Навярно не един или двама избиратели са си казали: ГЕРБ може да са корумпирани, но едно корумпирано и все пак проевропейско правителство е за предпочитане пред едно изцяло липсващо правителство, казва Йохана Даймел.

ДВ: В момента ГЕРБ води с малка преднина, в парламента навярно влизат 6 партии. Какво да очакваме оттук нататък?

Йохана Даймел: Няма отчетлив победител, разликите са малки. Разпределението на силите не предполага ясен правителствен мандат, а това е лошо. Опасявам се още, че поради смесването на хартиен и машинен вот тепърва ще има още големи дискусии около купуването на гласове. ГЕРБ-СДС мобилизираха базовия си електорат, но това не стига за тяхно стабилно мнозинство. Като партия ГЕРБ навремето стартираха с лозунги за борба срещу корупцията, но днес вече тъкмо върху тях се сипят обвинения в корупция. Нека само да си спомним за прочутите снимки с пачките и кюлчетата в спалнята на Бойко Борисов. Постепенно се разбра и какво безхаберие и корупция са царели в пътното строителство.

И въпреки това ГЕРБ влиза в парламента със стабилно представителство. За това според мен има две причини. Първо, ГЕРБ имат здрави корени на местна почва и в хода на управлението си са изградили феодални структури, от които зависи икономическото добруване в съответната община. Това създава сигурност за местната икономика. Втората причина е, че в предизборния период ГЕРБ успяха да се представят като фактор на стабилността в едни несигурни времена. Защото сред хората целенасочено се подклаждаха страхове: от държавен банкрут, накрая и от бомби в училищата… И навярно не един и двама избиратели са си рекли: добре де, ГЕРБ може да са корумпирани, но едно корумпирано и все пак проевропейско правителство е за предпочитане пред едно нестабилно или изцяло липсващо правителство.

ДПС също откара верните си избиратели до урните. Въпреки огромните обвинения в корупция, тази партия явно си остава избираема за своите турски последователи. Стабилните резултати на ДПС се дължат отчасти и на гласовете на онези българи от турски произход, които живеят в Турция.

Много тревожно е, че „Възраждане“ излезе на трето място. Тази радикална и открито проруска партия спечели на своя страна не само част от русофилски настроеното население, но и явно намери благодатна почва сред доста хора с своя антизападен разказ и с агитацията срещу еврото. „Възраждане“ сигурно примами такива избиратели, които този път не гласуваха са БСП въпреки нейната проруска нагласа, въпреки нейната избистрила се национално-консервативна позиция и анти-джендър реториката, защото тази партия явно не им предложи достатъчно упование срещу тревогите им, срещу бедността и инфлацията. При БСП продължи свличането надолу: навремето тя беше водеща партия, сега е маргинална.

ДВ: Ще може ли този парламент да състави правителство? И какво правителство?

Йохана Даймел: Натискът за съставяне на правителство ще бъде много силен, но това ще бъде също толкова трудно, колкото и в предишния парламент.

Едно правителство на ГЕРБ с ДПС и БСП би било стабилно, но ще означава застой. Няма да е ясно дали е проруско или проевропейско, няма да има съдебна реформа, няма да има борба срещу корупцията – всичко отначало. Вашият автор Ивайло Дичев правилно говори за „постсоциалистически клиентелизъм“. Този клиентелизъм ще продължи да се радва на добро здраве, а на всичкото отгоре в лицето на БСП в кабинета ще влезе една открито проруска партия. Впрочем, избирателите на ДПС също биват причислявани по-скоро към проруския лагер.

Малцинствено правителство на „Продължаваме промяната- Демократична България“, толерирано от ГЕРБ, или обратното – това е мислим вариант. Но едно такова правителство ще трябва всеки път да си сглобява нужното мнозинство, което ще го направи нестабилно.

Една широка коалиция ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ – това ще бъде едно правителство с евроатлантическа ориентация (от страна на ГЕРБ поне формално). За сближаване обаче ще бъде необходимо да се преодолеят големи препятствия, включително позицията на главния прокурор Иван Гешев и политическата роля на Бойко Борисов. Защото ПП-ДБ няма как да заобиколят основните изисквания, поставени по време на големите протести. Така излиза, че едни евентуални коалиционни преговори ще се окажат много трудни.

Ако не бъде сформирано правителство, което е напълно възможно, в ръцете на президента Румен Радев ще се съсредоточи много власт, а наесен отново ще има парламентарни избори – заедно с местните. За мен това означа допълнителна ерозия на парламентарната демокрация, защото пак ще има служебно правителство и пак ще се води криволичеща политика. В всичко това в една държава, която геополитически е много важна за цяла Европа в момента.

ДВ: Дали фигурата на Бойко Борисов в момента ще се окажа решаващият фактор? Възможно ли е коалиционно правителство без него? И какво е бъдещето на Борисов по-нататък?

Йохана Даймел: Борисов каза, че лично няма да участва правителство, но въпреки това тайно дърпа конците иззад кулисите. Без него една широка коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ би била възможна. Пита се обаче какво правим в такава ситуация с борбата срещу корупцията и със съдебната реформа – два главни приоритета за ПП-ДБ. Защото и в момента примката около врата на Борисов вече се затяга, казано образно: със санкциите срещу неговия бивш финансов министър САЩ направиха още една крачка в тази посока. Без Борисов обаче ГЕРБ ще се разпадне в средносрочна перспектива. Ако си представим един такъв възможен сценарий за бъдещето, Борисов като нищо може да последва съдбата на някогашния премиер на Северна Македония Никола Груевски и да попадне под съдебно обвинение заради корупция.

ДВ: Преди изборите редица германски медии коментираха ситуацията в България по много критичен начин – най-вече заради структурната корупция, заради непрозрачното дългогодишно управление на Борисов, но и заради подкрепата, която той през всичките тези години получава от Мюнхен, Берлин и Брюксел. Справедливи ли бяха тези коментари? На какво българско правителство сега се надяват Берлин и Брюксел?

Йохан Даймел: Вярно е, че над Бойко Борисов дълго време имаше разпънат чадър. Неговата партия ГЕРБ в сериозна степен беше подпомогната от фондацията „Ханс Зайдел“, която е близка до Християнсоциален съюз. А доколкото ГЕРБ членува в ЕНП, за Християндемократически съюз и за Ангела Меркел също беше трудно да се обявят срещу Борисов. Мониторингът на ЕС относно върховенството на закона в България се оказа книжен тигър, а политическата намеса в правосъдието си продължава както досега.

ГЕРБ контролира голяма част от медиите, а нека да припомня, че на медийния пазар една германска група навремето също изигра доста съмнителна роля – ВАЦ. Без съдебна реформа и без борба срещу корупцията замразени ще си останат редица важни европейски финансови средства за България.

И все пак, за разлика от Унгария на Орбан, при управлението на Борисов България дълго време се държеше партньорски. Борисов се превърна в проблемен случай едва след ветото върху старта на европреговорите със Северна Македония, защото това създаде огромни трудности на цялото евроразширяване. Вярно, че това вето на първо време беше вдигнато, но „благодарение“ на България ние сега има едно безпрецедентно преплитане между двустранни отношения и присъединителен процес. Както Берлин, така и Брюксел очакват сега от България да даде принос в общоевропейската политика в областта на външните работи, на сигурността и на евроразширяването, особено предвид на геополитическата криза, предизвикана от руската нападателна война срещу Украйна.

Забележително е, че преди парламентарните избори трима европейски премиери – на Белгия, на Естония и на Люксембург – ясно подкрепиха коалицията ПП-ДБ. Австрия и Нидерландия пък гласуваха срещу приемането на България в Шенген. В горните примери става дума за подсигуряването на външната европейска граница, за нелегалната миграция и най-вече за правовата държава и борбата срещу корупцията. Тъкмо тези проблеми трябва да реши България, и то с една ясна евроатлантическа ориентация – това се очаква от нея.

ДВ: Днес германският канцлер Олаф Шолц е в Букурещ, където ще се срещне и президентката на Молдова Мая Санду. Естествено, всичко това е пряко свързано с нападението на Русия срещу Украйна. Дали след тези избори нещо ще се промени в българските позиции към войната? Каква според Вас е ролята на Радев?

Йохана Даймел: 48-то Народно събрание задължи България да окаже военна помощ на Украйна. Радев не може да застане над парламента. Той може би прояви общоевропейско съзнание за отговорност или пък се опита да поизлъска своя външнополитически имидж, но фактът е, че в Европейския съвет не се противопостави срещу военната помощ за Украйна и подписа решението. Макар че вътрешнополитически той се съобразява с проруски настроените прослойки в българското общество и се противопоставя срещу военната помощ, правителството на Кирил Петков все пак успя да изнесе за Украйна големи количества оръжие и горива. В България има важни заводи за боеприпаси по съветските стандарти, а оръжейното производство е сериозен икономически фактор за страната – независимо дали това ни харесва или не. България освен това членува в НАТО и е черноморска държава – тези две обстоятелства придават допълнителна тежест на ролята ѝ като важен фактор за сигурността. Така че България има ясен собствен интерес да се обяви против руската агресия и да помогне на Украйна.

ДВ: Понеже споменахме Молдова. Тази страна се намира под огромна заплаха, Русия води там хибридна война, която скоро може да стане и кървава. Приднестровието е под руски контрол, населението е разделено. Мнозина наблюдатели смятат, че и България е в сходно положение. В един американски тв сериал дори видяхме как Русия унищожава българския Черноморски флот и прави преврат в София. Има ли такава опасност?

Йохана Даймел: Да, тази война увеличи допълнително опасността за оцеляването на Молдова. Все пак България не можем да сравняваме с Молдова – най-малкото защо в България няма отцепена територия под руски контрол. И още: за разлика от Молдова, България членува в ЕС и в НАТО. Руското влияние в България минава по политически канали, през икономиката и енергетиката, но далеч не е толкова дълбоко, колкото в Молдова. Въпреки това трябва да бъдем нащрек.

Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни.