Чистка в държавната администрация остави над 100 служители на Министерството на електронното управление (вляло се в Министерство на иновациите и дигиталната трансформация) без работа в края на септември. Масовите уволнения, обхващащи близо 50% от целия персонал на ведомството, са извършени изненадващо и без конкретни обяснения към засегнатите лица.

Сред освободените са ключови фигури от всички нива на управление – от директори на дирекции и началници на отдели до държавни, главни и младши експерти, отговарящи за критични системи на държавата. Повечето от потърпевшите вече търсят правата си в съда, което създава реален риск от сериозни финансови щети за държавния бюджет и данъкоплатците.

Кадровата сеч става и по шокиращ за служителите начин – чрез масово връчване на заповеди за уволнение на 21 септември. „В заповедите просто пишеше съкращаване на длъжността. Без никакви обяснения“, разказва пред БГНЕС една от уволнените служителки, която е с над 20-годишен опит в сферата и утвърдено име като професионалист. По думите й „администрацията е била буквално обезглавена“.

Министърът на иновациите Иван Василев, който оглави ведомството след назначение от премиера Румен Радев, обясни уволненията с „оптимизация на администрацията с 10 %. Реалността, обаче, показва, че над 50% от служителите на бившето МЕУ са уволнени.  „Половината министерство останахме на улицата, тъй като от около 210-215 реално заети щатни бройки, съкратените са над 100 души“.  Заличен е и пресцентърът на министерството, а без работа остават и няколко уязвими лица – работници с ТЕЛК. „Освободиха и двама души в административно обслужване, като за тях са получили санкцията на Инспекцията на труда, за да бъдат уволнени“, разказва експертът.

Мащабът на съкращенията става още по-видим от приложения към отвореното писмо неизчерпателен списък на уволнените, в който са сумирани имената и длъжностите на  висококвалифицирани специалисти. Списъкът показва масово обезглавяване на ключови структури, дори двама директори на дирекциите „Електронна идентификация и данни“ и „Контрол“, трима началници на отдели, както и десетки държавни и главни експерти.

Покосени са експерти по мрежова и информационна сигурност, бизнес анализатори и юрисконсулти от общо осем различни структурни звена. Това са част от професионалистите, които са изграждали и поддържали архитектурните решения за дигитална трансформация и сигурността на електронното управление.

В отговор на тези действия, освободените държавни служители изпратиха отворено писмо до ръководството на Народното събрание, парламентарните групи и министър-председателя. В документа те алармират за грубо нарушаване на Закона за държавния служител и Закона за защита от дискриминация. Авторите на писмото подчертават, че на 7 октомври 2026 година, по време на изслушване в парламентарна комисия, ресорният министър Иван Василев е оправдал уволненията с твърдението, че служителите „не са покрили изискванията за проактивност, отчетност, прозрачност и качество на работата“.

Експертите категорично оспорват тези субективни оценки, тъй като те не са базирани на законово установените критерии за атестация и не могат да служат като законово основание за фиктивно съкращаване на щат.

Отворено писмо

В отвореното писмо се обръща специално внимание и на притеснителния факт, че чистката е извършена само месец преди президентските избори, като сред уволнените са дългогодишни експерти, ангажирани с процесите по удостоверяване на машините за гласуване. На тяхно място ведомството е определило външни специалисти, което поражда сериозни въпроси относно прозрачността и истинските мотиви зад рокадите.

Липсата на ясни критерии и произволният подход при освобождаването логично пренасят казуса в съдебните зали. „Половината от колегите водим дела, включително и аз“, потвърждава бившият служител.

Очакваният изход от тези съдебни производства е категорично в ущърб на държавата, предвид сериозните процесуални нарушения при прекратяването на служебните правоотношения, описани в отвореното писмо.

Когато съдът постанови възстановяване на незаконно уволнените държавни служители, институцията ще бъде осъдена да изплати огромни обезщетения за времето, в което те са останали без работа, ведно с натрупаните лихви и съдебни разноски. Всички тези финансови тежести за незаконосъобразните управленски решения ще бъдат платени директно от джоба на българския данъкоплатец.

Освен преките финансови щети, обществото ще плати и още по-висока косвена цена – блокирането на европейски проекти и загубата на граден с десетилетие експертен капацитет, което създава реален риск от срив в поддръжката на ключови системи на електронното управление.