Андрей Райчев е философ, социолог и политически анализатор. Той е учредител и бивш собственик на социологическата агенция „Галъп Интернешънъл – България“, а също и вдъхновител на телевизионния формат „Кръг квадрат“.  Бил е директор на Института за изследване на младежта, а след това и директор на Националния център за изучаване на общественото мнение.

– Господин Райчев, казвате, че миналият вот е най-ниското участие на българи в избори изобщо и събитието е извънредно. Виждате ли грешки в кампаниите на двете основни кандидатпрезидентски двойки, които доведоха до тази слаба избирателна активност?
– Не става дума за грешки. Понеже Илияна Йотова се движеше с 20 на сто преднина и не виждаше никаква консолидация срещу себе си, си позволи да води позитивна капания срещу негативна. Тя се усмихваше, казваше „всички българи“, седеше в леко оправдателна поза, обясняваше, че не е евроскептик, че е за мира. Обратно, от ПП-ДБ и Гюров направиха кампания на три нива – на първото Гюров се държеше строго възпитано, европейски, а Кандев го бяха скрили, и правилно според мен. На второто ниво през цялото време излизаха, което е рядък случай при президентска кампания, лидерите на партиите – Асен Василев, Ивайло Мирчев, които се държаха нападателно към Йотова най-вече по въпроса за Украйна. Наблегнаха основно на „влака за Москва“. А в дъното – огромно масово движение на десетки хиляди, вероятно тролове, създаваше тежък хейт. Наричаха я каква ли не. Класическа негативна кампания, на която тя противопостави усмивка, разперени ръце към всички българи, надяваше се да говорят за политика. Но те не говореха за политика. Вярно, голям успех за Гюров е, че успя да консолидира всичко „синьо“ и докара почти до 500 хиляди гласа, което е много и го направи перспективен играч. Те се наелектризираха, а другите се дезелектризираха, просто половината не се явиха пред урните. Съотношението беше 1:2 – максимум половин милион сини и един милион червени, които се появиха при Радев през април. Освен това при него имаше и вълна – хора, които ситуативно са решили да разкарат сглобката, Пеевски и т.н.

– Резултатите показват ли реална промяна в обществените нагласи? Някои анализатори приемат президентските избори като оценка за първите шест месеца от управлението на Румен Радев.
– Ето тук казвам – не знам. Това ще разберем в неделя. Те не знаеха, че Йотова може да загуби. Никой не знаеше. Сега са го чули. Ако голяма част излязат – това е жълт картон. Ако обаче пак не отидат до урните, това е червен картон. Радев също ще има проблем, защото това ще е реплика към него. Първата фаза е „не гласувам за теб“, а втората е „гласувам за друг“. Все още не виждаме прилив към други. Въпросът за втория тур е въпросните половин милион на Йотова дали са резерв, или вече са се отказали. И мисля, че тя това ще прави, ще призовава тези хора, защото битката не е свършила.

– Защо е толкова голямо разминаването между прогнозите на социолозите и реалните резултати?
– Никога не можеш да хванеш един параметър – ще отиде ли този човек на избори. Казвам го като социолог – най-голямата и единствена грешка, които съм правил, е несправяне с това колко души ще се явят пред урните. Нормално в България гласуват 2,5 милиона, сега се явиха 1,5 милиона. Ако те са средно разпределени отвсякъде, няма да сбъркаш. Но ако, както сега стана, при сините всички дойдоха, а при червените – не, тогава ще сбъркаш страшно. Така че грешката е в оценката на броя на гласувалите, която се превръща в дълбок дисбаланс при партиите. Социолозите имат оправдание, макар да съм сигурен, че ще им трият сол на главата. Но една от агенциите, не искам да й казвам името, си позволи да даде обратен резултат. Това е груба професионална грешка! Дори да получиш тези данни, на секундата трябва да се обадиш на колегите, да ги обсъдиш, да видиш дали не бъркаш и много внимателно евентуално да ги съобщиш със свое съмнение. Защото може да си сбъркал. А те получиха данните не в екзитпола, а в паралелното преброяване, което, ако е направено професионално, много рядко греши.

– Две знакови убийства по време на президентска кампания. Оказаха ли влияние върху резултатите, още повече че един от кандидатите за вицепрезидент е полицай?
– Не, не. Става дума за решения на стотици хиляди хора. Цените гледайте! И ги гледайте не само в България. Вижте какво правят същите цени във Франция, Испания, Италия, Белгия, Германия. Европа първо похарчи безсмислени трилиони по време на коронавируса, после – стотици милиарди за Украйна, и паралелно през цялото това време – също стотици милиарди за Зелената сделка. Както чувате, няколко трилиона бяха хвърлени вероятно на вятъра. Е, как тогава да не стане икономическа беда?! Европа влиза в много тежка криза, която, както винаги, бедните ще платят, защото така е направен светът. И в момента избива, Европа започва да се клати. У нас не е чак толкова лошо засега, но хората пак изнемогват, те дори бяха свикнали да се подобрява положението, а сега се влошава. Трябва да се прекратят големите разходи, но това не се вижда, по-скоро ще се увеличават. Трябва да се преустановят зелените разходи, но европейците все още не са осъзнали какво им струва тази зелена глупост.

– Как ще се преразпределят гласовете на отпадналите кандидати на втория тур?
– Радостин Василев вече каза: или не гласувайте, или гласувайте за Гюров. Обикновено, като се каже така, половината не гласуват. Ако отидат 30 000, това са 2% при сегашните 1,5 милиона гласували. Гюров може да мобилизира още някакви хора, които не се отишли, понеже резултатът уж е бил предрешен. Йотова има своите 500 хиляди резерв и въпросът е колко от тях ще може да върне. Ако върне половината, тя вече е победила, и то с много. И остават големите загадки. Костадин Костадинов много пряко се биеше с Йотова, повече с нея, отколкото с Радев. От друга страна, политически погледнато, Йотова се бори за мир в Украйна, а опонентите й – за ескалация. Това би трябвало да мотивира Костадинов да подкрепи Йотова, да избере по-малкото зло. Не мога да си представя как ще реши въпроса. А най-голямата загадка е Бойко Борисов. От едната страна го арестуваха и унижаваха, от другата е главният му противник, Румен Радев. От трета говори хубави работи за Йотова, той я цени, харесва я като политическа линия. И ето абсурдна ситуация – ни да подкрепи Йотова заради Радев, нито пък другите, защото главната им цел е унищожаването му. Пък и не се знае, ако каже нещо, дали ще се отрази на самите гласоподаватели. Знаем какво е станало дотук – ГЕРБ има близо половин милион гласоподаватели, отишли са да гласуват 100 хиляди, от които 50 хиляди за Гюров, 20 хиляди – за Йотова, а останалите 30 хиляди са се разпръснали между други кандидати. Герберът, който отива на избори, 2:1 гласува за Гюров срещу Йотова. Но с уговорката, ако отиде, и това много зависи от това какво ще прави Борисов. А той много ясно вижда, че ситуацията е в негова полза генерално.

– Бихте ли обяснили защо?
– България се намира в процес на смяна на политическия модел. Кризата в БСП свърши, тя се маргинализира и на нейно място възниква огромна в момента и немалка в перспектива формация. Възможни са два съвсем различни политически модела. Единият звучи така: Румен Радев е, условно казано, новото БСП, имаме нормално голям център с Борисов, и от другата страна – синьото. Това прилича на ляво-десен двуполюсен модел с голямо червено крило, но то ще спадне. Но има и втори принципен вариант: Радев става центърът и тогава „Възраждане“ е от единия край и сините – в другия. При това положение Борисов го няма. За него е много по-изгодно Радев да отиде на мястото на БСП, да се забие вляво. Но има един стратегически недъг – през лятото всички искаха да говорят с Радев, а той изпусна този момент. Това е принципна грешка. Жан Виденов е доказателство за това – набра 125 депутати, получи абсолютно мнозинство и остана в изолация. Мнозинството и изолацията са различни неща. Сините никога не са били в изолация, винаги могат да си намерят партньор в центъра, танцували са с Борисов, със Симеон, откриват начин за диалог. В момента Радев е в изолация. Трябваше вече да е провел разговори с Костадин Костадинов какво могат да правят заедно. Отдавна да е говорил и с Борисов, и със сините. Разбира се, с Пеевски не може да има разговор. Вместо това, базирайки се на своето мнозинство, „Прогресивна България“ остана в горда изолация, която се превърна в неприятна изолация. Тази тема ми е болна просто. Те имаха примера на Симеон Сакскобургготски – той спечели през юни 2001 година абсолютно мнозинство и първата му работа беше да покани в правителството двамата противници – БСП и СДС. Друг е въпросът, че сините тогава отказаха. Но той го направи, защото има знанието как се държи властта от хилядолетия. А ти си мислиш, че си ги победил. Да, но е ден до пладне. Не воювай с целия свят! И да ви кажа, затиснаха го Радев всички тия проблеми. А той е много отговорен човек, генерал, който е свикнал да му е подредено поделението, и се хвана със стотици малки задачи. Вижте го как остаря, работи сигурно по 10–12 часа. Той наистина е спортист, пилот, но е на 63 години все пак. Занимава се с малкото вместо да гледа голямото.

Маргарита Димитрова