„На шега, на майтап“
Историята на Димитър започва със залози към лотариите на „Еврофутбол“. Казва, че тогава всичко е било невинно: „Пускахме числа с приятели и когато някой от нас спечелеше нещо, например 50 или 100 лв., се черпехме.“ Още в първите си години като залагащ, през 2008 г., печели въпросните 40 хил. лв. Тази сума приключва сравнително бързо. Както казва и самият Димитър, 40 хил. лв. по това време са и много, и малко пари. Много са спрямо несъществуващите му като студент по онова време доходи. Оказва се, че са малко, когато отива на няколко екскурзии и си купува кола.
„На шега, на майтап, започна да се ходи от време на време на казино и да се залага на мачове“, казва Димитър. Определя този период като първия от няколко, в които залага, както и единственият, в който залага физически, защото атмосферата в казината се оказва, че не е за него. Първият период на залагане е и най-невинният, защото не е свързан със заеми и приключва бързо. Димитър се фокусира върху ученето и спира да залага за няколко години.
През 2016 г. започва пак. Тогава като запален футболен фен започва да залага на мачове. Малко по-рано му се е родило дете и притеснението на Димитър е, че парите няма да му стигнат, за да издържа семейството си. Убеден, че футболните му знания ще му помогнат да победи системата, той залага. През цялата си „кариера“ на залагащ е бил клиент на само две компании. Първоначално играе през вече неработещата в България Sportingbet. След това преминава към Efbet, един от първите онлайн хазартни оператори в страната и сред най-доминантните играчи на пазара и днес. Там той прекарва огромната част от времето си като залагащ, изцяло онлайн.
„Започнах и да печеля, и да губя немалки суми. Не съм смятал нетно дали съм спечелил или загубил, защото не залагах пари, които са мои и са изкарани с труд. Аз залагах с пари от заеми, пари от родители. Не си давах сметка какво са парите“, казва Димитър. Това е често срещано явление при хазартно зависимите и особено тези, които залагат през телефон. Tе губят представа за истинските пари, които губят, защото ги виждат само като числа на екран.
Предпочитаните от него залози са за голове – колко голове ще паднат в даден мач, дали и двата отбора ще отбележат и кой от тях ще отбележи първи. Димитър казва, че има добра успеваемост с тези залози и редовно печели, но проблемът е в невъзможността му да спре. Така всеки успешен залог е последван от друг, докато някой от тях неминуемо не се окаже губещ.
„Един отбор играе с друг отбор и аз съм убеден, че ще има три или четири гола в този мач. Това не е толкова трудно да се познае, трудното е да спреш. Печелиш една сума, но веднага започваш да гледаш следващия мач“, казва той. „Започва се един цикъл на превъртане, залагане, превъртане, залагане, докато не загубиш всички пари. После се опитваш да си поправиш грешката и залагаш още повече. Дори да спечелиш, става пак същото.“
Още в този период Димитър започва и да взема кредити. Казва, че е изтеглил първия си кредит от банка около 2016 г., уж по друга причина, но в крайна сметка е изиграл по-голямата част от парите. „Казах си – чакай сега, имам кредит, но аз сега ще го върна. Ще заложа, ще хвана два мача и след два дни ще го върна. Както можете да предположите, не стана така“, казва той.
През следващите години Димитър преживява поредица от сериозни здравословни и лични проблеми, които според него са и допълнително утежнени от стреса, следствие от хазартната му зависимост. От здравословната му криза има малък позитивен ефект, защото в продължение на около година той не може да залага. През 2020 г. се връща към залозите, но и заедно с това осъзнава, че има проблем. Така между 2020 и 2021 г. влиза в група на анонимните комарджии, което сам казва, че му се е отразило положително и по време на пребиваването му в групите той не залага. Тогава обаче прави често срещана грешка – да приеме, че зависимостта му е просто навик, който може да бъде контролиран.
„Върнах се през 2021 г. към залагането с гръм и трясък. Имаше някакъв мач и си казах – я да сложа една малка сума. На този мач малко, на онзи мач малко, докато не започнах да тегля нови кредити“, казва Димитър.
„Всеки ден съм получавал предложения за бонуси“
През последните три години от залозите си – между 2023 и 2026 г. – Димитър казва, че честотата на играта и сумите на залозите са се вдигнали значително, а последните месеци са били по негови думи „унищожителни“ за него и семейството му. Това е и периодът, в който той губи най-много пари, негови собствени и такива на семейството му. Сам казва, че е загубил и два апартамента.
„Имало е периоди, в които съм залагал 1000 евро на седмица, имало е периоди, в които са били по 20 хил. евро на ден. Загубите към момента оценявам на може би 1.5 млн. евро общо. Това е реалната нетна загуба, а ако трябва да оценим колко съм изиграл като оборот – над 70 млн. евро са със сигурност, според мен са и над 100 млн. евро“, казва той.
Разликата между оборот и нетна печалба или загуба е в това колко пари се играят и колко пари се вкарват. Ако например един играч влезе със 100 евро и след това спечели залог с коефициент 3.50, той вече има 350 евро. Ако след това ги заложи отново и спечели при коефициент 2.00, парите стават 700 евро. Ако при последващ залог загуби цялата сума, оборотът от трите залога е 1150 евро, но вкараните и в крайна сметка загубени пари са първоначално заложените 100 евро. Това е и обяснението как българските хазартни компании отчитат оборот от над 33 млрд. евро за 2025 г., което би се равнявало на над една четвърт от цялата икономика на България.
В този период Димитър попада в дългова спирала. Тегли кредити, за да връща стари, всеки е по-неизгоден от предишния. В най-високата точка неговите активни дългове са над 100 хил. евро, с месечни вноски над 9 хил. евро – суми значително по-високи от доходите му, което според него е показателно и за хищническите стратегии на компаниите за бързи кредити. В момента дълговете са свалени до 30 хил. евро, с месечна вноска над 3 хил. евро. Той успява да излезе от тях с помощ от родителите си и разпродажба на имущество.
Най-голяма вина Димитър изпитва по отношение именно на родителите си. Казва, че е бил отгледан в комфортен живот и родителите му винаги са се намесвали, когато е изпадал в тежка ситуация. Към днешна дата той съжалява за тази подкрепа, поне във финансовата ѝ част, защото му е позволила да увеличи щетите. „Благодарение на подкрепа, воля и на семейство, на психиатри, психолози и лекарства в момента съм още жив. Защото ми се въртеше в главата да се самоубия. Най-голямата ми болка беше, че съм погубил всичко, което семейството ми са създали. Аз се възприемах като човек, който няма смисъл да бъде тук, защото е направил ужасни неща“, казва Димитър.
Сложният въпрос е доколко това, което се случва с Димитър, е лична отговорност и доколко е станал жертва на системата. Хазартните компании казват, че колко залагат отделните хора е личен въпрос по същия начин, по който алкохолните компании не носят отговорност за това колко пият клиентите им. Този аргумент може да бъде контриран с друг: хазартните оператори не са статични платформи, а умишлено карат клиентите си да залагат все повече и повече.
Една тактика е предложенията за бонуси, след като даден потребител е загубил голяма сума. Хазартните компании му предлагат бонус, изчислен като процент от загубената наскоро сума, с който да играе, стига да вкара и собствени средства, най-често поне равни на бонуса.
„Всеки ден съм получавал предложения за бонуси – по 2, 3, 5, 10 хил. евро. Разбира се, че се възползвах от тях. Казвах си: гледай каква оферта! Даваш 10 хил. евро и те ти дават 10 хил. отгоре бонус. Мозъкът ти веднага си казва – ами, разбира се, пускам всичко на най-лесния мач и ето ти 20 хил. евро и нагоре за 90 минути“, казва Димитър. „После обаче не спираш. Защо 20 хил. евро? Може да спечелиш още. И така, докато не загубиш всичко.“
Той посочва, че сходна стратегия следват и компаниите за бързи кредити.
„Много често ми се е случвало да си изплатя бързи кредити и веднага да получа съобщение, че ме очаква 5000 евро бонус депозит. После – SMS от бърз кредит, че като редовен клиент съм предварително одобрен за 5000 евро кредит. Случайно ли е това? Не знам, но се застъпват. Едното ти казва играй, другото ти казва взимай. Ти си болен човек. Какъв шанс има да кажеш не?“
„Ние почти останахме на улицата“
Димитър спира да залага през май 2026 г., защото по собствените му думи удря дъното. Той рискува не само да остане без дом, но да причини същото и на родителите си. Казва, че те са го подкрепяли през целия му живот, включително и финансово, което в ретроспекция се оказва добронамерена грешка. Тя му позволява да продължи да залага с години по-дълго, отколкото би могъл, ако разчиташе само на собствените си финанси.
Добавя, че през целия период от време ги е лъгал само за едно – че ще спре, но също така е лъгал и себе си, защото искрено е вярвал, че не е зависим и може да се контролира. „Тази зависимост те кара да лъжеш не защото си лъжец, а защото искрено вярваш, че ще спреш, но не можеш. Сега никой ми няма доверие“, казва Димитър.
След като взема окончателно решение да спре с хазарта, той търси специализирана помощ от психиатър, който му предписва и медикаменти, които да ограничат допаминовия му глад.
Нищо не гарантира, че последният направен залог през май 2026 г. ще остане и последният в живота на Димитър. В общността на хазартно зависимите връщането към залози се нарича „пробив“ (на английски – relapse), като общностите за подкрепа третират тези случаи наравно с връщането към алкохол или наркотици при зависимите от тях.
Случаят е показателен до каква степен хазартът може да завладее живота на един човек със средностатистически доходи. Въпреки че публично твърдят, че не търсят подобен вид клиенти и предпочитат много играчи, които да залагат с малки суми, е видно, че хазартните компании правят всичко възможно да задържат най-оборотните си потребители. Също на теория компаниите имат вътрешни правила да спират свои клиенти, които влизат в прекалено дълбоки загуби и съответно дългова спирала, но практиката показва, че по-често им предлагат бонуси, а не начин да излязат.
Това са въпроси и към Народното събрание, което разглежда промени в Закона за хазарта. Те обаче се фокусират почти единствено върху рекламата на хазарт и облагането му. Една възможност случаи като този на Димитър да бъдат ограничени, е да се въведат строги правила за това какъв процент от официалните си месечни доходи някой може да залага.
В момента компаниите и за хазарт, и за бързи кредити имат сравнително точна информация с какви доходи разполагат клиентите им. Лесно могат да засекат тези, които играят със суми далеч над възможностите им. Изрично изискване за подобни ограничения в българския закон няма. Това позволява на някой като Димитър, с близки до средностатистическите за страната доходи, да „превърти“ през хазартна компания 100 млн. евро оборот в рамките на десет години – сума, с която би могла да се издържа цяла малка хазартна компания.
Капитал
