Още в първите дни след въвеждането на извънредното положение депутатът от ДПС Делян Пеевски даде старт на шумно рекламирана дарителска кампания. В нея той бе представен като щедър филантроп, дарил (според пуликации в медиите) вече близо 5 млн. лева на болници в България.
Но едва няколко медии и журналисти зададоха публично въпроса, какъв е произходът на парите за тези даренията и дали те са направени според всички изисквания на закона.
На това изданията на Пеевски реагираха истерично.
На 15 април т.г. „За истината“ публикува разследване по повод на дарените от Пеевски 1000 бързи теста за коронавирус, предназначени за жителите на поставеното под карантина село Паничерево.
Как изданията, контролирани от Пеевски реагираха на разследването – тук.
Оказа се, че дарението е направено от дружество, а не от физическото лице Делян Пеевски, като е предадено на кмета на Гурково Мариян Цонев (избран като кандидат на ДПС) чрез посредничеството на старозагорския депутат от партията Халил Летифов.
В отговор на въпроси, поставени от „За истината“ той на два пъти категорично отказа да назове дружеството, извършило дарението.
Мотивът за отказа му бе, че няма позволение затова от самия Пеевски. Нещо повече – Цонев заяви, че е водил преговори с Районната здравна инспекция в Стара Загора и с болницата в Казанлък за осигуряването на екипи, които да работят с тестовете му. Станимир Станков – директор на инспекцията и Кети Манолова – управител на казанлъшката болница категорично отрекоха тези твърдения. Този случай даде повод за продължение на разследването за дарителската акция на Делян Пеевски, която се ръководи от специален щаб. В него освен Халил Летифов, е и кметът на община Белица Радослав Ревански.
Следите на даренията стигнаха до „Интръст“ ЕАД
– акционерно дружество, с едноличен собственик Делян Пеевски. То е дарило на болницата в Силистра 5 хил. лв., 20 защитни шлема и още толкова защитни облекла. Справка в Търговския регистър показва, че в края на 2018 година в това дружество са се влели „НСН Инвестмънт“ ЕООД, „Дивелопмънтс“ ЕАД и „Престрафик“ ЕООД, а в началото на 2019 година и „ЗАИР 2009“ ЕООД. И четирите дружества са еднолична собственост на „Интръст “ЕАД. Негов изпълнителен директор е 79 годишният адвокат Александър Кирилов Георгиев. През 2009 г. той бе обявен от Комисията по досиетта като агент на бившата Държавна сигурност, работил под псевдонима „Пламен“. Същият е и управител и на останалите дружества на Пеевски, в това число и на „Телеграф медиа“ ЕООД, също собственост на „Интръст “ЕАД.
Сред болниците, получили дарение от името на депутата от ДПС, е и тази в Казанлък. То е доставено в почивен ден, в отсъствието на управителят д-р Кети Манолова и е било прието от дежурен лекар, но без задължителните счетоводни документи, които липсваха в болницата и до момента на проверката, извършена от „За истината“.
От болницата в Пазарджик и Александровска болница в София отказаха информация за дружеството – дарител с аргумента, че ще отговорят само на писмено зададени въпроси. След като те им бяха изпратени, на 27 април т.г. в имейл от Александровска болница съобщиха, че „търсената информация не попада в обхвата на Закона за достъп до обществена информация, а съдържанието на договора за дарение е конфиденциално и не би следвало да бъде разгласявано пред трети страни“.
По същия начин реагираха и от болница „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора. Според юриста на здравното заведение само две компании – „Кока-Кола“ и „Загорка“ са поискали благодарствени писма за своите дарения. В договорите с останалите дружества имало специална клауза информацията за тях да не бъде предоставяна на трети лица. Подобно условие звучи странно, като се има предвид, че в медиите, контролирани от Делян Пеевски са изброени подробно всички предметни и парични дарения, които народният представител твърди, че е направил до момента.
След засиленото медийно и обществено внимание към всекидневните дарения на Пеевски, от щаба му смениха тактиката и обявиха, че последното дарение от 300 хил. лв. в полза на БЧК е направено именно от едноличното акционерно дружество на депутата – “Интръст“ ЕАД.
Има ли значение дали депутатът от ДПС дарява като физическо лице или през акционерното си дружество?
За да стане разликата лесно разбираема, нека припомним начина, по който Бил и Мелинда Гейтс дариха 4,6 милиарда долара – 5 процента от състоянието им за справяне с пандемията от коронавируса. Преди да го направят те прехвърлиха акциите си в дарителски фонд, който бяха основали преди това.
Ако приемем, че даренията на Пеевски са фирмени, по силата на законодателството те представляват търговска сделка, при която се прехвърля собственост върху имущество със значителна стойност. За това трябва да бъдат изготвени съответните задължителни счетоводни документи. Дарителите – юридически лица – вписани в Търговския регистър, се идентифицират с т.нар. единен идентификационен код (ЕИК). Тези, които не са вписани в Регистъра, задължително представят още информация за името, адреса и предмета на дейността си, както и за органите на управление и представителството на дружеството. Ако сделката за дарение се извършва чрез пълномощник, тези, в чиято полза е направено дарението, са задължени да го идентифицират и да изискат доказателства за неговата представителна власт.
Съгласно Закона за задълженията и договорите, дарението на движими имущества (включително пари) трябва да става в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Дори и при предаване, обаче, получилият дарението трябва да може да идентифицира дарителя и дареното имущество. Това е задължително заради изискванията на Закона за мерките срещу изпиране на пари, Закона за счетоводството и други специални закони, които гарантират точно и вярно счетоводно отчитане и прозрачност на дейността на държавните лечебни заведения.
За дарена апаратура са необходими технически и други данни, които се въвеждат и отразят счетоводно като част от имуществото на получилия дарението. Според юристът Лора Георгиева от Фондация „Антикорупционен фонд“, с която „За истината“ разговаря, в качеството си на задължени лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари („ЗМИП“), болниците имат редица задължения, които не биха могли да изпълнят без да идентифицират точно дарителя.
Дарителските сделки на стойност над 15 хил. евро или левовата им равностойност, както и даренията на суми в брой над 5 хил. евро подлежат на задължителна идентификация най-малко чрез събиране на лични данни на физическите лица – действителни собственици на юридическото лице (притежаващи над 25 % от собствеността му), както и на техни представители, когато дарението се извършва чрез пълномощник, както е в конкретния случай. Нещо повече, по отношение на дарители и действителни собственици на дарители – юридически лица, които са видни политически личности, включително депутати, се прилагат и действия за установяване произхода на средствата и за изясняване източника на имуществено състояние, както и мерки за комплексна проверка.
Такива мерки се прилагат и при всеки случай на съмнение за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход, независимо от стойността на операцията. Подобни съмнения биха могли да възникнат, когато предметът на дарението не съответства на предмета на дейност на дарителя, или когато се прави дарение, несъобразено с потребностите на този, в чиято полза е направено.
„Съмнителни биха могли да бъдат и дарители, извършили серия от дарения в кратък срок от време, както и такива, чиито представители или пълномощници представят документи за идентичност и представителност, чиято автентичност поражда съмнения“, уточнява Георгиева. Съмнения пораждат и дарители или техни представители, които са пропуснали да представят документи за идентификация – своя и на дарението.
Анонимните дарения, както и такива, направени под условия също биха могли да пораждат съмнения заради затруднената проверка на законността им. Според Георгиева въпросът за идентификация на дарителя има и данъчни основания. „Всяко дарение следва да бъде счетоводно отразено, както при надарения, така и при дарителя, обяснява тя. Важно е да се отбележи, че не всички дарения се признават за данъчни цели, а само някои, изчерпателно посочени в закона, сред които са направените в полза на здравни и лечебни заведения“.
Съгласно действащото в момента законодателство признаването на сумата на дарението за данъчни цели е само до определен в закона размер и то ако с дарението не се облагодетелстват пряко или косвено тези, които го отпускат или тези, които се разпореждат с него. По тази причина е изключително важно да е ясно, кой е дарителят, каква е общата и единичната стойност на дарението, кой го е получил, за какво се използва то и реално получено ли е.
В контекста на посочените законови разпоредби възникват множество въпроси около даренията, направени от името на „Интръст“ ЕАД с едноличен собственик Делян Пеевски. Важно уточнение в случая е, че отговорност за всички дарителски операции носи изпълнителният директор и законен представител на акционерното дружество Александър Георгиев, респективно Съветът на директорите на дружеството, а не собственикът на капитала, какъвто се явява депутатът от ДПС.
Това на практика означава, че в лично качество Пеевски може да дарява единствено от своите дивиденти, но не и финансови средства на собственото си дружество, защото това може да бъде разглеждано и като намеса в управлението на компанията, и като опит за неговата декапитализация. За всичко това следва да се произнесат компетентните органи и одитори след проверка на всички дарения, извършени от „Интръст“ ЕАД.
За осветяване на дарителската кампания на Делян Пеевски, гражданите трябва да получат отговор на следните въпроси:
1. Дарявал ли е Пеевски лични средства или даренията, легитимирани като негови, са фирмени? И ако са фирмени, защо гражданите бяха заблуждавани повече от месец, че народният представител е най-големият дарител в държавата?
2. Каква е връзката между депутати от ДПС, кмета на община Белица и „Интръст“ ЕАД и ако те са били приносители на даренията, имат ли нотариално заверени пълномощни от изпълнителния директор на дружеството Александър Георгиев? Както и получавали ли са облаги за извършването на дейност, несвойствена за публичните им длъжности?
3. Къде трябва да бъдат доставени даренията – в логистичният щаб на здравното министерство, както съобщи генерал Венцислав Мутафчийски по време на един от сутрешните брифинги на НОЩ и оттам да се разпределят според волята на дарителите към съответните лечебни заведения, или всеки дарител ги предоставя лично на съответното здравно заведение, което е и търговско дружество?
4. Ще извършат ли НАП, ДАНС и други институции, отговорни по конкретния казус проверки на цялата документация, съпътстваща даренията, легитимирани от името на Делян Пеевски и да отговорят има ли пропуски в тях, които биха ги направили недействителни.
5. Важно е също има ли сред направените дарения съмнителни по смисъла на българското законодателство и по-специално на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Основанията за подобна проверка са, че даренията на „Интръст“ ЕАД не съответстват на дейността на акционерното дружество, а освен това в рамките на твърде кратко време са извършени множество дарения.
Трето основание за проверка е фактът, че част от даренията са направени под условие. Става дума за парични преводи към ВМА, „Пирогов“ и Александровска болница.
Така например ВМА е получила 200 хил. лв., „Пирогов“ – 101 хил. лв. за целево изплащане на възнаграждения на точно посочен брой медицински сестри и санитари, а Александровска болница – 220 хил лв. с условие 70 хил. лв. от тях да са за финансово подпомагане на медиците на първа линия.
Всички тези въпроси трябва да изяснят дали „Интръст“ ЕАД е рисков дарител или не и дали през сделките му с лечебни заведения в страната, не са изпирани пари? Както и дали Делян Пеевски е разпоредил извършването на дарения със средства от публично акционерно дружество.
Ако институциите, длъжни да направят тези проверки не го направят, това само ще потвърди подозренията, че над Делян Пеевски широко е разтворен чадърът на прокуратурата и изпълнителната власт.
zaistinata.com
Назад във времето неведнъж сме ставали свидетели на сериозна дарителска мобилизация по време на предизборни кампании. Например при първото участие на инициативния комитет „Радев – Йотова“ в президентски избори бяха събрани 723 172 лв. (369 752 евро). Журналистически разследвания тогава показаха, че част от даренията са били от хора, живеещи близо до прага на бедност, а много суми са били под минималната работна заплата и не са подлежали на проверка от Сметната палата.