Много пъти съм писал за „особените форми“ на отношенията между Китай и Русия. Не всички читатели ми вярват. Но да видим какво ще пишат други сериозни експерти по този въпрос. Преди всичко реших да прибегна до експертизата на професор Липсиц. Няма съмнение, че сега той е водещ експерт по руската икономика, или по-скоро по нейната деградация и колапс.

Но сега трябва да призная, че професор Липсиц е и експерт по отношенията между Китай и Русия. Оказва се, че и аз мога да се уча от него. Искам да подчертая, че като цяло съм съгласен с неговите оценки и заключения по-долу. Ще подчертая също, че съм изхвърлил много, но се опитах да не добавя нищо.
Като начало ще цитирам накратко изявленията на професор Липсиц: „Китай изобщо не купува руски въглища, Китай отказва газовия проект „Силата на Сибир 2“. Да, Китай купува руски петрол, но същевременно получава голяма отстъпка от притиснатата в ъгъла Руска федерация (Роснефт).

Китай не е дал никакви заеми на Русия, въпреки че Путин „наистина е молил“ Китай да го направи. Китай не инвестира нищо в Русия, въпреки „спешните молби“ на Путин. Реалната китайска подкрепа за Русия е малка и намалява. Прави впечатление, че Китай променя енергийната си структура, преминавайки към възобновяеми (чисти) източници. И в същото време Китай е първият, който се отървава от руските енергийни източници.

На 6 юни 2025 г. професор Липсиц заяви: „Преди войната Русия беше икономически ориентирана към Европа. Сега Русия е икономически ориентирана само към Китай.“

В резултат на това всички източни региони на Русия – започвайки от Западен Сибир – чакат възможността да се отделят от Москва, да се откажат от рублата и да преминат към юана, да търгуват директно с Китай и същевременно да запазят всички приходи за себе си, а не да дават 90% от приходите на Москва. Още през 2003 г., по време на конференция във Владивосток, местни бизнесмени открито заявиха (по това време все още беше възможно да се говори открито):

„Не ни е нужна Москва. За нас би било по-добре да се отделим от Руската федерация и да търгуваме директно с Китай, Япония и Индия.“

И сега всички региони на Руската федерация, които имат достъп до Казахстан (граничещи с него), започвайки от Астраханска област, искат да търгуват с Изтока (Китай) през Казахстан, заобикаляйки Москва. Но особен интерес представляват подробните изявления на професор Липсиц за отношенията между Китай и Руската федерация, направени на 22 и 25 юни. Те говориха не само за чисто икономическите аспекти на отношенията между двете страни, но и засегнаха въпроси, свързани с войната, стратегията и геополитиката: „Китай не иска собственото си отслабване по време на войната. И Китай не иска поражението на Руската федерация. Интересите на Китай са очевидни. Колкото по-слаба е Руската федерация, колкото по-отворена е тя към Китай, толкова по-лесно е за Китай да я използва като своеобразен резервен пазар и да подкрепя китайската икономика за нейна сметка.“

През годините на войната Руската федерация се превърна в слаб пасивен васал на Китай. Да, Китай се опитва Руската федерация да не загуби войната и Москва да е на страната на Пекин, а не в съюз с Европа и не в съюз със САЩ. Това е изцяло интерес на Китай. А за Китай като цяло не е толкова важно дали войната продължава или не. Основното е, че Руската федерация е слаба, разпада се и е послушна. Това е изцяло интерес на Китай. А РФ бързо отслабва и се разпада – това стана очевидно през 2025 г. И това е наистина страшно. През годините на войната Руската федерация се докара до задънена улица, от която няма изход. В тази задънена улица можеш само да умреш и да се разложиш. (И Китай е доста доволен от това). Също така, Пекин ще използва Руската федерация, или вече я използва, като марионетка в свои ръце, за да заплашва околните страни. Русия е и член на Съвета за сигурност на ООН, което също е полезно. За Китай Руската федерация е пазар, където могат да изхвърлят нещо китайско.

Китай ще доставя и компоненти за дронове, за да може Русия по някакъв начин да поддържа способността си да води война.

Но Китай по никакъв начин не е заинтересован да укрепва Русия, да я прави равностоен партньор. Необходима му е като Северна Корея № 2. Тоест, оказва се, че за Пекин е изгодно Русия да продължава тази война възможно най-дълго. Разбира се, тя продължава войната, отслабва и продължава да отслабва и спрямо Китай. По-лесно е да се контролира.

Тук бих искал временно да спра. Краткият коментар е следният:

– Съгласен съм, че Китай превръща, до голяма степен вече е превърнал, Руската федерация в „Северна Корея 2“. За да направи това, Китай използва „лоста“ на войната. Единствената разлика е, че в КНДР практически няма китайски граждани. Какво биха правили там в обедняла, разрушена страна? Докато на територията на Руската федерация, особено в източните ѝ райони – да речем, започвайки с Иркутска област – там има до три милиона китайци. Действа се почти по метода „каквото искам, това правя“. И са добре въоръжени.

– Китай няма да позволи сериозно влияние върху Руската федерация, да не говорим за присъствие в Руската федерация, нито от ЕС, нито от Япония, нито от САЩ. Очевидно председателят Си е извикал на Путин и той е свел контактите си с Тръмп до минимум. Тръмп е изревал.

– Съдбата на режима на Путин (и всички останали руски активи) не е трудна за предвиждане. Но е необходимо твърдо споразумение между Китай и Европа.

Александър Немец, kasparov.ru.