Георги Марков е политик и конституционен съдия (от 1994 до октомври 2003 г.). На президентските избори през 2006 г. е кандидат за държавен глава и получава 75 478 гласа (2,716%). Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите. Роден е на 20 март 1950 г. в София. Преди 10 ноември 1989 г. е юрисконсулт на Столична община, адвокат, асистент по административно право в СУ и главен секретар на списание „Държава и право“.

 Депутат e от СДС и член на законодателната комисия във ВНС от София и в следващото Народно събрание. През 1994 г. е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев. От декември 2005 г. е председател на партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС). 

 – Г-н Марков, в разгара на лятото, докато българинът е по плажовете или на полето, кое е по-опасно – политическата му незаинтересованост или страховете от бежански нашествия и терористични заплахи?

– Аз в момента не виждам да има големи страхове от бежанска вълна. Но тя неминуемо ще залее България, защото рано или късно Ердоган ще пусне мигрантите нашественици заради изключително слабото ръководство на Европейския съюз и изключително неадекватния държавник Ангела Меркел, чиято „политика на отворените врати“ претърпя пълен провал. Тя доведе до кланета, разстрели, взривявания и газене на европейски граждани. Абсурд е да се възлага на Турция да пази ЕС, след като там едни военни се бият с други. Затова ние трябва да разчитаме на себе си и да следваме примера на Вишеградската четворка, защото в нея има държавници, които са с глави на раменете си. Към тази Вишеградска четворка предстои да се присъедини Австрия.

– Ситуацията по света, още повече след опита за преврат и контрапреврата в Турция, действително ли предполага преосмисляне профила на кандидатите за президентския пост в България?

– Аз не мисля, че непременно се налага преосмисляне на кандидатите за президентските избори. Това, което става в момента, е поредният цирк. Партия на 120 години, след като 10 пъти губи избори, от Българска социалистическа партия – БСП, се превърна в Българска селска партия – БСП, без да имам нищо против селото. На последните избори тя не спечели в нито един от знаковите градове. Те, горките социалисти, разбраха, че след като 10 пъти бяха бити от Борисов, нямат избираем кандидат и заради конюнктурата от военни опасности, бежански вълни и терористични атаки потърсиха военен, който да оглави институцията президент. И издигат един очевидно червен генерал, който само формално е бил деполитизиран, и го спускат с парашут като кандидат за държавен глава. Радев може да е отличен летец, но за 28 години той не е обелил и една дума, от която да стане ясно, че е държавник и има политически качества. Можеше да хвърли пагоните и да го направи. Моето мнение е, че президентът на България трябва да е държавник, трябва да е политик. ГЕРБ имат много време до края на септември да си търсят избираем кандидат, който да се хареса на широката общественост.

– Ако доскоро се лансираше тезата, че жена, а не силен мъж, трябва да застане начело на държавата, какво извади във фокуса на прожекторите генералите. Освен Радев са лансирани Димо Гяуров и Съби Събев?

– Наистина имаше една вълна, в която се търсеше жена президент. Като че ли жените са по-способни и се харесват повече, обединяват. Пък и в България има жени, успешни политици като Йорданка Фандъкова. После пък се появиха генералите. Сега едни хора правят инициативен комитет за издигане на софиянец за президент, защото от времето на малкия Симеончо държавен глава не е бил софиянец, а всички от провинцията се бутат в столицата. По нашата Конституция политиката в България се осъществява от политическите партии. Това не значи, разбира се, че не може да има независими кандидати.

– Защо обаче продължава да се бави официалното оповестяване на кандидатурите за държавен глава, какъв беше смисълът в публичното пространство да се хвърлят имената на Жан Виденов, на Симеон Сакскобургготски, на Мая Манолова?

– Това е последица от два безспорни факта. Единият факт е, че България е в политическа криза. Не е нормално за една малка страна като нашата в парламента да фигурират 40 партии. Такива като Реформаторския блок например са коалиции, за да преминат заветните 4 процента. Има криза и на личности. Изключвайки Борисов и Фандъкова, ние нямаме друг политик в момента, който да може да се вписва във функциите на държавен глава. Кризата на личностите е и в спорта. Личности дори като Стоичков, Бербатов, Григор Димитров бяха оспорени.

– Е, коя тогава да е личността обединител?

– Да, по Конституция президентът трябва да е обединител, но аз считам, че той не се е родил, а и нашият народ не подлежи на обединение. На нас ни трябва държавен глава като Виктор Орбан. Не само заради политиката му спрямо бежанците, а и заради политиката му на национално достойнство. Той вкара страната в НАТО, но това не значи, че не може да е в добри търговски отношения с Русия. Той успя да пребори монополите и да намали цените на тока, водата и комуникационните услуги с 25 процента. Направи нова политика за унгарските семейства, дава 3000 евро за трето дете. Той каза нещо много важно, което искам да чуя от бъдещия български президент: „България да няма шеф!“. Защото преди имахме шефове съветски генерали, сега брюкселски комисари – до един слаби политици. Вземете Юнкер – каква комична фигура е и колко е безсърдечен. При това клане в Европа не отиде един път на местата на касапниците. Поне от кумова срама, явно е, че отвътре не му идва да изрази съболезнования към близките на жертвите.

– Орбан обаче мина през промяна на Конституцията, трябва ли това да се случи и у нас. Възможен ли е наш Орбан?

– Ние сме смешна държава и когато аз говоря за Виктор Орбан, си давам сметка, че такъв ние не можем да имаме. Орбан направи нова Конституция, която започва с „Бог да благослови унгареца“. Т.е. защита на християнските ценности. Аз искам да чуя от бъдещия държавен глава на България, че ние сме християнска държава, уважаваме малцинствата, но трябва да защитаваме християнска България и християнска Европа от нашествието, което ни пробутва Джордж Сорос. Той имаше 7 точки за набутване на мигрантите в България – по 1 млн. годишно. Сега е дал ново интервю, в което ги е преформулирал на по 300 000 годишно. Той открито работи срещу Европа, за съсипване на националните суверенитети и на нейната идентичност.

– Ако левицата вади Радев, трябва ли все пак реципрочно в генералската битка да се включи и Борисов?

– Генерал Радев сигурно е много способен летец, щом е оглавил ВВС. Но не знам дали той е учил право, познава ли държавните институции, техните правомощия. Не считам, че нещо налага Борисов да се явява на тези избори, тъй като той е мажоритарно избран министър-председател на България за втори път. Той има ангажимент към своите избиратели да управлява страната и не виждам кой друг в България би могъл да омагьоса като факир 20 партии, с които да реализира властта.

– Евентуалното реализиране на Бойко Борисов като президент предполага обаче поне три въпроса – кой ще оглави ГЕРБ, кой ще е следващият премиер и следват ли предсрочни парламентарни избори?

– Борисов не трябва да се кандидатира, но ако Бойко стане президент, това означава веднага да има предсрочни избори, тъй като нито една политическа сила не би могла да излъчи премиер, който да може да удържи ситуацията. Ако ГЕРБ загуби президентските избори от генерал Радев, това може да стане само на втори тур след обединение на всички срещу ГЕРБ. Аз не изключвам такова обединение, което отново веднага ще доведе до предсрочни парламентарни избори, където балотаж няма и ГЕРБ ще ги спечели. Т.е. Бойко не трябва да се притеснява, че друг може да е държавният глава, а не от ГЕРБ. Този досега като беше от ГЕРБ, та голяма работа. Борисов в политическата си кариера, която е над 10 години, е работил и с президента Стоянов, и с президента Първанов. Както знаете, той умее да работи добре с всички. Той дори направи Мая Манолова, която е в основата на Костинбродската афера, омбудсман. А генерал Радев, като загуби изборите, ще го направи летец в правителствения Авиоотряд 28.

– Къде ще отидат гласовете на Патриотите, на Реформаторите и „Атака“, ако на 13 ноември има балотаж?

– Редно би било Патриотите и най-вече Реформаторите, които получиха много тлъст дроб, хубави министерски постове от г-н Борисов, при все че някои от тях искат да го вкарат в затвора, да го подкрепят. За мен изборите на втори тур, както повечето избори досега, ще бъдат решени от ДПС. Аз не мога да предскажа какво ще гласува ДПС на втори тур, тъй като самото ДПС е вече раздвоено. И аз не знам каква ще е тежестта на новата партия на Местан. На мен ми се струва, че тези 500 000 гласа ще отидат в ляво.

– Ако на президентския вот победи левицата, следват ли автоматично предсрочни парламентарни избори?

– Да, разбира се. Бойко каза и аз го подкрепям в това, че ако левицата спечели изборите, това ще е своеобразен вот на недоверие към ГЕРБ. И в такива случаи най-чисто е Борисов да попита народа на парламентарни избори дали отново ГЕРБ да го управлява, или иска социалистите и ДПС да го управляват. Аз съм сигурен, че той ще спечели парламентарните избори, защото там няма балотажи и няма преливане на гласове. Така ще изчисти парламента от хора, които той качи на гръб и ги носи две години. Първанов в това отношение е прав, че не е толкова страшно, ако загуби избори. Самите БСП са живи и здрави след 10 загуби.

Пред в. „Ретро“