Държавното дете е гордост. При това не само за тези, които го отгледаха. В последната година медиите (не само неговите) се надпреварваха да го величаят като Главен Дарител на държавата. Приемното му семейство ДПС се изреди да го хвали, а тия дни почти всички местни структури на движението за пореден път го издигнаха за представител на народа. Явно най-силна е гордостта на онзи обикновен, редови избирател на ДПС, който е готов да постави на гърдите си тениска с лика на Държавното дете. Или да крещи името му грешно, понеже го е чул онзи ден.

Какво ли е общото между Държавното дете и неговия избирател?

На 21 години този избирател сигурно е бил млад баща и е осъзнал, че дава почти всичките си пари за памперси. На 21 години Държавното дете вече е парламентарен секретар в НДСВ и дори му дават да си играе с борда на „Пристанище Варна“. Поне докато не се налага да го освободят, щото изведнъж се оказва, че още бил студент.

На 25 избирателят вече е почнал да работи на две места, защото се е появило и второ бебе, което също ползва памперси. На 25 Държавното дете става заместник-министър в правителството на Сергей Станишев. И понеже е наше чедо, полага му се да си играе директно с Държавния резерв и с лицензите за търговия с оръжие.

На 33 избирателят възмъжава истински и рязко осъзнава, че дори и когато спре да купува памперси, парите пак няма да му стигат. На 33 Държавното дете възмъжава също и рязко става собственик на медийна империя, милионер-предприемач и, естествено, депутат от ДПС, който е ходил четири пъти в парламента.

На 40 избирателят вече е почти готов психически да става дядо. На 40 Държавното дете вече е голямо добиче и в лакомията си е глътнало цялата държава. Неусетно, някак по детски.

Одеве се запитах какво ли е общото между Държавното дете и неговия избирател? Много просто.
Неговият избирател изобщо не си дава сметка, но през тези двайсет години, освен онези двете малките вкъщи… е издържал и това, Държавно дете.

Радослав Бимбалов