Posts Tagged ‘валентин вацев’

Валентин Вацев: Европейската бюрократична олигархия води Европа към война с Русия

Posted on: май 8th, 2025 by МИГ No Comments

„Българският политически модел живее като пациент, чиято температура е много ниска, това е терминален синдром“, смята доц. Валентин Вацев, който е на мнение, че затишието е само временно и след няколко години предстои буря.

Геополитическият анализатор е на мнение, че българският олигархат е свързан с европейския олигархат и изобщо не се интересува от това ще има ли средна класа.

Според него процесите, които се развиват в България са аналогични на процесите в други европейски държави, а причините за тях са решенията на европейската управляваща бюрокрация. Доц. Вацев е на мнение, че европейската олигархична бюрокрация води ЕС към война, която си партнира с европейския военно-промишлен комплекс.

Валентин Вацев: Борисов има 2 седмици срок да установи контакт с Тръмп, или изпада от влака на историята

Posted on: февруари 26th, 2025 by МИГ No Comments

Големите геополитически ветрове духат от Москва, Вашингтон и Пекин в една посока и който ги усети, ще бъде победител. Боя се, че Борисов няма бъде сред тях, ако продължи да действа по този начин, както досега. И тогава ще бъде на разположение на своите противници, които ще изпълзят от дупките, а той вече няма да има защита, няма да има геополитически ветрове, които да духат в неговите платна. Но, подчертавам, Борисов все още има малко време да свърши това, което трябва.

Това казва в интервю за Епицентър.бг геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев

– С идването на власт на Тръмп светът се развива с бясна скорост. Новият американски президент наложи такова темпо на решаване на геополитически въпроси, каквото не сме виждали досега. Как реагира българското общество на действията на Тръмп, на обрата в световната политика, на новите геополитически процеси, доц. Вацев?

– Тези, които трябваше да са уплашени от Тръмп, ги бие истериката, бъркотията в държавата е голяма. Другите – не се интересуват.

– А партийният елит как се държи? Влиза ли в релсите на световната политика?

– Борисов е много затруднен, защото не знае как да се ориентира. Германия му беше стратегическият съюзник и още има шансове да е такъв, но пък САЩ са вече на друг акъл. Борисов сега ще осъзнае, че връзката с германската политическа система беше възможна за него, защото нямаше противоречия между САЩ и Германия. Сега те вече са факт и той още не е решил какво да прави. А в такива случаи има едно правило – стратегия без тактика е дълъг път към победата. А тактика без стратегия, тоест хитруване на дребно, е паника преди катастрофата. Борисов е много притеснен, още повече, че Мерц евентуално ще смени линията.

В БСП пък живеят с мисълта, че са най-хитри от всички. Зафиров се опитва да намига с двете очи в две различни посоки. Но това е старо изкуство на БСП – да се направиш на умряла лисица и да се скриеш под масата. Зафиров се надява нещата от само себе си да се наредят, но това по-скоро няма да стане. Той още не е публикувал състава на Бюрото си. А чрез Бюрото Зафиров трябва да  пусне сигнали към обществото, към чужбина какво мисли да прави. БСП имаше шансове от атлантическа партия да стане континентална, но това стои само на теория – никой не се интересува.

Двете ДПС-та също не се интересуват много, но Пеевски като умен човек знае, че Шаро в мъгла не лае и в момента изчаква къде ще свърши истериката на Борисов.

– Като се наблюдават българските телевизии и националното радио – те имат една основна линия – от сутрин до вечер бой по Тръмп, някои дори си позволяват и обидни квалификации. Гледайки ги, новата американска посланичка може да си направи извода, че това е официалната българска политика и така да бъде представено във Вашингтон. Възможно ли е това?

– Да, така е, но всичко това става с характерното българско политическо намигане.

– В смисъл?

– Смята се, че Демократическата партия е загубила властта в Америка, но държи властта в Европа. И затова у нас се следва най-безопасната линия – да сме безрезервно и беззаветно верни на Демократическата партия на САЩ. Това се демонстрира от сутрин до вечер по нашите медии с надежда да ни се размине. Няма да ни се размине, защото конфликтът между републиканци и демократи и в САЩ, и в Европа ще се задълбочава. На този етап Тръмп все още не е победил напълно, но той е във възходяща линия. В Европа са объркани, а нашите са решили, че най-безопасно е да бъдем безрезервно верни на Урсула фон дер Лайен, което е липса на способност за предвиждане. Това е опит да се замени стратегията с тактика.

– А не трябваше ли досега Борисов, верен на усета си на политическо животно, да направи лек завой към Тръмп? Още повече, че двамата имат основа за възобновяване на контактите.

– Много отдавна Борисов трябваше да се опита да направи контакт с Тръмп, да прояви интерес. Технически това можеше да стане през Орбан, който на драго сърце щеше да го свърже, и да съобщи на Тръмп, че неговите аргументи в България се приемат насериозно и се разглеждат искрено – просто да му покаже лоялност в новата объркана геополитическа ситуация, не да му целува ръка, а до покаже приятелско отношение.

– Но нашата официална политика е свързана с Европа, а пък Европа е в конфликт с Тръмп заради Украйна. Как да решим ние това сложно уравнение, така че да е в наша полза?

– Големият проблем на Европа е, че нито една европейска страна не може да прави геополитическа схема. Геополитиката е в Америка. Трите основни геополитически центъра – Пекин, Москва и Вашингтон в момента духат в една и съща посока. В ЕС са тежко объркани и не знаят какво да правят и в тази ситуация нашите се решили, че трябва да декларират беззаветна вярност към Украйна. Това е опит да се скрием под юргана, докато бурята отмине. Няма да отмине.

Европа не е субект на геополитическа воля. Европа не може да издържи много дълго в състояние на противоречия със САЩ.
Няколко десетилетия Европа решаваше социалните си проблеми и направи чудесни социални системи за защита, но през цялото време сигурността на Европа беше заплащана от Вашингтон. Накрая дойде рижавият сервитьор със сметката и настана вой. Дори и да го нямаше Тръмп, в един момент Америка щеше да попита за сметката. Тръмп е бизнесмен и иска уредени сметки. Ами предложи му нещо! Вместо това в Европа се чудят как да го засегнат.

– И ние пак сме от губещата страна на историята?

– Абсолютно! А можеше да бъде иначе. Можеше да се каже на Тръмп, че България е готова за размисъл във всички посоки, че България е готова да разбере особеностите на новата геополитическа ситуация, и това можеше да стане в един разговор между Борисов и Тръмп. Но за тази цел Борисов трябваше да излезе от скобите на Дани Митов и на Томислав Дончев, който е умен човек, но е демократ. В партията на Борисов политиката се определя от Демократическата партия на САЩ. Това нямаше да има значение при старото положение. Но при сегашната ситуация това не върви. Аз съм виждал пред очите си политик, който не разбира ситуацията, и се проваля. Аз бях свидетел на един такъв министър-председател, който престана да разбира за какво става дума, и се провали.

– Имате предвид Жан Виденов, нали?

– Да, Жан престана да разбира смисъла на ситуацията, продължи да упорства и да удря стената с юмруци. Накрая стената не поддаде, той поддаде. Сега сме свидетели как цяла седмица Бойко Борисов не разбира за какво става дума. Той има не повече от две, максимум три светли седмици, да направи контакт с Тръмп и да му обясни, че България оценява сложността на ситуацията и е много заинтересувана от победата на Тръмп в мирните преговори с Москва. Но за тази цел трябва да имаш мъжки характер, а нашият е объркан, изморен, депресиран и не знае какво да прави. И изпада в истерика.

– Ако продължи това наше снишаване, какво ни очаква?

– Много неща ще станат. Борисов ще загуби контрол над партията си.

– Моля! Как ще стане това?

– Със засилване на фактори вътре, които са под влияние на Демократическата партия, ГЕРБ ще загуби интегритет, вече няма да може да формулира нови решения на новите проблеми. България ще остане в опашката на историческите промени. Ние и сега сме там, но тогава вече ще се подпишем под позициите си. Сега е моментът на съдбовен избор. Българският управленски елит трябва да избира между стратегия и тактика. И те избират тактически решения без мисъл за стратегическо развитие за напред. При това положение губиш политическата инициатива и стигаш до момент, в който се питаш какво да правиш. Борисов ще почне да пита Мерц какво да прави, след това ще пита Маркон – те няма да му отговарят, защото ще го възприемат като един досадник. Още повече, че контролът на Демократическата партия над Европа отслабва.
Европа много отдавна не е единен интегрален монолитен обект, евроатлантическата солидарност се е пропукала. Едни държави на ЕС са откровено с Тръмп, други гледат с надежда към Тръмп, трети са готови в движение да се преоблекат, ние сме в групата на вечните украинисти заедно с Франция, Англия и Германия, които ще бъдем поставени в изолация от американските инициативи. Унгария, Словакия, Италия вече вземат вярната посока. Но това не е нещо ново при процеса на разрушаване на социал-либералния консенсус в ЕС. Вече го няма! Социал-либералните формации вече ги няма на власт в Европа.

Другото, което се случи – нарасна противоречието между националните регионални елити и централния елит на бюрократите в Брюксел, който никой не го избирал и той става все по-малко легитимен. И затова европейските бюрократи са принудени да потискат все повече и повече свободната воля на европейските народи. И накрая трябваше да дойде американецът и да им прочете лекция по човешки права и демокрация.

– И те скочиха!

– Да, вместо да се замисли, че американец идва да ги поучава, европейският елит реши да се ядоса. И сега се самонавиват – как се ще оправим без Америка. Без Америка Европа няма да се оправи! Европейският съюз не е правен да се оправя без Америка. ЕС е правен по американски схеми. И като човек, който преподава повече от 20 години история и теория на еврпейската интеграция, ви казвам, че ЕС е правен по американски замисъл и вдъхновение.

– Е, какво ще правят умнокрасивите у нас, които призовават да не пием кока кола и да не купуваме американски стоки?

– Да, да! За разлика от мен, вие много време и внимание отделяте на тях. Това е изчезващата малка величина, която много скоро ще си отиде. Това е особеният манталитет на по-богатите квартали на София, които са исторически обречени. Не си струва да се занимавате с тях.

– Обезпокояваща картина за бъдещето на Борисов и на страната начертахте, доц. Вацев.

– Да, и проблемът е в Борисов. Не защото ми е таен братовчед, а защото той е доайен на голямата българска десница и аз бих бил заинтересован той да бъде в час – да прави рационални сметки и изводи. А той ми се вижда тежко объркан. От известно време насам той е все недоволен – все се оплаква, все нещо не му харесва: трябвало той да бъде премиер, пък не можеше, трябвало ген. Атанасов да стане председател на парламента, пък не стана. Борисов непрекъснато поставя някакви условия – ако не мине еврозоната, аз ще скоча от гардероба… Непрекъснато показва сложна душевност. Аз съм заинтересован доайенът на голямата българска дясна партия, върху която стои грижата за политическата стабилност в държавата, да изглежда стабилен – той и партията му. Но действайки по този начин, Бойко Борисов ще се превърне в утре в дестабилизиращ фактор. Самото решение да се хване с две ръце за Мерц и да не мърда оттам е недобро решение, не е помислено стратегически. Соросоидите около него го спъват. Миналата година Борисов имаше шанс да направи консервативен завой – сега вече е късно. Тази години той има шанс да направи разумно решение, а не да изпада в истерики и да осветява Министерски съвет с украинското знаме.

– А защо му давате две-три седмици, за да вземе правилното решение.?

– Защото процесите по линия на американо-руските отношения се ускоряват. Преговорите вървят. Кремъл има интерес от дълги преговори, Вашингтон обаче иска къси и успешни преговори. Те ще се разберат с оглед на това да общуват непрекъснато. И отношенията им ще се задълбочават. Путин побеждава, защото той точно това искаше – още през 2022 година той изпрати Меморандум в Белия дом, който казваше – дайте да седнем и да говорим за големите неща.

– Да, те вече заговориха за големите неща, започват да обсъждат големи икономически сделки

– Ами, разбира се! Истината е много проста – Тръмп иска бизнес и Путин му дава бизнес – колкото искаш, ще получиш и даже малко отгоре, предлагаме ти всички инициативи за бизнес-отношения. Путин иска друго, но ако условията да постигне това друго, са бизнес-отношенията с Тръмп – той ще отвори всички врати пред него. Русия е пълна мераклии за бизнес с Америка – руски държавни предприятия ще влязат в бизнес с Америка. И до две-три седмици очаквам този процес да намери формата си, ще се институционализира.

– И ще стане необратим този процес, което ще начертае новата картина на света.

– Да. Това се случва пред очите ни. Никой няма да спре влака, за да дотича Бойко да се хване за последния вагон. Последният влак ще отпътува най-много до три седмици. Защото преговорите си имат вече темпове, двете страни са се разбрали кога, къде за какво ще говорят. До три седмици Борисов ще изпусне всички влакове. Ще остане на перона с куфарче без влакове. Както казах, големите геополитически ветрове духат от Москва, Вашингтон и Пекин в една посока и който ги усети, ще бъде победител. Боя се, че Борисов няма бъде сред тях, ако продължи да действа по този начин, както досега.

– Ако Борисов изпусне този влак, какво го чака?

– Ще бъде на разположение на своите противници, които тогава ще изпълзят от дупките и той вече няма да има защита, няма да има геополитически ветрове, които да духат в неговите платна.

Но, подчертавам, Борисов все още има малко време да свърши това, което трябва.

Големият залог от войната в Украйна е разпадането на Русия

Posted on: юли 8th, 2023 by МИГ No Comments

Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“.

Оживлението от посещението у нас на президента Володимир Зеленски е пореден повод до обърнем поглед към войната в Украйна. Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Добре дошли в Аудиокаста на фокус, доц. Вацев. Основният въпрос е: как ще продължи войната?

Да, разбира се, винаги в една война централният въпрос е за бъдещето. Бъдещето трудно се гледа, особено когато полето е задимено от мъглата на войната, има такъв израз. Но можем да гледаме сегашни събития и да се опитваме да погледнем в утрешния ден. Значи, аз бих отбелязал нещо много важно, което има ключова роля: през очите ни напоследък, без ние даже много да усещаме, се промени нещо в глобалната архитектура на военния конфликт, и това е съществено. Първо, и двете страни, това е въпрос на архитектурата на военната ситуация, и двете страни възприемат във всяка една от другата, в другата страна те провиждат своята  екзистенциална заплаха.

Имате предвид Русия и Украйна?

Русия и не толкова Украйна, защото тук също настъпиха промени. Без съмнение военните действия се водят на украинска територия, това е очевидно, без съмнение украинското политическо ръководство, началникът на което днес е в България, Украйна участва във военния конфликт. Но в руското военнополитическо ръководство Украйна се възприема по-скоро като прокси. И не са малко и авторитетните анализатори по целия свят, които разглеждат войната като война между Русия и НАТО, като НАТО, разбира се, в ситуацията е по-скоро военнотехническа и логистична база на украинските военни действия. Така че основните протагонисти в този конфликт са очевидно Русия и цялото НАТО, подчертавам цялата организация НАТО, която носи бремето на грижата за тази война. Значи, първата промяна е изчистването на страните. Вече не можем да си правим илюзия, че главният протагонист, главният противник на Русия е Украйна – не, просто военната организация на Атлантическия договор участва с всякакви средства, които са възможни, като се прави специално усилие, обръща се специално внимание на Запад, но и в руското военнополитическо ръководство да не може да се третира този конфликт като засягащ член 5 от Договора на Атлантическия блок. Но това е въпрос на интерпретация. Руските медии гледат на НАТО като на законен, пълноценен и легитимен участник във войната, обаче руските военнополитически ръководни структури засега се предпазват от обявяване на НАТО като пряк участник в този война. Това е линията на Съвета за национална сигурност към президента. Разбира се, тези разлики са съществени, но те подлежат на промяна чрез интерпретация, те са интерпретативни разлики – грубо казано днес мислят така, а утре следобед могат да решат обратното. Така че първата промяна е в архитектурата на страните, които участват. Втората промяна е, тя е по-съществена: и Русия, и НАТО гледат един към друг с разбирането, че Русия представлява екзистенциална заплаха за Западния свят, за Атлантическия съюз, а НАТО представлява есенциална заплаха за Русия. Това означава, че силите няма да се жалят, че ресурсите няма да се пестят. Това означава, че и двете страни имат най-високи съображения и най-сериозни съображения войната да продължи със същия интензитет, което означава от своя страна пък, че разговорите за мирни договори на този етап са меко казано преждевременни. И двете страни не са готови да влязат в мирни разговори, а ние знаем от теорията, че всяка война завършва на масата за преговорите. Засега можем просто да прогнозираме без желание, но с уважение към фактите, че тази война ще продължи още поне една година, освен ако не стават някакви значителни промени на бойното поле.

Какво е отражението на войната в политическото пространство в Русия, Америка и в Европа? Дали политиките на съответните държави са подвластни на войната или войната е подвластна на политиките им? И докато в  Европа има държави, за които войната преминава покрай тях без да ги засегне, то в други, като България, тя предизвиква абсурден политически парадокс.

Да, българското присъствие в тази война е парадоксално, освен че е драматично и нервно, но вижте, боговете на войната вече са се събудили напълно и са гневни. Това означава, че ако днес има страни, покрай които войната само минава, може би утре вече няма да има такива страни. За съжаление общата геокултурна и геополитическа ситуация е военна. В САЩ например управляващият естаблишмънт са заложили твърдо, и очевидно, и без съмнение върху идеята, че колкото по-ефективна е войната на НАТО в украинска територия, толкова по-сигурна ще бъде победата на демократическата партия на предстоящите другата година избори. Според мен това е дълбоко невярна теория. За съжаление това засяга и нас. Вярата на Байдън и на неговото обкръжение, че войната може да се ескалира и това ще доведе до положителна резултати в избора за президент, тази вяра е неоснователна. Също така даже в още по-голяма степен може да се твърди,  че тази война премества цели геологически пластове в руския държавно-политически живот. За това ще ви кажа след малко, но може да се каже също, че на този етап главните фактори, които движат протичането на войната, стоят на руска територия. Всички помнят съвсем неотдавнашните трепети и вълнения около възможните действия на Пригожин. Т.е.  руският политически живот не само се влияе, но и влияе върху хода на тази война. Много важно е, в България разбира се е очевидно, просто българският политически парламентарен живот преминава под знака на тази война, и политическите фактори в България още не са напълно съгласни, по-точно са напълно несъгласни с логиката на българското присъствие в тази война. Нека да продължа обаче една важна предишна мисъл: Русия възприема натовският блок като екзистенциална заплаха, а те от своя страна виждат същото. Да кажем, че са възможни два изхода на този конфликт в екзистенциален план. Ако Русия загуби войната, ще започнат много бързи промени в административните граници на Руската федерация, ще се появят сепаратистки течения и фактори, и дори Русия може да усети промяна и по своите външни граници. Русия няма да се разпадне на девет части, както мечтаят от „Ранд Корпорейшън“, но Русия може съществено да смали, да намали, да редуцира територията си. Т.е.  това е нещо крайно нежелано за руското политическо ръководство. Ако Русия обаче победи в тази война, ще настъпят абсолютно съдбовни промени на Запад. НАТО ще трябва най-вероятно да се разпусне като политическа сила, която е загубила геополитическа съдбовна историческа война. Също така е много вероятно да се промени глобалната архитектура на Европейския съюз. Както сигурно знаете, съществуват две основни доктрини, които се конкурират при определяне на темповите на развитие и на самото развитие на Европейския съюз. Засега доминира, превалира разбирането за Европейския съюз като федерация, от федеративен тип, това, което сега се нарича леко шеговито, но всъщност много сериозна Европейски съединени щати – нещо, за което е мечтаел още Троцки и днешните троцкисти. Ако НАТО загуби войната, концепцията за обединяване и за развитие на Европейския съюз почти неминуемо ще трябва да се превърне в другата, конкуриращата концепция – това е не федерализма, който сега господства, а юнионизма – това е разбирането за Европейския съюз като съюз на свободни суверенни и братски държави с общи интереси и общи действия за бъдещето. Трето, ако Русия спечели в тази война, това ще означава неминуемо, просто неизбежно бетонирането на републиканската партия, по-скоро на нейното тръмписко ядро в Белия дом поне за три мандата. Това също е много сериозно последствие. Още повече, че в републиканската партия на САЩ се водят разговори, повече или по-малко отговорни разговори, за необходимостта от исторически демонтаж на демократическата партия, просто защото без да се отклоняваме към междупартийните отношения на американска територия те вече далеч не са каквито бяха преди 20 години, когато двете партии работиха като две половинки на един двутактов двигател, които си помагаха, конкурирайки се, помагаха си да решават актуални американски проблеми. Днес двете партии желаят да се унищожат взаимно. Ето какъв широк спектър, какво широко ветрило от възможности, желани и нежелани, се отваря при загуба на едната от двете политически сили на украинския плацдарм на действие. Още повече е интересна и важна публикацията на Сергей Караганов, който е доайена на руската реална политическа линия. Той, като помним, че всяка аналогия куца, аз бих го сравнил с американския безспорен авторитет Кисинджър.  Караганов не е толкова възрастен, но е също толкова влиятелен. Той е почетен председател на Президиума на Комисията по отбрана и външната политики, той е много добре приет за всички властни кръгове и централи. Той е личен приятел с Лавров, и както се знае, най-важното е, че Путин съвсем сериозно и съвсем съзнателно се влияе от неговото схващане. Караганов прогласява необходимостта да се преодолее пацифисткия подход към употребата на ядрено оръжие, той говори за необходимостта, която вече е назряла според него да се нанесе ядрен удар с тактическо ядрено оръжие по някои от участниците в конфликта, доколкото разбирам, той има предвид необходимостта да се бомбардира с тактическо ядрено оръжие Полша. Това е най-вероятно, тъй като в Полша не крият нетърпението си да влязат в Западна Украйна, забравяйки че Западна Украйна можеше да я получат в резултат на сговор с Кремъл. Д скоро това беше валидно решение на ситуацията. Както и да е. Караганов е големият геополитически авторитет на Кремъл и неговата статия, която между другото е преведена и на български, прогърмя като експлозия във високите властови кръгове на Москва. Той всъщност говори за необходимостта от ядрена ескалация не със стратегически, а с тактически ядрени оръжия, с цел да се развърже възела на войната и да се предпазят противниците на Русия от гибелни илюзии, тъй като според Караганов, и според мен това не е далече от истината за съжаление, тъй като стратегическите противници на Москва днес очевидно не се страхуват и не се замислят пред дилемата да се употребява или да не се употребява ядрено оръжие, тактическо нека да подчертая отново. Това сериозно отношение на руския политически елит към тези теории говори за нарастваща готовност за дълбини свободни промени, и то забележете, пет или шест дена преди изключителното събитие срещата на върха summit на натовските членки във Вилнюс сега на 11 и 12 юли. Т.е.  аз предполагам, че в следващите 10 дена ще настъпят много дълбоки промени в руския политически живот, и вероятно в политическия живот, който НАТО определя за Европа до голяма степен. Колкото до Европа, която вие споменахте преди малко, Европа е абсолютно очевидно повлияна от военните развития – и икономическите, и културните, и политическите, и социалните  промени. Забележете например ужасната вълна от насилие днес във Франция – това също е продиктувано, макар и не директно, от логиката на тази отвратителна война.

Доц. Вацев, понеже заговорихте за Караганов, идва отговорът на Дмитрий Тренин – това е другият авторитет в руската изследователска политология. Та той казва, взимам буквално заглавието от неговата преводна статия: „Ядрена война в Европа най-вероятно ще доведе до размяна на удари между Русия и САЩ“.

Точно така е. Господин Тренин, който е стар авторитет и много опитен, той е бил на много места в света, и играл много роли, и все успешни. Г-н Тренин  разбира се, че знае какво говори, аз с удоволствие се и влияя от него. Да, употреба на ядрени удари заплашва с размяна на стратегически презокеански удари, което е разбира се абсолютно нежелателно. Така че Тренин съвсем основателно показва една проблемна зона в твърдението на Караганов. Вижте, по принцип това е отношение между двете генерални геополитически концепции.  Караганов е наследник на геополитическия авторитет и влияние на Вадим Цимбурски, който почина в началото на века, според когото Русия трябва да престане да се занимава с Европа, да се сложи намордник на ляволибералната проевропейска руска интелигенция, и Русия да се обърне най-после натам, където са нейните глобално исторически интереси – това е Азия, и т.н. Но Тренин е прав, че употребата на макар и тактическо ядрено оръжие на европейска територия може да предизвика, а според мен може и да не предизвика, но увеличава опасността от презокеански и стратегически ракетни удари. Още по-голям критик, ефективен критик на Караганов е Иван Трофимов, чиято статия като  отговор на Карагановската теза е публикувана също в българския печат. Това са главните стратегически, военнополитически изводи на времето, което протече от началото на военната кампания, от февруари миналата година. Значи, аз бях дори изненадан, че т.нар. „реална политика“ в Кремъл не се е появила още. Но Караганов все пак се е активирал. Караганов не е като Дугин, Дугин могат да го поканят, а могат и да не го поканят в Кремъл, докато Караганов е предпочитан събеседник на руският управляващ политически елит и лично на Путин. Така че въпросът е поставен много сериозно, и забележете в какъв контекст се появява този въпрос – в контекста на НАТО Summit във Вилнюс след няколко дена. Очевидно там ще се приемат свободни решения. Ще се решава въпроса какво да се прави, ако разбира се Украйна успее да демонстрира някакви положителни резултати от глобалното си настроение, тогава ще бъде ясно: тя ще бъде финансирана и снабдявана с оръжие дотолкова, доколкото е необходимо, но ако не успеят да покажат задоволителни резултати, във Вилнюс ще трябва да обсъдят при този вариант необходимостта, реалната необходимост от създаване на коалиция на желаещите, в която познайте от три пъти кой ще бъде най-желаещ – разбира се България. Българя ще бъде първият желаещ да участва в коалиция на желаещите, която тема ще се появи неизбежно сега във Вилнюс. Така че главното събитие на този етап е промененото съзнание на участниците. Говори се за реална политика, т.е. дойде времето на високата геополитика, за съжаление, нищо радостно няма. От моя гледна точка като професионален преподавател по геополитика може би бих могъл да бъда доволен, но чак толкова не съм професионално засегнат. Нищо хубаво няма в събуждането на боговете на войната.

Доц. Вацев, в каква посока според вас ще тръгне големият залог?

Големия залог е разпадането на Русия, макар и не веднага.

А какво би се случило след това, ако се стигне до разпад на Русия?

Могат да се случват две неща, и аз се боя от по-лошото, че ще започне уреждане на отношения между парчетата на Руската федерация чрез ядрено оръжие. Това е по-лошият вариант според мен. Но залогът е много висок, той е екзистенциален и за Запада.  Представете си Европейския съюз с разпуснат съюз НАТО, или пък САЩ с бетонирана тръмписка партия в Белия дом за три мандата, а може би за повече. Това е промяна не на архитектурата на войната, а промяна на глобалната архитектура на силовите взаимодействия в световен мащаб. Така че очаква ни за мое съжаление много интересно време. Всъщност, то започна още със странните събития около т.нар. „бунт“ на Пригожин, за който вероятно се струва да се говори отделно, но интересното време започна тогава и то продължава. И предполагам, че залозите са толкова големи, че участниците трябва да се замислят.

А ще има ли нов опит за пуч срещу Путин?

Отговорът ми е положителен, но с корекция. Това не беше опит за пуч, това беше нещо друго. Аз продължавам да подозирам, че това беше сценичен ефект на желанието на определени кръгове във Федерална служба за сигурност (ФСБ)  да изявят противниците на линията на Кремъл днес. Много интересно е, Путин в своето гневно изказване в събота сутринта от 10.00 часа, когато той зае право противоположна позиция на своята собствена  позиция преди 20 години. Тогава го запитаха, г-н президент, ако бяхме в 1917-та година, вие на страната на февруарците ли щяхте да бъдете, либералдемократите или на страната на октомврийците-болшевиките. Путин отговори твърдо и без да се колебае, че той е на страната на февруарците. В миналата събота от 10 ч. сутринта той заяви, и това е единственото дълбоко политическо съдържание на неговото изявление, че “ние няма да позволим никога повече февруарски събития на територията на Русия“.

Какво го накара да промени толкова диаметрално позицията си?

Нещо повече от диаметрално, това е на 180 градуса. Аз бях изненадан, признавам, защото аз претендирам да познавам неговите политически завои. Този път беше точно диаметрална противоположност, предполагам разбирането, че по време на съдбовна война такива действия, независимо с каква цел са направени, са абсолютно недопустими и трябва да се унищожават техните извършители  незабавно. Всъщност, главният победител в тази история беше самият Пригожин, който се добра до Белорусия без дупка в главата. Около него има внедрени секретни агенти на ФСБ, които могат да го застрелят при всеки знак отвън. Както и да е, Путин каза политическа декларация “Ние не сме февруарци. Ние няма да допуснем по-нататък февруарски събития на руска територия“, с което той завинаги изкопа пропаст или създаде изгорена земя между себе си, между своя елит, елита на индустриалния капитал в Русия и либералдемократите, които в момента в Русия преживяват тежки времена. Конфликтът между индустриалците, между промишления капитал в Москва и олигархично-финансовия капитал пак в Москва, този конфликт вече не може да бъде заличен и дори не може да бъде прикрит. Русия преживява геологически разломи, в Русия стават съдбовни неща, и всъщност те са много по-дълбоки, отколкото промените, които назряват във Вашингтон. В Русия са се хванали взаимно за гърлата и се опитват да се задушат, да се унищожат елитите на индустриалния капитал, на военната промишленост и на цивилно-промишления капитал, и на сегашните доларови олигархични финанси, това е на глобализираният финансов капитал, който има своето представителство и то много сериозно в Русия. Русия е на ръба на дълбинни промени и за мен по-интересно е, какви ще бъдат тези промени, дори по-интересно е от това, дали Русия ще победи или ще загуби тази война, както се е случвало например с руско-японската война в началото на ХХ век.

Можем ли да допуснем, че битката в момента в Украйна е битка за трона на Русия?

О, да, да, казахте това съвсем точно, да. Твърдо, макар, че това звучи на пръв поглед не напълно понятно, но аз разбирам това и съм съгласен с това, което казахте току-що. Битката в Украйна, тази трагична война е битка за трона на руската власт, за най-високия трон на руската власт. Имайте предвид, че Русия разполага с 3/4 от всички световни запаси на всичко: и разузнати ресурси, промишлени, индустриални ресурси за 135 трилиона долара. Русия е универсалното депо на ресурси за цялата световна икономика. Това прави тронът на Русия, властовият трон на  Русия просто незаменим и безценен. Украинската трагедия, до голяма степен е продължение и фактор, който влияе върху  развитието на руските властни отношения. Да, за съжаление, вие сте права.

А опасна ли е за Европа, за света и в частност за нас, нестабилността в  Русия и това, което можем да очакваме там? Как ще рикошира тук при нас?

Това, което става, преди всичко е ужасно опасно за НАТО, тъй като в НАТО вече зеят процепи, НАТО е на ръба на своята възможност да влияе ефективно, извън военната линия, разбира се, на украинска територия. За Европа съвсем очевидно е опасна и европейските големи икономики влизат в рецесия, в политическа нестабилност, имат дълбоки съмнения и различия в ръководството на Европейския съюз, различни партии, които някой би ги нарекъл екстремистки, дясно екстремистки партии правят уверени, големи крачки към властта. Вземете, например германският феномен, победата на “Алтернатива за Германия“ в една много важна германска провинция. В момента дори разсъждават, дали има някакъв законен, конституционен начин тази партия да бъде забранена, както в България се говори сериозно за забрана на партията “Възраждане“. Тоест, за Европа това е изключително опасно, изключително опасно е. И това, ако продължи по подобен или по същия начин, това може да промени дълбинната доктрина за европейско съществуване, развитие и управление. За България е особено опасно и не защото ще ни засегне войната физически. Аз не очаквам войната физически да ни засегне, освен ако Америка разположи на българска територия установки за изстрелване на ракети – в този случай ние сме предупредени за това и според мен дори Тагарев знае това. Ако НАТО и Америка разположат на българска територия примерно установки за изстрелване на ракети, не просто за разполагане на жива сила, не просто разузнавателни центрове и центрове на ЦРУ, всичко това не е толкова важно. Но, ако българската власт разположи на българска територия стрелящи, грубо казано стрелящи устройства, казано по цивилному, ние ставаме  легитимна цел на Русия, Русия на няколко пъти каза това по различен начин, за да са сигурни, че ние ги разбираме. Според мен в обществото се поражда вече разбиране, досещане за това, кога ние ще станем легитимна цел за удар. Но това не предстои непосредствено да стане, следващата опасност ще бъде, която ще нанесе сериозни поражения върху  българската национална психика и върху българското обществено съзнание, това е изпращането на доброволчески корпус на украинска територия. За корпус няма да имаме жива сила, корпус е военна дума, но поне два батальона, две батальонни тактически групи могат да се изпратят от България, което ще окървави завинаги българо-руските отношения.

Доц. Вацев, но нали разбирате, че на този етап и военният министър, и министър-председателят, всички отричат това да се случи, т.е. че няма да бъде изпращана военна българска сила в  Украйна, независимо под каква форма.

Аз се моля те да са прави. Много се надявам тяхната воля да е твърда и да е консеквентна, да са последователни в своите политически изяви и обещания. Ако това стане така, ако България не изпрати доброволчески сили на Украинска територия, България може да се размине на косъм, на слой боя, с лека уплаха от голямата опасност, която ни засяга. Работата е там, че ние можем да променим всичко в себе си, но не можем да променим своята геополитическа позиция в тази част на света. Затова, както казваше, ако не греша Наполеон, че геополитиката е съдба, това се вижда на пример при България. Ние сме съдбовно зависими от всички важни процеси, които са текли през ХХ век и продължаваме да бъдем зависими. Но аз се надявам, както вие казахте, официалните изявления на българските политически ръководители да са искрени, добронамерени и основателни. Ако България не изпрати жива сила на украинска територия и ако не разположи на своя територия установки за изстрелване на крилати ракети, България може да се размине на слой боя от великата опасност, която ни дебне в края на коридора, в който сме навлезли.

Валентин Вацев: Принципът на Нинова победи и вече се повтаря от Петков

Posted on: май 2nd, 2022 by МИГ No Comments

„Принципът на Корнелия Нинова победи и вече се повтаря от премиера Кирил Петков. Този принцип гласи, че ние можем да произвеждаме и да изнасяме шеметни количества военна продукция за Украйна, но ние преди всичко сме търговци и непрекъснато не научаваме къде отива нашето оръжие. Това е победа на Нинова“.

С тази констатация започна коментара си пред БНР външнополитическият анализатор Валентин Вацев.

По думите му българската политическа класа е в пълно съгласие със себе си и с евроатлантическите си принципи – солидарност с евроатлантическата политика, с правителството е и доколкото не им пречи, може да го изтърпи, спазва кумовата срама, т.е. русофоби сме, ама не чак дотам и „опитваме да не плюем директно в очите на Лавров“ (министърът на външните работи на Русия – б.р.):

„На този етап българската политическа класа съчетава кумовата срама – да не се плюе директно в очите на Русия – с евроатлантическата солидарност – изнасяме ли оръжие за Украйна, изнасяме, но официално твърдим, че не знаем къде отива то“.

Според него бизнесът в България е пожертван заради интересите на евроатлантическата солидарност на България:

„Българската промишлена класа, бизнесът няма да прости на българското управление газовия удар, тъй като този удар срещу българската икономика е непреодолим. Аз не знам как може да бъде компенсиран той. … Принципът на ценностната ориентация свършва, когато е погазен принципът на интереса. Когато бизнесът се унищожава с газови атаки, той си запазва правото тихо да мрази“.

В предаването „12+3“ Валентин Вацев коментира и отношенията между президента Румен Радев и правителството на Кирил Петков:

„Президентът плаща скъп данък за своето политическо лековерие, когато ги утвърди. Той е в много деликатна позиция. Може би е трябвало да слуша интуицията си, че това правителство е напълно неадекватно и несъразмерно спрямо потребностите на българския политически ден“.

Анализаторът прогнозира, че в близките седмици предстои публично скъсване на отношенията между Радев и Петков.

„Успехът на президента силно зависи от конюнктурата, която не е в негова полза“.

Във връзка с предстоящото учредяване на партията на Стефан Янев („Български възход“) Вацев попита дали тя ще е лява по български, или лава по американски, защото „в много отношения тези два типа ляво са перпендикулярни“.

По думите на външнополитическия анализатор „войната в Украйна е война между Русия и НАТО„, което според него на третия месец от началото на военните действия вече можело ясно да се каже.

„Ако беше наистина между Русия и Украйна, войната би свършила за две седмици“, смята Вацев.

Русия е самодостатъчна държава, която не може да живее на колене

Posted on: март 16th, 2022 by МИГ 1 Comment

– Тактиката на Русия не се променя – целта е да се унищожи украинската военна инфраструктура.

– Тази война се реализира не по волята на Зеленски, а по волята на САЩ.

– Санкциите на Запада бият по руския елит, като се опитват да му напомнят, че единственото спасение за тях е да свалят час по-скоро диктатора.

– В руския елит имат групировки, кръгове и структури, които вече не са ангажирани с лоялност към президента.

– Всеки друг на мястото на Путин би направил същото – би се сетил, че Русия е самодостатъчна държава, която не може да живее на колене.

– Опитът да се върне Русия 30 години назад е равносилен на опита Руската федерация да се върне в състоянието на СССР.

– Меракът на руските „вхожденци“ олигарси ще се разбие в новата Желязна завеса. И това е истинската опасност за Путин. Той разруши тяхната кристална мечта.

Това казва Валентин Вацев в Епицентър.бг.

Валентин Вацев е роден през 1950 г. във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ.

– Г-н Вацев, преговорите между Лавров и Кулеба в Анталия завършиха с провал. Двете страни не само не постигнаха някакъв консенсус, но от изявленията на двамата външни министри след това, остана впечатлението, че ситуацията още повече се ожесточава. Защо?

– Струва ми се, че украинският външен министър не се е разделил с надеждата САЩ и ЕС да застанат директно до него, за да го подкрепят. Това самочувствие не върви пред Лавров, който, от своя страна обаче очаква НАТО да се намеси.

– НАТО да се намеси във войната? Нали никой не иска това!

– Да, да. Не мога да се отърва обаче от усещането, че в Кремъл очакват НАТО да направи някаква техническа грешка, която да може да бъде тълкувана като директна намеса във войната. Това би довело до Карибска криза-2, което би развързало ръцете на Кремъл да преговаря със САЩ сериозно и с размах. Между Путин и Байдън има двустранно разбиране, че ядрени оръжия са недопустими днес. Но Карибска криза -2, без да заплашва света с ядрена война, дава възможност на руската страна да преговаря свободно и с много аргументи.

– А защо се провалиха прогнозите ви, че войната ще свърши за две седмици. Днес е 15-ти ден на войната, Русия сякаш затъва в Украйна и изгледи за края на военните действия не се виждат, въпреки някакви преговори, които уж се водят. Какво не предвидихте?

– Когато казах, че войната ще свърши за две седмици, не се бяха проявили някои много важни факти – настъпи глобална военна мобилизация, промяна в американската външна политика и след втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че САЩ вече са воюваща страна, чрез своето прокси Украйна. САЩ въоръжават войната, финансират Украйна, подават разузнавателна информация на украинския генерален щаб и дори вече не се крие, че те ще изпратят там и жива сила – част от частните военни компании или може би всички. Очевидно е, че когато САЩ воюват, войната не свършва за 2 седмици, нито за 2 месеца. И оттук нататък войната може да свърши за няколко месеца, може да продължи години наред, както беше Виетнамската война. Истината, която днес трябва категорично да кажем, е че днес САЩ в Украйна воюват срещу Русия, това е американо-руска война.

– Но Пентагонът отказа директно участие във войната, отказа дори на полските Миг-29 с този мотив, НАТО много внимателно гледа да не направи грешен ход, вие го наричате „техническа грешка“, с който да се приеме, че влиза във военния конфликт.

– Пентагонът съвсем правилно отказа полската идея да се прехвърлят МиГ- 29 в Украйна, защото правилно си дават сметка, че ако тези самолети излетят от полски летища и влязат в украинска територия, това ще бъде вече съвсем очевидна намеса на НАТО във военния конфликт, а официалната доктрина на НАТО е, че не воюват там. Това е много сериозна пречка, но де факто САЩ воюват с Русия чрез своята прокси сила Украйна. Фактите за това не се крият – че се изпраща жива сила от частни военни компании, че финансират и въоръжават – това са белезите на войната. Никой в САЩ не е заинтересуван от директна война, Америка ще воюва чрез прокси сили, както се е случвало много пъти досега. Корейската война също беше война между СССР и САЩ чрез Южна и Северна Корея. Виетнамската война също беше конфликт между СССР и Китай от една страна и от друга САЩ, но там имаше прокси сили – войските на Северен Виетнам и на Южен Виетнам.

– Променя ли Русия тактиката си след втората седмица?

– Тактиката е очевидна и не се променя – прочистване на територията, обкръжаване на по-големите градове и създаване на хуманитарни коридори, за да намалят пораженията за цивилните и очакване на резултатите от преговори, които отново започнаха да обещават някакви позитивни резултати. Вчера Зеленски е обявил, че е готов да обсъжда предложенията на Русия за независимост на Крим, за признаване на Донецк и Луганск и т.н. Работата е там, че каквото и да говорят пропагандистите, Русия не бърза и няма закъде да бърза.

– Защо? Не иска ли по-бързо да приключи тази война?

– Всяка война има своя логика. Руските сили можеха да срутят Киев с масиран бомбен килим и всички големи градове можеха да бъдат срутени, като размесят труповете и тухлите на гражданите така, както направиха САЩ в Ирак. Но от американската инвазия в Ирак загинаха повече от 700 000 човека, тъй като Америка бързаше и не броеше цивилните жертви. Да ви напомня ли за Фалуджа, където градът беше срутен в резултат на една война и повечето загинали се оказаха цивилни. В Русия има политическа важност едно друго съображение- Путин следи какво ще стане след войната. Колкото по-малко цивилни жертви загинат, толкова по-лесно вярват в Кремъл, че ще мине процедурата на сдобряване на двата народа. Никакъв проблем няма да се срути Киев с бомбени килими. Никой не бива да се съмнява, че в руските бомбени складове има бомби за оттук до края на света, но те се опитват да направят, колкото е възможно по-малко цивилни жертви, за да може в следвоенното регулиране на проблема напрежението между двата народа да не е чак толкова голямо, да се намали омразата и, доколкото ми се струва, тази тактика работи.

– Да, но в момента цял свят се занимава именно с жертвите на тази война?

– Не е вярно! Цял свят е абстракция. С това се занимава англо-саксонският свят и всички тези, които по някакъв начин са обвързани с англо-санксонския свят, включително и ние и, разбира се, демократична обединена Европа. Но в цял свят влизат страните от Близкия изток, страните от Залива, Тихоокеанския регион, страните от Африка, Латинска Америка – може да се каже, че цял свят мълчи и гледа кой ще бъде победителят. В англо-саксонското цивилизационно пространство воюват – всеки с каквото може. Който може със стингери, който няма стингери, работи пропагандно. Това е още едно доказателство, че наистина САЩ воюват в Украйна. И затова войната няма да свърши толкова бързо, колкото се надявах, когато не знаех това.

– Като гледам това е и война на нерви между Зеленски и Путин. Зеленски отчаяно моли Запада за помощ, вече не крие, че се чувства измамен от този Запад, иска лични преговори с Путин, дори търси посредник, който да му уреди среща с Путин, пуска на ден по 3-4 видеобръщения. В същото време Путин мълчи и не дава никакви знаци за възможна среща със Зеленски.

– Путин е затворен в своите технически задачи и не намира за нужно да говори със Зеленски. Когато се уговори среща между Путин и Зеленски – това ще бъде велика победа за Зеленски. И може би ще бъде началото на истинските преговори – когато държавен ръководител говори с държавен ръководител. Нека да напомня, че в досегашните преговори руската страна (извън това, което видяхме днес в Анталия) е представена на прекалено ниско ниво, там има само един помощник на президент. Това не е реална преговаряща група. Те могат да се разберат, както го и направиха, за хуманитарните коридори и нищо повече. Големите задачи и големите проблеми трябва да бъдат обговаряни между двамата президенти.

– Смятате ли, че това скоро ще се случи?

– То ще се случи, но не скоро, а когато руските военни сили успеят да унищожат близо 100% от украинската военна машина. На този етап Русия няма защо да бърза, защото нейните сили използват всеки ден, за да разрушават все повече и повече украински военни съоръжения. Целта е да се унищожи украинската военна инфраструктура.

– Но публичният образ на Путин рухна от всички тези нападения. Ужасът на войната срина имиджа и на Кремъл, и на Русия. Последствията наистина са ужасяващи.

– Не можем да сме сигурни в това. В англо-саксонския свят, както и в тези, които са приели цивилизационна близост с този свят – това е така, разбира се. Но напомням още веднъж, че целият свят е голям. Ние не знаем в черна Африка, в Латинска Америка, в Азиатско-тихоокеанския регион, в Залива, Близкия изток и на много други места какво мислят за Путин. Но вие сте права, че Русия наистина загуби пропагандната война. Всъщност те никога не са смятали, че пропагандната война е толкова важна, колкото физическата война. Това е руска военна концепция – по-важно е да победиш физически, а пропагандата ще се уреди от само себе си малко по-късно.

– Вчера ген. Конашенков обяви, че нападението на Русия над Украйна е изпреварило и осуетило мащабна военна операция на Украйна в Донбас с помощта на САЩ и НАТО.

– В Кремъл подозираха отдавна, че по-боеспособната част от украинските войски бяха разположени в непосредствена близост до двете самообявили се републики Донецк и Луганск. И причината да стоят на границата 120 000 руски войници бе именно да ги предпазват, за да ги отказват от това нападение. В един момент се оказа, че украинското ръководство не може да отказва на своите приятели. Аз съм сигурен, че Зеленски не искаше украинските войски да нападат Донецк и Луганск. Просто го беше страх. Той се надяваше, че Америка ще изпрати войски да воюват заедно с него. Когато воюваш заедно с НАТО, имаш друго самочувствие. За мен е абсолютно сигурно и е абсолютно доказано, че Русия изпревари със своята атака на 24 февруари сутринта готвена атака на украинските войски към Донецк и Луганск на 25-ти. Може би в Москва са имали агентурни сведения. Забележете, че тази информация, която е в състояние да промени официалните оценки за събитията, се пуска от руското военно командване на 14-тия ден, а не на 1-вия.

– Защо бе направено с такова огромно закъснение? Още в първия ден на войната Москва можеше да освети военните намерения на Украйна в Донбас и така да мотивира навлизането си на нейната територия и вероятно тогава картината на войната може би щеше да бъде друга.

– Това означава, че руското военно ръководство системно подценява проблематиката на пропагандната война. Това е характерно за руската военна доктрина, винаги е било така – те са на принципа ние да победим, пък вие може да си говорите, каквото си искате. Те подценяват картината на войната. Това е било винаги така и аз не очаквам някога Русия да победи в пропагандна война срещу англо-саксонския свят. Това е стратегическа особеност. Това е тяхното разбиране за това какво значи военна победа – ние да победим, да срутим Берлин, пък те да говорят, каквото искат. Има една особеност на руския военен и политически манталитет. Например ние, в България, сме отворени към целия свят и непрекъснато сме нащрек какво впечатление ще направим – какво ще кажат за нас хората, какво впечатление ще направим в Европа. Точно обратното е в Русия. Средният руснак живее със самосъзнанието, че е самодостатъчен. Ако цялото човечество изчезне, в Русия може и първата седмица да не забележат това. Руснакът просто не зависи от някакво световно конструирано обществено мнение. Той вярва, че е самодостатъчен: аз съм на земята, Бог е над мен и ние живеем, както трябва. Русия никога не се е напрягала да създава ефективно действени образи на цивилни и военни. Това е имперското самочувствие на руснака.

– На фона на това Зеленски печели симпатиите в Европа, макар открито да показва разочарованието си от Европа и НАТО, което не застава до него в тази война.

– Съвсем основателно.

– Възможно ли е едва сега Зеленски да е разбрал, че е пешка в голямата шахматна дъска?

– Очевидно е, че сега го разбира. Той беше повярвал, че е нещо повече от една дребна фигура в голямата шахматна игра. Той много се надяваше, че НАТО ще изпрати войски. Очевидно е, че това няма да стане, той го разбра и според мен е искрен като каза, че е охладнял към НАТО. Той вярваше на НАТО, на САЩ, моли ги много дълго, молеше ги по един унизителен за самия себе си начин, докато накрая не избухна и не каза: „Ние няма да молим на колене, украинците не сме такива и аз не съм такъв”. Напълно го разбирам. Той се надяваше до последно САЩ да воюват заедно с него с жива сила. Зеленски може би не може да разбере, че САЩ наистина воюват, но не по начина, по които той иска, а по начина, по който САЩ искат. И тази война се реализира не по волята на Зеленски, а по волята на САЩ. Той би трябвало да бъде доволен и от това, което му дават – морална, физическа, финансова, идеологическа, организационна помощ.

– Но това означава ли, че е готов на компромиса, който руснаците искат?

– Не, аз не вярвам в това. Той е под ужасно психологическо напрежение, от време на време започва да си противоречи. Зеленски е изключително нервен и аз напълно го разбирам – той е президент на страна, която губи война, физическа война. Украйна ще спечели пропагандната война, Русия ще спечели физическата война, но ще загуби пропагандната война и всички ще бъдат доволни като при български местни избори.

– Едва ли всички ще бъдат доволни, защото вчера президентът Байдън публично призна, че цената за забраната на вноса на руския суров петрол ще я плати обикновеният американец на когото ще му се вдигне цената на бензина.

– За съжаление, това е напълно вярно. Байдън го знаеше и преди. Тук става дума за една американска стратегема. Американските демократи умеят, като изпаднат в някакви вътрешни проблеми, да ги експортират навън. Целият ангажимент на САЩ в Украйна е израз на желанието да се решат вътрешни проблеми. Не просто да се отклони вниманието на американското общество от проблемите, които то има, а просто пред очите на света Америка да побеждава в международен план, за да не се занимават с нейните вътрешни проблеми. Това го разкрива и Тръмп, като обяснява, че това е една глупава, унищожителна, разрушителна политика на нашите противници демократи. Всичко това са белези на предстоящата загуба на междинните избори на 8 ноември тази година от страна на демократите. Имаме пълна класика: ние изнасяме всички проблеми навън, скриваме от американското общество неговите собствени – финансови, материални, здравни, икономически, организационни, културни… Американското общество е в тежък момент – то е затънало в няколко кризи едновременно и идеята не на Байдън, а на щаба, който управлява демократите, е за „една малка победоносна война“, която ще ни помогне обществото да забрави за другите, истинските проблеми. Да ви припомня, че има такава пословица: Всеки американски президент има право на една малка победоносна война.

– В тази връзка прочетохте ли статията на Иван Кръстев в Die Zeit, където той обяви, че идва краят на мирния ред.

– Не. Но това, че идва края на мирния ред, го казах много преди него, но не в Die Zeit, а при вас – в Епицентър.бг тази моя мисъл беше огласена много отдавна. Не е нужно да чета Иван Кръстев, за да съм наясно със световните процеси. Хегел пише на едно място, че великият човек осъжда своите съвременници да го тълкуват. Но Хегел има предвид Наполеон, не Иван Кръстев. Да тълкувам Иван Кръстев нямам време.

– Какви грешки направи до този момент руското командване?

– Руското ръководство направи няколко далеч не толкова безобидни грешки. Те със закон забраниха антивоенните демонстрации и се опитаха със закон да наложат определена словоупотреба – тоест средният руснак да не говори за война, а за специална операция. Това е опит да се използва цензура. Това е груба грешка, за която руското ръководство ще трябва да плаща. Подобни грешки вървят и в България със заканата да се преследват „путинистите”. Това също е опит да се решат реалните проблеми чрез решаване на нереални проблеми. Властта поиска от хората да наричат котката не котка, а по друг начин. По този начин се руши доверието между обществото и властта. Същото е и в България.

– Споделяте ли тезата, че Путин не е добре психически? Правнучката на Хрушчов го нарече автократ, разни анализатори, дори и у нас, го определят като луд.

– Това е дъното на пропагандната глупост. Занимавам се с геополитика и политология, знам колко десетки важни фактори се преплитат, за да се получи това, което се получава в момента. В англо-саксонската практика има друг принцип – там противникът трябва да бъде сатанизиран, диаболизиран, идиотизиран. Затова сега се стремят да нарисуват Путин като едно лудо джудже, което се опитва да подпали света. Аз не съм политически психолог и изобщо не се интересувам от душевното състояние на Путин. Който извежда голямата политика от душевното състояние на ръководителите, просто не разбира за какво става дума. Такъв човек не е нито за политология, нито за геополитика. А това, което цитирате, са изобретения на политологстващите журналисти. На тях им прилича да психологизират проблема. За мен проблемът не е нито в напредналата възраст на Байдън, нито в душевното състояние на Путин. Приемам, че и двамата са адекватни хора. И тогава се появява реалният политически проблем – защо Америка се държи така и защо Русия се държи така. Това не е част от психологията на техните ръководители. Това е част от дълбинни политически, икономически и културни взаимодействия в елитите и в самите общества на тези страни.

– Какво пропускаме да видим?

– Трябва да се изследва, например, по какъв начин се променя социалната база на президента Путин, трябва да се знае при какъв консенсус между елитарните групировки около Путин е възможна тази война и при каква промяна в този консенсус войната ще стане невъзможна. Напълно реално е войната да стане невъзможна, когато се развали консенсусът на четирите управляващи властни групировки в Русия.

Същият подход е необходим и при анализа на американската политическа реалност. В САЩ има едно много сложно преплитане на финансови, организационни и други фактори, които само в своята цялост и в своето взаимодействие определят политиката. Нищо, че отстрани изглежда така, че един самотен Байдън дърпа лостовете на властта. Нищо подобно! Байдън е функционер, които реализира в живота много важни дълбинни обществени национални интереси в САЩ. Това е много интересна тема, за съжаление, в България никой не се интересува от този въпрос.

Същото може да се каже и за Русия. Интересно е как се променя руското общество, докато се води тази война. И аз предвиждам, че след Путин, тъй като Путин няма да стои вечно, той е вече възрастен, пък е и изчерпал всичките си срокове, ще дойде такъв цезар, че на фона на който Путин ще изглежда бял и пухкав като ангорски заек. Тогава Западът ще съжалява за Путин, сравнявайки го с това, което е дошло в Русия след него.

Не по-различна е ситуацията и за Джо Байдън. Журналистите се научиха да се подиграват с неговата възраст и с неговите напълно разбираеми възрастови грешки. Нормално е възрастен човек да се спъне на стълбичката на самолета и вместо да му помагат, те се смеят.

Американската политика не зависи от възрастовото състояние на Байдън. Тя зависи от начина, по който Камала Харис си решава проблема с имигрантите; тя зависи от начина, по който финансовият резерв решава ужасния финансов проблем в САЩ. Политиката зависи от това дали САЩ ше укротят този невероятен държавен дълг, който надмина БВП на САЩ с 30%. Политиката на САЩ зависи от начина, по който big data се намесва в социалните отношения. Тоест, американското общество е достойно да предизвика специализиран интерес, а не глупавите асоциации на скучаещи журналисти.

– Допускате ли, че е възможно да бъде провокирано убийство на Путин?

– Всеки може да бъде убит. Путин е добре охраняван, но когато има силен интерес и тези неща могат да случат – малко ли са държавните ръководители, които са избити, а тези, които умряха от собствена смърт, преживяха серия от опити за убийство. Колко пъти са убивали Де Гол? Така че, всеки един човек може да бъде убит, но какво от това.

– А консолидиран ли е руският елит около Путин?

– Морално-политическа консолидация има в тесния кръг на Путин, морално-политическа консолидация има и в руското общество, което около 72% подкрепя тази война, разбирайки нейната необходимост за Русия. Но няколко хиляди души вече са против тази война в обществото. Освен това вече има сериозни съмнения, и аз вече намирам намеци за това, че елитният консенсус в Кремъл може да бъде разбит. Роля за това ще имат и тези санкции, които забележете, колко хитро, колко умно и колко конструктивно са замислени. Тези санкции бият по елита, като се опитват да му напомнят, че единственото спасение за тях е „да свалят час по-скоро диктатора“. Така че руските чиновници са консолидирани около линията на президента. Руското общество също в достатъчна степен е консолидирано, Да, в него има вечните правозащитници, които обаче са много малко и на този етап нямат никаква особена роля. Но в руският елит има групировки, кръгове и структури, които вече, според мен, подчертавам само според мен, не са ангажирани с лоялност към президента.

– Ами като ти вземат яхатата за 600 милиона долара, как да си лоялен?

– Именно. Нямаше съмнение в лоялността на Алишер Усманов доскоро, но като ти вземат яхтата, която струва интересната сума 600 млн. долара, това е изпитание за твоята лоялност. Същите причини работят и на доста други места. Лоялността на руския олигархиат свършва някъде тук. Така че санкциите са ефективни в този смисъл. Проблемът е по-сложен. Целият елит на Русия в последните 30 години израстна на базата на една единствена цел – да влезе в Европа. Така беще построена цялата руска държава след падането на Желязната завеса. Сега с тази война и санкциите, които Западът налага, всичко това рухва. Меракът на руските „вхожденци“ ще се разбие в новата Желязна завеса. И това е истинската опасност за Путин. Той разруши тяхната кристална мечта.

– Ще издържи ли руската икономика, защото всички казват, че Русия ще се върне не 5-10 години назад, а санкциите ще я върнат в 80-те години?

– Ако Русия я върнат 30 години назад, трябва да си спомним какво имаше на мястото на Русия преди 30 години – Съветският съюз беше тогава, за който не вярвам, че някой в Америка иска да го връща. Русия ще издържи с лишения и трудности санкциите и без съмнение с тези санкции тя навлиза в много неприятен и тежък период, но Русия разполага с цялото време на света и с всички ресурси, които им трябват, за да се оправят по обходен път.

– Как?

– Чрез затваряне в себе си и чрез търговски отношения с тези части на света, които не се влияят директно от Държавния департамент на САЩ. Освен, че ще живее по-трудно, без съмнение, руският олигархиат ще трябва да се раздели с именията си в Лондон или на Ривиерата, но едва ли в Русия някой ще страда много от това. Опитът да се върне Русия 30 години назад е равносилен на опита Руската федерация да се върне в състоянието на СССР. Ако някой много иска да извади от пепелта на историята Съветския съюз, ето това е начинът. Всъщност, тук има една стратегическа грешка. Първата беше, когато падна Съветският съюз и когато беше анулирана Комунистическата партия в Съветския съюз – тогава вместо да помогнат на младата държава Русия, те я грабеха, мачкаха и унижаваха. Резултатът е Путин. Появи се руският ръководител, на мястото на Путин, можеше да бъде всеки друг, и всеки друг на мястото на Путин би направил същото – би се сетил, че Русия е самодостатъчна държава, която не може да живее на колене. Америка трябваше да помогне на Русия тогава, вместо това те ги унижаваха, грабеха, натискаха и мачкаха. Сега е същото. Тези санкции, разбира се, в средносрочен план ще имат някакъв реален резултат, в дългосрочен план обаче те ще върнат Русия в морално-политически, в исторически, в психологически смисъл към идеята за СССР 2 начело с такъв цезар, на фона на който Путин ще бъде забравен. Това е стратегическа грешка, иначе тактически това работи.

Путин е убеден, че във военно-техническо отношение Русия има надмощие над САЩ

Posted on: януари 31st, 2022 by МИГ No Comments

Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Ако зависи от Русия, война няма, съобщи в интервю външният министър Сергей Лавров. Според него, Русия не иска да воюва в Украйна, но няма да позволи интересите й да бъдат пренебрегвани. А как точно Москва ще реагира на действията на Вашингтон, според Лавров, ще определи лично Владимир Путин. И така, накъде в Кремъл мислят да развържат ситуацията със задаващия се геостратегически ураган? Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Какво знаят в Москва, но не знаят във Вашингтон, и какво знаят във Вашингтон, но не знаят в Москва?
Валентин Вацев: Аз мисля, че този път е налице рядката ситуация, в която и двете страни знаят достатъчно за себе си и за този срещу себе си. Москва знае, как се развързва ситуацията, а във Вашингтон знаят, как повече със Зеленски не може да се разговоря. В разговора на Зеленски и Байдън, вчера Байдън е предупредил Зеленски, че войната е неизбежна. Зеленски е отказвал да приеме на сериозно това предупреждение. Но станало е още нещо по-важно. Лавров, който е най-обтекаемият, най-валчестият външен министър в света, последната му фраза, с която вие започнахте, е направо ястребска. Аз съм нащрек от ситуации, в които Лавров говори така, той всъщност досега толкова остро не е говорил. Буквално той каза: „Ако зависи от нас, война няма да има, но ние няма да разрешим да погазват нашите интереси“. Когато външен министър говори така, след това предстои той да замълчи, за да заговори военният министър. В Русия знаят, какво мислят да правят и как да разрешават ситуацията.

Ако ни е интересно на нас, и ние бихме могли да я научим, просто следейки видимия, явния поток от информация. Преди няколко дена в Думата започнаха да подготвят документ – проект за обръщение към президента на Русия, по повод признаването на Донецк и Луганск като независими държавни реалности, което значи просто, че когато това стане – а това ще стане едва когато Зеленски отпрати войските на Украйна срещу Донецк и Луганск, за да може да се твърди, че това е реакция, а не акция, – когато Зеленски изпрати войските срещу Донецк и Луганск, буквално за 2 часа средно време двете области ще бъдат признати за независими държави. Това означава, че Русия вече ще има държавноправни и формално-логически основания да участва там с войски, най-малко да помага на местните войски, които са
сериозни и не подлежат на подценяване. Това означава всъщност, че ще започне един голям конфликт, в резултат на който Украйна може и да загуби своята държавност.

С други думи, проблемът, който ни интересува, има две равнища. Едното е локално. И досега ви говорих за локалното равнище – въпросът е, какво ще стане с Украйна и руските войски там, наблизо. А глобалното равнище, увереността на новото руско ръководство, което междувременно се промени в Кремъл – българските политолози са свикнали да баят политологически само върху цвета на вратовръзката на Путин и не признават нищо друго, но работата е там, че групировките, които бяха на власт досега, се смениха с други групировки. Сега в Кремъл на власт не е либералната групировка от финансоводоларовия капитал, а националпатриотическата доскоро опозиция, хората с имперски строй на мислене.

Водещ: Което означава, че военни действия са неизбежни?
Валентин Вацев: Не, военните действия никога не са неизбежни, но са прекалено плашещо вероятни. В случая става дума за една глобална формула, която тръгна, намери своето приложение още на 17 декември миналата година. В проекта за договор между Москва и Вашингтон имаше някои моменти, които прочетени правилно, говореха съвсем ясно следното: „Или ще приемете нашите искания, или няма да ги приемете, но тогава ние ще влезем в процес на много бързо конфронтиране, който ще завърши с глобална война, която ние ще спечелим, а вие ще загубите“.

Водещ: Откъде идва тази сигурност, доц. Вацев?
Валентин Вацев: Да, това е най-важният въпрос. Идва от съзнанието на днешните кремълски управляващи, че Русия във военнотехническо отношение има надмощие над САЩ. Това е въпрос на абсолютно щателен анализ на балансите между различните въоръжени сили поотделно и цялостно. Това е анализ на състоянието на финансовите системи, на геополитическите съотношения на силите по цялата карта на планетата. Т.е. когато в Кремъл решат да се обърнат с ултиматум към Вашингтон, те добре разбират, какво правят и добре знаят основанията си на този ултиматум.

Водещ: Надяваме се да знаят и последиците.
Валентин Вацев: Разбира се, те са абсолютно сигурни, в противен случай не биха действали. Така те са абсолютно сигурни, че една глобална война, която те не искат, но са готови да проведат, ще завърши с победа на Русия, просто защото в следващите 4-5 или 6 години Русия ще има надмощие в някои отделни ключови стратегически видове въоръжения.

Водещ: Доц. Вацев, какви биха били сценариите на такава вероятна глобална война?
Валентин Вацев: Зависи откъде би започнала тя.

Водещ: Тя явно ще започне от Украйна.
Валентин Вацев: Точно така. Очевидно е, че Украйна е мястото, където локалният и регионален конфликт има най-много шансове да се превърне в глобален конфликт, което означава просто, че междувременно светкавично ще се опитат да сменят Байдън с някой по-корав, защото Байдън в ситуацията играе ролята на гълъб, не на ястреб. Ще се опитат да променят групировката в Белия дом, която води преговорите – това са Съливан, това е Блинкен, който напразно се прави на ястреб, той е гълъб по американска класификация.

Ще се опитат да подготвят „великата страна Америка“ за война, която те, според руското ръководство, не могат да спечелят паради неспособност да ръководят и да активират достатъчно количество оръжие. Русия разполага с оръжия, които променят атмосферата на театъра на бойните действия. Разбира се, тази тема е толкова ужасна, че е неприятно дори да се обсъжда. На нас ни е по-лесно и по-привично да анализираме не глобалната ситуация, която включва преговори между Русия и Вашингтон за отказ, както предположих аз преди няколко дена, Путин ще трябва да решава въпроса: дали да скъса военнополитическите си отношения със Си Дзинпин, в замяна на което да получи контрол върху Източна Европа и Балканите, или да не го прави, което означава война.

На високото равнище, на глобалното равнище наистина Кремъл ще трябва да избира между контрол над Източна Европа и Балканите и скъсване на отношенията с Китай – те са военнополитически, те са много дълбоки. Забележете, моля, че между Москва и Пекин няма никакъв формализиран подписан и ратифициран договор за военно взаимодействие, но те са отишли много надалеч във военнополитическата си близост – до степен китайските позиционни райони, където се разполагат китайските силози, ракетните шахти, са под ядрения чадър, от другата страна на границата с Русия, под ядрения чадър на руските ракети. Това означава много висока близост на интересите и на съгласуването.

Водещ: Доц. Вацев, като казвате, че Източна Европа може да бъде изтъргувана срещу Китай, това означава ли, че при стопляне на отношенията със САЩ, Китай ще оттече, както се казва, в канавката?
Валентин Вацев: Не знам. Това, което току-що предположихте, също е валидна хипотеза, но има още няколко хипотези. Ние не знаем достатъчно подробности за равнището на довереността между Москва и Пекин. Засега можем да говорим за абсолютно доверие между Си Дзинпин и Владимир Путин. Но това не е достатъчно, за да се направи сериозен анализ. Но всъщност вашата хипотеза, която току-що формулирахте, също може да бъде валидна. По-интересно е, какво ще стане с България.

Водещ: Но нека все пак да видим преди България, ако ми позволите, да ви попитам какво ще се случи с Европа? Защото засега ние следим, буквално като Бен Търпин местим очите, Вашингтон-Москва – така ни се кръстосва погледът. Но някъде долу по средата се намират Брюксел, Париж, Берлин, Лондон.
Валентин Вацев: Точно така. Да, вижте, неслучайно руското предложение за преговорен процес включваше Точка 1 – разговори Москва и Вашингтон, точка 2 – разговори между Москва и НАТО, и точка 3 – разговори с Европейския съюз. В Кремъл са почти изцяло на позицията, че Европейският съюз на този етап няма своята геополитическа идентичност. Т.е. с тях най-накрая биха се съгласили да разговорят и без особени очаквания. Работата е там, че както е известно, Кремъл предпочита да разговоря с отделните велики европейски столици – Берлин, Париж, Рим, Мадрид, а не с Брюксел, където според Кремъл са се разположили и са заели позиции твърдо окончателни русофоби. Работата е там, че при едно евентуално договаряне между Москва и Вашингтон за предаване на контрола над Източна Европа в Кремъл, тогава Западна Европа ще бъде под контрола на Вашингтон. Т.е. линията, която дели американските от руските глобално стратегически интереси, ще минава през сърцето на Европа.

Водещ: Т.е. през къде, връщаме се пак в Студената война, така ли?
Валентин Вацев: Аз се надявам това да се размине без Студена война и без Карибски кризиси, по пътя на явното анализиране на фактите и без напразно късане на нерви. Но да, вие иначе сте права. Общо взето т.нар. „Студена война“ – разбира се, в нов облик, в нов смисъл и в нова форма е, на път да се завърне, ако между Москва и Вашингтон се случи договореност. Това означава обаче охлаждане на отношенията между Москва и Пекин – аз това лично не го вярвам. Непрекъснато ми се струва, че Кремъл и лично Путин държат повече на китайската връзка, отколкото на европейската. Освен това има едно такова предположение, което аз вече три пъти срещам в аналитичните материали на руските военни – че Източна Европа така и така, без ние да правим никакви особени компромиси, ще се освободи от американското влияние. Затова не е нужно тя да се превръща в окончателна разменна монета. Т.е. не е нужно да се прави нищо специално, за да се спечели Източна Европа. САЩ вече не са в състояние да контролират процесите – военни,
политически, икономически, в Източна Европа по досегашния начин. Наистина става дума за най-важното, което трябва да се каже: САЩ са на път да загубят и вече губят своята глобална хегемония. С тях разговарят като с регионална сила, велика, но регионална сила. Във Вашингтон има едно ядро от политици и мениджъри, които са приели тази концепция, тъй като според мен това е въпрос на елементарен реализъм, това не е въпрос на страх, а на реализъм. САЩ минаха през най-високата точка на своята хегемония и сега слизат надолу оттатък.

Водещ: Т.е. ние можем ли да говорим, доц. Вацев, и за разделяне на Източна Европа? Защото някои държави като Унгария и Чехия, може би в някакви отношения дори България и Сърбия, те могат да бъдат спечелени лесно за руската кауза. Въпросът е, че Полша и балтийските страни много трудно ще бъдат обърнати.
Валентин Вацев: Да, вие сте права. Но интересното е, че трите балтийски страни изобщо не влизат в никакви сметки. Очевидно Кремъл не проявява никакъв интерес към тези малки държавички. Според кремълските стратези и геополитици трите балтийски държави нямат геополитически смисъл и значение. Полша, разбира се, има. И вие сте напълно права, че Източна Европа не е хомогенна, тя не е еднородна зона, там има различни казуси. Но силата на Външното министерство на Русия се състои именно в това – те успяват от една страна да не намерят никакъв общ език с русофобите в Брюксел и напълно успешно намират общ език с отделните европейски столици. Така или иначе, вижте, за мен проблемът по-скоро е специфично български тук. Без да ви правя излишни комплименти, вие сте първият български журналист, с когото аз мога да разговарям за глобалното равнище. Досега българската аналитика, българският политически живот и българската политическа класа не са на равнището на глобалните проблеми. Ние в България съвсем сериозно до днес спорим американци или българи да бъдат тези 1000 войника, които трябва да пазят България от Русия.

Водещ: Май някой шегаджия от западните дипломатически среди ни подхвърли тази линия, и тук се хванахме като удавник за сламка, колкото да се намираме на приказки?
Валентин Вацев: Може и да сте права, но ние не би трябвало да се хващаме, ако имаме съзнание, че сме страна с 13 века история, страна, която заема геополитическото сърце на Балканите и че нашият елит е длъжен да гледа с три хода напред. Това като проблематика, което току-що ви казах – проблематиката на това дали да бъдат американци или българи 1000-та войници, които ще пазят България от Русия, това дори не е хумористично. Това е тъпо и зловещо, като свидетелство за умствен и морално-политически маразъм в българската политическа класа. Аз продължавам да се надявам, съвсем ирационално, че в България има центрове, където геополитическата проблематика все пак се разглежда в нейните реални измерения. Но аз не мога да ви кажа, къде са тези центрове. Официално тях ги няма.
Водещ: Въпросът е, че ние нямаме и ясна официална позиция, доц. Вацев.
Валентин Вацев: Ето, това е.

Водещ: Ние къде се намираме? Дори нямаме и тази позиция как можем да се измъкнем от ситуацията. И това не знаем как да го направим.
Валентин Вацев: В България има конфронтация между две крила в българския политически елит. Едните желаят на всяка цена да бъдат забелязани от Америка и затова настояват непременно тези 1000 войници, които може би ще дойдат в България, да бъдат американци. Това е битката да бъдеш любимата жена на султана.

Другата група – това са хора, които държат на българска територия да не стъпват американски войници, защото според тях е въпрос на суверенитет да бъдат български 1000-та войника. И ние можем да съберем 1000 войника за една съкратена батальонна група. Но ако се наложи тези войници да бъдат изпращани там, където ще се води битка, това означава, че български войски ще трябва да воюват срещу руснаци. Това също не може да радва нито един сериозен българин. Т.е. ние не можем да влезем в дискурса на самия проблем, ние не можем да формулираме – българската политическа класа, засега не успява да формулира значимия проблем, а той е: какво е мястото на България в системата на НАТО и в Европа, което трябва да бъде запазено или завоювано, така че над България да не се сгъстяват облаците на геополитическата катастрофа.

Водещ: Вижте, ние, преди да стигнем до НАТО, все пак не трябва ли да си изясним: какво е мястото на
България в сърцето на геополитическата зона на Балканите и от там, знаейки къде се намираме, да отидем вече и към Брюксел, към щаб квартирата на Алианса?
Валентин Вацев: Точно така, съгласен съм. Както преди години каза един много опитен и много мъдър турски дипломат – той го каза загадъчно, но това е дълбока мисъл – че на Балканите могат да станат много лоши неща и без България да ги поиска, но нищо хубаво не може да стане на Балканите, ако България не го е поискала. Очевидно горкият стар турски дипломат ни е надценявал много сериозно или може би е разсъждавал за други периоди на българската дипломация. България не е на равнището на своята геополитическа ситуация. България не е на равнището на геополитическата си съдба. През България може да минава геополитическа граница и това е ужасно – по билото на Балкана. Над България тя също може да минава – по руслото на Дунава. Последните да кажем 50 години геополитическата граница между хартленда и римленда минаваше по Източните Родопи.

Т.е. ние сме геополитическа зона, зона на трусове, зона, където геополитическите масиви се сблъскват и това предполага, че в София има мъдри, чувствителни и визионерски политици. Нищо такова аз не забелязвам в правителството, което днес носи отговорността за България. Аз ще ви кажа дори нещо – може би е смешно, че аз бих бил малко по-спокоен, ако на власт в България днес, от гледна точка на тези проблеми, за които говорим сега, геополитическите, ако да би бил Бойко Борисов. При това, аз съм последният човек, който ще го защитава в българската политическа ситуация. Т.е. ние сме отново голи на студа.

Водещ: : Да, защото Борисов умееше гъвкаво да лавира, докато сега, в момента, и това на могат да го правят.
Валентин Вацев: Не, те просто не са се сетили, че може и да се лавира, те просто не разбират сложността на ситуацията. Кирил Петков – моите уважения към българския премиер, но той просто не е достатъчно членоразделен, за да формулира за себе си проблема. Може би се успокоява, че неговите американски работодатели ще решат проблема, който не е създаден заради него той да го решава. Това означава пък, че той силно надценява Американското посолство. Или може би надценява Държавния департамент, който също е в цугцванг.

Водещ: И тук изниква въпросът на Чернишевски, доц. Вацев – что делать?
Валентин Вацев: Единственият изход от тази мрачна ситуация е в България, в политическата класа на България да се появи ново геополитическо мислене, насочено към българския суверенитет, но не парадно-комедиен, а реален суверенитет като условие за развитие и за оцеляване на България.

Водещ: Ама то тази дума – „суверенитет“, напоследък, доц. Вацев, придоби пейоративен смисъл.
Валентин Вацев: Да, разбирам. Когато българският президент заяви, че ние сме суверенни, затова няма да слушаме Америка и Русия, за дори не намерих сили да се изсмея тогава. Суверенитетът – това означава не просто независимост, а способност да се гледа надалече в способностите на геополитиката и способност да се преведе българският кораб между Сцилата и Харибдата на геополитиката. Суверенитет означава мислене не за утре, а за 10 дена напред, за години напред. Това означава в България да има отговорна национална политическа класа, което за съжаление не е налице.
Водещ: При този материал какво да се прави?
Валентин Вацев: Да, материалът е такъв. Българската политическа класа е формирана и възпитана в съвсем други условия. Те дори не са виновни, че дойде геополитическо време. Те разчитаха на безвремието, което мина през последните 30 години. Но сега ситуацията е откровено геополитическа и боговете на геополитиката, а те са зли богове, поставят своите изисквания към България. Подобни ситуации в българската история е имало. Ситуацията на последния български цар – Борис, е била точно такава. Той е разрешил проблема, но е платил по най-високата тарифа. Той е загинал, решавайки проблемите си. Никой не желае да върви по неговия път. Подобни ситуации имаше един-два пъти и по времето на Тодор Живков. Той също успя да се справи, пълзейки, разбира се, снишавайки се, но той също се справи.

Подобни ситуации е имало и в края на ХІХ век, когато България е трябвало да решава въпросите на своя териториален и политически интегритет. Т.е. българските геополитически традиции са реални, но в момента те нямат своя наследник в България, няма кой да наследи българския геополитически опит и култура. С други думи, има едно последно решение, което означава: оставяме нещата на самотек, крием се под масата или под миндера и чакаме светът да се подреди от само себе си, като накрая излизаме и казваме, че ние не сме забелязали какво е станало. Това също е показателно.

Водещ: А по-комичното е, какво голямо участие ние сме взели в тази нова подредба.
Валентин Вацев: Да, вероятно някой ще се намери да напише, че ние сме били субектите и суверените на този процес, че ние отново сме спасили българските евреи или нещо от този род. Ами, ще може дълго да се говори за некадърността и за неспособността на българската политическа класа да мисли за България. Това е печална тема, може би просто трябва отново, ако позволите, да се върнем към очакванията за глобален геополитически конфликт.

Водещ: Да, това щях и аз да ви попитам. В крайна сметка, като теглим чертата, какво да чакаме в следващите дни, седмици и месеци?
Валентин Вацев: В следващите дни аз разчитам на една спокойна група политици, стратези, геополитици в Белия дом на САЩ, които упорито, снишавайки се, успяват да поддържат равнището на преговорите с Русия. Ястребите в Белия дом и в Главната квартира на НАТО, а там са пар екселанс ястреби, разбира се, защото няма нищо по-войнствено от армия, която не е воювала – НАТО е такава армия, големите задачи, които НАТО трябваше да решава, се решаваха от американските въоръжени сили. Както и да е. Източник на спокойствие, на относително спокойствие за мен е разбирането, че в Държавния департамент на САЩ и в Белия дом има две крила геополитици и стратези.

Едните са да се разговаря с Русия до последно и да не се позволява да се ескалират геополитически конфликти, тъй като не само за Русия това е много опасно – разбира се, че е така, но и за САЩ е. Те не са готови сега да носят мъката на геополитическия конфликт. Това е част от моята надежда. Другата надежда я възлагам на умерените геополитици в Кремъл. Там има разбирането, че преговорите все пак са по-доброто от конфликта, че неуспехът на преговорите означава конфликт, но че все още има време да говори не Шойгу, военният министър, а Лавров, който е дипломат и разбира, че неговата работа свършва тогава, когато започват да говорят оръдията. Мога да се надявам също така, че украинският президент Зеленски, който съвсем очевидно не желае да воюва – и не защото е русофил или велик стратег, а защото просто го е страх, а го е страх, защото си е страшно – Зеленски, който не желае да воюва, ще успее да се удържи пред тези, които го тласкат към конфликт с Русия, пред украинските ястреби. Все още има някакъв баланс между гълъби и ястреби и в Киев, и в Москва, и във Вашингтон. Ако този баланс се запази в следващия месец да кажем, може би ще минем през най-неприятната точка без поражение. От друга страна си давам сметка, че това са само мои добродушни мечтания. Светът е навлязъл в последната минута преди геополитическия конфликт.

Водещ: Преди геополитическия сблъсък?
Валентин Вацев: Точно така. Ние в България не използваме думата „геополитика“, но много добре знаем какво значи това. Това е, когато мечката играе в съседите, а после влиза и при нас. Населението на Балканите знае, разбира смисъла на думата „геополитика“. Надявам се да греша, да не съм прав, но за съжаление логиката говори, че съм прав.

Водещ: Това означава ли, че ако се стигне до сфери на влияние, България ще попадне в руската?
Валентин Вацев: О, да, разбира се. Не само България, Балканите и Източна Европа попадат в руската зона на влияние и вече оттук нататък трябва да се правят прогнози за това, какво би искала Русия от своята зона на влияние. Една руска военна доктрина гласи, че Русия трябва да извоюва своите зони на влияние и това става пред очите ни, но тази зона на влияние, зона на ексклузивно влияние – това е една ивица, която е извън границата на Русия и е широка между 500 и 50 км, на някои места повече, на други – по-малко. Очевидно зоната на влияние в Калининград е само няколко километра, а зоната на влияние в Кавказ е повече от 500 км.

Трябва да разберем всъщност, какво има намерение да прави Русия със своята нова геополитическа субектност. Ще се обърне ли Русия към Европа с желанието да се намерят общи теми и общи интереси, за да се развиват спокойни отношения, или Русия ще се обърне към Азия в новата си геополитическа дружба с Китай? Това е напълно възможно също. Има цяла такава руска геополитическа доктрина, която твърди, че истинският интерес на Кремъл не е на запад, а на изток от Москва.

Глобалисткият проект на Америка отново набира сили

Posted on: ноември 7th, 2020 by МИГ No Comments
Глобалисткият проект на Америка отново набира сили. Новите отношения на САЩ с Европа ще напомнят удивително старите – преди Тръмп. Засилване на глобалистките импулси в общоевропейското ръководство, което е парекселанс глобалистко. В Европа има готовност да се приеме новата помощ на американската администрация. Това коментира пред БНР политическият анализатор Валентин Вацев.

„Да, Байдън ще спечели, но победата му не е чиста“, отбеляза той, като уточни, че се наблюдават твърде много нарушения на здравия разум и логиката, но победата му е реална. Той посочи, че не очаква гражданска война след обявяването на победителя от изборната надпревара, но подчерта, че американското общество остава много разделено.

Международният анализатор прогнозира силно влияние на американските промени върху българската вътрешната политика. Според него това влияние няма да се усети веднага, но до края на годината ще бъде очевидно. По думите му партиите на Христо Иванов и „СДС-остатъчни“ няма да са склонни да прощават на Бойко Борисов да дострои „Турски поток“.

Вацев прогнозира, че особените бонуси от поврата в американската политика ще дойдат за българските сили, които са свързани с демократите в САЩ:  „Това е партията на Цветан Цветанов „Републиканци за България“. Те получават огромен бонус в бъдещите избори в България, предполагам, че те са пили шампанско още вчера. Може би ще успеят, не е късно, за да информират Вашингтон, че те са техните хора в България“.

По думите му Байдън ще гледа на НАТО като на инструмент за антируски натиск: „Някои анализатори са склонни да очакват от руската силова групировка остри действия по границата между Русия и НАТО. … Рязко увеличаване на скоростта на създаване на т.нар. проект Триморие. … Смята се, че това е време за руска военна активност – има се предвид времето между провеждането на изборите в САЩ и датата на инаугурацията на новия американски президент (20 януари 2021 г.), което е около два месеца и половина. Това е светло време за военни действия“.

Според анализатора ще се изострят качествено отношенията на САЩ с Русия. Той не изключи военно напрежение между Украйна и Русия: „Украйна е готова за война с Русия и там са възможни въоръжени сблъсъци“.  Руският офшорен елит ще се засили и те вече пият шампанско за победата на Байдън, коментира още Вацев.

„Първата работа на администрацията на Джо Байдън ще е да спре търговската война срещу Китай“, прогнозира Вацев. По думите му екипът на Байдън ще окаже съществена подкрепа на Ли Къцян и китайските троцкисти:   „Проблемите на официалното ръководства на Китай с китайските троцкисти ще се засилят и ще се задълбочат“.

Странното мълчание на правителствения пресцентър

Posted on: март 9th, 2019 by МИГ No Comments
Интересно. След края на посещението на руския премиер Медведев в България, правителственият пресцентър замълча, все едно никой не е идвал. Дори пресцентърът на Министерството на външните работи не обели дума. Обикновено г-жа Захариева се опитва да играе ролята на пресцентър, но в случая се въздържа.Няколко думи за сухото вещество, което остава след посещението на г-н Медведев и делегация.

Визитата има две измерения.

Първо, на връх държавния ни празник у нас идва не кой да е, а ръководителят на правителството на Руската федерация. Това е крупно събитие, което трудно може да бъде изтълкувано неправилно и да не радва нормалните българи – то е демонстрация на историческа и културна близост между двата народа.

Второ, има дълбока неяснота по въпроса за икономическото значение на посещението. Защото, ако великите князе на „Росатом“ и „Газпром“ са искали да ни кажат, че няма да имаме икономически взаимоотношения, те са можели да ни пишат есемеси от Москва. Можехме и от Туитър да го научим. За това, че г-н Милeр не е заинтересуван от газовия хъб, ако наистина е така, той можеше да удари едно туитърче и щеше да бъде по-евтино при тези цени на горивата. Да летиш от Москва до София, за да кажеш, че еди-какво си не те интересува, напомня за следния лаф: „Цели три дни яздих да те настигна, за да ти кажа колко си ми безинтересен!“Правителственият пресцентър обаче се скри зад габаритите на Румяна Бъчварова. Защо?

Икономическата съставляваща си остана неясна. Вчера високопоставен представител на ЕК е казал, че Комисията не раздава разрешения, но ние знаем, че ТЯ раздава забрани. И този европейски чиновник няма как да гарантира, че няма пак да има забрана.

Предполагам, че в последния момент се е появила някаква неопределеност, някаква несигурност за Европейската визия за тези българо-руски икономически начинания. И абсолютно възмутителен е опитът на пресцентъра на българското правителство да замаже съдбовно важен въпрос.

Сега нещо много важно – Бойко Борисов играе на ръба на своята смелост. За такива истории с Русия, особено когато Тръмп няколко пъти казва, че не трябва да има никакви канали, никакви хъбове, никакви тръбопроводи, никакви взаимоотношения с Русия (защото Тръмп води война за Европа), наистина се иска смелост. Формулата на Борисов „Нашите взаимоотношения със Запада са съюзнически, а с Русия са прагматични“ е дълбоко противоречива – ние прагматиката не я съпровождаме с никакви добронамерени отношения, а пък съюзническите ни взаимоотношения изобщо не са прагматични. Тази смелост на Борисов ни изненадва и за него трябва да се каже една добра дума.

Да се върна към основното си впечатление. Правителственият пресцентър няма право да мълчи, когато си тръгва руската делегация. Пресцентърът е длъжен да излезе с комюнике. Ако правителствена делегация на коя да е страна, а Русия не е коя да е, си тръгва без съвместно комюнике, това е провал.

Явно Борисов среща около себе си люта съпротива на равнище съратници, на равнище апарат, на равнище висша администрация. Среща люта съпротива с цел неговите, да ги наречем, русофилски начинания, защото той не е русофоб и би искал, ако може, нещо да излезе от отношенията ни с Русия, да бъдат обезсмислени, изпразнени от съдържание, да бъдат премълчани.

И тук можем да се запитаме дали Борисов като носител на добра икономическа воля в достатъчна степен контролира своите информационни служби? Дали контролира своята политическа среда? Дали пък добрата му воля не е станала жертва на пряк саботаж от най-близка дистанция? Кого слуша правителственият пресцентър? Цветанов ли?

Борисов се оказва заложник на много сложни комбинации на непосредствената си среда. Защо не изрекоха „разговорите продължават, възможностите си остават реални, но съществуват десетки други неща, които трябва да се обсъдят и да се видят в близко бъдеще“ и т.н.? Обикновено с такива комюникета завършват срещите на Ким Чен Ун и Тръмп, за които ние наистина знаем, че нищо не дават. Не дават, защото Тръмп иска да извива ръцете на корейския хитрец, но последният е хитрец от трето поколение и не може да бъде притискан до стената. Семейството Кимовци никой не може да ги манипулира, те самите манипулират общественото мнение на света. Така че, дори когато се провалят американо-корейските преговори, ръководителите на двете страни пак излизат с бодри комюникета.

Ние имаме право да знаем провал ли е това посещение на Медведев в България? Аз например не вярвам да е провал. Познавайки руската страна – те имат една такава особеност – когато става дума за бизнес, никога не прекратяват окончателно отношенията. При тях винаги има една мисъл в повече. Ако днес не става, ще видим утре сутринта, ако не е утре сутрин, ще бъде утре след обед.

Заключение:

Първо, пресцентърът от небрежност или от зла умисъл не освети посещението на Медведев и делегация в неговия реален смисъл.

Второ, трябва да се приветства желанието на българския премиер за създаване на разумни, прагматични, дългосрочни икономически взаимоотношения.

Трето, българският премиер трябва да бъде запитан дали не е станал заложник на други интереси, вътре в своето непосредствено обкръжение?

В това представление има едно безспорно нещо. Съществува дълбок конфликт, който не може да излъчи държавна позиция. Сегашната българска управленска гарнитура не е в състояние да произведе държавна позиция и това е много тревожно и то не само по отношение на българо-руските бъдещи икономически взаимоотношения. Това е тревожно така, както всеки път е тревожно, когато кормилото изпуска връзка с колелата.

Автор: Валентин Вацев