Как целува ГЕРБ? От бившите им съюзници са останали живи покойници като “Атака”, РЗС или НФСБ, които могат да споделят, а други са предупредени да не се целуват. Политическото изтощение, както и загубата на идентичност, електорална подкрепа и влияние са неминуеми при обвързване с партията на Бойко Борисов, а възможността за (постмортем) реабилитация – несигурна.

Политикът Мая Манолова, чиято партия “Изправи се, България” е част от БСП-Обединена левица (ОЛ), определи като “целувката на смъртта” бъдещо съвместно управление на БСП-ОЛ с ГЕРБ. (Макар благодарение на подкрепата на ГЕРБ Манолова да беше избрана за омбудсман през юли 2015 г.)

Въпреки това вече се очертават контурите на редовното правителство, което ГЕРБ-СДС сглобява с БСП и “Има такъв народ” (ИТН), а към парламентарното мнозинство ще се присъедини и позиционираното около Ахмед Доган ДПС – „Демокрация, права и свободи“. Бъдещият кабинет изглежда като огледало на всички слабости на българската политическа система от последните три десетилетия – компромиси, размиване на идеологическите граници и зависимост от скрити центрове на властта.

На сладка смърт – в името на народа

БСП обаче е готова да отиде на тази сладка смърт, защото държавата има нужда от стабилно управление, социалистите ще реализират свои идеи за социална реформа и ще подобрят качеството на живот на българите. С тези аргументи Националният съвет на БСП одобри участието в бъдещата коалиция – със завидно мнозинство от 102 гласа “за”, 13 “против” и седем въздържали се.

Срещу това “Позитано” 20 получава четири министерства и кресло на вицепремиер, за да настани в тях апаратчици, двама от които ще се борят за лидерския пост в партията на конгреса през февруари. Така БСП стана първата от трите преговарящи за редовно правителство политически сили, която официално обяви своите лица в него. За временния председател Атанас Зафиров е предвиден вицепремиерски пост, за депутата Иван Иванов – регионалното министерство, организационният секретар Борислав Гуцанов получава социалното, депутатът Манол Генов – МОСВ, а столичният общински съветник Иван Пешев – Министерството на младежта и спорта.

Зафиров и Гуцанов са сред кандидатите за лидер на БСП, а отсега се спекулира, че конгресът през февруари може да промени устава, за да бъде отменен прекият избор на председател, а той да бъде избиран от делегатите. Това прави от бъдещото коалиционно управление арена за вътрешнопартийни амбиции.

“Цялото ляво изтече в канала”

Бившият председател на БСП Корнелия Нинова не пропусна случая да критикува доскорошните си съпартийци с пост във Фейсбук:

„Цялото ляво изтече в канала. Борисов уби още една партия. Не, още 20 партии вкупом. Ще има правителство на Борисов, зад което наднича Пеевски, с мажоретки от БСП и зависещо от златния пръст на Доган.“

Няма и помен от ляво. С обезличаването на БСП, изпаднала до пета политическа сила, и маргинализирането на малките леви формации, България остава без автентична лява алтернатива. Ако “целувката на смъртта” ускори този крах, дали пък няма да се появи такава – но не по консервативните канони на Нинова, а друга, която да черпи енергия от глобалните тенденции към социална справедливост и зелена трансформация?

В противен случай в левия спектър ще има пълна политическа пустиня, доминирана от партии, които се размиват в коалиции с ГЕРБ или други представители на статуквото. А традиционните избиратели на БСП ще свърнат по утъпканите вече пътеки към “Възраждане” и други такива подобия.

И ето пак “балансьорът”

Предупреждението на Нинова за “златния пръст” обаче не бива да се пренебрегва. От Алианса за права и свободи (АПС) са заявили готовност да участват в разговори за постигане на “едно по-широко съгласие по важни за страната приоритети, в това число и за разговори за съставяне на редовно правителство”. ДПС на Доган ще има ключова роля – ще добави така необходимите гласове за мнозинство от общо 126 народни представители.

Тежестта на тази партия в бъдещо управление се очертава да е непропорционална на депутатите, с които разполага, и да повтори до известна степен ролята ѝ в “тройната коалиция”, запомнена с тежките съмнения за корупция. Причината е, че е съвсем реално включването на девета формация като “Величие” в 51-ото НС с 10-12 мандата – което ще редуцира броя на останалите. А тъй като няма как да се уголеми коалицията, значи ще се правят по-големи компромиси.

Задават се нестабилност и кризи

Коалиционно правителство, което обединява иначе несъвместими партии и се крепи на “златен пръст”, е обречено на нестабилност и чести кризи. Формално ГЕРБ ще регистрира успех, ако го наложи, тъй като седем пъти от 2021-ва насам не успява да сформира правителство.

Опозицията срещу подобно коалиционно управление се очертава да е ПП-ДБ, редом с “Възраждане”, МЕЧ и ДПС-Ново начало. Либерали-реформатори се нареждат до антиевропейски и проруски сили и ръководената от олигарх партия. За “Демократична България”, която преговаряше с ГЕРБ, и за “Продължаваме промяната”, този съюз може да бъде атакуван като символ на политическа безпринципност. В ролята си на опозиция коалицията ПП-ДБ би могла да си върне изгубени избиратели.

Предстои да бъде сформиран първият кабинет с мандат на ГЕРБ, в който Бойко Борисов няма да е премиер. Но това не предвещава стабилност.

Дойче Веле

Победата на Доналд Тръмп в САЩ отекна по особен начин в България: със засилено усещане в някои среди, че вече всичко е възможно. Това усещане само се засилва, докато Тръмп всеки ден изненадва света с нещо: я Панама ще бъде завзета от САЩ, я Гренландия купена, но без да се изключва употреба на военна сила в „сделката“. Дори Канада не е в безопасност, а премиерът ѝ бе понижен до „губернатор“ от екипа на Тръмп.

Този абсурден глобален фон разпали и българското политическо въображение. Едни подкрепиха амбициите на новоизбрания американски президент и му харизаха и Панама, и Гренландия. Но само ако като компенсация за този световен разгул България получи най-малкото Македония, а защо не и още нещо.

По-скромните или по-малко налудничавите пък в суматохата започнаха да сглобяват коалиция от ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепа от АПС. Изтече информация в близки до ГЕРБ и Ново начало медии, че новото правителство „Желязков“ е вече готово и че ПП-ДБ са окончателно „аут“ от него.

Ако този план за управление е реален

Не е ясно доколко това е реален план за управление, а не поредно действие от театрална постановка, водеща до предсрочни избори. Но нека за момент изключим втората опция:

1. Този план за управление на малцинството (ГЕРБ-БСП-ИТН) с подкрепа от АПС, но без официална поддръжка от Пеевски или „Възраждане“, не е ирационален, особено на глобалния гореописан фон. В крайна сметка нито Панама, нито Гренландия ще пострадат от него, а и Македония, и Бесарабия няма от какво да се притесняват. Реномето на участниците в тази коалиция също няма да се урони, защото бездруго няма накъде. Това, че са казвали, че няма да участват в общо управление едни с други, не е някакъв проблем в демокрацията – преди избори така се казва, а след изборите партиите трябва да се съобразяват и с волята на избирателя. Коалицията ще е балансирана и като репутационни щети: много трудно е да се каже дали съвместните им действия ще накърнят репутацията на ИТН повече, отколкото тази на ГЕРБ или обратното. Същото е вярно по отношение и на БСП, и на АПС;

2. ГЕРБ ще въздъхне с облекчение, че не трябва да подписва нищо, което да изисква изолацията на „Ново начало“ при гласуване на регулатори и други назначения, както и при други важни парламентарни решения. Пеевски няма да е нужен при вот на недоверие, но участието му в другите решения ще бъде гарантирано, най-малкото през квотата на ГЕРБ, която ще е доста по-голяма в това правителство, отколкото в една четворна коалиция с ПП-ДБ. Тоест, реализира се идеалният за Борисов вариант, при който хем Пеевски е официално извън управлението, хем всичко ще се решава от познатия тандем съвместно;

3. АПС – партията на Доган – може да се съгласи да изпълнява функциите на смокинов лист, но цената за това ще е висока. В крайна сметка, за да проработи една такава сглобка, Пеевски и Доган ще трябва да се сдобрят в някакъв момент. Това сега може да изглежда невъзможно, но не бива да се забравя, че след Тръмп всичко е позволено – или поне мнозина у нас мислят така. А и Борисов ще е щастлив да помири клановете като капо на някои капи;

4. От ПП-ДБ няма да са недоволни от такова развитие. То ще свали натиска върху тях да влязат в коалиция, в която са нежелани и която ще прави всичко възможно да бойкотира техните идеи. Стана ясно, че Борисов по-скоро ще се сдружи открито с Доган и БСП, отколкото сериозно да обмисля да се раздели с Пеевски. Всъщност това, което ПП-ДБ искаха от него, е писмена декларация, че ще прави опити да се раздели с Пеевски – но явно и това се оказа твърде много. Сглобката на ГЕРБ с ИТН и БСП освобождава всички от напрежението и ги връща в нормалните им роли;

5. ПП и ДБ, и особено ППы ще са много уязвими в тази ситуация, защото всички бухалки на правовата ни, божем, държава ще бъдат мобилизирани срещу тях – а те вече са задействани с един куп безумни обвинения към лидерите на ПП. В най-скоро време с бухалките ще се прекали (то вече се прекалява) и българското общество ще се изправи пред дилемата дали да защити политическата нормалност или да се примири с насилието. „Ново начало“ ще заложи на второто, а ГЕРБ ще си мълчи и „няма да се намесва“ в „независимата“ съдебна власт;

6. За да е първоначално приемлива новата сглобка, на нейния олтар може да бъде жертван Сарафов по модела „Гешев“;

7. „Възраждане“ ще е в добра позиция, защото хем ще е в „опозиция“ на управлението (така, както Жириновски беше опозиция на Путин), хем тезите ѝ ще звучат доста силно от устата на управляващите – и то не само от ИТН и БСП;

8. Президентът Радев ще получи отсрочка, за да доизкара мандата си. От негова гледна точка новата сглобка ще е слаба и уязвима и тя ще падне като зряла круша, когато той към края на мандата си реши да се впусне в парламентарната политика;

9. Новата сглобка ще генерира първоначално някакво доверие, основно заради това, че на хората им омръзнаха нови и нови избори (седем парламентарни вота за четири години са си вече някаква форма на политическо малоумие, което не е нужно да се потвърждава от осми вот);

10. Новото управление ще може да консумира и позитивите от членство в еврозоната, което е много вероятно, както и от общото икономическо здраве на страната. Всички приказки за тежки фискални проблеми са всъщност просто целенасочено подвеждащо дърдорене. Истината е, че управляващите ще са в много луксозна ситуация – разполагайки с много средства, да решат за какво да ги изразходват. А средствата са много дори и при разумно харчене, за което просто ще трябва да се орежат неоправдано раздутите разходни части на бюджета, внесен от служебното правителство.

Една сериозна опасност

На пръв поглед изглежда, че падането на световните задръжки с повторното пришествие на Тръмп не се е отразило много драматично на българското политическо въображение. Като изключим очакваната налудност да се иска Македония, остана старото въжделение за полуприкрито управление Борисов-Пеевски. Хайде да е хаирлия, както се казва.

Има и една по-сериозна опасност обаче. В България полека да се наложи една партизанска вакханалия, в която тези на власт колят и бесят, и бъркат демокрацията с най-низките въжделения на мнозинството. Вакханалия, в която хомофобията и ксенофобията се бъркат с патриотизъм, а лакомията – с рационалност. Не сме стигнали дотам, но дано новата сглобка не ни поведе в тази посока.

*****

Дойче веле