАТО, тъй като руската армия реално не е готова за това, но вместо военна агресия Путин изпълнява т.нар. доктрина „Герасимов“, която може да бъде описана като информационна война. Тя е основана на модерните информационни технологии, не струва скъпо и главната й цел е да бъдат отслабени страните от НАТО и самият Алианс, казал Сулик.

Според него Москва се изживява като Третия Рим, контрапункт на Запада, а главната цел на Путин, освен да отслаби НАТО, е да не допуска демокрация в Русия, добавя Националното радио.

Нов план на Москва за Балканите: Руска буря в три стъпки

Posted on: май 8th, 2018 by МИГ No Comments

В нов документ на Съвета по външни работи, озаглавен „Дали Западните Балкани са изправени пред руска буря?“, от Брюксел споделят мнение, че новият план на Русия за региона, насочен срещу Европейския съюз и НАТО, се базира на три класически стратегии, предава Радио „Свободна Европа“ в македонската си редакция. За разпространението на своето влияние в страните от Западните Балкани Москва включва в своя план усилията за цялостно прилагане на три класически стратегии – „Разделяй и владей“, привличане на елитите и използване на нереалистични очаквания.

Това е заключението на глава „Московски стратегии“ от последния доклад на Съвета за външни работи, в който се предупреждава, че Москва и тази година ще продължи своята пропаганда за прекратяване на отношенията на Запада с Балканите, въпреки засиленото отваряне както на НАТО, така и на ЕС към страните, желаещи членство в двете западни организации.

Стратегия 1: „Разделяй и владей“

В помощ на първата стратегия на Русия – „Разделяй и владей“ – е фактът, че историческите, етнически и икономически съперничества на Балканите са съществували винаги – от разделянето на Босна на три части, през изострените отношения между Косово и Сърбия, до „спорадичните бунтове“ на част от етническото албанско население в Македония.
Според изявления на служители в Министерството на външните работи в Москва, на чиито изявления се призовава авторът на доклада, „в подобна ситуация, в която има много възможности за сблъсък между страните, руснаците не трябва много да се притеснява да работят“. „Москва често флиртува с всички на Балканите. Например, на сърбите за Македония казва, че е малко повече от клиент на ЕС и САЩ, а в същото време на македонците им говори, че Македония е под заплаха на американските планове за Велика Албания. Независимо от това дали някой вярва в това на местно ниво, такива идеи се събират и се използват от местни националисти като бившия популистки лидер Никола Груевски „, се казва в доклада от Брюксел.

Украинският дипломат Олександар Левченко, който е признат като добър познавач на руските действия на Балканите, още миналата година в интервю за Радио Свободна Европа предупреди за путиновите намерения на Балканите. „Дестабилизирането на този регион е сред интересите на Путин, за да може след това той да се представи като миротворец. Той идва, разпалва война, а след това се показва като фактор, като заявява, че е готов да преговаря със Запада, с Америка, за да реши ситуацията“, коментира Левченко.

Стратегия 2: Спечелване на елитите“

Втората стратегия на Москва е да спечели елитите в страните от региона, особено политическите. Според твърденията в доклада, Кремъл вече демонстрира щастие от подкрепата, която оказва „само на заинтересованите елити, които се борят срещу международния натиск, като ВМРО-ДПМНЕ в Македония или сепаратистите на Милорад Додик в размирната Република Сръбска”. ВМРО-ДПМНЕ вече не е на власт в Македония, но затова пък, както се казва в доклада, руската подкрепа и подкрепа за Милорад Додик е доказана, и то не само чрез досегашните шест лични с Владимир Путин.

Авторът на доклада очаква Москва да продължи да подкопава лидерите и движенията, които са проевропейски ориентирани, а това – както се твърди в анализа, може да насърчи руските компании да се преместят директно в региона, който влиза в интересите им, , или много по-вероятно е да продължат да действат от там, където са сега, и да търсят местна подкрепа. „Трябва да внимавате с руският инвестиционен капитал, който влиза в страните. За съжаление този капитал винаги се използва за разузнавателни цели“, предупреждава Левченко.

Стратегия 3: Използване на нереалистични очаквания

Третата стратегия на Русия – Използване на нереалистичните очаквания – се основава на вярата на Москва в предположението, че през следващите няколко години на Балканите ще се отворят големи възможности за популистки партии, а с това и на руски „дяволи и пакости“, е заключението, което се съдържа в доклада. Това е стратегия, която използва не само често наивните амбиции на балканските страни за членство в ЕС, а също така и доскоро непретенциозните сигнали от Брюксел за това колко много иска да приеме страните от Балканите в своето ято.

„Извънредна ситуация като тази, която се създава с опитите на Словения да отлага черногорското и сръбското членство в ЕС, са благодатна почва за Русия. Благоприятна ситуация за Кремъл ще бъде и тази, в която страните-кандидати за членство в Съюза не започнат преговори за присъединяване, въпреки постоянния икономически напредък.Тогава Москва ще използва всичко това като доказателство за твърденията си за периферността на Европа и за слабия интерес на ЕС към региона“, предупреждава авторът на доклада.

Партньори в регионални пукнатини

Според анализа в доклада на Съвет за външни работи, се очаква Москва да продължи своята пропагандна кампания за охладняване на отношенията между Запада и Балканите, възползвайки се политически и икономически от пукнатините в региона. Русия вероятно ще разшири усилията си да се свърже с официални институционални, социални и политически съюзници и да създаде, както се казва в доклада „отхвърлени хибридни играчи“.

Председателят на комисията за европейска интеграция на сръбския парламент Ненад Чанак, в интервю за Радио „Свободна Европа“ заяви, че регионът е изправен пред все по-агресивна руска пропаганда, и че цялата външна политика на Москва е фокусирана върху поемането на ролята на преговарящ за бъдещето по отношение на ЕС. „Миналата година Русия отдели 1 800 000 000 евро за пропаганда в Европа и особено на Балканите. С други думи, стигна до ситуация, в която руската пропагандна машина създава рамка за действие на руските служби в тези пространства“, алармира Чанак.

„В Черна гора, например, Москва се надява, че ще се възползва от съюза между местните православни славянофили, паравоенната „Балканска войска“ и руския рокерски клуб „Нощни вълци“, се казва в доклада. На Балканите се разпространяват и руски медийни операции, предупреждава авторът на доклада, и добавя, че „агенцията „Спутник” има непропорционално влияние в региона, и че Москва се е опитала да финансира и журналистически редакции с политически възгледи, близки до дневния ред на Владимир Путин“.

Балканите – новото руско бойно поле в Европа

Posted on: април 12th, 2018 by МИГ No Comments

Балканите се превръщат в бойно поле на новата студена война, пише в. „Ню Йорк таймс“, като цитира анализатори. Те предупреждават, че Русия разширява влиянието си и засилва етническото напрежение в страните, които се надяват да влязат в ЕС. Това принуди Брюксел да събуди позаспалите си амбиции за разширяване и отново да привлече вниманието на САЩ върху заплахите за сигурността на съюзниците им от НАТО.

Балканите са станали още по-важни за Русия, след като Западът изгони близо 150 нейни дипломати и разузнавачи заради отравянето на бившия агент Сергей Скрипал. Така смята Марк Галеоти от Института за международни отношения в Прага. Според него Кремъл търси асиметричен отговор, който да му даде преимущество.„Русия гледа на Балканите като на бойно поле за своята „политическа война“, пише експертът в документ, изготвен за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Руснаците се възползват от последната останала част от Западна Европа, която все още е политически нефункционираща, твърди Чарлз Купчан – директор за Европа в американския Съвет за национална сигурност при президента Барак Обама.

Ситуацията донякъде напомня на тази в Украйна, за която Русия в началото се съгласи да влезе в ЕС, но не и в НАТО, но след това промени мнението си, което доведе до революция и до анексирането на Крим от Москва и разпалването на сепаратистко движение.

На Балканите съперничеството с Русия заплашва да посее нова нестабилност в регион, който все още се възражда от войната през 1992-1995 г., довела до разпадането на Югославия.Босна и Херцеговина – разцепената страна, сглобена наново през 1995 г., остава чуплива и разядена от корупция, със слабо ръководство и националистически кавги между общностите. Тя е метафора на Балканите.

Това е един от главните входове, от които Русия желае да се възползва, смята Купчан. И напомня, че Милрад Додик – лидерът на полуавтономната Република Сръбска, продължава да иска референдум за независимост. Другите места са Македония, където отношенията между етническите албанци и етническите славяни продължават да са напрегнати, както и Косово и Сърбия. Заради руските стремежи ЕС възроди перспективата да членство на 6 държави от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово и Босна. Това трябва да стане в замяна на дълбоки структурни реформи.

Скептицизмът към Брюксел в тези страни обаче е голям. Много хора се съмняват в искреността на ЕС, който става все по-популистки, по-обезпокоен за миграцията и по-предпазлив, след като България и Румъния бяха приети, макар да не бяха готови за членство.

Преди 4 години председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че няма да има повече бързо разширяване на ЕС. Което според македонския външен министър Никола Димитров е „да те заключат в чакалня без изход“.

Во с предстоящото излизане на Великобритания и играта на Русия по пукнатините на региона ЕС изготви подробен план за Балканите. Оттам дори заявиха открито, че ко всичко върви добре, Сърбия и Черна гора – единствените страни, които в момента са ангажирани в процеса на подготовка за членство и съответно са отличниците, могат да влязат до 2025 г.

Стратегията на ЕС за Балканите очертава 6 инициативи:

• Върховенство на закона;

• Сигурност и миграция;

• Социално-икономическо развитие;

• Транспортна и енергийна свързаност;

• Цифровизация;

• Помирение и добросъседство.

България, която в момента председателства ЕС, ще бъде домакин на специална среща за Балканите през май. Те са в дневния ред на Европейския съвет през юни, а Великобритания ще бъде домакин на среща за Западните Балкани през юли – точно преди НАТО да има свой форум в Брюксел.

Мнозина смятат, че планът на ЕС е твърде амбициозен предвид факта, че блокът настоява всички тези страни да разрешат граничните си спорове. Те страдат и от сериозни вътрешни проблеми. Според доклад на ЕС има ясни признаци за превземането на тези държави, включително за връзки с организираната престъпност и корупция на всички равнища на управлението и администрацията, както и силно омешване на частни и обществени интереси.

Има доказателства за сериозна политическа намеса и контрол върху медиите, както и за липса на независима съдебна система.

Като се прибавят към това неконкурентоспособните икономики и напускането на младите хора в търсене на работа, перспективите изглеждат слаби. Сега обаче и американците се заинтересуваха, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Наскоро Конгресът поиска Пентагонът да даде оценка за сътрудничеството в сферата на сигурността между всяка държава от Западните Балкани и Русия.

Москва даде ясно да се рабере, че смята за неприемливо ново разширяване на НАТО към Западните Балкани. Тя бе замесена и в необичаен опит за преврат в Черна гора през 2016 г., малко преди тази страна да влезе в пакта. Русия се опитва да се настани в региона и чрез правителствата, и чрез бизнеса, за да прокарат тези страни нейното влияние, когато влязат в ЕС, смята Марк Галеоти.

Стратегията е подобна на тази, прилагана от Китай и Русия към Гърция и Кипър. Те са смятани за места, където руските пари могат да бъдат изпрани в евро. Карл Билд – бивш външен министър на Швеция и спецпратеник на ООН за Балканите, изтъква най-вече руските инвестиции в ключова сръбска инфраструктура като енергетиката. Макар те да са малки в сравнение с тези на страните от ЕС, сърбите имат естествено влечение към православните си братя и помнят руската подкрепа по време на войната в Косово. „Наясно ли е ЕС с това, което става в Сърбия“, пита Галеоти. Той смята, че не е: „Политиката на ЕС като цяло е да подкрепя това, което съхранява спокойствието на Западните Балкани. Това е твърде опасно и създава перфектната възможност за Москва да си играе игрите.“

Според него и други експерти Брюксел трябва да придаде повече тежест и на моркова, и на тоягата. ЕС трябва да предлага сериозни инициативи за институционални реформи и сериозни санкции за неизпълнението им.

Бивш висш представител на САЩ, пожелал анонимност, споделя, че страните в региона са се реформирали само тогава, когато Брюксел и Вашингтон са натискали заедно местните лидери да скъсат със старите навици на корупция, превземане на държавата, политизирана съдебна система и руски компании, които се опитват да завладеят ключовата инфраструктура и медиите.

Но Европа не бърза да си внася нови проблеми. Приемането на нестабилни държави носи още повече нестабилност, заявява Норберт Рьотген – шефът на Комисията по външни работи в германския Бундестаг. А според Карл Билд историческата ирония е, че ако Югославия бе останала цяла, тя почти сигурно щеше да бъде вече в ЕС и да е доста по-напред от България и Румъния. „Балканите винаги са живели по-добре, когато са били интегрирани в по-широка рамка, която днес е необходима, както и в миналото. Наличната рамка сега е ЕС“, казва Билд.

Шахматната дъска на Балканите

Posted on: декември 9th, 2017 by МИГ No Comments

Напоследък често се задава въпросът дали Балканите се завръщат с пълна сила във фокуса на вниманието на големите световни сили. Трябва да сме наясно, че Балканите никога не са били извън обсега на тези сили. И независимо от това, че няма непрекъснат поток от информация за действия на някоя от тези сили на полуострова, това не означава, че те не са в постоянно противоборство помежду си за сфери на влияние в политически и икономически план. САЩ, Русия, а в последно време и Китай чрез своята инициатива „Един пояс, един път“, са в непрекъсната надпревара за присъствие на Балканите. Това означава, че те продължават да бъдат постоянен обект на интереси. Всяка една от държавите, които споменавам, има своето присъствие в посока резултати в една или друга сфера. Например, по отношение на Гърция е традиционно присъствието на руски капитали в енергийната сфера. Китайска компания пък купи най-голямото гръцко пристанище Пирея и го превърна в едно от десетте най-бързо развиващи се пристанища на континента. Трябва да споменем и Турция, която също е регионална сила и по отношение на Балканите нееднократно е проявявала своя интерес чрез речите на нейния президент и премиер.

През 2017 г. бе отчетено също така засилване на сътрудничеството между самите балкански страни.

Първият знак за това бе постигнатият договор между България и Македония. Второ знаково събитие бе съвместното заседание на двете правителства в Струмица. Следващ интересен момент в посока засилване на сътрудничеството, най-вече в инфраструктурен план, е срещата на премиерите на България и Гърция в Кавала. Активизирането на срещите на високо равнище изобщо на Балканите идва да покаже не само желание от страна на балканските лидери за сътрудничество, но и е една определена тенденция към активизиране на контакти, които досега бяха с едно много тежко историческо минало.

Къде е ролята на Европейския съюз в това засилено балканско сътрудничество? Не може да се пренебрегне фактът, че на европейско ниво балканската риторика също беше много активна. Доколко обаче риториката и политическите предложения ще намерят своите конкретни реализации? Не трябва да елиминираме факта, че от две години и повече ЕС е в една перманентна криза, която минава през миграционната вълна, Брекзит и стига до Каталуния и настоящата политическа криза в Германия.

В следващата половин година България ще бъде ротационен председател на Съвета на Европейския съюз. В поредицата от срещи на високо равнище можем да търсим желанието на България да активизира един процес на балканско евроатлантическо членство.

Предизвикателствата както по посока на Балканите, така и по посока на консолидиране на ЕС като цяло, ще поставят България като председател на съюза в една много сложна ситуация. Тя ще трябва да играе ролята на балансьор, но същевременно София ще има шанса и възможността чрез активизиране на контактите да създаде реална възможност да се постигнат резултати, които да отворят пътя към еврочленството на Западните Балкани, както и към регулиране на отношенията Турция-ЕС, Русия-ЕС и т.н. Специално за Западните Балкани въпросът е могат ли те да бъдат приемани еднозначно, когато става въпрос за бъдещето им евроатлантическо членство? Не трябва да разглеждаме Западните Балкани като една геополитическа конфигурация, в която всичко е еднакво.

Всяка една от държавите има своите специфични проблеми, които са на различен етап от своето развитие, а те самите са в различна степен готови за евроатлантическо членство. Това означава, че както България като председател на ЕС, така и всички европейски институции, трябва много внимателно да подхождат в диалога си с всяка една от тези държави. Унифицирането на техните проблеми ще засили несигурността в решаването на предизвикателствата, свързани с интеграцията на Западните Балкани към ЕС и НАТО.

Нина Дюлгерова

Сняг затрупа Балканите

Posted on: октомври 9th, 2017 by МИГ No Comments

Западна Сърбия е затрупана от снежна покривка, на места достигаща до 30 сантиметра дебелина, което предизвиква проблеми с трафика и електроподаването, предаде македонската медия „МКД“. Метеоролозите предупреждаваха за валежи в края на миналата седмица, но никой не е очаквал сняг – особено този, който се е натрупал в долината на река Лим, в района на град Приеполе, и в районите под 400 метра над морското равнище.

В областта Ябука на границата с Черна гора снежната покривка е по-висока от 30 сантиметра, а движението по магистралния път в този регион е спряно заради закъсали камиони и автобуси. Много селища са останали без електричество, съобщи електронното издание на в. „Курир“. Изданието съобщава за натрупана голяма снежна покривка в планините Голия, Златибор, Ядовник, Муртеница, Копаоник, Чемерница и Ябълка, както и за селища, останали без вода и електричество.

Временно е преустановено движението по в долината на река Люма за Черна гора, както и на пътя Иваница-Преко Бърдо. В района на Приеполе снежната покривка е достигнала 25-30 сантиметра. Съобщава се за обилни снеговалежи в района на Ужице в Златиборски окръг, Западна Сърбия. Непроходими са всички пътища в участъка на клисурата Тара. Тежкият сняг е предизвикал проблеми в електроснабдяването и в районите на Прибой, Нови Варош и Златибор.

„Курир“ уточнява, че се очаква подобряване на времето след 14 октомври. Сръбските медии съобщават за голям брой паднали дървета, които са най-вероятната причина за затворените пътища и прекъснатото електричество. В много от районите на Западна Сърбия са пострадали овощни и други земеделски насаждения.

Първият сняг падна в почти всички балкански страни. Сняг има по високите места в Република Македония – в Маврово и на Шар планина. В по-ниските места вали предимно дъжд, съобщиха от Института по хидрология и метеорология в Скопие. Зимата подрани и в Южна Далмация в Хърватия, в Босна и Херцеговина, в Черна гора.

Междувременно бившият американски президент Барак Обама произнесе в петък пламенна реч, с която отправи зов към света да прегърне чистата енергия и да предотврати последиците от климатичните изменения. В Аржентина Обама се обърна към публиката си, състояща се от министри, бизнес лидери и млади природозащитници, припомняйки им, че именно те са специалното поколение, което има силата и иновативността да поправи състоянието на планетата.

„Това вече не е някаква спекулация, не е проблем, който може да се остави на заден план, това е настоящето ни. И ако се възползваме от този критичен момент, имаме възможността да забавим или дори да спрем една тенденция с катастрофален край“, заяви Обама и добави, че не иска хората „да обрекат децата си на едно непоправимо бъдеще“ чрез бездействието си.

„Ние сме първото поколение, което става свидетел на ефекта от климатичните промени, но и сме последното, което може да стори нещо по въпроса“, алармира бившият държавен глава. В речта си Обама отправи и деликатна критика към решението на настоящия президент Доналд Тръмп да изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, но и изрази увереност, че „САЩ ще постигнат своите цели въпреки различния подход на настоящата администрация“.

Патрушев е новият човек на Путин на Балканите

Posted on: юни 25th, 2017 by МИГ No Comments

Владимир Путин има нов човек на Балканите, пише Politico. Николай Патрушев, ястребът на Кремъл, офицер по разузнаването и близък сътрудник на руския президент, е шеф на руския Съвет за сигурност и е известен със своя огнен национализъм, конспиративен светоглед и широк опит в шпионажа.

Неофициалното портфолио на Балканите за Патрушев ще се превърне в нововъзникващ модел. Докато руската външна политика официално се пада на външния министър Сергей Лавров, действителното взимане на решения все повече се ръководи от малка група служители на разузнаването и отбраната, които имат близък достъп до Путин. „Русия все повече се превръща в адхокрация, където лицата получават отговорности, които могат или не могат да се впишат в официалната им мисия“, казва Марк Галеоти, експерт по руските служби за сигурност и старши изследовател в Института за международни отношения в Прага.

„Патрушев определено е един от хората, които смятат, че Русия е в екзистенциална борба за оцеляването си“, допълва той. „Това е Студената война, манихейската визия за света. Свят, в който всякакво обръщане от Запада е имплицитно добро за Москва“. Участието на бившия шпионин показва по-твърд руски подход към Балканите. Патрушев се присъединява към КГБ на Съветския съюз през 1974 г. Смята се, че за първи път се е срещнал с Путин – бивш служител на разузнаването – още в началото на 90-те години. След 10 години като ръководител на ФСБ, вътрешната служба на КГБ, той се премества през 2008 г. в Съвета за сигурност – влиятелен орган от висши чиновници, създаден от Путин. С голяма част от кариерата си, прекарана в сенките, Патрушев има малко обществено досие за участие във външната политика. Но той е известен като един от малкото съветници, близки до държавния глава, които са тясно ангажирани с плана за анексиране на Крим през 2014 г. Руските служби за сигурност упражняват все по-голямо влияние върху външната политика, смята Андрей Кортунов, директор на Съвета за международни отношения на Русия, съветник по въпросите на Кремъл.

В публични изявления Патрушев каза, че САЩ се опитват да разградят руската държава, за да „разкрият достъп до богати ресурси, за които смятат, че Русия несправедливо контролира“. Той критикува и това, което смята за все по-агресивно поведение от страна на НАТО. Неофициалната нова позиция на Патрушев, идва във време на лоши отношения със Запада. Русия е особено ядосана за присъединяването към НАТО по-рано този месец на Черна гора, малката адриатическа страна, която обвини руските служители в разузнаването, че са ръководили опита за преврат в страната миналата година, очевидно предназначен да застраши кандидатурата за членство. След обвиненията, че руският президент е замесен в заговора за преврат, Патрушев се втурна към Сърбия, за да се срещне с висши държавни служители и служители по сигурността. Според съобщенията в медиите, Белград е екстрадирал няколко руски граждани, обвинени в ръководене на заговора. Длъжностни лица в Москва настояха, че няма нищо необичайно в пътуването, но ролята на Патрушев нарасна оттогава. Миналия месец той се срещна с министъра на вътрешните работи на Сърбия Небойша Стефанович по време на посещението му в Москва.

„През последната година стана ясно, че Патрушев е даден на Балканите“, твърди Галеоти. „Това казва нещо за важността на региона“. Патрушев няма известни професионални връзки с Балканите, но назначи Леонид Решетников, експерт на Балканите и бивш разузнавач, в Съвета за сигурност. Миналия октомври, в навечерието на опита за преврат в Подгорица, Решетников заяви, че е „време за Русия да се върне на Балканите“. Издигащият се профил на Патрушев на полуострова съвпадна с повишаване на руската дейност в региона.

Двама руски граждани – Едуард Сисмаков и Владимир Попов – бяха обвинени от черногорския съд в опит за подкопаване на конституцията на страната по време на предполагаемия опит за преврат миналата година. Черногорските прокурори смятат, че двамата са руски разузнавачи. Сисмаков, както бе съобщено от руските медии, е работил като военно аташе в руското посолство в Полша, преди да бъде експулсиран през 2014 г. по обвинения в шпионаж. Документи, разкрити през тази година, показват и съгласувани усилия на руските шпиони и дипломати в Македония за увеличаване на подкрепата за проруски групи. Русия може да предприеме „много сериозни“ мерки в отговор на всяко по-нататъшно разширяване на НАТО на Балканския полуостров според проф. Елена Гускова от Института по славянски изследвания в Москва.

„Съдейки по Черна гора, могат да се предприемат много различни стъпки“, посочва Гускова, като се позовава на решението на Кремъл да съкрати икономическите връзки и призова руските туристи да не посещават страната, която зависи от туристическите приходи. Патрушев предупреди по-рано тази година, че НАТО се стреми да убеди Босна и Херцеговина, както и Македония да се присъедини към блока за сигурност. Страната вероятно ще концентрира усилията си върху поддържането на съществуващите съюзи на Балканите, според експерти. Това означава, по-специално, Сърбия. Двете имат общ славянски произход и са с предимно православни християни. „Русия ще се придържа към страните на Балканския полуостров, които потвърждават ангажимента си да не се присъединят към НАТО“, смята Кортунов.

САЩ разследва посолствата си на Балканите заради Сорос

Posted on: май 10th, 2017 by МИГ No Comments

Американският конгрес изпрати 15-членна делегация на Западните Балкани, която ще разследва защо американските посолства продължават да следват политиката на Сорос-Обама в ущърб на местните институции, гражданите и регионалната стабилност. За 10 дни делегацията ще посети Гърция, Босна, Албания, Македония, Косово и Италия, съобщи изданието „Америкън спектейтър“. Делегацията е ръководена от председателя на комисията за правосъдие на Сената Боб Гуудлат.

Специално за Македония в кореспонденцията на изданието се припомня, че албанският премиер Еди Рама е проектирал и обявил т.нар. албанска платформа заедно с три албански партии в Македония, която е опасен документ, застрашаващ идентичността на страната. Изтъква, че в Македония той действа със сродните политически сили – социалдемократите. Констатира се, че посолството на САЩ стои на страната на СДСМ в Македония, както и на социалистите в Албания. „В цялата страна македонците протестираха срещу „тиранската платформа“ и срещу посланика Джес Бейли, за когото се смята, че е предубеден към ВМРО-ДПМНЕ. Съвсем наскоро конфликтът пламна вътре в парламента“, пише „Америкън спектейтър“.

„Местните официални лица имат различни приоритети от тези на посолството: македонците векове са страдали от намеса на съседите си. Те са крайно обезпокоени за сигурността на страната си, докато американците подкрепят изявени НПО. През април македонско-американският лидер Бил Николов писа: „Държавният департамент на САЩ и посолството на САЩ в Македония се… намесват във вътрешните работи на Македония и предизвикат опустошителни и продължителни атаки срещу етническия произход и суверенитета на македонците“, разказва изданието. То припомня, че Николов умолявал президента Доналд Тръмп да промени политиката към малката държава на север от Гърция.

Изданието обръща внимание и на ситуацията в Албания, като отбелязва, че премиерът Еди Рама, подкрепен от американския посланик Доналд Лу, е разрушил независимостта на съдебната система и политизирал съдебната реформа. Еди Рама, дългогодишен лидер на социалистите, е близък приятел на Джордж Сорос, чиято мрежа е дълбоко навлязла в Албания, като си партнира с посолството на САЩ по многобройни проекти, включително по проект на USAID за 8,8 млн. долара, отбелязва „Америкън спектейтър“.

„Когато изразихме професионални мнения, различни от посолството на САЩ, професионални мнения за различни подходи, Лу се ядоса“, заяви прокурорката, пожелала анонимност. Доналд Лу наказал несъгласните с него, като отнел издадените вече визи за САЩ на около 70 съдии и прокурори според главния прокурор Адриатик Лала. Самият Лала порица посланик Лу, обвинявайки го в манипулация и изнудване, което бе направено в остро писмо, публикувано на сайта на службата, както и на пресконференция през февруари. Лала обвини също посланик Лу, че се опитвал да предотврати разследването на корупционни практики от компанията Bankers Petroleum, в която основният дял е китайски.

Неотдавна „Вашингтон таймс“ обобщи конфликта със заглавието „Заразеният от Сорос Държавен департамент играе игри в Албания“. Хойт Ий – помощник на заместника на държавния секретар на САЩ, пък отиде в края на март в Прищина, за да нареди на националните лидери да „извадят на масата“ обсъждането на решението за превръщането на силите за сигурност в национална армия, изтъква „Америкън спектейтър“.

И британски дипломат предлага размяна на територии на Балканите

Posted on: февруари 9th, 2017 by МИГ No Comments

Бившият британски посланик в Съюзна Република Югославия /СРЮ/ Ивор Робъртс се обяви за размяна на територии между Сърбия и Косово. Според него това е единственият начин за „постигането на траен мир и стабилни отношения“ между двете страни.

Робъртс бе посланик на Великобритания в СРЮ от 1994 до 1997 г. Вчера в Лондонското икономическо училище представи книгата си „Разговори с Милошевич“. На представянето присъства и сръбският посланик в Лондон. Робъртс каза, че многонационалните държави са идеал, но на практиката размяната на Прешевската долина от Сърбия за земи от северната част на Косово би могло да доведе до стабилизиране на отношенията и да гарантира признаването на независимостта на Косово от страна на властите в Белград.

Британският дипломат изрази надеждата, че границите на Балканите, както и навсякъде, ще се превърнат „в символ на различието“, а не на разделението както е било досега. Той обаче подчерта, че това би могло да стане, ако националните общности се чувстват сигурни и стабилни в рамките на своята етническа общност.

Прешевската долина включва три общини – Буяновац, Прешево и Медведжа от югозападната част на Сърбия. Те са населени предимно с етнически албанци. Косово обяви независимост през февруари 2008-ма година. До днес над 100 държави по света признаха независимостта на бившата сръбска провинция, включително и България. Властите в Белград продължават да смятат Косово за част от територията си.

Преди месец бившият британски дипломат Тимоти Лес публично се обяви за създаването на етнически чисти държави на Балканите и промяна на границите. Преди три дни американският конгресмен Дейна Рорабакър призова за подялба на Република Македония между Косово и България.

26 земетресения разлюляха Балканите

Posted on: септември 25th, 2016 by МИГ No Comments

Общо 26 земни труса бяха регистрирани днес в страните от Балканския полуостров, показва справка в сайта на Европейския сеизмологичен център.

Най-силното е било в Румъния, където в 2,11 ч се разлюля земята под Вранча – 5,6 по Рихтер, с епицентър на 100 км дълбочина. По-късно през деня бе усетен и вторичен трус от 3,1.

Другите засегнати от земетресенията страни са Гърция (включително островите) и Турция (в различни региони), повечето са били относително слаби – малко над 2 по Рихтер. Има и няколко от 3 до 3,7.

Русия предупреждава: Западът готви война на Балканите

Posted on: май 14th, 2016 by МИГ No Comments

Според информация на руското разузнаване тази пролет Западът подготвя серия от бурни протести на Балканите – първо в Баня Лука, а след това в Скопие и Белград, съобщава сръбското издание Informer.rs.

Руската служба е предупредила Белград, че първата голяма опасност е за организирани отвън кървави сблъсъци в Баня Лука в събота. Днес в Република Сръбска, която е съставна част от Босна и Херцеговина, ще се проведат паралелно демонстрации на поддръжниците на властта и на опозицията. Събитията ще започнат в 13 часа българско време.

В петък местната полиция заяви, че разполага с информация за подготвяни безредици по време на планираните за 14 май митинги.

Вътрешният министър Драган Лукач съобщи по време на пресконференция, че в Баня Лука са пристигнали хора с „лоши намерения“ от Федерация Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия. „Някои от тях вече се намират в Република Сръбска и са под наш контрол, макар и да не го подозират“, посочил е Лукач.

Сериозните заплахи за сигурността на Република Сръбска, за които е предупреден и сръбският премиер Александър Вучич, са само част от опасните планове за предизвикване на „спирала на насилие“ на Балканите.

Според руското разузнаване идеята на Запада е да покаже, че властите в Сърбия, Република Сръбска, Македония и други страни в региона са слаби и се нуждаят от „чужда помощ“, допълва сръбското издание и посочва, че според неговите източници, които са имали достъп до доклада на руското разузнаване, Западът се безпокои изключително много от влиянието на Москва на Балканите.

Руската служба е предупредила Белград, че първата голяма опасност е за организирани отвън кървави сблъсъци в Баня Лука в събота, 14 май, когато ще се проведат демонстрации на поддръжниците на правителството и опозицията. Сериозните заплахи за сигурността на Република Сръбска, за които сръбският премиер Александър Вучич е предупреден, са само част от опасните планове за предизвикване на „спирала на насилие“ на Балканите.

Според руското разузнаване идеята на Запада е да покаже, че властите в Сърбия, Република Сръбска, Македония и други страни в региона са слаби и се нуждаят от „чужда помощ“, допълва сръбското издание и посочва, че според неговите източници, които са имали достъп до доклада на руското разузнаване, Западът се безпокои изключително много от влиянието на Москва на Балканите.

Руският президент Владимир Путин е заявил, че САЩ и Великобритания подготвят Балканите за голяма война, която ще започне от Република Сръбска и ще премине в Македония и Сърбия, съобщава македонската агенция MINA, като се позовава на публикацията в изданието informer.rs със заглавие „Западът работи по голяма Балканска война“.

В материала се казва, че ЦРУ и МИ6 имат агенти, които подготвят масови протести в Република Сръбска (Босна и Херцеговина), чиято цел е свалянето на президента Милорад Додик, който кара втория си мандат.

САЩ нарочно отлагат изборите в Македония, за да не позволят на правителството да се върне на власт. „Американците и техните васали Италия, Великобритания, Холандия и Германия искат да федерализират Македония, да създадат отделен парламент за албанците, чиято основна роля ще бъде да налагат вето на всички стратегически инициативи на страната, които не са в интерес на САЩ“, твърди изданието.

Вашингтон иска Западна Македония да се присъедини към Косово, което де факто представлява голяма американска военна база. Според публикацията Сърбия ще бъде разтърсена от масови протести до 6 месеца след победата на Александър Вучич. Той ще бъде заместен от одобрен от САЩ премиер, се казва още в публикацията.

Балканският път за мигрантите вече е затворен

Posted on: март 9th, 2016 by МИГ No Comments

От полунощ Словения спира да приема нелегални имигранти на своя територия, като с това т.нар „Балкански път” на имигрантите към Западна Европа се затваря, предаде „Ройтерс”.

Решението на словенските власти идва по-малко от 24 часа след срещата на върха в Брюксел относно мигрантската криза. Днес следобед словенският премиер Миро Церар предупреди, че договореното между ЕС и Турция означава „закриване на Балканския маршрут“.

„Имайки предвид новия режим, който ще бъде прилагана от страна членка на ЕС, Сърбия не може да си позволи да се превърне в събирателен център за мигранти, така че ще приложи реципрочни мерки по южните и източните си граници с Македония и България”, обяви сръбското вътрешно министерство в официална позиция, цитирана от „Танюг”.

От Белград подчертават, че всички мерки ще бъдат съгласувани с ЕС.

Т.нар „Балкански път” започва от Турция, преминава през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и стига до Германия.

По-рано днес директорът на австрийската криминална полиция Герлад Тацгерн предупреди, че след въвеждането на ограниченията по македонско-гръцката граница трафикантите бързо са се преориентирали към България и Унгария.

„От Турция се извършва трафик на хора не само към Гърция, но и към България. По това трасе регистрирахме увеличаване на активността им“, каза той.

Хиляди бежанци щурмуват Балканите

Posted on: август 24th, 2015 by МИГ No Comments

Сръбската гранична полиция разреши влизането на няколко хиляди бежанци, които пристигнаха от съседна Република Македония. Ясмин Реджепи от неправителствената организация „Легис“ заяви, че спецчастите на македонската полиция с помощта на местната полиция са организирали превоза на всички имигранти, които в събота се оказаха в Гевгелия. Той уточни, че става дума за около 5 хил. души.

Реджепи смята, че това, което се случи в събота, когато около хиляда имигранти на две места пробиха кордона на полицията, е последица от това, че полицията е изгубила контрол и е пуснала хората. Реджепи заяви, че обикновено в Македония от Гърция на ден влизат между 1500 и 2000 имигранти, но в събота е настъпил пълен хаос.

Танюг предаде, че опашката пред приемния център в сръбския град Прешево е изключително голяма. Червеният кръст и Върховният комисариат на ООН за бежанците раздават вода, храна и хигиенни средства на имигрантите. Според телевизия РТС в момента в Прешево цари хаос, защото бежанският поток не стихва. Сред имигрантите има много жени и деца, които са видимо изтощени. Служителите в центъра са работили през цялата нощ и са издавали необходимите им документи. След като получат уверенията си, те потеглят за Белград.

Сръбското външно министерство посъветва гражданите си да избягват пресичане на границата през пункта в Гевгелия. Оттам увериха, че движението се осъществява нормално, но посъветваха пътуващите да бъдат предпазливи и да не качват стопаджии. Сръбският министър-председател Александър Вучич се срещна с посланика на Германия във връзка с имигрантската криза. Той го увери, че страната ще се включи в усилията за решаване на проблема, но заяви, че в Сърбия могат да бъдат настанени до 3000 души.

Съботната нощ се оказа най-тежката от месеци за македонския град Гевгелия. Хиляди бежанци от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка буквално прегазиха граничните заграждения, окупирайки цял квартал и гарата на града. Македонската полиция на практика не може да спре бягащите хора.

В същото време от Гърция, подложена на огромен бежански натиск през последните седмици, продължават да пристигат имигранти, които организирано се превозват към границата с Македония. „Продължава тенденцията за неконтролиран трансфер на имигранти от Гърция към Македония. Това е основната причина да не можем да отговорим по съответен начин на този неконтролиран трансфер“, заяви министърът на вътрешните работи на Македония Митко Чавков и призова гръцките полицейски структури за съдействие за намаляване на прехвърлянето на мигранти до македонската граница.

От своя страна президентът на Гърция Прокопис Павлопулос поиска лидерите на ЕС да се съберат на извънредна среща, за да обсъдят кризата с вълната от бежанци. Държавният глава каза, че става дума не само за проблем със сигурността, но преди всичко за хуманитарна криза. С проблема трябва да се заемем всички заедно и в сътрудничество с ООН, каза Павлопулос. „Трябва да има единна европейска политика, това е задължение на ЕС и институциите му“, добави той и настоя срещата да бъде свикана „без отлагане“.

Гръцкият министър на здравеопазването Панайотис Курублис добави, че вълната от чужденци е толкова голяма, че „заплашва да ни заличи като държава и трябва да употребим всички налични средства и усилия на европейско ниво, за да осъзнаят партньорите ни, че това не е само проблем на Гърция“.

Междувременно в източния немски град Хайденау избухнаха ожесточени сблъсъци между полицията и ултрадесни екстремисти, които организираха акция срещу приемането на бежанци в новосъздаден приют, предаде ТАСС. Пострадали са 31 полицаи. Около приюта се бяха събрали 1000 екстремисти. Полицията успя да разпръсне насъбралите се екстремисти, но срещу органите на реда полетяха камъни, бутилки и пиротехнически средства. В крайна сметка бежанците стигнаха до новия си временен дом.

Във връзка с безпрецедентната мигрантска криза в Европа италианският външен министър предупреди, че Шенген е поставен под въпрос. По думите му е необходимо да се преразгледат споразуменията от Дъблин, които задължават да бъде даван статут на бежанци на имигрантите в първата страна (от ЕС), до която са се добрали.

За преразглеждане на Шенген заговори и белгийският премиер Шарл Мишел. „Изправен пред терористична заплаха, ЕС може да възобнови граничния контрол и да преразгледа шенгенските норми по отношение на контрола на багажа“, заяви той след опита за терористично нападение във влака „Талис“ по линията Амстердам – Брюксел – Париж.

На Балканите Путин е Бог

Posted on: август 16th, 2015 by МИГ No Comments

В Сараево младежите носят тениски с изображението на Владимир Путин. В Белград на плакатите се възпява „по-големият брат Русия“. На Балканите Русия се възприема все още като световна сила. Причината е проста.

Ако попитате 23-годишният младеж за Европа, той само ще изрази своето отрицателно отношение, ще поклати глава и ще замълчи. Младежът от Сараево учи политология. Той носи дълги коси и панталони с дупки на колената. Със своята дълга брада той по-скоро прилича на салафит, отколкото на млад берлинчанин. На фланелката на Дарио е изобразен портрета на силен човек – Владимир Владимирович Путин. „Харесвам Владимир“, споделя Дарио с дружелюбен тон.

„Путин винаги получава това, което желае“. За него стопанинът на Кремъл е образец за подражание, заявява Дарио и в неговия поглед се вижда безкомпромисност. Той е единствената надежда за Балканите. „Путин в определена степен е нашият бог“. Макар Дарио със своето мнение не спада към мнозинството, но „ние, руснаците“, както той сам се нарича, ставаме все повече.

В Сърбия ситуацията е сходна. В страната, претендираща да стане член на Европейския съюз, Русия присъства навсякъде. В сръбската столица Белград Путин може да бъде видян не на тениски, а на огромни плакати, разположени около пътищата. Русия се възпява на тези плакати като „по-големият славянски брат“, а президентът Путин – като „образцов славянин“.

Плакатите оказват своето въздействие. Мнозинството граждани подкрепят курса на сближаване с Русия. Данните от представително социологическо изследване, проведено по поръчка на вестник „Политика“, показват, че над 61% от анкетираните се обявяват за по-тесни отношения с Русия. Мария Сейжич споделя това мнение – 73-годишната жена продава зеленчуци на пазара в Белград.

Сейжич, по думите й, е преживяла „ужасни войни, глад и потопи“. Единственият, който днес все още може да й помогне, това е „матушка Русия“. Тя хвали Русия не само за общото социалистическо минало, за това има и прагматични причини. Когато миналата година на Балканите преляха реките, Русия помогна – бързо и без бюрократични забавяния.

Загинаха десетки хора, стотици граждани, останали без покрив, по цели дни чакаха помощ. Докато в Брюксел обсъждаха мерките, на място помогна Русия. Кремъл изпрати вертолети, тежка техника за разчистване на развалините, медицински екипи и спасители. Русия чувства тясна връзка със Западните Балкани, населени със славяни и православни.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери вижда в Сърбия, Косово, Черна гора и Македония „фронтова линия“ с Русия. Върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини призова Кремъл през декември 2014 да не въвлича Балканите в украинската криза. Освен това, Русия не трябва да провежда на Балканите линия против ЕС. Риторичните стрели по адрес на Кремъл са обусловени от следното – Русия води борба за сфери на влияние и власт на Балканите ту сдържано, ту проявява неприкрита агресивност.

По време на украинската криза Путин призова всички славянски страни да се присъединят към Новорусия /руското въображаемо образование, опиращо се на териториалните претенции в Източна Европа/. В Сърбия именно заради Путин в качеството на знак на приятелство, празничните чествания по случай 70-та годишнина от освобождаването на Белград от нацистка Германия бяха отложени с 4 дни. Така руският президент можа за присъства на най-големия военен парад от смъртта на диктатора Тито през 1980 г., празнувайки заедно със сърбите важния за славяните ден. Събралото се множество граждани му благодари, скандирайки „Путин, Путин!“, и пееше с всичка сила руския национален химн.

Сърбия не изпуска Русия от поглед

Влиянието на Русия може да се обясни по една проста причина. „Икономическите преобразования на Балканите след падането на социализма бяха реализирани само отчасти“, заяви експертът по Балкани от Фонда за наука и политика Душан Релжич. Обещанията на ЕС не бяха изпълнени. Сега заради буксуващите преговори за влизането на страната в ЕС съществува опасност от значителен икономически спад.

В създалата се ситуация част от политиците се стремят да създадат „контрапроект ЕС“. Едновременно с това Релжич смята истерията около Русия на Балканите за неоправдана. Русия има само незначително влияние върху политиката. „Много по-голяма активност на Балканите проявяват други страни, такива като Турция, Китай и ислямските страни, като Саудитска Арабия и особено Катар“. Освен това, Русия е важен икономически фактор за балканските страни кандидатки за членство в ЕС единствено в сектора на енергетиката. Външната търговия с ЕК играе за тези страни много по-важна роля.

Но самата Сърбия се намира във фокуса на Русия. През май 2014 г. Сърбия и Русия сключиха „стратегическо партньорство“. Освен това, двете страни подписаха договор със срок от 15 години за обмяната на разузнавателни данни и провеждането на съвместни военни учения. 2000 военни специалисти от двете страни работят в Центъра за извънредни ситуации. Релжич говори за отличителната особеност на страната. „Сърбия се придържа към европейски курс, но не изпуска Русия от поглед“. Това е валидно и за всички останали балкански страни, но в по-малка степен.

Корупцията, липсата на върховенство на закона, организираната престъпност, оклюмалият държавен апарат и разбитата инфраструктура сковават развитието на страните от бивша Югославия. На Балканите промените се случват много бавно.

В Сараево Дарио Маракович, млад студент с тениска с лика на Владимир Путин, все още чака автобуса. След 45 минути чакане стана ясно – ще му се наложи да ходи пеш. „В Русия такова нещо нямаше да се случи“, недоволства той и тръгва по пътя, осеян с дупки.

Адска жега! Червен код за жеги на Балканите

Posted on: юли 9th, 2015 by МИГ No Comments

На Балканите бяха обявени различни кодове заради горещините. В Северозападна и в Източна Сърбия, по границата с България, в части от Хърватия, Черна гора, както и в Босна и Херцеговина, бе обявен червен код.

Жълт е за Македония и по-голямата част от Румъния. Невиждана жега удари няколко града във френскоезичната част на Швейцария, включително в Женева, където бяха измерени 39,7 градуса по Целзий, за което БЛИЦ съобщи по-рано днес. Това е най-високата температура, регистрирана в Северните Алпи. Предишният рекорд в Женева бе 38,9 градуса през 1921 г. В Нюшател живачният стълб се изкачи до 37,7 градуса (предишният рекорд също е от 1921 г. – 36,5). Най-високата температура, регистрирана в Швейцария, е 41,5 градуса – в Гроно, кантон Граубюнден, през 2003 г.

Торнадо пък мина през югозападното германско градче Фраменшайм и причини щети за 8-10 млн. евро. Няколко души са ранени, нанесени са щети на около 100 къщи. В Хесиш Лихтенау мълния удари жилищен блок и причини щети за 150 000 евро. В Келбра вятърът преобърна каравана, един човек е ранен. Градушка с големината на юмрук повреди много покриви, пороите предизвикаха наводнения. Вятърът събори 3 електрически стълба в източната провинция Саксония-Анхалт и 1800 домакинства останаха без ток. Заради бурния вятър в Полша човек загина от паднало върху колата му дърво. Хиляди домакинства са без ток, а десетки къщи без покриви.