Posts Tagged ‘Гунди’

Испанската „Марка“: Гунди е по-велик от Стоичков

Posted on: септември 4th, 2025 by МИГ No Comments

Авторитетното мадридско издание „Марка“ отделя специално внимание на българската футболна легенда Георги Аспарухов в навечерието на световната квалификация между България и Испания на Националния стадион „Васил Левски“.

Материалът е изключително обширен и е озаглавен „По-голям от Стоичков“.

„Георги Аспарухов, звездата от края на 60-те години, е номер едно за българите и споменът за него се съпротивлява на героите от Световното първенство през 1994 г.“, пише в началото на материала.

„Историята на българския национален отбор достига своя връх на Световното първенство през 1994 г. В поколението на САЩ, водено от Христо Стоичков, достига полуфинал, след което преважентина в груповата фаза и елиминира Мексико и Германия в елиминационния кръг. Стоичков постави италианците в затруднение след гола на нападателя от дузпа преди почивката. В крайна сметка България, в разгара на бунт, завършва на четвърто място.“

„Въпреки това, в сърцата на българите има един футболист, който беше звездата на страната, когато героите от 1994 г. са още деца. На 30 юни 1971 г. Пламен Николов – най-възпитаният от експедицията в САЩ – е на 9 години. На този ден в ужасна катастрофа загива Георги Аспарухов. за най-големия талант, роден в България”, пише „Марка”.

„Левски, неговият живот

Началото на един кратък живот – само 28 години – започва в столицата на страната. На 4 май 1943 г. в София се ражда момче, което скоро започва да нарича Гунди, съкращение от името му.

По улиците на квартал Редута расте момче, което от рано показва, че е родено за спорта. Физическите му данни се откриват както във футбола, така и във волейбола, любимите му спортове. В това време цветете му са ясни: синьото на Левски, клубът, носещ името на българския герой срещу османците (Васил Левски) и който по времето на подчинението на София на Москва е преименуван на Динамо. След смъртта на Сталин клубът възвръща първото си име.

На 15 години фамилията Аспарухов се присъедини към отбора, чийто стадион носи името си от 1971 г. по желание на народа. Треньорите на Левски остават изумени от това, което виждат.“

„На 17 години дебютира в Първа лига, но не е сигурен. Харесва волейбола толкова, колкото и футбола, а във футбола има твърде много шум около него. Освен това ритниците и мръсотията – не само на терена – го отблъсква. Но в крайна сметка го приема като предизвикателство.“

„Националният отбор се появява рано в живота му, макар и в началото като защитник. Докато турнирът в Австрия не отбелязва великолепен гол и оттогава се открива като изключителен нападател. Никой повече не играе като защитник“, се казва в материал на „Марка“.

„Военната служба и световните първенства

Военната служба го отдалечи от Левски. Беше изпратен в Пловдив и започва да играе за Ботев. Оттам си тръгва като шампион за Купата, вицешампион в първенството и с етикета на национална звезда. Това го отведе на Световното първенство в Чили през 1962 г. Аспарухов е само на 19 години. Ще играем още на две: в Англия (1966) и Мексико (1970).

Името Гунди стана известно в цяла Европа. „Бих искал винаги да имам нападател като него до себе си“, казва Еусебио, след като Бенфика се измъчи да елиминира Левски в Купата на Европейските шампиони през 1965 г.: 2:2 в София, с гол на Аспарухов, и 3:2 на „Да Луш“, с два гола на българина.

Неговото „не“ на Милан

Две години по-късно Левски беше разгромен от Милан – който в крайна сметка спечели Купата на носителите на купи – в първия кръг. Въпреки резултата 5:1 на „Сан Сиро“, „росонерите“ бяха очаровани от нападателя на противника. Тук влиза в играта легендата. Да се ​​​​измъкне играч от източна страна е почти невъзможно. Но в България все още се помни фразата, която според преданието Аспарухов е изрекъл, когато е разбрал, че Милан го иска: „Има една страна, която се нарича България. В тази страна има отбор, който се нарича Левски, за който вие нищо не знаете. Но това е моето място. Тук съм роден и тук ще умра.

Смъртта

На 30 юни 1971 г., с разрешението на клуба, Гунди и Никола Котков – негов съотборник в Левски и в националния отбор – се качват в колата му, за да пътуват до Враца и да играят мач в чест на 50-годишнината на клуба в този град.

На 120 километра от планинска местност. Зареждат бензин и взимат стопаджия, преди камион да се блъсне челно в колата им. Колата изгоря, а тримата пътници загиват на място.

Повече от половин милион души показват на погребението на националния герой. Той беше само на 28 години“, завършва материалът на „Марка“.

Гунди в световния Топ 100 на нападателите за всички времена

Posted on: юли 30th, 2025 by МИГ No Comments

Легендарният нападател на „Левски“ и националния отбор на България Георги Аспарухов-Гунди намери място в престижната класацията на 100-те най-добри нападатели в историята на футбола, изготвена от британското издание „Спорт Байбъл“. Най-добрият футболист на България за ХХ век заема 78-ото място непосредствено след Ернан Креспо и пред Радамел Фалкао.

Аспарухов е и единственият българин в класацията на „Спорт Байбъл“. От подреждането отсъстват Пеле, Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които не са смятани за типични нападатели.

На първо място е поставен бразилецът Роналдо, пред португалеца Еузебио и нидерландеца Марко ван Бастен. Най-предно поставеният действащ нападател е Луис Суарес („Интер Маями“), който е на седма позиция, следван веднага от Роберт Левандовски („Байерн“).

Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София. Почти цялата му кариера преминава в „Левски“, с изключение на периода му като войник (1961-1963), когато играе за „Ботев“ (Пд). За „сините“ записва 199 мача и 125 гола, а за националния отбор – 49 мача и 18 гола. Участва на три световни първенства (1962, 1966 и 1970). Обявен е за Спортист №1 на България и Футболист на годината през 1965 г.

Трагедия отнема живота на Гунди, който загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си в „Левски“ Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня.

На 21 май 2014 г. Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

Бивша футболистка на ЦСКА нахока Величка на Гунди

Posted on: ноември 24th, 2024 by МИГ No Comments

Ваня Александрова – капитанът на женския футболен отбор на ЦСКА от преди години, също се впусна в словесна битка, касаеща филма за Гунди. Тя е приятелка със съпругата на Никола Котков и сподели, че знае доста нещо около двете семейства и сподели своята истина.

„Понеже коментарите за филма с Гунди в мрежата не спират, ето и нещо от мен. Жената зад мен е Катя Коткова. Разказвала ни е много неща и то с големи подробности за отношенията им със семейството на Гунди“, каза Александрова.

„Катя е изключително мил и добър човек. Вярвах й тогава, вярвам й и сега. Какво казва съпругата на Гунди в едно интервю наскоро? „Разделихме се с Георги заради рутина, исках свобода“.

Преди катастрофата тя не е била с Гунди, а е живяла на друго място. В интервютата, които е дала напоследък, има голяма доза лъжи, включително и това, че уж не са били близки двете семейства. Буля Величка много се изложи!!!“, завърши Ваня Александрова в свой пост в социалната мрежа Фейсбук.

Трагедията в легендата за Гунди

Posted on: ноември 17th, 2024 by МИГ No Comments

Не възнамерявах да гледам този филм, но приятели настояваха и не съжалявам, че ги послушах. Малко останаха „хлапаците“, които чакаха пред стадион „Васил Левски“ да излезе Гунди. Същите момчета чакаха и Якимов разбира се.

Всички ние бяхме от едно поколение, което се радваше на шампионите и мечтаеше. Информацията беше оскъдна и еднопосочна. Някъде на Запад, според малкото вестници, имаше друг враждебен на нас свят, на който ние не бяхме причинили нищо. По едно време, научихме от радиоточките, че Съветските танкове са нахлули в Унгария и са победили контрареволюционерите. От уста на ухо се разнесе новината, че най-добрият унгарски футболист Ференц Пушкаш е избягал на Запад.

Започнахме реално да изтрезняваме и да оставяме мечтите настрана след Олимпийските игри в Мелбърн. На четвъртфинала, нашият отбор разгроми този на Англия – страната измислила футбола с 6:1. На полуфинала играем срещу СССР. България е фаворит! Още в първите минути Колев вкарва гол и надмощието ни е безспорно. На полувремето „Водачите на отбора“ нахлуват в съблекалнята и през второто полувреме нашите играчи са неузнаваеми. Руснаците ни бият с 2:1 и родните запалянковци разбраха, че България е страна с „ограничен суверенитет“.

В България в това време царува еднопартийната система, начело с Тодор Живков, който се радва на българските победи, когато те са над западни противници. Победите на Левски и „синята вълна“, която те надигаха на вътрешния фронт безпокояха управляващите, защото изразяваха недоволството на обикновените хора. Главните противници на Левски, отборът на ЦСКА символизираше диктатурата. Колев, Пенев, Якимов, Панайотов, Найденов и всички останали бяха офицери. Не защото военната служба е тяхно призвание, а защото в България нямаше професионален футбол.

В редовните сблъсъци между двата отбора запалянковците поставиха основите на разделението на обществото ни на Сини и Червени с явно превъзходство на първите. Появата на Георги Аспарухов в Подуяне наклони застрашително везните. Нямаше футболист, който да вкарва голове със задна ножица като него! Тогава генерал Солаков, министър на Вътрешните работи, измисли сливането на отбора на Левски с омразния – Спартак, управляван от МВР. „Вържи попа да ти е мирно селото!“ И Гунди осъмна с пагони на милиционер, с каквито по неволя бяха Боян Радев, Петър Станков и много други шампиони.

Пътуването на отборите в страната и в чужбина, роди нова професия в редиците на ДС. Наричаха се „Водачи на отбора“. За пътуване в страната понякога те бяха униформени. За чужбина – винаги цивилни. „Водачите“ се грижеха като детски учителки за дечурлига тръгнали на екскурзия. Един от тях ми довери, че гарантира за мен и поиска да му обещая, че ще се върна. Изпълних обещанието си. Друг „Водач“ ми показа „Характеристиката“ в която пишеше, че съм „неблагонадежден елемент“. Посъветва ме най-приятелски да бягам защото в България нямам никакво бъдеще. И той поиска да пазя дълбоко в себе си нашия разговор, защото има семейство с малки деца.

След като видях филма „Легенда на любовта“, мога да потвърдя, че фактите са действителни. Подобно на Гунди и аз имах приятелка – дъщеря на семейство от Номенклатурата. Тя беше на 16, аз на 17. Любовта на тази възраст е нещо като плодов сок в сравнение с шампанско. Нейният баща, за да я откъсне от мен, подобно на Величка, я записа да следва в чужбина. Преди да вземе решение, тя ме попита дали ще се оженя за нея? Отговорих не, защото се готвя да бягам и мога само да ѝ навредя. След това тя замина, а аз тръгнах към границата.

Филмът, който видях е поучителен. Представените факти и атмосферата, в която се развиват са достоверни. Как тези факти се тълкуват е друга тема. До каква степен ДС е причинила края на кариерата на Гунди е също предмет на спор. Аз мога само да допринеса за обективността му. Ако се приеме тезата на продуцентите на филма, че ДС е виновна за кончината на най-красивият български футболист, аз съм длъжен да призная, че на мен ДС ми помогна.

В редиците на тази жестока полицейска машина имаше и честни служители, които съзнаваха, че от тях зависи съдбата на невинни хора. В немския филм „Животът на другите“ отлично се описва тази промяна диктувана от съвестта. В „Гунди, легенда за любовта“ има също, макар и дискретно, доказателство. Когато шефът уволнява вербовчика, последният казва: „Аспарухов е достоен човек!“

Божидар Чеков

Бончо Асенов: Гунди и Лита бяха мои колеги в Държавна сигурност

Posted on: ноември 15th, 2024 by МИГ No Comments

На 9 октомври 2024 г. в зала „Арена София“ се състоя галапремиерата на филма „Гунди – легенда за любовта“, който започна да се прожектира по кината в България от 18 октомври. Досега той е гледан от над 500 000 души и е най-гледаният и най-касовият филм в страната след 1989 г. За него се написаха много положителни и възторжени отзиви и имаше в медиите няколко интервюта със съпругата на Аспарухов Величка Маркова – Лита, за любовта на които се разказва във филма.

Няма да го гледам филма. Защото разбрах, че в него тенденциозно се разказва как „зловещата“ Държавна сигурност е притеснявала Гунди и семейството и се е опитвала безуспешно да го вербува за свой агент. И как неуспелият да го вербува млад оперативен работник бил уволнен заради това. Разбирам, че тове е не само биографичен, но и художествен филм и неговите автори са се подвели по шаблонното вече представяне на Държавна сигурност като „коварна“, „жестока система“, която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда масово хората. Това ми е познато клише. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 г. също един от постоянните им герои бе „фашистката Държавна сигурност и полицията“, представяна по подобен начин.

Няма да го гледам и заради твърденията на Величка Маркова, че „Системата в България беше ужасна по това време“, че „Георги живееше тук в клетка, и то не златна“ и „… мога да кажа, че системата беше отвратителна“. И че ако са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб „Милан“ да играе в Италия, но отказал) „… нашите семейства нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи“. „Беше много черно време. Здрава ръка, която ти казва какви книги да четеш, какви филми да гледаш…“. И заради нейните твърдения, че „били подслушвани и преследвани от ДС“, че след смъртта му „комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите“, а „ударите на властта се изсипаха върху нас“.

Няма да го гледам и заради опитите на някои медии да представят  неговите години като време на „…ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща действителност на цензура, забрана, сивота, еднаквост и идентична кошмарност“, а Гунди бил  като „…една твърда стена, в която се разбива цялата идеология на несвободата“.

Нямам намерение да опонирам на тези тенденции, които се прокарват във филма и покрай него. Но като бивш служител на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 г. е бил в тази система, ми се иска да изкажа благодарност към авторите на филма: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са създали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни успехи по това време като футболист. Защото и двамата герои на филма са били мои колеги – служители на Държавна сигурност по това време.

Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ главно управление, който отговаряше за гранично-пропускателния контрол и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в управлението, но единственото, което мога да кажа за нея е, че бе действително красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни колеги от управлението, че след смъртта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.

Георги Аспарухов – Гунди, след обединяването на футболните отбори „Спартак“ с „Левски“ през януари 1969 г., заедно с други футболисти е назначен на щат към МВР и конкретно към Държавна сигурност. Има служебна карта на служител в ДС и това му се признава за бъдещото пенсиониране като „първа категория стаж“. В официалното съобщение на в. „Работническо дело“ от 1 юли 1971 г. за катастрофата се казва: „На 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа, в изпълнение на служебния си дълг загинаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков… Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на дружеството „Левски“, квартал „Подуяне“. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища“.

Гунди не е бил оперативен работник, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-добрият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любимец на тогавашния министър на вътрешните работи генерал–полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал. Той е организатор на 150-хилядното поклонение на стадиона, дори в един момент лично е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обкръжение (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си „че на погребението са участвали спонтанно и неорганизирано повече хора, отколкото на всички организирани, включително и на Тодор Живков митинги, че България в цялата си история не помни такова събитие“. Месец след това Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвинението за това е неговото пристрастие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те „бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а само партията може да издигне някого в кумир“. Самият Солаков в неговата автобиографична книга „Председателят на КДС разказва…“ (1993 г., с. 51) пише за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го цитирам дословно: „Малко са хората, които знаят за нашите отношения с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го преди всичко за неговата скромност, човечност, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше надарен от природата и които излъчваше навсякъде, където се намираше. Той нямаше „противници“. Най-големият му противник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, но той в същото време бе и най-големият му приятел! Аз си спомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната процесия и със сълзи на очи постави цветя на гроба на своя незабравим приятел. Поставих цветя и аз.“ Между другото и аз бях на поклонението, заедно с мои колеги от Шесто управление, но спонтанно, без да ни е наредено това.

И още един покровител е имал Аспарухов. Това е генерал Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто управление, който е имал слабост към футбола и конкретно към „Левски-Спартак“. Поне така знаехме в управлението. Израз на тази негова слабост са назначаването на няколко известни футболисти от „Левски-Спартак“, след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни работници в управлението.

Но да се върнем към филма за Гунди. Този изключителен интерес към него се дължи не само защото е добре направен филм, и не толкова заради любовната история, а преди всичко заради носталгията на тези зрители – и стари и млади. Носталгия по славното време на успехите на българския спорт и конкретно на българския футбол, които се олицетворяваха тогава, та и до ден днешен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави между състоянието на футбола тогава и сега.  Спомнете си, че нашите футболисти участваха в световните първенства по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), ФРГ (1974), Мексико (1986), че социалистическите поколения футболисти ни изведоха на четвърто място в САЩ през 1994 г. и класираха България на световното първенство през 1998 г. във Франция, а вече двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да участва в световно и европейско първенство по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са последователите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в „онова време“, които се боготворяха от феновете. Те се превърнаха вече в легенди, за които непрекъснато се пише и говори с тъга по медиите. Не се учудвам от състоянието на футбола ни при тази политика на държавата, на клубовете, а донякъде и на БФС. Че той, българският футбол, отдавна вече не е български, след като започнаха да прииждат масово в отборите чужденци. Няколкократният ни шампион „Лудогорец“, а и други отбори, включително „Левски“ и ЦСКА излизат понякога на терена изцяло или с преобладаващи чужди футболисти, това не е български отбор и футбол. Как да има успехи, когато само се говори за детски, юношески и младежки състави, но реално те са пренебрегвани в мъжките отбори. Нали ръководството на „Левски“ се кълнеше, че ще изгради отбора си само от своите юноши, какво стана с това обещание. Докато не се прекъсне тази порочна практика и не се намалят играещите чужденци до двама-трима в отбор, няма да има успехи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат повечето от футболните клубове, ако държавата и общините застанат зад тях. Разбира се има и други причини за това националният ни отбор да пада и от най-слабите отбори на Европа, но спирам дотук, има си специалисти за тези обяснения. Тази моя болка е болка на милиони фенове на футбола. И те отиват да гледат филма, за да си припомнят или да се запознаят с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което създаде двамата най-добри футболисти на България за всички времена – Аспарухов и след това Стоичков.

Та си мисля, дали все пак да не отида да гледам филма, за да се полюбувам и порадвам на успехите на българския футбол от този период?

Бончо Асенов, 24may.bg

Вдовицата на Гунди отговори за Котков

Posted on: ноември 11th, 2024 by МИГ No Comments

Филмът „Гунди – Легенда за любовта“ прави фурор по кината и вече счупи всички рекорди за съвременна българска продукция. Вълнуващата история за любовта на великия футболист Георги Аспарухов и съпругата му Величка Маркова-Лита не спира да вълнува зрителите и отвсякъде валят хвалебствени отзиви.

Мнозина в социалните мрежи обаче задават въпроса защо в лентата липсва образът на Никола Котков.

„Филмът не е футболен, той е за нашата любов с Георги“, обясни Величка Маркова в интервю за „Ретро“.

Ето какво споделя тя по темата:

„Филмът се казва „Гунди – Легенда за любовта“. Къде е мястото на Котков тук? Ние не сме били близки семейства. Това, че сме били приятели, не е истина. Те бяха много добри, близки съотборници, но нямахме общ семеен живот. За съжаление, с Котков споделиха една отвратителна съдба, но той не беше част от нашия живот, за да е във филма. Котков дойде в „Левски“, когато се обединиха със „Спартак“ – накрая фактически на живота на Георги. Имам огромно уважение към Кольо – прекрасен човек, възпитан, интелигентен, мил. Те двамата бяха така: единият в тъмната гама, другият в русата. Но Котков не беше част от нашия живот, разбирате ли? Спекулациите за лоши отношения са неверни и всички, които задават въпроса защо той не е във филма, първо да погледнат заглавието. Филмът не е футболен. Котков съм го познавала като футболист на „Локомотив“, но се запознах с него чак когато дойде в „Левски“. И като загинаха заедно, тръгнаха приказките за това, че са били най-близки. Но нашите близки приятели бяха Сашо Костов и Иван Вуцов. Иван и съпругата му Нина бяха кръстници на сина ми“.

„Гунди“ e най-гледаният филм у нас за последните 35 години

Posted on: ноември 11th, 2024 by МИГ No Comments

„Гунди – Легенда за любовта“ стана първият филм в новата история на България, преминал границата от 500 000 зрители. Със своите 507 759 продадени билета, филмът за Георги Аспарухов се утвърждава не само като най-гледаното българско заглавие, но и като най-гледания филм в кината у нас след 10 ноември 1989 година. Това съобщиха от екипа на филма.

Оказва се, че „Гунди – Легенда за любовта“ у нас изпреварва дори заглавия, които държат световни рекорди, като: „Аватар 2: Природата на водата“ (475 823 зрители), „Аватар“ (474 403 зрители) и „Титаник“ (458 729 зрители).

Филмът за Георги Аспарухов доказа, че любовта към българските герои и истории е достатъчно силна и подобни продукции могат да се конкурират в родните кина с най-големите световни блокбъстъри“, пишат в съобщението си от екипа на филма.

Интересът към филма продължава да е осезаем, като за четвърти пореден уикенд той оглавява родния боксофис, този път с резултат от 51 890 зрители за периода 08-10.11.2024

Екранната история за любовта на футболиста Георги Аспарухов и съпругата му Виолета и развитието на кариерата му в „Левски“ беше продуцирана от Иван Христов и Андрей Арнаудов и заснета с бюджет от 4.5 млн. лева.

Вдовицата на Котков направи шокиращи разкрития за жената на Гунди и филма „Легенда за любовта“

Posted on: ноември 8th, 2024 by МИГ No Comments
30 юни 1971 г. е черна дата в българския футбол. На този ден насред прохода „Витиня“ в автомобилна катастрофа загиват знаменитите Георги Аспарухов и Никола Котков. Днес, 53 години по-късно, „Уикенд“ се среща с вдовицата на Котето, а поводът за интервюто е филмът за Гунди и жена му Лита, който тази есен е хит по кината.

Според Катя Коткова „легендата за любовта” не е тази, която ни се представя на големия екран. Белокосата дама твърди, че Георги Аспарухов и съпругата му Величка са били разведени, но партията ги принудила да се преструват на образцово семейство.

– Катя, гледахте ли филма „Гунди – легенда за любовта”?

– Не. Не искам и няма да го гледам. Както и да са представили нещата във филма, те не са истина. Това е такава… Абе направо нямам думи. Истината е, че Гунди уби съпруга ми Никола Котков. Не мога да му се сърдя за катастрофата, той сложи край и на своя живот. Майка му, когато ми се обади след трагедията, не каза нито дума за Величка. Тюхкаше се, че са съсипали внука й Андрей.

– Котков го няма във филма – все едно не е съществувал. Не сте дала съгласие ли?

– Никой никога не е говорил с мен за това. За филма разбрах от медиите. Както вече казах, нямам никакво желание да го гледам. Абсолютно не ме вълнува. Аз отлично знам каква е истината.

– В какви отношения сте с вдовицата на Гунди Величка и сина им Андрей?

– От години не поддържам никакви отношения с тях. Много отдавна не съм ги виждала. Андрей го зърнах за последно, дето се казва, когато беше бебе. Нямам допирни точки с тях и не се интересувам от живота им.

– Откога има напрежение между вас и семейството на Георги Аспарухов?

– Тези хора са направо… Никога няма да забравя как майка й на Величка ме задърпа навремето на гробищата, крещейки ми в очите: „Как може да садиш цветя, които не са като тези на нашия гроб?!”. На другия ден половината от засадените при Котето китки бяха извадени и засадени при Гунди. Гадни истории. На Георги Аспарухов майка му е идвала и е плакала пред мен. Тя беше добра жена. Почина навръх новата 1976-та – ударил я ток от пералнята. Митко Каров, зет й, я изнесъл на ръце, но не могли да я спасят. След време аз започнах работа в „Левски” и баща й на Величка киснеше всяка седмица там при председателя.

– Веднага след катастрофата ли се влошиха отношенията ви с Величка?

– Тя идваше всеки божи ден у дома. Месеци наред ходехме заедно на гробовете сутрин и вечер. Майка ми неведнъж казваше, че аз нямам работа с тази жена. Тя е двулична като родителите си. Баща й е от ломските села, майка и от кричимските. Татко й е бил женен за партизанка, Величка има брат в Лом.

– Какви бяха родителите на Величка?

– Баща й се правеше на първи комунист, беше архитект на София. Както казах, бил е женен за партизанка, а после се развежда и се жени за попска дъщеря. Знаете ли какъв номер ни спретнаха те след катастрофата? Докараха един куп попове в къщата на Гунди в „Редута” и направиха опело. Отидохме с мама. След това родителите на Величка изкараха, че аз и майка ми сме инициаторите да се викат свещеници – те не знаели. Постъпиха така, защото при комунизма изобщо не се гледаше с добро око на религията.

На 30-годишнината от смъртта на Гунди и Котков Величкини направиха горе в Семинарията обяд и какво ли не още. Иван Вуцов още беше жив, и той беше там. Наско Сираков и Стойчо Младенов стояха зад мен. Синът ми дори не поиска да влезе, присъствахме само на опелото. Отецът говореше единствено за Гунди. Все едно Котков не е съществувал! Тези истории, които Величка ги прави по гробищата и това, че реве като магарица, не ги разбирам.

– Злите езици твърдят, че между Величка и Гунди е имало напрежение и двамата дори са смятали да се разделят…

– Това, което мога да кажа, е, че не беше минала и година от катастрофата, когато Величка започна връзка с друг мъж. Не че и аз не се ожених пак, но чак 7 години след смъртта на Котето. Публична тайна беше, че преди да почине, Гунди имаше приятелка, с която ходеше. Казваше, че съм негов човек, да не казвам на никого. Всеки си има симпатии. Гунди често идваше вкъщи.

Бяха официално разведени с жена му, когато заминаваха за Португалия, Франция и Западна Германия. След това ги събраха за втори път по партийна линия. В Лисабон спяхме в една стая с Величка. Тя ми каза, че баща й й е намерил швед да се ожени и да заминава за Швеция. Защо не я попитате как 10 месеца след смъртта на Гунди вкара вкъщи мъж от Праужда, Белоградчишко в къщата им и синът й получи тикове? Човекът е бил неин колега от Второ главно, млечен брат на съседка на дъщеря ми.

Съпругът на комшийката е брат на Иван Пеев – бившия на Лили Иванова. Мога да разкажа и друго. Веднъж едно генералско момиче, много красиво, дойде в дома на Гунди, когато и аз бях там. Щом Величка го видя, промени физиономията си. Зърнах за секунда злоба на лицето й. След това тя се усети, че не е сама, и се окопити.

– Ако се срещнете с Величка, ще я поздравите ли, или ще я подминете?

– Не искам да я виждам, съсипаха ми живота. От години не сме се засичали, може и да не се познаем. Ако я срещна, ще си обърна главата на другата страна и ще си продължа по пътя. Това са хора, които изобщо не заслужават вниманието ми. Тази, която се пише нейна майка, преди години така ми крещя на гробищата, че не искам и да ги чувам. Не заслужават внимание. Ако баща й на Величка беше човек на място като моя, щеше да реагира по друг начин.

– Взехте ли някакво обезщетение след смъртта на съпруга ви Никола Котков? А семейството на Гунди получи ли пари?

– Абсолютно нищо не съм получила. Дори децата ни никога не са ползвали каквито и да било привилегии. Дъщеря ми работи от много малка. Синът ми Борислав почина на 6 декември 2012 г. Семейството на Гунди сигурно е взело пари след смъртта му. Величка едва ли е пропуснала.

– Истина ли е, че Котков се е преместил в „Левски” заради Гунди?

– По онова време нещата не ставаха заради този или онзи. Устройваше се комунистическият строй. Гунди и Котков бяха братовчеди по майчина линия, уважаваха се много и бяха истински приятели. Знаеха се от малки. Всяка сутрин Аспарухов идваше да взема съпруга ми от нас и ходеха да тренират. Уникални бяха техните разигравания. Котето има уникални голове, вкарвал е дори от корнер.

– Гунди и Котков пиеха ли алкохол?

– Нямаше футболист, който да не консумираше алкохол. Гунди беше скрита лимонка. Котето също пиеше с другите, пушеше и „Слънце”. В деня на катастрофата нито Аспарухов, нито съпругът ми са пили каквото и да било, ако това намеквате.

– Гледачка ви е предсказала смъртта на съпруга ви…

– Ходих да ми гледа майката на наш близък. Живееше на „Раковска” и „Славейков”. Погледна чашата ми и рече: „О, Маце! Няма нужда!”. След смъртта на съпруга ми разбрах, че е видяла трагедията в утайката от кафето, но не е искала да ми каже, за да не ме тревожи предварително. И наистина, какво би могло да се направи?!

– Когато разбирате за смъртта на съпруга си, побелявате за минути…

– След като разбрах за смъртта му, ми се губят моменти. Казаха, че съм побеляла, когато съм чула тъжната вест. Видях се едва когато ме накараха да сложа черно на главата си за погребението. Вкъщи имахме ангорски котарак. Той изчезна в деня на погребението, докато вкъщи е било пълно с хора.

– Имало е и трети човек в колата с Гунди и Котков, който се е качил на автостоп. Контактувала ли сте с неговите близки?

– Седмица след катастрофата се обади жената на третия човек в колата, мъжа когото явно са взели на стоп. Казах й: „Гунди и Котков лежат на две педи един от друг и не мога да се занимавам сега с вас!”.

След известно време ме спря кварталният – майор от Пето районно. „Коткова, ще дойда у вас. Ще ми направиш ли едно кафе?”, попита ме. Съгласих се. Когато дойде вкъщи, ми каза, че живее в един блок и вход с жената на третия човек. Блокът е онзи, който виси там, където се пресича пътят за аерогарата и кв. „Дружба”.

Кварталният ми обясни, че бащата на Величка два пъти ходил при него. Карал го да изкара третата вдовица неморална, за да не може да ги съди. Величка беше написала във вестник, че са дали пари от министерството на децата. Защо да дават от министерството? Знае се чия е вината, а Гунди получи дори и медал.

– А вие мислила ли сте да съдите?

– Не, никога. Не бих направила това заради Гунди, който беше страхотен футболист и добър човек. Величка и близките й са лошите в случая, те ме мъчиха цял живот. Явно госпожата се е страхувала да не я осъдя, затова е бил целият зор. Опетниха ни, направиха ни на… Родителите ми бяха много културни и интелигентни хора. Радвам се, че въобще не се занимаваха с онези. Татко просто си извърна главата.

– Несъобразена скорост ли е причината за катастрофата?

– Да. Истината е, че Гунди беше слаб шофьор и това се знаеше от всички. Дни преди катастрофата и аз, и синът ми бяхме в колата. Не знам как зави, но срещу нас имаше камион и се качи на тротоара.

– Ако Котков беше жив, на 9 декември щеше да навърши 86 години. Представяте ли си как щеше да изглежда на тази възраст?

– Щеше да си е едно русоляво-побеляло момче. Има хора, които дори и стареейки, не си променят физиономията. Такъв щеше да е и Котето. Беше чудесен. Много малко се хранеше. Обичаше чай. Аз поначало не съм била за него. Искаше ме някакъв шеф, англичанин, инженер по професия. Беше ме видял и харесал. Моите родители бяха от друга хава – от софийския хайлайф. Майка ми е завършила Музикалната академия, баща ми беше почетен член на фондация „Хумболт”, въпреки че никога не е бил партиен член.

През 1958 г. татко беше награден с орден „Червено знаме на мира”, имаше и аудиенция при стария папа, поляка. Първата ни среща с Котето беше много отдавна. Съвсем случайно се случи и се влюбихме. Въобще не бях ходила с мъж. Играех с момчета, ритах с тях футбол и ръгби. Казано съвсем накратко, голяма мъжкарана си бях по онова време. Човекът, който ме запозна с Никола Котков, ми беше съсед – Георги Марколев, юрисконсулт на БНТ при Иван Славков. Той ми стана и шафер на сватбата.

– Родителите ви защо са били против сватбата ви с Котето?

– Те дори не дойдоха на сватбата ни. На 29 януари се оженихме, а на 26 декември се роди дъщеря ни. Моментално след раждането на Муцата майка ми ни прибра при тях. Котето тогава стана по-добър от мен за родителите ми. Мама жива дълго – почина на 99 години и 4 месеца. До смъртта си се грижеше за дъщеря ми Мария. Баща ми беше дългогодишен декан на филологическия факултет на СУ.

– Имаше ли много ухажорки Котето?

– О, Боже! Какви ли не интриги се въртяха… Вечеряхме при родителите ми и един мъж се обади по телефона. Каза ми: „Съпругът ти сега е при една руса!”. Котето тогава пое слушалката от мен и започна да ругае. Баща ми взе да мига на парцали.

– Защо се говори повече за Гунди, отколкото за Котков?

– На младото поколение му набиха в главата за Гунди. Беше много смешно, че навремето Котето вкара гол в мач с Израел, а те обявиха, че попадението е на Аспарухов. Заличиха името на Никола Котков, което е много жалко. Старите локомотивци обаче не го забравят, което е прекрасно.

– Как стартира спортната кариера на Котето?

– Той е железничарско момче, което е ритало добре и с левия, и с десния крак. Още като юноша започва в софийския „Локомотив”.

– Имаше ли Котков сериозни травми от мачове?

– Спомням си, когато бяха с националния отбор в Германия. Ритали са на сняг, голям студ. Котето е имал рана. На полувремето се е опитал да си махне лепенката и след това са го вкарали в операционна. Бяха го зашили. Като отиде в „Левски”, вратарят на „Ботев” (Враца) Йотов пък го беше ударил в главата отзад навръх Димитровден. Котето преди това му беше вкарал два гола. Тогава се обадих на проф. Златарски и той го оперира. Носът на Котков беше отишъл почти до ухото. Една седмица беше много зле. Получавал е и комоцио в мач.

– Често ли ходите на гроба на Котков на Централните гробища?

– Дълго време не си бях в София – живеех в село Бъзовец, и не посещавах често гроба. Когато съм в столицата, ходя. Там е положен и синът ни.

– В София или в Бъзовец прекарвате повече време?

– В момента съм в София при дъщерята и зетя. Ходя и в Бъзовец. Вторият ми съпруг Митко е прекрасен, добро същество. Той също много е патил в живота.

– Доволна ли сте от пенсията си?

– За размера на пенсията не искам да говоря. След като почина Котето, са ме търсили от специални отдели и т.н. Работила съм където трябва и както трябва. Била съм доволна от колегите, а и те от мен. Дъщеря ми и съпругът й се грижат за мен. Муца се научи да готви през годините, в които не бях много със света. Първо загубих мъжа си, а след това и сина ми, което беше много голям удар за мен.

– Здравето как е?

– С едното око въобще не виждам, а и слухът ми отслабна. Сърцето ми е разрушено от лекарствата, които съм пила. Храня се, но слабея. Тоест старея. Държа се, доколкото мога. Бивш спортист съм, играла съм женски футбол.

Това във филма не е Гунди, обяви известен режисьор

Posted on: ноември 2nd, 2024 by МИГ No Comments

Известният тв режисьор Олег Ковачев е разочарован от кинолентата „Гунди-Легенда за любовта“. Според него това във филма не е Гунди.

Ето какво написа Олег Ковачев:

„Гунди-легенда за любовта“. Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа. Изключителна актьорска игра на главните персонажи. Изпипани комедийни, лирични, романтични и трагични епизоди. Финал, направен така, че да разплаче всички в залата. Този филм ще счупи всички рекорди по зрителски интерес и печалба за продуцентите. Ще се гледа в цял свят, не само от българи но и от европейци, американци и азиатци. Защото филмът е съвършен продукт на комерсиалното кино. Целият екип заслужава поздравления за вложения труд. Има само един проблем. Да ме извинят моите приятели Иван и Андрей.

В този филм го няма Георги Аспарухов. Няма го притеснителният, срамежливият любимец на българския народ. Видях един фукльо, жонглиращ с топката. Видях един обигран сваляч. Но не видях Гунди. Излязох си на трийсетата минута. После зрители ми казаха, че държавна сигурност е убила Георги Аспарухов, филмът го доказвал. Ако и това е вярно е тъжно, защото истината не трябва да върви по стъпките на народната мълва, нищо, че може би днес е модерно за всичко да се обвиняват ченгетата.

Този филм трябваше да се казва просто „Легенда за любовта“. Нямаше да е толкова касов, но щеше да е по-честно спрямо хората, които имат в себе си изграден образ на най-красивия, най-елегантния, най-добрия и най-обичан български футболист.

Гардиън нарече Гунди „артист“

Posted on: септември 8th, 2019 by МИГ No Comments

Гардиън нарече Гунди „артист“ в публикация от 6 септември – ден преди мача България – Англия.

Когато Англия и България бяха привлечени в една и съща квалификационна група за Евро 2020 миналия декември, имаше един играч, който беше особено развълнуван от това да се изправи срещу Англия, пише медията.

България може да няма много надежда да се класира за турнира през следващата година след поражения от Чехия и Косово през юни, но капитанът Ивелин Попов се надява да черпи вдъхновение от един от най-известните играчи в историята на страната преди мача им на Уембли. Неотдавна Попов имаше късмет да купи ценната фланелка, с която легендата Георги Аспарухов – Гунди преди точно 50 години вкарва знаменития си гол на Уембли в контролата с Англия (1:1).

Историята на Аспарухов е един голям успех и още по-голяма мъка, тъй като човекът, който веднъж получи оферта от Милан, докато играеше в комунистическа България, загива трагично на 28 години в автомобилна катастрофа през юни 1971 г. Няколко дни по-късно стотици хиляди хората присъстват на погребението му в София и въпреки че успешният нападател напуска този свят в началото на 70-те години, през 1999 г. той бе избран за най-добрият футболист на България в историята преди Христо Стоичков.

След като отбеляза 150 гола в 247 мача в българската лига, Аспарухов не само освети националната сцена, но стана име в Европа, разписвайки се срещу отбори като Бенфика на Еузебио и Милан на Нерео Роко, пише Гардиън.

България загуби вчера от Англия в европейските квалификации от група А. Четвъртите в света от последния шампионат на планетата разбиха съперника с 4:0.

Снимат филм за Гунди

Posted on: юни 29th, 2019 by Пламен Иванов No Comments

За тях има песни, стихотворения, паметници. Увековечени са в историята на България като едни от големите є футболни герои. Трудно ще се намери човек, който ще каже лоша дума по адрес на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. А по нашите географски ширини това е рядко срещано явление. От гибелта на двамата футболисти изминаха цели 48 години.

Тази неделя отново ще погледнем с тъга към календара, спомняйки си за онзи фатален 30 юни. Именно на този ден през 1971 година двамата футболисти на „Левски” потеглиха към Враца, а всъщност към безвремието. Всенародните любимци така и не пристигнаха за юбилейния мач на Ботев по случай 50-годишнината на клуба. А катастрофата край Витиня е сред най-болезнените моменти в историята на българския спорт.

Сега, близо половин век по-късно, един проект е на път да съживи спомена за „сините” легенди – сериал, в който Гунди ще бъде главен герой. Сценарист на филмовата поредица е Емил Бонев, а в основата му стоят Иван Христов и Андрей Арнаудов. Известните телевизионни водещи и продуценти са сред най-популярните привърженици на „сините” и през годините на няколко пъти работиха успоредно с ръководството и феновете на столичния гранд.

„Потвърждавам информацията ви – призна Иван Христов пред „Труд”. – Имаме проект за такъв сериал. Сценарист ще бъде Емил Бонев. Неговата инициативност и труд през последните години са безценни. Идеята е да бъде сериал, който да продължи в пълнометражен филм. Проектът е мащабен и изисква своето финансиране. Необходими са много пари и затова сме в начална фаза. До момента бяха проведени кастинги и пробни снимки.”

На въпрос какво ще се разказва в поредицата, Иван Христов открехна завесата, но не пожела да разкрие абсолютно всичко: „За времената в България през 60-те и 70-те години, когато у нас имаше ценности, които вече ги няма. Ще бъде една машина на времето, в която Гунди ще бъде главен герой. Останалото е тайна и не мога да разкрия нищо повече.”

Именно поради тази причина продуцентът не пожела да коментира и кой актьор ще влезе в обувките на Георги Аспарухов-Гунди. Според приближени до продукцията обаче, между двамата има огромна визуална прилика.

Иначе до момента родното кино не познава подобен проект. През годините е имало единствено документални филми за изявени спортни личности. Сред тях има и такъв за Гунди на режисьора Михаил Гецов.