Posts Tagged ‘борис попиванов’

Реализмът на Радев

Posted on: февруари 3rd, 2026 by МИГ No Comments

Политологът Борис Попиванов коментира в подкаста на Явор Дачков влизането на Румен Радев в оперативната политика във време на европейска немощ и американска безпардонност.

Румен Радев има качествата да върне здравия разум в българската политика – не като непогрешим гений, а като политик, който съзнава реалностите. Неговото предимство е, че не е нито антиевропейски настроен, нито е част от въображаема „Коалиция Москва“. Той разбира значението на българската интеграция в ЕС, но и простия факт, че България няма нито историческо, нито географско право да бъде флагман на антируска политика.

Непредвидими избори

Това ще бъдат първите избори, поне от 2021 г., в които до последния момент няма да има яснота за крайния резултат. Социологическите проучвания по време на активната кампания няма да дават пълната картина, защото значителна част от българските избиратели ще вземат решение в последните седмици, в последните дни и дори в последните часове. Това прави традиционните инструменти за прогнозиране все по-несигурни.
Президентските избори в края на октомври ще бъдат също толкова важни, колкото и парламентарните, защото се очертава цялостно пренареждане на българската политика. Очакванията към политическите фигури стават по-минималистични – не за непогрешими гении, а за хора, които могат да мислят самостоятелно, познават народа, който управляват, не го мразят и не го презират, и съзнават ограниченията на държава, изложена на различни външни ветрове и влияния.

Политиката като агитка 

Публичният разговор в България е попаднал в капана на абсолютните крайности. Липсват нюансите и разбирането, че е възможно малко по-нормално поведение. Здравият разум отдавна е в дефицит и именно това се превръща в основната спирачка пред държавата и обществото. Срещу Румен Радев се произвеждат взаимно изключващи се обвинения. От едната страна градската десница настоява, че тук не е Москва, сякаш това трябва да бъде напомняно на президента. От другата страна националисти го обвиняват, че е човек на НАТО, свързан с „Дълбоката държава“ в САЩ. Тези противоположни твърдения не могат да бъдат едновременно верни.

Радев не е лагерен играч, а реалист в кризисна ситуация. В посланията му през годините няма антиевропейска позиция, но има ясно заявена граница – че не подобава на България да бъде ястреб и военнолюбив фактор. Това не е антиевропейска, а реалистична позиция.

Йотова – лоялност без обезличаване

Опитът на Илияна Йотова – както международен, така и български – я превръща в една от малкото политически фигури, които съчетават две иначе трудно съвместими качества. От една страна, тя има по-задълбочено и по-ясно разбиране за европейската и международната политика, включително за механизмите, ограниченията и реалните баланси в Европейския съюз. От друга страна, за разлика от немалко български политици, реализирали се на европейския терен, Йотова не се е откъснала от българските реалности и не е започнала да говори за страната си отвън, с дистанция или презрение.

В българската политическа традиция ролята на вицепрезидента често е била или трамплин за лични политически биографии, или път към пълно изчезване от публичния живот. Илияна Йотова показва, че е възможен и трети модел – да бъдеш лоялен към президентската институция, да не я разцепваш и да не подкопаваш нейното единство, но едновременно с това да запазиш ясно и разпознаваемо политическо присъствие. Това вече не е просто институционална функция, а политическо умение.
Именно затова нейното влияние и потенциал не изглеждат изчерпани, а напротив – има основания да се смята, че през следващите месеци те ще се разгръщат.

Сглобката и краят на илюзиите от 2020 г.

Радев влиза на партийния терен след почти пълно изчерпване на надеждите, родени от протестите през 2020 г. и последвалите политически промени. Основните очаквания бяха насочени към силите на промяната – ПП и коалицията им с „Демократична България“. Тази надежда обаче катастрофира със сглобката. Тезата, че тези формации са принципно несъвместими с модела на управление на Борисов и Пеевски, приключи именно с този компромис. Промените в Конституцията само формализираха един порочен брак по сметка. Още по-рано градската десница, под формата на „Реформаторския блок“, даде европейска легитимация на Борисов, което му осигури увереност и доведе до самозабравяне. Под неговото политическо крило отново се засили и властта на Пеевски.

В този контекст Борисов предпочете вероятността за партия на Радев пред агонията на кабинета „Желязков“, при която изяждането и оголването на ресурсите на ГЕРБ би станало за година-две. Това правителство се оказа вредно за всички, с изключение на онзи, който не участваше в него – Делян Пеевски.

Пеевски не може да намига

Съвкупният резултат от пет години надежди, коалиции, сглобки и всевъзможни политически комбинации е концентрирането на реалната държавна власт в ръцете на Пеевски. Неговият стил е безпардонен – не признава договаряне, компромиси и заден ход. Това го прави изключително самотен играч. А политиката не може да бъде изцяло самотна игра – на политическия терен подобен стил почти никога не води до добър и устойчив резултат.

Протестите и хроничният проблем на градската десница

Първоначалният взрив на протестите изненада дори самите им инициатори – ПП-ДБ. В първите дни те се опитваха да ги сведат до протест за бюджета и едва след натиск бяха принудени да поискат оставка. Вместо да се позиционират като изход от кризата и носители на обществените надежди, те се заеха с познатите си вътрешни занимания – редене на листи, чистене на редици, взаимни обвинения „кого срещу каква кауза е“ и блокиране около въпроса „какво следва след изборите“. Това е модел на поведение, който се повтаря от години, заедно с характерната склонност към самообожание.

„Възраждане“ – от алтернатива към изчерпване

След 2020 г. се оформи и друга надежда – „Възраждане“. Партията постепенно увеличаваше електоралната си подкрепа и започна да събира разочаровани групи с различни мотиви – не само националистически, а и такива, които не приемат поведението на властта и нейните външнополитически приоритети. През последните две години обаче тази инерция се обърна. „Възраждане“ заложи на еднозначно отрицание на цялата политическа класа и това работеше само до момента, в който се появиха конкуренти. С навлизането на „Величие“ и МЕЧ спадът се ускори, защото други започнаха да повтарят същите послания, но по-шумно.

БСП няма да изчезне

БСП не е формация, която изчезва автоматично, ако остане извън парламента. Тя има традиция, вътрешни съпротивителни сили и устойчива памет, които й позволяват след време отново да се появи. Това не е еднократен проект, зависим само от достъп до власт и ресурси, а част от българската политическа култура – с всичките й противоречия, но и с реално съществуваща социална почва.

Дори при слаб парламентарен резултат, в по-дългосрочен план пред БСП остава отворен хоризонт, свързан с фигурата на Илияна Йотова. Нейната лоялност както към президентската институция, така и към собствената й партия позволява нетипичен ход – не търсене на опора в по-силен играч, а предлагане на подкрепа към самата БСП. Подобен жест би имал ефект, който надхвърля чисто партийния интерес. Фактът, че предстои реално оспорван конгрес, показва, че БСП функционира като партия. Масовото убеждение, че Делян Пеевски носи ключова отговорност за сегашната й криза, прави всяка политическа биография, свързана с него, проблематична. Новото ръководство начело с Атанас Зафиров е изправено пред избор на посока.

Скъсването с Румен Радев се оказа ключова грешка за БСП. От този момент партията започна устойчиво да губи позиции. Радев никога не е говорил лошо за БСП и нейните симпатизанти – нещо, което левият електорат ясно чува и помни. Затова той остава „свой“ за значителна част от него, по причини, които са по-скоро исторически и психологически, отколкото идеологически.

„Съветът за мир“ на Тръмп – конюнктура без стратегия

Поривът за присъединяване към „Съвета за мир“ на Тръмп изглежда хазартен, недообмислен и лишен от сериозен анализ на риска. Той носи белезите на типично конюнктурно българско решение. Аргументите „против“ също звучат странно – че в съвета участвали автократи, при положение че мирът е ценност отвъд демокрацията, и че бил свързан с името на Тръмп, което разкрива двойни стандарти. Няма реални данни тази структура да може да допринесе за мир в Близкия изток. Израел е първият ентусиазиран участник, докато Палестина изцяло липсва.

Европейското лицемерие – Украйна и Газа

Европейските лидери настояват, че е недопустимо мирът в Украйна да бъде договарян без Украйна. В същото време се оказва напълно допустимо мирът в Близкия изток и в Газа да се договаря без Палестина. Това противоречие почти не се обсъжда, въпреки че случващото се в Газа е по-мащабно и по-трагично по последици. Така се подкопава моралната и политическата последователност на европейската външна политика.

Европа дрънка оръжието, което всъщност не притежава. По ключовите международни конфликти САЩ и Русия действат – или не действат, – но Европа отсъства. Това не означава непременно край или разпад на Европейския съюз, но означава неговото постепенно обезсмисляне и превръщането му в боксова круша за различни външни интереси.

Недоволните ще търсят отговорност за втората пенсия много по-скоро, отколкото новият министър би могъл да предприеме, каквото и да било

Posted on: декември 3rd, 2019 by МИГ No Comments

Политологът Борис Попиванов в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: Министър-председателят Бойко Борисов поиска и прие оставката на министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. В кратко съобщение от правителствената информационна служба уточниха, че кадровото решение на премиера е въз основа на натрупани във времето основания. Защо беше отстранен социалният министър? Наш гост е политологът Борис Попиванов.

Борис Попиванов: Това не е първата оставка на министър Петков, вече беше подал своята аставка и миналата година, когато беше големият скандал с майките на деца с увреждания. И тя тогава, макар и първоначално приета, беше впоследствие отхвърлена. Сега явно е дошъл моментът, когато вече е преценено, че по-нататъшното оставане на Бисер Петков начело на социалното министерство вече носи сериозни вреди на цялостната политика на кабинета, просто защото по много линии се пропуква социалната политика на правителството и дава все по-негативни резултати, които водят до недоволството на много сериозни обществени групи в България. В случая доста интензивно обсъждан пример е този с втората пенсия и с наближаващите първи изплащания на пенсиите от частни пенсионни фондове, които изваждат на „бял свят“ една истина, за която експертите предупреждаваха още от години, а именно, че долната граница на пенсиите ще се окаже много по-минимална от очакванията и че всъщност българските граждани, който внасят редовно и честно своите допълнителни осигуровки, реално ще получават много по-малко и че не са защитени по никакъв начин от държавата. Тоест, социалният министър, за да не бъде министър-председателят, трябва да поеме отговорност за този доста голям и очевиден от години провал.

Водещ: Казвате, че социалната политика очевидно се пропуква, но не е ли тя функция на правителствената политика и това не се ли отнася за който и да е било министър?

Борис Попиванов: Особеност на кабинетите на Бойко Борисов е, че министрите могат да се разделят на няколко групи в тях. Едни от тях са министри, които той пази на всяка цена – като финансовия, като регионалния и енергийния и т. н., и там не позволява да се пипа. Има министерства, които са най-близки до всекидневния живот на хората – като здравното, социалното, като образователното, където скандалите водят до непрекъснати смени и за това съвсем логично е предположението, че част от тези министри служат за „бушони“, когато общественото напрежение стигне до твърде висока точка. Чисто и просто, за да може да бъде спасена цялата политика на кабинета, е необходимо един човек да си отиде. Ние знаем, че всяка кадрова смяна води до известно успокоение и позволява да се търсят някакви временни нови решения, но все пак на мен ми се струва, че тук проблемът не е в личността на Бисер Петков, тук проблемът е в една цялостна линия на водене на социалната политика, която е неубедителна и която ще направи неуспешен и следващия социален министър, към когото и да се обърне Бойко Борисов от тук нататък.

Водещ: Имате ли предположения дали това ще бъде политическо или експертно лице, на базата на това, което изредихте?

Борис Попиванов: В случай на големи скандали, ние си спомняме такива свързани със здравното министерство още в първият мандат на Бойко Борисов, обикновеното решение на Бойко Борисов е да прехвърли отговорността на професионалните общности, свързани със съответните проблеми и най-силно страдащи от тях, т.е., да потърси експертна фигура, която се ползва с доверието и да има позиции в определени професионални и експертни среди – да може тази фигура да поеме евентуалното бъдещо недоволство и в най-голяма степен да отговаря за линията на правителството, пред съответните среди, да носи персоналната отговорност. Така че аз мисля, че по-скоро ще се търси компромисна експертна фигура, отколкото политическо назначение, която би могла да изгори много скоро от бъдещи скандали или бъдещи неудачи. Отново повтарям, проблем като този с втората пенсия не може да бъде решен от какъвто и да било нов социален министър в рамките на оставащата година и малко от мандата на кабинета. Недоволните хора, недоволните организации ще търсят отговорност и от следващия много по-скоро, отколкото той би могъл да предприеме, каквото и да било.

Водещ: Тази седмица Министерството на здравеопазването за пореден път сякаш беше в прицела на общественото и политическо внимание. Ще продължи ли тази линия на прочистване на кабинета и към Министерството на здравеопазването?

Борис Попиванов: Трудно ми е да предполагам, защото в редица ситуации министър-председателят показва една голяма упоритост и нежелание да сменя определени титуляри на поста. Още повече че в случая Кирил Ананиев е много важен за Борисов, защото удържа финансовата рамка на цялата система, бидейки финансист по образование, по професия. А точно финансовият проблем е основният върху кабинетите на Борисов. Другите проблеми се отлагат периодично или се взимат решения от името на самия премиер. Ние виждаме, когато има съдържателни проблеми в дадения сектор, свързани с болници, с медицински сестри и т.н. обикновено опитът за намеса е на самия министър-председател. Докато здравният министър наистина отговаря да се върже по някакъв начин бюджетът на тази бездънна яма, която представлява здравната система у нас, и в която колкото повече се налива, толкова повече резултатите са неубедителни. Наистина трагични за голяма част от българските граждани.

Водещ: Ще създаде ли тази оставка напрежение в управляващата коалиция? Партньорите уточниха, че тя не е съгласувана с тях.

Борис Попиванов: Те не уточняват такива неща за първи път. Аз мисля, че партньорите на ГЕРБ в управляващата коалиция са се примирили напълно с начина на водене на политика от страна на премиера. Те периодично за пети, шести, седми път откакто е започнал мандатът на кабинета „Борисов 3“ заявяват, че не приемат този начин на комуникация, този начин на поведение, че не са съгласни с липса на съгласуване, че не са правени коалиционни съвети и т.н. И накрая тихомълком се отказват от всичките си претенции и приемат всяко следващо решение. Така че аз не мисля, че някой от патриотите, независимо от декларациите и думите, които изговарят, да създаде сериозни сътресения пред кабинета. Напротив, всяка от трите формации патриотични формации, която е вътре или вън от кабинета, има сериозни притеснения за себе си, има сериозни притеснения за собственото си политическо оцеляване и предпочита да протака, да отлага взимането на сериозни решения за бъдещето на своята формация и всички чакат по-скоро редовните парламентарни избори през 2021 г., отколкото да се стремят към някакво сериозно разклащане преди тях. Така че вътрешнокоалиционно разклащане аз не очаквам. Ако има разклащане то е социално, а не в рамките на коалицията.

Водещ: Има протести срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател. Как ще се развие този сюжет?

Борис Попиванов: Протестите вероятно ще продължат, защото самото назначение е скандално наистина. Защото в крайна сметка тук не става дума дори за компетентността на Валери Симеонов, става дума това, че една фигура, която е заслужила със своите действия и най-вече със своето говорене възмущението на сериозни среди в българското общество, продължава да бъде лансирана като кадрово решение, на която и да било дупка, която се получи в законодателната или изпълнителната власт. Това е непростимото поведение, а не толкова самата личност на Валери Симеонов. Сега аз не мисля, че ще последва оттегляне на неговата кандидатура от поста зам.-председател на Народното събрание. Просто защото хубаво е за премиера да има хора, които да бъдат мразени повече, отколкото други министри, отколкото самия него.

Водещ: Опитваме се да сглобим политическия пъзел и няма как да отминем и призива на ДПС „всички партии да се преборят с арогантността и цинизма на управлението“. Как разчитате тази заявка?

Борис Попиванов: Като липса на заявка за промяна в политиката на ДПС. Защото ДПС периодично подава определени сигнали към управляващите, периодично отправя определени искания, периодично втърдява тона, а след това го смекчава. Но нищо от досегашните сигнали, а и от досегашното политическо поведение на партията не подсказва, че смята радикално да преоцени своя курс на дискретна подкрепа за правителството, в замяна на определени облаги, които общините управлявани от ДПС, или бизнесите, които в общественото мнение са свързани с ДПС, получават. Така че тази скрита тиха коалиция на този етап продължава. Въпросът за арогантността стои по-скоро в политическото говорене. Чисто и просто ДПС напомня на ГЕРБ, че не са всевластни, че във всеки момент биха могли да бъдат много по-сериозно атакувани и разклатени, ако ДПС реши. Само че не виждам на този етап ДПС да е решило подобно нещо.

Водещ: Задава ли се политическа зима, г-н Попиванов, на базата на всичко онова, което си казахме дотук?

Борис Попиванов: То зимата за щастие на всички ни започва по доста мек начин и се надявам да не стигне до твърде големи студове, в биологичния смисъл на думата. Колкото до политическия, наистина се задава и отсега би следвало кабинетът и общините да мислят за някакви решения на идващи проблеми, просто защото тази зима ще бъде по-скъпа за част от българските граждани, отколкото предишната. Тази вълна на приливи за повишаване на местни данъци и такси ще утежни още повече бюджета на хората по места, а разходите, свързани с комунални услуги, с увеличените цени на електричество и отопление, също ще имат своя принос. И фактически, без да има някакъв кой знае какъв драматизъм, някаква кой знае колко голяма генерална промяна, ние пак забелязваме, че всяка следваща зима е по-тежка от предишната и води до по-големи разочарования и по-голямо скрито социално недоволство.

Водещ: Да, обаче на фона на всичко това международна рейтингова агенция повишава дългосрочния и краткосрочния рейтинг на страната ни. И това дава увереност от страна на управляващите, че се движим в правилната посока. Защо има такова разминаване между тези оценки и усещанията на обществото?

Борис Попиванов: В крайна сметка визитка на управлението на Бойко Борисов още от времето на финансовия министър Симеон Дянков това са макроикономическата стабилност, фискалната дисциплина и консервативните бюджети. Основните показатели са твърди, не носят опасения от криза или от някакви сътресения и България държи финанси по един доста твърд начин. Това е положителната страна. Лошата е свързана с индивидуалния живот, с доходите, с липсата на достатъчно социална защита на големи групи от населението, откъдето води това разминаване. Нашите показатели, включително растежът, който отчита БВП през последните години, безспорно са положителни и всяка рейтингова агенция би ги отчела като такива. Но тук се получава ситуация, подобна на известния анекдот за свинското със зеле, че ако едни ядат свинско, а други ядат зеле, то усреднено погледнато, всички ядат свинско със зеле. Така и с макроикономическите показатели. Усреднено всички живеем с 3 % по-добре от миналата година, само че някои живеят с много повече от 3 %, а други живеят по-зле.