В първия ден на лятото българският премиер Бойко Борисов, оценявайки мащабите на извършените работи от птичи поглед, обеща, че строителството на българския участък от газопровода „Турски поток“ ще бъде завършено до края на настоящата година, коментира РИА „Новости“. От „Булгартрансгаз“, която е инвеститор на проекта, потвърдиха, че министър-председателят е извършил инспекция, отчетоха извършените изкопни работи и дължината на положените по трасето тръби, но не пожелаха да уточнят предполагаемата дата на завършване на проекта. Забавянето (за 8 месеца е завършена едва една трета от проекта) София този път оправда с карантината заради коронавируса (видите ли, режимът на самоизолация бе свален едва на 1 юни). Това пише руската Федерална агенция „Новости“, чийто текст Епицентър.БГ представя без редакторска намеса.

Как „Южен“ поток първо стана „Турски“, а след това „Балкански“

„Балкански поток“, както упорито го назовава ръководството на България, на практика е „обект от разширяването на газотранспортната инфраструктура“ — част от магистралния газопровод „Турски поток“ от българо-турската граница до Сърбия. Проектът е от колосално значение – пълноценното му пускане ще позволи на Русия да укрепи енергийното си присъствие в региона, ще открие възможности за диверсификация на доставките на Балканите и ще позволи създаването на допълнителни транзитни мощности. Въпреки това срокът за завършването му се удължава вече за трети път.

По подобен начин под натиска на ЕС и Вашингтон преди няколко години България протакаше издаването на разрешения за строителството на „Южен поток“, в рамките на който по дъното на Черно море трябваше да бъде изграден газопровод от Анапа до българския порт Варна. В резултат на 1 декември 2014 г. президентът Владимир Путин обяви, че Русия се отказва от проекта заради „пречките и неконструктивната позиция на ЕС“, а енергопотоците ще бъдат разпределени по други региони и проекти за производство на втечнен природен газ.

Излизането от проекта потвърди и шефът на „Газпром“ Алексей Милер и подписа още същия ден с турската Botas Petroleum Pipeline Corporation меморандум за строителството на нов газопровод, който получи името „Турски поток“.

Той върви по дъното на Черно море от руска територия до турското крайбрежие, после тръгва сухопътна транзитна тръба до границите на съседните държави. Газопроводът е предназначен за доставки в страните от Южна и Югоизточна Европа (към момента вече вървят доставки за Гърция, България и Северна Македония). Общата вместимост на газопровода е 31,5 млрд куб. метра, което е половината от предвидения обем на „Южен поток“.

Първоначално „Газпром“ разглеждаше два възможни маршрута – през Гърция към Южна Италия (проект „Посейдон“) и през България за Сърбия и Унгария (настоящия „Балкански поток“). Вторият маршрут бе по-привлекателен, доколкото позволява на „Газпром“ да осигури всички свои потребители в региона. Освен това, той позволяваше да бъде използвано изграденото по „Южен поток“ и да се използват наличните вече мощности.

„Балкански поток“ – как България рискува да провали още един газов проект

Строителството на морската част на „Турски поток“ бе завършено през ноември 2019 г, когато и двете му тръби бяха запълнени с руски газ. На 8 януари 2020 г се състоя и тържественото му откриване, на което лидерите на Турция и Русия, както и премиерът на България и президентът на Сърбия завъртяха символично червения вентил.

Буквално три дни след тържествения му старт заместник-държавният секретар на САЩ Дейвид Хейл в интервю пред Българското национално радио заяви, че Вашингтон е против втората тръбана „Турски поток“, (която преминава през България), тъй като „счита нейното строителство за геостратегически проект на Русия“. Москва, видите ли, използвала енергоизточниците като политически инструмент за „разделянето на Европа“.

Първите проблеми се появиха, още когато „Турски поток“ влезе на територията на България – през октомври 2019 г българското Външно обвини двама руски дипломати в шпионаж, а трима други граждани на Русия бяха обявени за издирване по дело за покушение срещу български бизнесмен.

Посланикът на Русия Анатолий Макаров предположи, че „шпионският скандал“ е заради „сили в България и извън нейните граници“, които „противодействат на проекта“. През декември 2019 г Сенатът на САЩ включи санкциите срещу „Турски поток“ във военния бюджет на страната – уж от загриженост за „енергийната сигурност на Европа“. По това време морският участък на газопровода беше вече построен, а неговото продължение по суша през България и Сърбия се оказа под заплаха.

Строим, строим, не но завършваме

Първоначалният срок за финализирането на проекта бе утвърден в договора между „Булгартрансгаз“ и изпълнителя Arkad (начело със саудитската Arkad Engineering). Според подписания на 18 септември контракт компанията Arkad трябваше в срок от 250 календарни дни (към края на май 2020 г) да изгради участък с дължина 308 км до границата със Сърбия, което трябваше да позволи свързването на сръбската и българската системи.

Сърбите приключиха строителството на своя участък в най-кратки срокове – още през декември 2019 г. Белград заяви, че полагането на тръбите е напълно завършено и дори предложи помощ на туткавите българи. За това съобщи през февруари сръбското издание „Политика“, което отбеляза, че компанията IDC (Infrastructure Development and Construction Ltd, дъщерна на „Газпром“) ще построи 100 километра от българския газопровод до границата със Сърбия.

А България, независимо от думите на Бойко Борисов, че „съжалява за провала на „Южен поток“ и е благодарен, че Путин не изпитва омраза към нас това“, отново започна да предизвиква съдбата и да бави реализирането на проекта.

Всичко започна с това, че заради административни неразбирателства между „Булгартрансгаз“ с неговите подизпълнители строителството започна не през април, а чак през септември 2019 г. След това строителството тръгна с много забавени темпове.

Стигна се дотам, че на 4 декември 2019 г руският президент Владимир Путин обвини България, че отново иска да провали поредния проект. Правейки паралел с „Южен поток“, руският президент предположи, че на България отново се оказва „външен натиск“, заради което тя бави строителството. Бойко Борисов парира, като заяви, че „България е единствената алтернатива на Украйна“ (с която Русия имаше много напрегнати отношения в момента) и изрази надежда (но не и увереност), че проектът ще бъде завършен към края на годината.

Борисов подчерта, че в забавянето на строителството няма никакви политически мотиви – то било свързано с провеждането на „задължителни“ (естествено, за ЕС) процедури. В крайна сметка туткането на България доведе до това, че Москва се върна към продължаване на договора с Украйна, който изтичаше в края на 2019 г.

Защо ни е газопровод, след като имаме хранилище?

Самото название на проекта и нежеланието на Бойко Борисов да нарича отсечката от „Турски поток“ „Турски“, говори за това, че България се вижда не като транзитьор, а по-скоро като газов хъб, с чието създаване се занимава през последните няколко години. Транзитът на природен газ осигурява на България доход от най-малко 100 млн. долара годишно. А вносът на „Булгаргаз“ е до 1,4 млрд. долара. През януари 2019 г, осъзнавайки, че да търгува с газ е много по-изгодно, отколкота само да транзитира, България регистрира компанията Balkan Gas Hub EAD.

Идеята за създаването на подобна „газова борса“ даде на българското правителство посланикът на САЩ Херо Мустафа, както и други официални лица, които уверяваха ръководството на страната, че България няма да получи съществени изгоди от „Турски поток“, а просто ще транзитира руски газ. И това не е удивително, след като „Турски поток“ бе свързан с крупен доставчик в лицето на „Газпром“, с „доминирането“ на който Брюксел винаги се е борил активно със съдействието на Вашингтон.

Първите кубически метри газ България започна да получава от 1 януари 2020 г, което ѝ осигури икономии в бюджета почти за 47 млн долара — вече не трябваше да се плаща за достъп и транзит през Румъния.

Създаденият газов хъб позволи на България да стане разпределителен център, акумулирайки потоци газ, постъпващи през интерконектора с Гърция. Благодарение на диверсификацията на доставките, тя можеше вече не само да закупува газ на привлекателни цени, но и да избира между руския тръбопроводен газ и втечнения газ от САЩ.

Между два огъня

В опитите си да балансира между политическия натиск на Русия и САЩ, ръководството на България ту ускоряваше, ту забавяше строителството в зависимост от получаваните бонуси. Вашингтон започна доставките на втечнен газ за България през лятото на 2019 г, а през февруари 2020 г премиерът на България проведе среща със заместник-помощника на държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Матю Палмър, на която бе обсъдено понижаването на цените.

След това визита в САЩ направи българският енергиен министър Теменужка Петкова. Завръщайки се в родината си, тя обяви намерението до края на 2020 г да бъдат диверсифицирани 50% от обема на потребявания природен газ – в това число чрез покупки на втечнен газ от САЩ.

Плашейки „Газпром“ с наличието на алтернативен доставчик, властите в България не изпуснаха възможността да договорят отстъпки в цената. Така на 3 март 2020 г цената за България бе намалена с над 40%.

Няколко дни по-късно у Бойко Борисов възникна желанието да оцени хода на строителството на газопровода и компресорната станция „Расово“, закъдето и се отправи на инспекция. В хода на проверката бе огласено постигнатото по реализирането на проекта – положени са 113,45 км тръби. Но само седмица преди това „Булгартрансгаз“ съобщи, че са готови 103 км тръби — тоест за една седмица са положени едва 10 км (за сравнение, на сръбския участък строителството вървеше със скорост до 6 км в денонощие).

С такива темпове на работа реализирането на проекта в планирания срок (към края на май), естествено, не се случи. Проблемът, освен всичко друго, се задълбочи заради пандемията – през пролетта тръгнаха слухове, че на строителния обект са установени случаи на заболели от коронавируса, но информацията не беше потвърдена.

Какво научи България от „Южен поток“?

Въпреки внушителните забавяния в строителството на „Балкански поток“, България едва ли е заинтересована от спиране на проекта.

Проваляйки през 2014 г „Южен поток“, Бойко Борисов се обърна към руския президент с думите: „по-старшите умеят да прощават“. Владимир Путин отговори, че го смущават такива разсъждения, защото по-старшият „винаги плаща сметката“ (загубите на „Газпром“ от „Южен поток“ бяха около 800 млн евро). Но този път всички глоби и съдебни разноски ще са за сметка на „Булгартрансгаз“.

Визитите и изявленията на официални представители на властите през последната година демонстрират, че Вашингтон никак не иска продължаване на „енергийната експанзия“ на Русия в Европа и използва за целите си проверените методи на политически натиск. На свой ред България си остава звеното в руските газотранспортни проекти, върху което може да бъде оказан такъв натиск.

Бойко Борисов отново се опитва да седне на два стола, лавирайки между Вашингтон и Москва. Изглежда, България не е научила урока си за „Южен поток“ за „отличен“.