Санкциите по „Магнитски“ не са юридически акт, нито пък форма на намеса във вътрешните работи на една горда с корупцията си територия. Дават ни поредния знак, че постепенно биваме изтиквани извън съвременния глобален свят. И не само американците и англичаните са на тази вълна – ЕС ни вижда по същия начин, само дето проклетият принцип за консенсус там забавя решенията. С Шенген ни казаха същото, за еврозоната ще видим скоро. А има и едни по-невидими неща – като споделяне на разузнавателна информация, инвестиционни стратегии, членства в различни организации. И, разбира се, на хоризонта е едно възможно разделяне на Съюза на зони според старата френска идея, при което за нас вече е запазена най-периферната.

Не ги бомбардират, просто са в изолация

Тук няма никакво насилие, както опитват да ни обясняват едни говорители (някои от които по подобен начин се противяха на Ковид-мерките, които ограничавали личната ни свобода). Просто такава е единствено възможната форма на международна политика в съвременната форма на демокрация: санкцията е отказ да се взаимодейства със съмнителни партньори. Един вид „няма да си играя с тебе!“ И ние можем да наложим забрани над американски министри и английски бизнесмени, нали така? Защо не го правим? По подобен начин демократичният свят действа с Венецуела, Иран, Северна Корея, а днес – и с Русия. Не ги бомбардират, просто ги изключват от глобализацията.

Във времето на социалистическия „лагер“, имаше и шанс за оцеляване на страни като Куба или Ангола, които едва след разпадането му започнаха да се нормализират. Най-богатата на петролни ресурси Венецуела стигна дотам да загуби една трета от населението си заради една комбинация от санкции и безумна диктатура, а за съдбата на пост-съветска Русия все още спорим. Но България нито е канена в някакъв нов соцлагер, нито има петролни залежи, нито могъщи ядрени арсенали. Изхвърлени от демократичния свят, ние си оставаме в ъгъла на историята – бедни, маргинални, глупави…

Ударът е върху всички нас

Ще кажете драматизирам – какво от това, че няколко нашенци попаднали в списъка „Магнитски“? Ами тяхна си работа, ще си харчат паричките на Слънчака. Демократичната общност даже злорадства: най-после удариха ГЕРБ, удариха БСП. Само че санкцията не е върху конкретните хора – завлякъл някой пет милиона, бълха я ухапала Америката. Петното е върху държавата България, която така и не успява да се справи с проблемите си. Ударът е върху главния прокурор, който се разсейва, когато стане дума за неговите приятели. Върху Висшия съдебен съвет, който се разсейва по темата главен прокурор. Върху партиите, които така и не успяват да съберат кворум за съдебната реформа. Ударът е върху всички нас, които преди три години крещяхме по площадите, а после нещо се разсеяхме и примирихме.

Какво ли не се изговори по тия санкции! Защо точно сега? Това е редовният въпрос, с който говорителят дава вид, че разгадава различни тайни маневри. Защо не посочиха самия Борисов, а само куриера му? Защо не самия Гешев? Ами помислете как би прозвучало подобно действие – все пак сме съюзна държава, дава ни се знак, но с уважение към нашия суверенитет. Но популисткото мислене е на принципа „всичко или нищо“.

Политиката ни по отношение на Москва е отвратителна

Най-жлъчните критики са свързани със смесването на криминални и геополитически съображения. Подкупите, приписвани на Владислав Горанов, и посещението на Николай Малинов при Путин очевидно не са от един и същи порядък. Ще ви кажат, че у нас корупцията най-често има руска връзка – звучи правдоподобно, но аз не мога да преценя дали е така. Това, което ми се вижда сигурно обаче е, че политиката ни по отношение на Москва днес е отвратителна. Избрали сме да бъдем част от един съюз, разчитаме да ни защити, защото армията ни е каквато е. Но наместо да застанем твърдо на страната на коалицията срещу руския фашизъм, ние се чудим как да изклинчим. Ако може някакво изключенийце за петрола, ама и за ядреното гориво, моля… От другата страна насочват срещу нас атомните си ракети, а ние се гънем начело с президента, който – странно, но факт – се води генерал, т.е. професионално смел.

Ами естествено санкциите ще имат по-специален фокус върху руската връзка у нас и това отново е един призив за това да изпълняваме задълженията си. Обидно е да повтаряме, че, виждаш ли, американците ни карали да правим нещо – НИЕ сме Запада, НИЕ трябва да се държим достойно. Подтекстът на цялото обругаване на „Магнитски“ е едно скрито чувство за свръхценност: толкова сме важни, че правят всичко възможно да ни задържат в прегръдките си. Защото сме на кръстопът, защото имаме кисело мляко… Мен пък ми се струва, че и САЩ, и Европа все повече съжаляват, че са се хванали с такива измекяри като нас и трябва да ни влачат зорлем напред.

Какъв е образът на България навън

Само си представете за миг как изглеждаме отвън. След неразбираемата за Брюксел спирачка пред уж най-близката ни Северна Македония, сега президентът отново плаши с вето за отказа от руско ядреното гориво. Гоним джендъри и таласъми, гоним инвеститори, гордо отказваме европейски милиарди заради лигнитните въглища.

Помислете как изглеждат нашите партии в европейски контекст – популистите от ГЕРБ са християндемократи, почти етническата ДПС – се оказват либерали, евросоциалистите пък се чудят какво да правят с ретроградната, хомофобска БСП. Представете си как изглежда тройката, която ни управлява през последните години: Борисов, Пеевски, Гешев. Как си общуват със световните политици, как се държат, по какви теми говорят. Дали ще успеем да извадим друго лице за пред света зависи само от нас – тази година.

Дойче веле