Десислава Иванчева и Биляна Петрова остават в ареста с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като определението не подлежи на обжалване и протестиране, реши Апелативният специализиран съд.

За втори път спецапелативният съд отказва да пусне от ареста бившата кметица на кв. „Младост“, обвинена в подкуп. Съдиите Веселина Вълева, Димчо Георгиев и Даниела Росенова са отказали да си направят отвод по делото. Съдиите отричат да са били предубедени. Освен това според тях не е бил нарушен срокът, в който е трябвало да се поизнесат по делото.

Съдебният състав не е съгласен с изводите на първата инстанция, че в условията на ареста Иванчева и Петрова не могат да се запознават с всички материали, както и да организират правото си на защита.

Според апелативния спецсъд здравословното състояние на Биляна Петрова не пречи тя да остане в ареста. От съдебно-медицинска експертиза се установява, че то се подобрява. Макар вещите лица да твърдят, че Десислава Иванчева трябва да се лекува в дома си, а не в ареста, съдебният състав смята, че тези заключения са необосновани, а освен това в местата за лишаване от свобода имало кой да оказва контрол за здравословното състояние на арестуваните.

Съдиите са категорични, че престоят на Иванчева и Петрова в ареста не накърнява правото им на защита, тъй като и двете имат висококвалифицирани адвокати. Решението е окончателно. Отстраненият от длъжност кмет на столичния район „Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова са обвинени за искан подкуп от 500 хил. евро и получени 56 хил. eвpo. Третият подсъдим по делото като помагач е бившият кмет на район „Младост” Петко Дюлгеров. Иванчева и Петрова са в ареста от почти 8 месеца – те бяха зрелищно арестувани на 17 април пред Спортната палта в София.

„Касае се за поведение на подсъдимите, демонстриращо поставяне над закона и безнаказаност, разкриващо нежелание за съобразяване с установения правов ред, склонност към извършване на действия за препятстване на правосъдието и навреждане на лица, позволили си да изнесат компрометираща ги информация. Ето защо необходимостта от задържане за нито една от двете подсъдими не е отпаднала, а избраната от СНС по-лека алтернатива „домашен арест“ не е в състояние напълно да обезпечи неутрализирането на обсъждания риск, особено при положение, че събирането на доказателства не е приключило.“

С тези и други подобни мотиви състав на Апелативния специализиран наказателен съд отменя определението на колегите си от долната инстанция, с което на 18 октомври Десислава Иванчева и Биляна Петрова за пръв път чуха мярка по-лека от задържане под стража. А именно – домашен арест.

На закрито заседание обаче апелативните съдии приемат, че няма спор, че първият риск – от укриване – и при двете не съществува, „предвид трайната им установеност на територията на страната, на известени по делото постоянни адреси“.

„Двете са били задържани от органите на реда непосредствено след деянието и не са направили опит чрез бягство да избегнат наказателното преследване. Тези факти са били съобразени от всички преждепроизнасяли се съдебни инстанции, като правилно е прието и в сега атакуваното определение, отсъствието на такава опасност в настоящия процесуален момент…

Рискът от бъдещо престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение, обаче не е хипотетичен и същият неправилно е бил съотнесен само с възможност за въздействие върху определена група свидетели (вече разпитани пред първата инстанция)…

В случая се касае за лица в зряла възраст, с чисто съдебно минало (което впрочем е съставлявало и условие да заемат длъжностите кмет и заместник кмет) и с постоянно местоживеене в страната. Налице са доказани и при двете подсъдими определени здравословни проблеми, но последните не са от такова естество, обосноваващо според въззивния съд, а и според първоинстанционния, несъвместимост с условията на местата за лишаване от свобода – заключават още апелативнте съдии.

… Видът на престъплението, предмет на обвинението, неговата специфика и естеството на засегнатите обществени отношения, обуславящи изключително висока степен на обществена опасност на самата предполагаема противоправна проява, както и предвидените от закона изключително сериозни санкционни последици, навеждат на извод за реална опасност от евентуално противоправно поведение при смекчаване на упражняваната до момента мярка за процесуална принуда и за двете подсъдими. При преценката за риска от криминогенно поведение, няма как да бъдат игнорирани и други данни по делото, свързани с поведението на подсъдимите, остро контрастиращи с формално добрите им характеристики…“ и т.н.

Ето какво още заключава въззивният състав с председател Красимира Костова и членове Красимира Райчева и Магдалена Лазарова:

„Няма как да бъдат пренебрегнати данните, изнесени в свидетелски показания и пред СНС за неправомерно проникване нощем на подсъдимите в чужд имот, и отделно за заявено директно от подс. И., (т.е. – Десислава Иванчева, б.р.), че в управлявания от нея район (назован в показанията „ [община]“), нямало нищо безплатно, което пък независимо за каква форма на облагодетелстване е намеквало и дали е ползвало благороден претекст, е признак на злоупотреба с власт и неправомерен натиск. Няма как да бъдат пренебрегнати данните, че двете подсъдими са изразявали готовност преднамерено да накърнят интерес („ще ги прецакаме“) и на друг инвеститор, в знак на „отмъщение“ (последното са данни от СРС, б.р.).“

Това определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Преди дни съдът пусна третия обвиняем за квалифициран подкуп в особено големи размери Петко Дюлгеров.

Между другото, днес тече и дело по същество срещу двете за поискания от предприемача Ваклин рушвет от половин милион евро и получени 70 000, от които до тях достигнали 54 000 евро.

Днес бях на делото в специализирания съд. Заседанието беше от 13:30 до 18ч. Стоях почти до края, като в 18ч. трябваше да се върна в кабинета си. Мисля, че си излязох в подходящ момент – като реакция на почти невменяемата, по мое мнение, мотивировка от страна на съда защо няма да промени мярката за неотклонение.

Нямам енергия и ми е трудно да избера какво от всички неща, които се чуха в залата, да напиша..
Първо, да ви кажа, че следващото заседание ще е на 8 октомври. Ваклин ще бъде разпитван именно на него.
На 2 ноември ще е последното. Ако това бяха румънците, хиляди щяха да са пред съда.

При нас, имаше хора , които бяха пътували от друг град, дори, за да са там, да дадат знак, както и да подкрепят Десислава (Иванчева) и Биляна (Петрова). Чест им прави на тези хора! Но не могат да компенсират пасивността на българското гражданство.

И така, адвокатите предявиха мотивирано искане за прекъсване на производството и връщане на делото на прокуратурата, която да отговори на възражения, отправени от адвокатите, на които прокуратурата изобщо не си е направила труда да отговори.
Един от мотивите беше, че обвинителният акт нарушава стандарта за ясно, конкретно и отчетливо посочване на обвинителните факти.
До такава степен, че адвокатът на Биляна Петрова заяви: След като аз не съм в състояние да разбера обвиненията, като човек с 30 годишен съдебен стаж, няма как подзащитничката ми да е наясно в какво точно е обвинена.
А това, разбира се, има пряко отношение към нарушаване правото на обвиняемите да се защитят от отправените обвинения.
Впрочем нещата, които се чуха от самия обвинителен акт направиха трудно за присъстващите да не избухнат в смях. Специфични селски думи, употребени като че ли са съвсем нормални, изречения, несъгласувани по род и число, недовършени изречения, правописни грешки във всяка втора дума – огледало на невменяемостта на българската прокуратура. И, разбира се, една особено сладка „фройдистка“ грешка – споменат главния архитект на София, но – може да не ви се вярва, но факт – споменат като ГЛАДНИЯ архитект.
Тъй че всичко си дошло на мястото.

Страх ме е, че бездънната паст на гладния прокурор ще погълне тези две жени. В чието поведение няма нито един от признаците за виновност. Това го казвам като психолог.
Впрочем, нещо което безмълвно беше отминато – защо ли присъстващите в залата психиатър и психолог бяха единствените вещи лица, на които не им беше дадена думата?
Вероятно защото тяхната експертиза е абсолютно категорична, че Десислава Иванчева е наложително да бъде поставена при домашни условия.
Категорични заключения имаше и в други медицински експертизи, при Биляна пълната невъзможност за спазване на изискуемата диета, рискува да доведе до наистина фатални последствия.
Както вече споменах – неуважени от съда, при който надделя мотивът да не би пък като бивши кмет и зам-кмет да въздействали върху свидетелите, работещи в общината. Това, че през това време прокуратурата въздейства, та пушек се вдига – не, не въздейства, а оказва натиск – не притеснява съда на Цацаров, естествено.
Има изискване за равнопоставеност на страните от момента на стартиране на делото, но то е напълно пернебрегнато.
Нещо напълно нечувано и немислимо в съдопроизводството – което е сред тези неща, за които адвокатите са подали възражения, оставени без всякакъв отговор от прокуратурата : Вещественото доказателство – парите не се предоставени на адвокатите да проверят банкнотите съответстват ли на описаните, а са само частично „предявени“ – т.е. показани са им на „случаен“ принцип само няколко банкноти!

Единственото искане на обвиняемите, което съдът уважи беше да се махнат назначените от прокуратурата „резервен“ адвокат към всеки от тях, което също е било някакво абсолютно невменяемо процесуално нарушение.
Искането за отмяна на мярката за неотклонение и/или промяната и с по-лека такава, беше толкова добре мотивирано, че много хора от присъстващите си казаха: Ще ги пуснат под домашен арест, или подписка – няма как.
Е, бях сигурна, че няма да ги пуснат, въпреки че аргументацията на прокуратурата беше под всякаква критика… Но съдът си е неин. В България е така.
Мисля, че съдът беше стреснат, обаче, от изтъкнатата от Биляна дискриминация – вкл. и по пол, тъй като обвиняемият мъж си е в София, а двете жени могат единствено да бъдат в Сливенския затвор, което прави многократно по-трудно запознаването им с материалите по делото, контакта им с адвокатите и съответно нарушава дръстично възможността им да се защитят.
Измъкването на съда беше, че ще разпореди да бъдат отново преместени от Сливен в софийския следствен арест.

В ареста 24 часа в денонощието през всичките тези месеци, двете жени са подложени на наблюдение (шпионка) САМО от мъже.
Подлагани са най-редовно на обиски на голо.
В огледало са се виждали 3 пъти за шест месеца. Третият път – сега, преди делото. Когато, обаче, е отказана писмената молба за… допускане до баня.

Инквизиция чрез всякакви възможни способи. Всъщност, това е, от което чувствам енергията си пропаднала някъде… И спирам до тук.

Женя Георгиева, адвокат