Posts Tagged ‘диплома’

Срам! Сарафов завършил школата в Симеоново с няколко тройки

Posted on: октомври 23rd, 2024 by МИГ No Comments

Борислав Сарафов – изпълняващ функциите „главен прокурор“ и кандидат за главен прокурор, подаде във ВСС няколко документа, които се изискват по закон. Сред тях са Концепция за управление на прокуратурата на Република България, заедно с приложенията към нея – автобиографиядиплома за завършено висше образование и удостоверение за юридическа правоспособност, документи, удостоверяващи юридически стаж и другите документи.

Дипломата е от школата на МВР в Симеоново – Висш институт на МВР, факултет „Национална полиция“, специалност Право и „Охрана на обществения ред и борба с престъпността“. От нея става ясно, че той е имал среден успех 4,45 като има тройки по криминалистика, история на БКП, финансово право, облигационно право, КАТ, търговско право, бойна-полицейска подготовка.

В автобиографията пък се посочва целият кариерен път, който започва от инспектор в затворите и свършва като и.ф. главен прокурор. Там е посочено, че владее на средно ниво немски, английски и руски.

В Концепцията Борислав Сарафов представя своята визия за управление на прокуратурата през следващите 7 години, личната мотивация за заемане на длъжността „главен прокурор“, анализ за дейността на ПРБ, приоритетни цели и мерки за тяхното постигане. Той посочва, че излага своите възгледи, „но и идеи, които са споделяли с него колеги от различни структури и звена на прокуратурата и следствените служби“. От концепцията не личи желание за дълбока реформа в прокуратурата. Тя е пълна с нищо незначещи клишета.

Сарафов отбелязва, че за него ръководството на Прокуратурата е „динамичен процес, който налага непрестанно обновяване и актуализиране в зависимост от нормативната база, развитието на технологиите и на обществените отношения“.

Борислав Сарафов обявява и, че доверието, което колегите имат към него, го задължава да поеме отговорността, за да не „загубим положителната инерция и посока, в която вървим – да отстояваме законността“.

Изрично се натъртва, че да постигнатите резултати е награждаван многократно от Висшия съдебен съвет, от главните прокурори на България, както и от директорите на ФРБ – Робърт Милър и Кристофър Рей.

Левандовски си уредил дипломи за треньор – преподавател по втория начин

Posted on: юли 13th, 2024 by МИГ No Comments

Полският нападател Роберт Левандовски е заподозрян, че си е купил диплома от частния университет в Лодз. Там през 2018 г. той получава свидетелство за завършено обучение и за завършена магистратура.

В Полша тече разследване за продажбата на дипломи от споменатия университет за последните пет години.

Основният заподозрян е професор, свързан с два университета, на единия от които е бил ректор. Той „продава“ дипломи за пари, а сред заподозрените „купувачи“ е и Роберт Левандовски. Разследващите установили още, че в аферата е замесена и съпругата на Робърт – Анна.

По делото свидетелства учителката Барбара Мрозинска, която заяви в Twitter, че Левандовски е купил дипломата си. Твърди, че той е взел два изпита при нея, въпреки че не го е виждала лично.

Полските медии съобщават, че Анна Левандовска е искала Роберт да завърши образованието си, което е започнал във Варшава през 2007 г., за да може да влезе в треньорско училище. С помощта на професора от споменатия университет в Лодз Збигнев Д. футболистът получил дипломи, но не се похвалил публично с тях.

По-късно обаче завършва законно обучението си във Варшава, а дипломите му за университета от Лодз остават в тайна. През 2007 г. Левандовски започва да учи в колежа за спортно образование във Варшава и през 2017 г. получава бакалавърска степен, а през 2020 г. – магистърска степен за треньор.

Ще разследва ли прокуратурата двете фалшиви дипломи на Гонзо?

Posted on: февруари 24th, 2024 by МИГ 1 Comment

Когато става въпрос за Георги Иванов – Гонзо, поговорката „Който се учи, той ще сполучи“, не само звучи несъстоятелно, а е напълно изпразнена от смисъл.

Славният бивш нападател на „Локомотив“ (Пловдив), „Левски“, а впоследствие треньор и спортен директор на националните гарнитури, е напът да замени на върха на българския футбол подалия оставка след безпрецедентен бунт на феновете Борислав Михайллов, въпреки че е учил само до осми клас.

Всъщност Гонзо разполага с диплома за средно образование, че даже и за висше, макар всички футболни деятели в България отдавна да са наясно, че тапиите му са абсолютно фалшиви. След като в началото на седмицата кандидатурата на 47-годишчия пловдивчанин официално беше издигната от аматьорския футболен клуб „Ахелой“ за президент на БФС, а предварителните проучвания сочат, че Гонзо по всяка вероятност ще събере повече гласове от Бербатов на предстоящия конгрес на футболния съюз въпросът за образователния му ценз отново беше повдигнат.

Друг претендент за наследник на Боби Михайлов – спортният мениджър Георги Градев, вече е подал сигнал в Софийска районна прокуратура с искане държавното обвинение да разследва при какви обстоятелства Иванов се е сдобил с диплома за средно образование в София и впоследствие е взел тапия за висше, издадена от Техническия университет в Габрово.

Запознати сочат, че в следващите дни до провеждането на конгреса на БФС на 15 март в държавното обвинение ще постъпят още стотици сигнали за менте дипломите на Гонзо, които ще бъдат подадени от привърженици на ЦСКА, „Добруджа“ и „Ботев“ (Пловдив) в опит да бъде осуетена подмяната на Боби Михайлов с настоящия технически директор на БФС.

„Въпросът с дипломата на Георги Иванов трябва веднъж за винаги да приключи с проверка от страна на компетентните органи. Утре Гонзо може да се кандидатира и за президент на България, нищо че е учил само до 8-и клас“, мотивира се представител на фенклуба на ЦСКА в Самоков, откъдето също ще сезират прокуратурата за казуса с неистинските дипломи на Георги Иванов.

Според фалшивите документи, Георги Иванов – Гонзо е завършил средното си образование не в Пловдив, а в София – в 22-ро средно езиково училище „Георги Стойков Раковски“ през 1994 г. Твърди се, че настоящият кандидат за шеф на БФС се е явявал като частен ученик в елитна гимназия в периода от 1992 до 1994 г. Тези данни обаче лесно могат да бъдат оборени и окачествени като неистински, ако бъде погледната официалната статистика на футболния шампионат на България в същия период и бъде направена справка в спортните ежедневници.

Така ще стане известно, че на 27 юни 1991 г. юношата Георги Иванов (тогава на 15-годишна възраст) е повикан в мъжкия отбор на „Локомотив“ (Пловдив). Гонзо дебютира за родния си отбор в тогавашната „А“ футболна група през следващата 1992 г. и носи черно-белия екип на „Локомотив“ чак до лятото на 1997 г., когато е купен от „Левски“ и пристига в София. Следователно няма как Гонзо да е учил в София и то като частен ученик, тъй като през лятото на 1994 г., когато уж е издадена дипломата му завършено средно образование, той е живял в Пловдив и е бил трайно ангажиран в тренировъчния процес и с участие в мачове, провеждащи се в събота и в неделя, когато обикновено се явяват за уроци частните ученици.

Самият Георги Иванов също е признавал, и то пред огромна аудитория, че е учил само до осми клас. През 2010 г. Гонзо гостува в едноименното вечерно шоу на Слави Трифонов, излъчвано по Би Ти Ви, където разказва, че няма диплома дори за средно образование, тъй като за него футболът е основен приоритет в живота

Дългогодишен учител от софийското 22-ро училище, пожелал името му да не бъде оповестявано, разкрива, че менте дипломата на Гонзо за средно образование е издействана през 2005 г., тъй като е трябвало да послужи на Гонзо за получаването на треньорска диплома от НСА.

„Фалшивата диплома на Георги Иванов беше издадена от Мариела Папазова, сестрата на баскетболния треньор Тити Папазов, която впоследствие се издигна даже до директор на Класическата гимназия в София, макар да беше забъркана и в други случаи с издаване на менте документи за завършено средно образование в 22-ро училище, а и в други училища в столицата.

В случая с Гонзо той умишлено беше вписан като частен, а не като редовен ученик, за да може при последваща евентуална проверка да не лъсне измамата в учителските дневници и досиетата на учениците. Но дори за частните ученици се пази документация, каквато при Гонзо просто липсва. Това лесно може да бъде установено от Софийската градска прокуратура при разпит на преподавателите, които уж са му поставяли оценки, стига, разбира се, да има желание за подобно разследване. Доколкото зная, подписите на двама мои колегии са фалшифицирани“, разкрива дългогодишен преподавател от 22-ро училище в София, който днес е пенсионер.

Благодарение на уредената диплома от 22-о училище, Гонзо се сдобива и с друга съмнителна тапия за висше образование – диплома №049557, серия ТУГ-2006, издадена от Техническия университет в Габрово през 2006 г. Справка в архива на университета показва, че Георги Александров Иванов е записан като студент в града на хумора през учебната 200/2001 г. и се дипломира на 7 юли 2006 г. по специалност „Публична администрация“ към Стопанския факултет във висшето учебно заведение. В този период Гонзо дори не е бил в България – през лятото на 2002 г. Иванов е продаден от „Левски“ на френския „Рен“, където изкарва до 2004 г., след което за кратко се връща в София. В периода 2004-2006 г. Гонзо рита в Турция – носи екипите на „Самсунспор“ и „Газиантеп“ и едва ли е отскачал до Габрово, за да взима изпитите си, пък макар и задочно.

„В Техническия университет в Габрово възможността да следваш задочно онлайн се появи едва през 2015г., тоест цели 9 години, след като Гонзо уж се е дипломирал като висшист. Дипломата му в Габрово пак беше издействана по футболна линия – тогава тапията му беше уредена от Иван Вуцов – Вуцата“, разкрива обстоятелствата, при които Георги Иванов се е дипломирал като висшист запознат от спортните среди.

Според думите му Гонзо не е платил нито стотинка, а просто подарил спортни екипи на декана на факултета доц. Анюта Николова и ректора доц. Илия Немигенчев, чиито подписи стоят под дипломата на Георги Иванов от Техническия университет в Габрово.

Нов скандал в ЮЗУ! Студенти се дипломират с фалшифицирани оценки

Posted on: декември 7th, 2023 by МИГ No Comments

Студенти получават оценки от изпити, които никога не са провеждани. Въпреки невзети изпити и липсващи оценки, те получават дипломата си за висше образование. За това сигнализира историкът и вече бивш преподавател от Югозападния университет в Благоевград Стефан Дечев. По думите му системно подписът му е бил фалшифициран за оценки по дисциплини, по които е преподавал. Това показва изпратен от него сигнал за нарушения към Министерството на образованието и науката (МОН), публикуван в неговия личен профил във „Фейсбук“.

Стефан Дечев прекъсва работата си в Югозападния университет „Неофит Рилски“ през 2023 г., а в момента преподава в Нов български университет.

На 28 ноември Дечев изпраща сигнал към образователното министерство. В него той пише, че е установил редица нарушения в Правно-историческия факултет (ПИФ) на университета по време на ръководството на декана доц. д-р Николай Марин и зам.-декана доц. д-р Валентин Китанов, който е и ръководител на катедра „История“.

Марин беше научен ръководител на бившия главен прокурор Иван Гешев, който стана докторант по международно право в университета, без да отговаря на изискването за владеене на чужд език.

„Става дума за раздадени дипломи за висше образование при нанесени оценки от мое име за непроведени никога изпити, подписани по всяка вероятност от зам.-декана и ръководителя на катедрата доц. д-р Валентин Китанов; нанесени оценки пак от мое име отново за непроведени изпити, които оставаха неподписани поне към деня на констатацията ми, въпреки вече дадените дипломи, както и един случай на раздадена диплома, без лицето да е било реално студентка, доколкото почеркът изглежда един, а всички дисциплини и поставени оценки, както и подписите след тях, сякаш изработени на един дъх в определен момент“, пише Дечев.

Историкът прилага към писмото си 26 снимки за доказателство от главните книги с фалшифицирани подписи и оценки по курсове, водени от него. Пред „Свободна Европа“ Дечев казва, че когато започва да намира доказателства за измамите, се консултира с юристи как да постъпи.

„Дори и без техните съвети за мен беше ясно, че деканът на факултета е научен ръководител на тогавашния главен прокурор и че шансовете по такива институции са нулеви“, добавя той.

Като причина да не сезира първо ръководството на университета, Дечев посочва, че „ако се разбере, че се знае това нещо, най-малкото могат да „изгубят“ тези книги, при което ще носят много по-малка отговорност, отколкото ако се установи документна измама“, е цитиран от „Свободна Европа“.

„Несигнализирането от страна на колегите от предишното ми работно място се дължи на атмосферата създадена в ПИФ под ръководството на декана доц. д-р Николай Марин, самозабравил се научен ръководител на скандалния бивш главен прокурор Иван Гешев, както и от зам.-декана на ПИФ и ръководител на катедра „История“ доц. д-р Валентин Китанов – атмосфера на страх и съучастие в незаконни практики или в прикриването им“, заявява историкът в сигнала си до МОН.

В писмото Дечев посочва факултетните номера на осем студенти. Те са получили оценки по дисциплини, водени от него, но на изпити, които никога не са се провели. Оценките са подписани в главната книга, в която се нанасят оценките, но от друг човек, а студентите вече са получили дипломата си за висше образование.

Друго нарушение показва, че и без фалшифицирани оценки и подписи, студентът все пак успява да се дипломира.

„Дипломиран, без положени изпити по водените от мен дисциплини „Нова българска история“ и „История на историографията“, като такива оценки липсват от главната книга. Дипломата обаче вече е получена лично от студента на 23.06.2021 г.“, пише Дечев в сигнала.

Преподавателят сигнализира и за друг случай, в който всички оценки по различни дисциплини на студент в четвърти курс са подписани от един човек с един почерк.

„Съдейки по подписите на колегите ми преподаватели, всички тези съмнителни и неавтентични подписи, за които стана дума по-горе, наподобяват в най-голяма степен подписа на тогава заместника на доц. д-р Николай Марин в ПИФ, а именно зам.-декана на ПИФ и ръководител на катедра „История“ доц. д-р Валентин Китанов. Това е особено видно при сравняване на съмнителните и неавтентични подписи, за които се говори по-горе в сигнала ми, с тези положени след оценки по дисциплините „Българско Възраждане“ и „История на българския народ XV-XVII в.“, които са четени от заместник-декана на ПИФ“, обобщава Дечев.

От МОН потвърдиха, че дипломата на Андрей Гюров е автентична

Posted on: април 2nd, 2022 by МИГ No Comments
МОН потвърдиха, че дипломата на Андрей Гюров е автентична. Андрей Гюров не е излъгал за нищо. Професионализмът му е доказан.
Защо ИТН създадоха тази истерия? Направиха го, защото искат Каримански да поеме БНБ. Направиха го, защото точно техният кандидат за министър-председател, Пламен Николов, беше с измислена диплома. Атаката срещу Гюров е опит на една менте партия да дискредитира доказал се професионалист. Крадецът вика дръжте крадеца.
Разбира се, тази акция беше подкрепена от ГЕРБ. Опитвайки се да дискредитират Гюров, ГЕРБ си измислят повод, с който да подкрепят Каримански. ГЕРБ и ИТН правят всичко възможно счетоводителят на Доган да
стане шеф на БНБ. Това, което обединява двете, е слугинажът към ДПС.
Кандидатът на статуквото за БНБ се казва Каримански. Зад него седят ИТН, ГЕРБ и ДПС. Хибридни партии издигат хибриден кандидат. Тази зловеща коалиция планира поредния обир. Сметката ще я платят българските граждани.

Пълна каша с дипломата на кандидат-гуверньора на БНБ

Posted on: април 2nd, 2022 by МИГ No Comments

Дали има някой в управляващата сбирщина “Продължаваме промяната”, който да не е измамник?! Продължават да излизат наяве полуистини, несъответствия и откровени лъжи: ето и последният случай с кандидата на “Продължаваме промяната” за гуверньор на БНБ – пълна каша с дипломата му за докторска степен. Андрей Гюров, според собствените му твърдения, се е дипломирал през 2005 г. във Виенския университет.

Обаче – всяка диплома от чужбина следва да бъде призната в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Това е процедура, която отнема между няколко седмици до няколко месеца. Андрей Гюров не си е направил труда да го стори.

В четвъртък следобед, обаче, той лично бил входирал искането и няколко часа по-късно, то вече е било одобрено. По това време кандидат-гуверньорът беше в Народното събрание, където депутатите от парламентарната комисия изслушваха концепцията му за управление на БНБ.

Освен това, как изобщо за една вечер е направена нужната проверка на документите?! Депутати от ГЕРБ показаха и самата дипломна работа на Андрей Гюров, която е публично достъпна. Необясним е фактът, че тя е защитена през 2005 г., ала в текста са цитирани данни и научни трудове от 2007, 2008 и 2012 г.

Всъщност, какво да очакваме от съратниците на Кирил Петков, който започна с лъжата, че не е канадски гражданин и продължава всеки ден да твори лъжи, замесвайки личности като Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен, дори?!

По-преди беше лъгал, че проВиотикът му е използван лично от Опра Уинфри и Новак Джокович! Човек, който лъже с лекотата, с която диша, е опасен за себе си и за околните! SOS! А в “Продължаваме промяната” не е само един! … Брилянтен коментар на Васил Гроздев: “Като изключим машините, има ли други, които биха гласували отново за “Продължаваме промяната”?

*Позиция във Фейсбук

Кухи дипломи и менте-докторати развяват плагиати с мераци за власт и пари

Posted on: август 15th, 2021 by МИГ No Comments

Проследявам хрониката около спорните дипломи и безспорните плагиатства на този или онзи от героите на новото време и си мисля до каква степен са ни зомбирали и профанизирали. А, бе, братя българи, такива като консула на Барбадос, Шнорхела или някой от същата карикатура въобще не го хващаше кантара до 10 ноември 1989-та, когато селекцията на Партията бе желязна и безпощадна.

Да, на върха на Пирамидата имаше висша номенклатура с нейните лигави изтърсаци по „Член 16“ (привилегията за децата на активните борци против фашизма и капитализма), но надолу бяха подбирани способни, талантливи и образовани люде, допринесли за просперитета на родината в различни области на знанието, науката, техниката, производството, медицината, културата, военното дело, спорта и т.н. Именно тази кохорта „отличници“ създаде материалните и духовните активи, от които все още се храним…

Бръснарският дюкян е широко отворен

Вероятно ви е направило впечатление, че новоизлюпените фаворити на Конюнктурата обичат да се кичат и хвалят със своите дипломи, магистратури, докторати, специализации, курсове и програми ала Фулбрайт, Аденауер, Рокфелер, Кисинджър, Клинтън, Сорос и други подобни „масонски паяжини“ за производство на агенти за влияние.

Наред с това рояци по-големи и по-малки „юпита“, „мисирки“ и „тулупи“, някои от които даже министри или депутати, гордо позират с всевъзможни тапии от Харвард, Колумбийския университет или Кеймбридж, макар че в повечето случаи става дума за краткосрочни лекции на свободен прием без никаква формална хабилитация от тази импровизация. Или за сертификати от „бензиностанции“ в Оклахома или Невада.

Все едно моя милост да си пише в актива 40-дневното гостуване в редакциите на световните спортни медии, френските „Екип“ и „Франс футбол“, по програмата „Преса и солидарност“ в началото на 90-те. За какво – бях, видях, оцених, благодарих и разбрах, че 99% от колегите там не могат да се хванат на малкия ми пръст! И не само на моя, но и на много други български журналисти…

Добре, хубаво е да има отворено общество за обмяна на идеи и опит между хората, но културната агресия на системата „Сорос и Ко“, за която става дума, превръща тази тенденция в еднопланова диктатура. А нейните манекени яко досаждат на околните със своите фалшиви тапии, като кухите дипломи и менте докторати, развявани от нашенските плагиати.

Впрочем, тази мания тръгва от евро-атлантическата селекция на агенти за влияние, номинирани за инфлуенсъри, разбирай манипулатори на масовите нагласи. Естествено, в полза на местната и глобалната Олигархия.

От „капо ди тути капи“ – Луканов, през Филип Димитров, Стоян Ганев, Георги Първанов, Сергей Станишев, „юпитата“ на Кобурга, Меглена Кунева, Кри(Сталина) Георгиева, Ивайло Калфин, и така към Николай Младенов, Даниел Митов, брюкселските снахи Габриел и Майдел, Малинов, Ковачев, без да броим по-дребните риби, изплували от локвата на Слави Трифонов.   

И едно носталгично отклонение. Цялата работа ми напомня за моето детство преди повече от половин век, когато дядо ми ме водеше при един свой приятел – бръснар, който бе окичил цялата стена на скромното си дюкянче с всевъзможни занаятчийски тапии, доказващи неговата значимост в съответния бранш на ножицата, бръснача, четката и лавандулата.

Именно този спомен мил изскочи от магическия цилиндър на Времето, отключен от бутафорната сценография зад гърба на нашенските парвенюта от политиката и бизнеса. Хайде, стига – където копнеш изскачат като скакалци „магистрати“ и „доктори“, позиращи пред своята виртуална хералдика.

Очевидно бръснарският дюкян е широко отворен и всеки по-ловък тарикат спокойно може да си откачи и закачи някаква тапия, чрез която да компенсира собствените си комплекси. Защо обаче обществото е длъжно да се занимава с този онанизъм и да губи ценно време в догадки коя дисертация е истинска и коя е преписана? А и що за самодейци са изскочилите от нищото Николов, Илиев И Т.Н.? Пардон, ние сме глупаци след като ги вземаме на сериозно…

Менюто на парвенюто

Манията за кухи тапии логично следва тенденцията за обезличаване на българската духовност от три десетилетия насам. Процесът върви в два противоположни коловоза – по единия маргинализират и чалгализират нацията, а по другия стимулират новия пишман елит.

И така в менюто на парвенюто след 10 ноември 1989-та се появиха офертите за пригодност според критериите на новия „Голям брат“. Без значение от качествата, решаваща се оказва принадлежността към евро-атлантическата Догма, от която се нароиха две поколения производни на Матрицата, трупащи актив от „партийни школи“ и „рабфаци“ от двете страни на Атлантика. А тези работилници за верноподаници по нищо не се различават от съответните идеологически кръжоци на Съветската система.

Може да се каже и по друг начин – за да направиш политическа кариера сега у нас е задължително да си преминал през някоя от школите на НПО, Сорос и Ко, включително и през разните „образователни програми“ на държавно равнище, финансирани от САЩ, Великобритания, Германия и т.н. Като да речем Центъра на ЦРУ в германския курорт Гармиш Партенкирхен. Тоест, да бъдеш „наш човек“…

Не винаги храната прави борбата

И тъй като все още сме на олимпийска вълна ще използвам антитезата на един стар лаф, гласящ „храната прави борбата“. Уви, не е така! В контекста на нашия разговор тази изтъркана сентенция има контра, според която дипломата не прави човека. По този повод не е необходимо да прескачаме през девет земи в десетата. Достатъчно е да си спомним няколко христоматийни факти от българския национален опит.

Някои от най-големите ни писатели хич не са учили филология. Например – Димитър Димов е ветеринар, Николай Хайтов – лесовъд, а дипломите не са силната страна на Йордан Радичков. Необходимо ли е да отварям Космоса към Хемингуей или да се огранича с факта, че великата Невена Коканова никога не е дипломирана във ВИТИЗ, днешен НАФТИЗ?!

Защо обаче да безпокоя духовете на безсмъртните културни икони, след като имам собствения си скромен опит? По стечение на обстоятелствата завърших първата магистърска програма на Факултета по журналистика на Софийския университет преди близо 40 години.

И какво от това – ако не бяха стотиците ми публикации, книгите, телевизионните участия и най-вече – отношението на хората, за какво ми е кухата тапия с някакви подписи и печати? Впрочем, някои от моите състуденти отдавна приключиха с професията, преминаха в други браншове или присъстват почти анонимно за пенсия в една или друга медийна ведомост.

Просто и ясно – тапията не прави човека и твореца. Тук е моментът да отбележа, че познавам немалко журналисти, публицисти, писатели, преводачи без специално и дори без никакво висше образование, които са създали прекрасни неща. По елементарната причина, че са надарени с талант, независещ от формалната легитимация на бюрокрацията.

Браво на Иво Инджев и Евгений Михайлов!

И като стана дума, че тапията не прави човека, твореца, а още по-малко политика, струва си да отдадем дължимото на журналиста Иво Инджев и на режисьора Евгений Михайлов, които скромно премълчават своите червени дипломи от Москва.

Комплименти за тези достойни евро-атлантици, някогашни „сини кинжали“, забравили откъде са тръгнали в името на новата ведомост. Браво, сто пъти браво и пример за всички, които искат да сменят родата и боята след 30-годишна възраст. Наистина, всеки индивид има право да потърси нов работодател и следваща кариера.

Извън тази невинна закачка си струва да си дадем сметка, че формалните тапии, звания и хабилитации нищо не струват в реалния живот и особено в политиката. Още повече на наш терен, където всяка старлетка, да не кажа проститутка, богаташка съпруга, дъщеря или любовница без особени усилия може да се сдобие с „престижно CV“ докато паркира джипа в  полите на Люлин, разбирай край НБУ. А какво остава за новоизлюпените депутати, „държавници“ и „магистрати“?!

Вероятно сте забелязали в каква мода се превърнаха номинациите от знайни и незнайни вузове, всъщност комерсиални „рабфаци“. Накъдето и да се обърнеш – рояци магистри, доктори, дори професори… И, забележете, най-вече от странни провинциални катедри, да не говорим за милиционерската Школа край Околовръстното в София. А беше време, когато се знаеше, че съдия, прокурор или адвокат можеш да бъдеш, само ако си излязъл от Юридическия факултет на Алма Матер!

Този странен панаир на суетата се дължи най-вече на тенденцията за промотиране на нов псевдо елит от полуинтелигенти, заместващ старите соц-кадри, както и на повсеместната академична корупция, маскирана като „пазарна икономика“. Дали е случайно, че някои от ректорите и деканите на университетските фирми гонят по доходи босовете от медицинския бизнес и даже догонват банкерите?

Е, как при това положение да се чудим, че ИТН следва примера на ГЕРБ, като лансира странни парвенюта със съмнителни дипломи. В тази насока има и още едно обяснение по Фройд – еднокнижни лидери от типа на Бойко Борисов и Слави Трифонов носят примитивно, провинциално преклонение пред чуждите езици, които са им недостъпни, и пред дипломите.

Без значение от тяхната стойност и от хората зад тях. Или както казва класиката – пази Боже сляпо да прогледа…

Георги Атанасов, Уикенд

Журналист откри несъответствия в дипломата на кандидат-премиера

Posted on: август 6th, 2021 by МИГ No Comments
Изчаках кандидат-премиерът собственоръчно да размаха по телевизиите папката си – така наречената „дисертация“ и дипломата си от ВАК (Висша атестационна комисия) за присъдената му научна степен доктор, за да завърша разкритията си.
На дипломата се чете:
*** Пламен Николаев Николов
*** Диплома No/дата: 29412 / 31.12.2004
**** утвърдено с Протокол No/дата:
13 / 18.10.2004
В регистъра на Висшата атестационна комисия това се вижда на линк под № 30724
Но в самия регистър данни за номер на диплома и нейна дата няма, няма и данни за протокол и дата на защитата – няма ги освен на размахания пред обективите лист от кандидат-премиера.
Защо ги няма?
Защото тези данни са данни на друго лице!
*** Пламен Николов Николов
*** Диплома No/дата: 29412 / 31.12.2004
**** утвърдено с Протокол No/дата:
13 / 18.10.2004
е защитил своята дисертация със същия този номер на диплома, издадена от същата Висша атестационна комисия на същата тази дата и същата година, със същия протокол и съответно същата му дата и година.
В регистъра на Висшата атестационна комисия това се вижда на линк под № 47798
.
Имаме две различни лица, които не само са с различни бащини имена – едното Николов, другото Николаев, но са и посочени на два съвсем различни линка в огромния масив информация (близо 70 000 имена, които проверих) – с една и съща диплома от една и съща дата и един и същи протокол от една и съща дата на иначе различните им дисертации…
.
В своето официално становище Министерството на образованието и науката посочи, че номерът на дипломата на Пламен НИКОЛАЕВ Николов е посочен ЕДИНСТВЕНО в друг документ – за нуждите на Народната библиотека.
Т.е. проверката не е открила каквито и да е документи за нея ТАМ, КЪДЕТО ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ГИ ИМА – в архива на Висшата атестационна комисия.
.
Освен това пак ще повторя онова, на което не обърнахте внимание, когато го написах в предишен пост: в дипломата на кандидат-премиера е посочено като орган, пред който е защитил и който е одобрил дисертацията му: „научна комисия 12”
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
„Научна комисия 12” е „Научна комисия по животновъдство и ветеринарна медицина”
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Тя има специализирани научни съвети по:
*развъждане и селекция на селскостопанските животни
*системи на отглеждане и производство на животинска продукция
*мляко и млечни продукти
*заразни и паразитни болести по животните и безопасност на храни от тях
*морфология, физиология и незаразна патология на животните
В нея няма какъвто и да съвет, да го наречем по „философия на говедата“ за защита на дисертации и научни степени. Няма как, просто няма как дори и като хипотеза Пламен Николаев Николов да е защитил тема по философия в комисия и съвет по животновъдство.
.
Следващата поред комисия – № 13, е тази по философия.
Май са сбъркали номера – този на комисията са го написали за номер на протокола.
Ювелири на ментата били! Нищо подобно!
Калинки, са сър.
Жалки калинки!

Задкулисието зад кандидат-премиера

Posted on: август 1st, 2021 by МИГ No Comments
Както очаквах в коментар под предишния пост, появиха се тролчетата с припев – има го в регистъра (само в един от шестте).
Вече го има, както предупредих, макар че не само аз, но и много коментиращи видяха, че доскоро го нямаше като д-р на науките.
.
Да, вече го има го в една-единствена страница от „Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове“ – подрегистър „всички лица на академични длъжности и придобити научни степени“.
Ако не сте разбрали – „на пожар” е създадена специална страница за това лице, която да опровергае истината.
.
Към всяко име в този регистър има маркер, който при чукване върху него посочва данни и по-обширна информация.
Да го чукнем върху две съседни имена.
Първият скрийншот е на предхождащото лице Пламен Николаев Иванов. (линк https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/30050 )
Вторият скрийншот, който давам, е на кандидат-премиера. ( линк https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/30724 )
.
Ще откриете ли разликите?
Основната е, че дисертацията на кандидат-премиера е анонимна – без Протокол, без дата, без анотация, без диплома, без…
Тези „детайли” ги няма, защото изискват много повече труд – поне едно денонощие и фалшифициране на редица други бази данни, вкл. протоколи и диплома от ВАК. Вкл. изискват и подготовка на такъв труд, подготовка и на рецензии, иначе в библиотеката няма да има какво да ми покажат, когато го поискам.
.
Номерата в регистъра са по хронология (времето) на защитите на дисертациите (виж номерацията в края на линковете).У нас има близо 60 000 хабилитирани лица.
Предхождащият номер – 30723 спрямо този на Пламен Николов (30724) е с диплома и протокол за защитата от 2005 г.
Ама как така?
Защото защитата на дисертацията на Пламен Николов, уж последвала по време предишната дисертация, според посочената дата се оказва, че я предхожда с една година – през 2004 г.
Следващата след неговия номер дисертация (30725) е на някакъв кипърец – също без номер на протокол и дата. По-следващата с номер 30726 е на срещата между 2004 с 2005 г. Излиза, че след дисертацията на Пламен Николов месеци и месеци, и месеци наред никой друг у нас не е правил защита и ВАК е стоял със скръстени ръце. Да, ама не е така и самите регистри го опровергават.
.
Да видим и някои други факти и доказателства от многото, които съм събрал.
Кое доказателство да вземем?
Ами.. Ами например това – има статия от 2013 година за него, за самия Пламен Николов в специализирана световна медия по плувни спортове и бизнес
( https://www.swimmingworldmagazine.com/…/industry-news-finis… )
В нея изрично се посочва, че статията е прессъобщение, получено в редакцията от фирмата за плавници. Редакцията заявява изрично, че го пуска в напълно автентичен вид – точно така, както е получено и съответно не носи отговорност за съдържанието му.
Кой разбрал – разбрал. Моите американски колеги са проверили действителните факти в регистри, справочници, съдилища, в правни документи, в Австрия (за научната степен) и затова са публикували тази информация (със сигурност високоплатена) по този начин – заявявайки и дистанцирайки се напълно от нейната вярност и връзвайки си гащите срещу тяхна отговорност за лъжи.
.
Цитат от това прессъобщение на сергията за плавници: „… „Завършва магистърска степен в Софийския университет и докторска степен в Клагенфуртския университет.” (скрийншот)
Е, няма как хем там, в Австрия Пламен Николов да е станал доктор на науките – по друг ред и с други научни ръководители и други рецензенти в друга държава, хем тук, у нас, в България да е станал доктор на същите науки и в същата област с роден научен ръководител и родни рецензенти.
Или едното, или другото е нагла лъжа.
А всъщност и двете са лъжа!
Защото в австрийския научен регистър неговото име като доктор на науките също не излиза, както вече съм проверил.
СКАНДАЛЪТ СЕ РАЗРАСНА
Пускам отделен пост, защото скандалът вече стана много по-голям от разкритията в предишния ми пост.
У нас калинките упорито не искат да разберат, че умелата фалшификация е много високо интелектуална, сложно-аналитична и разследваща дейност. Защото за да пипнеш убедително един факт, се изисква да пипнеш десетки други, които да го потвърждават и още стотици, които да са в синхрон с тези десетки.
Не го умеят, докато аз умея да проверя цялата верига, за да открия истината и неведнъж съм го доказвал (вкл. срещу високопрофесионалния апарат и хакери на руските секретни служби по повод мои разследвания и това може да се види в профила ми).
За пореден път „калинките” падат в капана ми – непълна информация в първи пост и още по-скандални разкрития след очакваното им тъпо опровержение – вече във втори мой пост. Ей, господи, не се ли научихте, че в такива случаи най-доброто е да се премълчи?!
.
Пускам втори пост, защото случилото се в тези часове между първия втория пост поставя кардинални проблеми на нашето лъжовно битие, диктувано и манипулирано от скрити сили като истинско.
Защото манипулацията и фалшификацията поставя съдбовни проблеми за верността на информацията, която ни се дава и за човека, който евентуално ще ръководи съдбините на нацията.
Ето някои въпроси:
1. Какви задкулисни сили са зад кандидат-премиера и с какви възможности са дори в почивен ден да манипулират и променят основен държавен регистър? (както посочих в коментар под предишния пост, нарочно, умишлено изчаках почивен ден, за да направя разкритията)
2. Какво Задкулисие стои зад Пламен Николов, след като заради един пост в някакъв си Фейсбук профил (моя) на пожар се вдига цялото то, за да създава линкове, променя регистри, прередактира и допълва текстове в Уикипедията и т.н. И дори да променя медийни публикации, пълнейки ги с ново съдържание за някаква дисертация, което днес са антидатирали с вчерашна дата не само в редица явни Пеевски медии, но и в най-основни информационни сайтове у нас? (например съвсем наскоро с идентичен случай ви запознах при поста ми за сръбската ракета, с която вероятно е свален нашия изтребител МиГ край Шабла)
3. Как се защищава научна степен у нас и доколко може да се осланяме на информацията в държавните регистри (наскоро в специален пост посочих такъв много сериозен и идентичен проблем и с Търговския регистър)?
4. Възможно ли е регистрите на научните степени, а и в други подобни регистри да съществува игра – да се оставят, образно казано, празни редове, ако и когато се наложи те да се използват за фалшива информация?
.
Това ли успя да ни представи Задкулисието и говорителят му „Има такъв народ” – пореден скеч на тема премиер и поредни лъжи за него?
Или нарочно, както мисля аз, се подбират уязвими биографично лица, а и всякак другояче уязвими кандидати, понеже укритата уязвимост предполага и означава пълна тайна зависимост!

Зам. главен прокурор: Ако дипломата на Гешев е нелегитимна, такава е и на стотици нотариуси и адвокати

Posted on: юли 26th, 2021 by МИГ No Comments

„Мисля, че дипломата на Иван Гешев е легитимна. Многократно е проверявана тази диплома. Смятате ли, че това висше учебно заведение (Академията на МВР) не е акредитирано да издава такива дипломи. Много адвокати и нотариуси имат дипломи оттам, какво ще се случи с тях и с техните актове?“, заяви заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура Даниела Машева в „Тази сутрин“.

Според нея темата за дипломата на главния прокурор се повдига в обществото заради неуспешната процедура по неговото отстраняване във ВСС.

Дипломата на Иван Гешев наистина е под въпрос

Posted on: юли 24th, 2021 by МИГ No Comments

Оказва се, че не само работата, а и дипломата на главния прокурор Иван Гешев е под въпрос. И по-точно – може да се смята за невалидна по начина по който е издадена. Гешев не е трябвало да бъде назначаван на длъжности, които изискват юридическо образование.

Въпросът беше поставен публично от адвоката Минчо Спасов в предаване на телевизия „Евроком“. Той обясни с подробности какво не е наред с дипломата на юрист на Иван Гешев.

Иван Гешев е завършил Академията на МВР, наричана в миналото Школата в Симеоново или милиционерското училище, а след 1991 г. вече е ВИПОНД (Висш институт за подготовка на офицери и научно изследователска дейност), акредитирана е по закона за Висшето образование от 2001 г.

Както е известно, Бойко Борисов е завършил пожарникарския факултет на Школата в Симеоново, сега Академия на МВР. С идването му на власт кадрите от тази школа/академия навлязоха нашироко в съдебната система. На завършилите някои специалности в тази академия в различни година са давани и дипломи за юридическо образование. В академията са преподавали гостуващи преподаватели по право от Софийския университет. На някои випускници с приравнителни изпити в университета е давана и диплома по право. В някакъв период такава диплома е давана и без приравнителни изпити, а със специални разпоредби. Дипломата на Иван Гешев е издадена въз основа на указ № 2415 на Държавния съвет на НРБ от 1987 г., подписан от Тодор Живков. С този указ тогавашната Висша школа на МВР получава правото да издава дипломи за юридическа правоспособност на завършващите. Но указът не действа след премахването на Държавния съвет и приемането на новата конституция. В самия сайт на Академията е записано, че указът позволява да се издава юридическа правоспособност само до 1991 г., когато по Закона за МВР институтът е преобразуван във ВИПОНД.

Дипломата на Иван Гешев е от 1994 г. В нея ясно е написано, че е

издадена въз основа на указа от 1987 г.

На копието от дипломата на Иван Гешев, представено пред Висшия съдебен съвет за избирането му, липсват имена и подписи на ректора и на председателя на държавната комисия. Да предположим, че по някаква предпазливост някой е решил да премахне подписи, за да крие лични данни от 1994 година. Но дипломата няма и номер. Липсва и факултетен номер на студента. Това не спада към личните данни, които трябва да се пазят. Да допуснем, че и номерът е заличен по някакви причини.

Но има друг по-съществен проблем.

Дипломата за висше образование на Гешев е със специалност „Охрана на обществения ред и борба с престъпността от направление Държавноправни науки” – така е изписано на самата диплома. Тя е издадена по време, когато тогавашният ВИПОНД няма законово основание да издава дипломи по право като ВУЗ. Чак през 2002 година по предложение на председателя на парламента проф. Огнян Герджиков депутатите гласуват, че студентите и курсантите от ВИПОНД, изучаващи „Държава и право“, могат да придобиват образователна степен „Бакалавър“. Това се прави, защото по закон ВУЗ се създава с решение на парламента (вече няма укази и Държавен съвет), а не с наредба на министерство или с решение на Министерския съвет. Но и с онова решение от 2002 г. завършващите Академията на МВР като бакалаври, без да станат магистри, нямат право да упражняват юридическата професия в съдебната система. Трябва да направят магистратура за целта.

Адвокат Минчо Спасов подчертава, че през 1994 г. към датата на придобиване на дипломата на Иван Гешев, ВИПОНД не е имал статус на ВУЗ, който да издава дипломи за юридическо образование.

Спасов обръща внимание и на

удостоверението за правопсособност на Гешев от 1996 г.

Това е „Удостоверение за издържан теоретико практически изпит за успешно завършен стаж”. То също няма номер, в полетата на бланката липсва и номера на дипломата, и факултетен номер, липсва и подписът на министъра на правосъдието. Тези места, както в дипломата, са оставени празни. Те също не са лични данни. Само в долния край на листа има надпис „Вярно!”, като заверка на копието.

В удостоверението за правоспособност на Гешев – за изпит и завършен стаж – също няма подпис. В бланката в местата за номер на диплома и факултетен номер също е оставено празно. По-надолу на листа има само надпис „Вярно!“ като заверка за копието.

В предаването на Люба Кулезич по „Евроком” адвокат Иван Петров, биш апелативен прокурор на София, коментира така изнесеното от адвокат Спасов: „Доколкото разбирам Гешев няма правоспособност да бъде магистрат. Ако той изначално не е имал тази правоспособност, той изобщо не е могъл да встъпи като следовател, прокурор или главен прокурор. Ако това действително се провери и дали ВИПОНД са могли да издавата специалност „Право“, то може да се окаже, че Гешев не може да бъде част от съдебната система. Като са го допуснали веднъж в нея, след това са решили, че може да го развиват вътре в нея.“

Всички дипломи на СУ от 2009 г. трябва да бъдат преподписани

Posted on: април 2nd, 2017 by МИГ No Comments

Всички випускници на Софийския университет с диплома, издадена през 2009 г., трябва да поискат преподписването й от бившия ректор проф. Иван Илчев. В противен случай тя може да се окаже невалидна и да създаде проблеми на притежателя й след години.

Това се разбра от коментар на министъра на образованието проф. Николай Денков предаването „Неделя 150“ по БНР. В събота „Нова телевизия“ сигнализира, че хиляди дипломи за завършено висше образование от Софийския университет, издадени през 2009 г., се оказват невалидни заради поставен печат вместо подпис. Заради огромното количество подписи, които трябвало да поставя, бившият ректор на Алма Матер проф. Иван Илчев решил да изработи печат, с формата на подписа си. Шаблонът се ползвал от съветници на ректора, които „подписвали“ дипломите вместо него.

„Добре е да се знае, че една диплома трябва да може да бъде проверена след 20-30-40 години и затова всички подписи на ректори се съхраняват в МОН. И ако след години трябва да се провери дали една диплома е истинска, се отваря архивът, поглежда се какво е подписал ректорът и няма никакво съмнение, че се изисква личен подпис на ректора“, заяви образователният министър.

„СУ е автономна академична институция и ако за нея тези дипломи са актуални, няма проблем, но те важат само за СУ тогава“, каза още Денков. Това на практика означава, че МОН не признава валидността на издадените с шаблона дипломи и при евентуална проверка няма да я потвърдят. Затова най-сигурният вариант за випускниците е да поискат преподписване от академичната институция.

Бившият ректор декларира пред БНР в неделя готовността си да подпише всеки документ, който се оказва проблематичен заради липсата на ръкописния му подпис.

„Когато станах ректор се оказа, че трябва да полагам към 18 000 подписа всяка година, което е невъзможно. Опитахме да се борим със системата по законния начин. Нищо не стана, макар че ставаше въпрос за промяната на две думи“, заяви Илчев. Според професора, тъй като тогавашното ръководство на ВУЗ-а не е срещнало разбиране за законова промяна на режима, вместо ръкописен подпис е бил направен печат, равнозначен на подписа на ректора. В края на правителството на тройната коалиция е била направена законова поправка, която упълномощава заместник-ректорите да полагат подпис вместо ректора.

„Едно е да полагаш 20 000 подписа, друго е шест души да полагат тези подписи“, каза Илчев. По думите му стотици възпитаници на Софийския университет от въпросния випуск 2009 са отишли да учат в чужбина и не са имали проблем с дипломите си, но тази година по думите му вероятно нотариусите се презастраховат. Според образователния министър Николай Денков обаче има много ясни правила кога една диплома е призната извън висшето училище и според тях дипломата трябва да бъде лично подписана от ректора.

„В известен смисъл разбирам неговото (на Иван Илчев, б. р.) затруднение. Може да се потърси промяна в нормативната база, която да облекчи ректорите в това, но в момента, когато това са правилата, всеки е длъжен да ги спазва“, подчерта Денков. Той каза, че не знае да има друг подобен случай сред всички 37 държавни и 14 частни ВУЗ-а у нас.

Николай Денков коментира и дългоочаквания проект на нова Стратегия за научните изследвания до 2030 г. „Ако няма наука в университетите, ние не можем да изградим такъв тип специалисти. Ако професорите и доцентите не са нивото на учените в другите държави – това са хората, които учат студентите и бъдещите учители, които отиват в училищата. Това е един кръговрат – ако бъде прекъснат, няма да получим специалисти, които отговарят на световните стандарти“, посочи Денков. Според него идеята е не само да се обучават топ специалисти у нас, но и да се привличат и топ специалисти българи от чужбина.

„Само преди десет години докторантурата беше със стипендия два пъти по-голяма от минималната работна заплата, сега е със стипендия – по-малка от МРЗ. Няма как да привлечем качествени докторанти при тези условия“, каза още образователният министър.

Хиляди дипломи от Софийския университет се оказаха невалидни

Posted on: април 1st, 2017 by МИГ No Comments

Хиляди дипломи за висше образование, издадени от Софийския университет през 2009 година, се оказват невалидни, съобщи Нова тв. Бившите вече студенти разбират за това, едва когато им се наложи да легализират документите си, за да се реализират в чужбина.

Да получиш диплома от най-стария университет у нас, оказва се, не означава, че си завършил по правилата. Мария разбира това, когато й се налага да замине да работи във Виена.

„Наложи се да си преведа и легализирам дипломата. Обадиха ми се от фирмата, която беше ангажирана, и ми казаха, че от Министерството на образованието не са приели дипломата и че тя е невалидна”, разказва Мария Бояджиева.

Причината – в документа няма задължителният по закон подпис от ректора на Алма Матер. Вместо него й е поставен печат с името на тогавашния ректор – проф. Иван Илчев. Проблем, с който често се сблъскват агенциите за легализация на документи.

„Самият печат беше като сканиран подпис. Малко се позачудихме дали няма да има проблем и наистина, когато нашият куриер отнесе документите в министерството за поставяне на апостил, ги върнаха”, разказва Татяна Танчева от фирма за легализация.

„Беше шок. Но ме успокоиха, че проблемът вече им е известен и са отъпкали пътеките за неговото решение”, обясни Мария Бояджиева.

Оказва се, че Мария трябва да издири лично проф. Илчев, за да получи истински, собственоръчно поставен подпис. Процедура, през която трябва да премине всеки друг студент, завършил Софийския университет през 2009 година и решил да замине в чужбина.

„Диплома, копие от дипломата и уверение на английски – това са 4-ри подписа. За една година трябваше да се положат 24 000 подписа. Аз съм имал такива случаи, в които се връщаш и колкото и смешно да звучи, не те боли от копане на нивата, а те боли от полагане на подписи”, оправдава се проф. Иван Илчев.

Така професорът решава да изработи шаблон с подписа си и да го връчи на съветниците си, които да „подписват” дипломите вместо него.
„Нали знаете, че движеща сила в човешкия живот е мързелът. И тъй като съм преподавал една година в Япония, там японците се разхождат с печати с подписите си. И аз си направих печат”, заяви проф. Иван Илчев.

Улеснението в миналото обаче се оказва допълнителна работа в бъдеще. Минимум веднъж месечно проф. Илчев е викан в Алма Матер, за да преподписва дипломи. От 2009 досега той е положил около 400 реални подписа. Бившият ректор призова студентите, завършили тогава, да не чакат последния момент и да намерят време за презаверка на дипломата. „Иначе ще се окаже, че след 10-12 години ще им потрябва моя подпис и ще трябва да ги разкарваме до централни гробища, някой парцел, да се подписвам”, заявява проф. Илчев.

А за бившите студенти остава тревогата, че дипломи с подпис и печат могат да не бъдат признати за действителни в чужбина. „Самата идея, че някой решава, че може да подпечатва документи вместо да ги подписва, мисля, че е доста типична за българския начин да намираме винаги метод, по който да не си свършим работата”, коментира Мария.