Данаил Папазов, собственикът на фирмите, които притежават лятната резиденция в Росенец, съобщи, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган пребивава без основание в тях и следва да ги напусне.
Ето какво пише Папазов в съобщение до медиите:
„С оглед появилите се в последните дни в средствата за масова информация спекулации относно пребиваването на Ахмед Доган в имоти на дружествата „Хермес Солар“ и „Делта Епсилон“ (на които съм представляващ и краен собственик чрез фирма „Сигда“), заявявам следното:
„Хермес Солар“ и „Делта Епсилон“ притежават недвижими имоти в парк „Росенец“, област Бургас и квартал „Бояна“ в гр. София. Ахмед Доган не е собственик или представляващ на тези дружества, същият няма общо и с имотите на дружествата, както и няма каквито и да било договорни отношения свързани с ползването на тези имоти.
Поради което Ахмед Доган пребивава без основание в същите и следва веднага да ги напусне„.
Почетният председател на ДПС бе отстранен като съдружник в ТЕЦ „Варна“, както и като член на управата на електроцентралата.
От 16 август дружеството на Папазов „Сигда пропърти“ вече притежава „Хермес Солар“. Тогава „Порт Логистика Бургас“ е прехвърлил собствеността си в дружеството на „Сигда пропърти“. Собственик на „Делта Епсилон“ пък от 2019 г. е ТЕЦ „Варна“, откъдето Доган също бе изгонен.
От обкръжението на Доган и самия него все още няма реакция на призива за незабавно напускане на сараите от страна на почетния лидер на ДПС. Папазов пък не посочва какво би предприел, ако Доган не освободи имота.
Почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който досега беше само ползвател на летните сараи на брега на морето край бургаския парк “Росенец” и от години е спряган за скрит собственик на “Догансарай” и фирмата “Хермес Солар”, наскоро е изсветлил собствеността си и е станал реален собственик в сараите чрез поредица от фирми.
Собствеността на Доган се проследява чрез следната поредица от български дружества: “Хермес Солар” ООД, което от 27.02.2024 г. вече е 95% собственост на “Порт Логистика Бургас” ЕООД, съответно 100% собственост на “ТЕЦ Варна” ЕАД, което пък след рефинансиране през януари 2024 г. стана 100% собственост на регистрираната в края на 2023 г. “Сигда Инвестмънт” АД, в което акционери са Ахмед Доган и бившия транспортен министър Данаил Папазов. Двамата притежават по 50% от “Сигда Инвестмънт”, според списък с акционерите записали акции при учредяването.
Сделка на цена 95 лева или повече? Не е ясно.
Прехвърлянето на дяловете в “Хермес Солар” ООД е започнало още през декември 2023 г., като първоначално, след неизпълнени указания, е получен отказ от Агенция по вписванията. Следва жалба до съда и решение за отмяна на отказа, след което на 27.02.2024 г. прехвърлянето е вписано в Търговския регистър. До тогава мажоритарен собственик на 95% от дяловете на “Хермес Солар” е Снежана Карова. Останалите 5% и до днес са собственост на руския гражданин Георгий Ваграмович Серопян.
Договорът за продажбата на 95% или 95 дружествени дяла на “Хермес Солар” ООД е подписан на 21.12.2023 г. между Снежана Карова и “Порт Логистика Бургас” ЕООД. Всеки от дяловете е с номинална стойност 1 (един) лев. Според условията на договора, вписан в Търговския регистър, продажната цена е договорена в отделно споразумение между страните. Остава неясно дали за дяловете с номинал 95 лева е платено повече. Факсимиле на договора за продажба на дяловете, приложено по-долу, в края на текста.
Преди дни се разбра също, че фирма собственик на сгради от Догансарай, претендира за над 35 дка държавна земя от парка “Росенец”. Дружеството “Стрейтлайн” ЕАД, което е собственост на “архитекта на Доган” Калин Тихолов, е поискало да бъде вписано като съсобственик на терена, включващ площи от морското дъно и морската акватория – публична държавна собственост. Областният управител на Бургас Пламен Янев е обжалвал заявлението и се очаква дълга съдебна процедура по казуса.
Обектът се превърна в символ на завладяната държава, срещу която се бореше демократичната общност, преди нейните лидери да се договорят с Борисов и Пеевски за общо управление и негласна амнистия за всичките им безобразия през годините.
Доган има още имоти в Росенец, мощна лодка и яхта.
Чрез “Сигда Инвестмънт” и “ТЕЦ Варна” Ахмед Доган е станал собственик и на други имоти в парк “Росенец”. През 2020 г. фирмата “Отманли Вилидж”, собственост на “ТЕЦ Варна”, купува няколко бунгала и почивна станция, които се намират върху терени държавна собственост. Доколкото земите са актувани вече като държавна частна собственост, въпрос на време е “Отманли Вилидж” да предяви претенции да ги закупи. В случая обаче не става дума за имоти на първа линия до морето.
Друга фирма, собственост на “Отманли Вилидж” притежава хотел в парк “Росенец”, както и моторна яхта. Става дума за “Варна Мода” ЕАД, с капитал близо 5,4 милиона лв., която чрез веригата от фирми зад нея е 50% собственост на Ахмед Доган.
В капитала на “Варна Мода” са вписани постройките на хотел “Албатрос” в Росенец, които са на първа линия. Хотелът обаче не приема гости, както пише на табелата на входа.
“Варна Мода” (виж описанието на “непарична вноска” в капитала) притежава и три плавателни съда: луксозна моторна лодка с два двигателя с обща мощност 2700 конски сили, оценена на 463 100 лв., още една по-малка лодка оценена на 53 190 лв. и 22 метрова яхтаSunseeker Manhattan 66 произведена 2007 г., която е оценена на 351 500 лв. Това е доста скромна цена за такава яхта. В сайтовете с обяви за продажби на яхти този модел се продава от 500 000 евро нагоре. Като цяло, активите на “Варна Мода” изглеждат доста подценени.
За друга свързвана с Доган луксозна яхта “Агата”, информира през 2022 г. Intelligence Online. По данни на BIRD собственик на обявената тогава за продажба яхта не е самият Доган, а неговата дясна ръка Румен Гайтански – Вълка. Преди година разкрихме, че Вълка си е купил нова яхта за над 1 милион евро след като прибира в личната си сметка 46 милиона лв. от необслужвания кредит от Българската банка за развитие (ББР).
“Варна Мода” е и актуалният собственик на зимните сараина Ахмед Доган в Бояна на ул. “Беловодски път”, които през 2019 г. бяха собственост на друга дъщерна фирма на ТЕЦ Варна – “Делта Епсилон”.
Бонус към “Хермес Солар”: общинска земя, закупена на безценица и проекти за фотоволтаици.
През 2021 г. дружествата “Хермес Солар”, в което Ахмед Доган става съсобственик преди дни и “Блу Енержи“, също свързано с Доган, купуват на безценица 1411 декара земеделска земя от община на ГЕРБ. Разследването на “Сега” разкрива, че за общинската земя в Радомир са платени едва 76 лв. за декар.
Преди месец “Капитал” информира, че Ахмед Доган подготвя три големи соларни парка. Почетният председател на ДПС е осигурил общински терени до Радомир, Бургас и Казанлък, на които може да се инсталират до 400 мВт фотоволтаици. Изграждането на проектите не е започнало и може би се подготвя препродажбата им, допълват от “Капитал”.
Инвестициите във фотоволтаични паркове, и най-вече на уредени изгодно общински терени, са сред предпочитаните от приближени на ДПС. През април м.г. BIRD разкри връзки на ДПС и санкциониран руски олигарх в енергиен мегапроект до Бургас. Фирмата “Виртус Инвестмънт” обеща тогава инвестиция във фотоволтаичен парк, завод за водород за 600 милиона лева и 1000 работни места.
Наскоро, след избора на Джевдет Чакъров за съпредседател на ДПС, разкрихме и активите за стотици милиони лева на свързаните със сина му общо 45 фирми. Значителна част от тях са с предмет на дейност именно в областта на фотоволтаиците.
Над 40 милиона лв. задължения към Булгаргаз
Една инвестиция на Ахмед Доган се откроява на фона на придобивани дялове във фирми, дъщерни дружества, имоти и проектите за соларни паркове. По-известната като “ТЕЦ Доган” (ТЕЦ Варна), която чрез “Сигда Инвестмънт” е 50% собственост на Доган, е закъсала финансово.
Държавната “Булгаргаз” вече успя да осъди “ТЕЦ Варна” и да получи изпълнителен лист от съда за сумата от над 37 милиона лв. (над 35,5 млн. лв. за доставка на газ + лихви и 1,5 млн. лв. разноски по делото). В момента тече и друго дело, заведено от “Булгаргаз” за още над 3 милиона лв. неизплатени от “ТЕЦ Варна” задължения.
Преди два месеца Доган си осигури рефинансиране от “Общинска Банка” на Георги Самуилов – Жоро Инса за да изплати заема на “ТЕЦ Варна” към “Търговска банка Д”.
Припомняме, че Ахмед Доган има докторска степен по философия и е работил като агент на държавна сигурност под псевдонимите “Ангелов”, “Сергей” и “Сава”. Между 1986 и 1989 г. е вкаран в затвора. След това през 1990 г. основава политическа партия “Движение за права и свободи” (ДПС). През 2013 г. беше и обект на атентат.
Факсимиле на част от договора за продажба на дяловете на “Хермес Солар”, вписан на 27.02.2024 г. в Търговския регистър, с който чрез веригата от фирми Ахмед Доган става съсобственик:
Част от договора за продажба на дяловете на “Хермес Солар”
Върховният административен съд окончателно реши спора за оранжерията в морския сарай на Ахмед Доган в полза на почетния лидер на ДПС. Причината е абсурдната заповед на община Бургас, в която площта на парника е описана толкова погрешно, че направо е съмнително.
Биокраставиците на Ахмед Доган станаха много популярни по време на мащабните граждански протести на „Росенец“ през лятото на 2020 година, започнали след като Христо Иванов акостира с гумена лодка на плажа край сарая. Тогава Доган показа вътрешността на имението пред бТВ и разказа, че отглежда рози, биокраставици и домати.
През август 2020 година, веднага след гражданските протести, служителите на община Бургас започнаха да се интересуват от сарая на Доган. Така бяха открити няколко незаконни постройки, за които бяха издадени заповеди за премахване. Сред тях бе оранжерията.
Любопитното е как точно е измерена площта на оранженията. В заповедта на бургаския заместник -кмет се казва, че парникът за зеленчуци е с размер 500 кв.м. За такива обекти са нужни инвестиционен проект и строителни разрешителни.
Издадена е заповед за събаряне за сметка на собственика – „Хермес солар“. Фирмата веднага обжалва заповедта пред съд.
Вещото лице по делото обаче установява, че вписаната в заповедта за събаряне площ е смущаващо грешна. Става дума не за една оранжерия, а за три. Те са свързани една с друга. Общата им площ е 912 кв.м., което е почти два пъти по-голяма от тази, указана в заповедта на кметството.
Едната оранжерия е 400 кв. м, втората е 208 кв.м., а третата – 304 кв. м. Върховният съд казва, че от издадената заповед за премахване не се разбира кой точно обект трябва да се премахне, защото общината е записала, че оранжерията е 500 кв.м.
„Не става ясен предмета на административния акт – целият обект или отделен елемент от него“ трябва да се събаря, недоумява върховният съд.
„Доколкото в заповедта (на общината) е наредено премахване на „оранжерия“ с площ, неотговаряща на измерената при проверката на вещото лице и предвид липсата на конкретизация в акта, то съдът приема, че издадената заповед не съдържа точно и ясно индивидуализиране на наредения за премахване обект, което обосновава извод за нейната незаконосъобразност“, се казва в решението на върховния съд, което бе публикувано първо във фейсбук страницата на разследващия сайт Bird.bg.
Нива ли е плажът край летния сарай на Доган? Това звучи абсурдно, но на този въпрос ще трябва да отговорят магистратите, тъй като от фирмата, която претендира за собственост върху обявената за незаконна постройка на пясъка, твърдят, че пясъчната ивица не е плаж, а самозалесила се територия.
Започва делото за обявяването на пясъчната ивица край летния сарай на Доган в Росенец за плаж, каза водещият на „Тази сутрин“ по бТВ Антон Хекимян.
„Няколко месеца след изготвянето на специализирана карта на плажа, ивицата все още не може да бъде вписана в кадастъра, защото фирмата, свързана с нея и с почетния председател на ДПС обжалва. Те твърдят, че това е земеделска земя и са поискали експертизи“, добави той.
„Съгласно определението на Закона за устройство на черноморското крайбрежие всяка обособена част от крайбрежната ивица, покрита с пясък, чакъл или скални образования е морски плаж. Това, което виждам в парк Росенец, прилича на морски плаж. Има пясък и чакъл, крайбрежна ивица и море“, каза пред бТВ председателят на областната структура на Камарата на инженерите по геодезия инж. Атанас Иванов.
Преди протестите до плажа не можеше да се стига заради бариера, която ограничаваше достъпа. Сега безпрепятствено може да се ходи до пясъчната ивица, но мястото все още е с неустановен статут. Не е регламентирано дали е плаж или нива.
По разпореждане на Министерството на туризма Агенцията по кадастър изготви специализирана карта на плаж Росенец, припомня репортерът Лора Стаматис. Това се случи на 16 септември и оттогава вече пет месеца ивицата не може да бъде вписана като плаж в кадастралната карта, защото заповедта се обжалва от фирмата, която претендира за собственост върху постройка на пясъка, обявена за незаконна.
Според представителя на фирмата архитект Калин Тихолов заповедта за обявяване на плаж е незаконосъобразна. В жалбата му се твърди, че плажът не е плаж, а естествено самозалесила се територия, покрита с почва и обрасла с дървета и храсти. Настоява се за геодезическа и геоложка експертизи, които да установят с какво е покрита почвата и да изследват в дълбочина земната повърхност. Това ще решава по-късно Административния съд.
Много рядко се случва пясък да бъде покрит с трева, коментира инж. Атанас Иванов.
„През 2011 г. този плаж не е представлявал интерес за Министерството на туризма, защото тогава Министерството на регионалното развитие бе принцепал и пясъчната ивица не бе включена в списъците за заснемане на морски плажове. Нямам представа защо“, добави той.
„Тогава тук бе бившата спортна база за яхти на нефтозавода, който вече бе собственост на ЛУКойл. Нямаше ги тези строежи тогава“, каза още инж. Иванов.
Ако ивицата в парк Росенец бъде обявена за плаж, достъпът до нея трябва да бъде свободен
Междувременно са влезли в сила две от заповедите за премахване на незаконните постройки. Решението за събарянето на двуетажната сграда на пясъка обаче се обжалва, въпреки че е с неизвестен собственик.
Триетажна постройка върху скалите също трябва да бъде премахната. Двете са изградени върху държавна земя.
Оферта от общинска фирма за премахването им са получили в Областната управа. Тя е на стойност 56 000 лева без ДДС. Тъй като администрацията не разполага с такъв бюджет е поискала средствата от Министерския съвет.
Плажът пред лятната резиденция на Ахмед Доган се засява с райграс. За това алармира общинският съветник от „Демократична България“ в Бургас Димитър Найденов. По думите му причината е, че някой се опитва да докаже, че пред сараите плаж няма.
„ По наше искане беше стартирана процедура в Министерството на туризма за нанасяне на плажа в специализираните кадастрални карти. С изненада научаваме вчера, че срещу тази заповед, която е издадена от Агенцията по кадастър в законноустановения срок, е подадена жалба от фирмата „Стрейтлайн”, приближена до Ахмед Доган, срещу вписването на плажа пред летните сараи като такъв. Сред мотивите в тази жалба е написано, че този плаж не е плаж, а “е естествено самозалесила се територия, покрита с почва и обрасла с дървета и храсти”. Аз такова нещо не виждам, но за сметка на това при посещението ми тук днес откривам, че някой доста старателно е засял с райграс , който частично се е хванал. Очаквам след няколко месеца да намерим и борова гора”, коментира Найденов.
Той призовава институциите да действат по-адекватно и съдът да отсъди в полза на гражданския интерес.
Припомняме, че видеокадри от 2016 г. ясно показват, че край Росенец има пясъчна ивица, макар към днешна дата плажът там да е засипан с камъни.
Общинският съветник коментира още, че предстои Административният съд в Бургас да реши дали и кога да разгледа жалбата. До приключването на случая плажът няма как да бъде отразен като такъв.
Наскоро пък собственикът на летния сарай на Доган – фирмата “Хермес солар” заедно със “Стрейтлайн” атакуваха без успех пред съда и решението на Общинския съвет в Бургас, с което превърнатата в частна улица до резиденцията отново стана общинска, така че гражданите да имат свободен достъп до морския бряг. Определението, с което жалбата им бе оставена без разглеждане като неоснователна. Сега по този случай предстои произнасяне на Върховния административен съд.
„Съгласно определението на Закона за устройство на черноморското крайбрежие всяка обособена част от крайбрежната ивица, покрита с пясък, чакъл или скални образования е морски плаж. Това, което виждам в парк Росенец, прилича на морски плаж. Има пясък и чакъл, крайбрежна ивица и море“, каза пред бТВ председателят на областната структура на Камарата на инженерите по геодезия инж. Атанас Иванов.