Сред милионите документи, които Министерството на правосъдието на САЩ разпространи по делото „Джефри Епщайн“, особено се открояват тези, отнасящи се до „филантропа“ Бил Гейтс. В тях той е представен като наркоман, любител на крехко руско и човек, който не умее да се пази по време на секс. Става въпрос за лични бележки, които Епщайн си е водил като дневник. Той ги е писал в мейли и ги е изпращал сам до себе си, за да ги има в архива.

Като двойкаджия в училище, Епщайн не се е славил с особен ум, макар да е ясно, че е бил хитър. На този факт изследователите му отдават като причина и странния му маниер да си води записки. Той не е умеел да поддържа класически дневник. Наместо това всичко е пазел в раздела „чернови“ на електронната си поща, където е складирал въпросните самоизпратени писма. Така самоубилият се (според официалната версия) през 2019 година сексуален престъпник си е помагал да не забрави важни моменти от познанството си с влиятелни особи, сред които е и Бил Гейтс, основателят на „Майкрософт“.

Двамата са се срещали между 2011 и 2014 г., след което в контактите им настъпва срив. Тази седмица, притиснат от изтеклите документи, Бил Гейтс заяви, че изключително много съжалява за тези срещи и че те са били единствено с цел събиране на средства за филантропски дейности. Той твърди, че никога не е стъпвал на острова на Епщайн, не е извършвал престъпления и че отхвърля всякакви обвинения за такива, съдържащи се в досиетата. Епщайн обаче документира разговорите, които двамата са водили. Там нещата не изглеждат толкова благородно.

Една от най-интересните архивни единици, които Епщайн е съставил и е пратил в мейл до себе си, е от 18 юли 2013 г. В нея педофилът престъпник се самоописва като „дясна ръка“ на Гейтс. В текста твърди, че е бил помолен да участва в дейности, които варират от „морално неподходящи“ до „етично съмнителни“ и дори близки до „незаконни“: „В моята роля като неговата дясна ръка съм бил помолен по множество поводи, и сега, поглеждайки назад, неправилно съм се съгласил да участвам в неща, които варират от морално неподходящи до етично съмнителни и съм бил многократно помолен да правя други неща, които са близки и потенциално прекосяват границата към незаконното“.

Епщайн споменава по-конкретно, че е помогнал на Бил Гейтс „да получи наркотици, за да се справи с последиците от секс с руски момичета, за улесняване на незаконните му връзки с омъжени жени, до молба да осигуря „Адерал““. Това е препарат, който в Америка се продава само по рецепта и съдържа две стимулантни вещества: амфетамин и декстроамфетамин. Предписва се при Синдром на дефицит на вниманието и при нарколепсия. Адералът обаче може да се ползва и като заместител на наркотици, защото създава зависимост.

В следваща записка Епщайн се оплаква, че Гейтс е „игнорирал и отхвърлил“ приятелството им, развито в продължение на шест години. И е поискал да се изтрият имейли между двамата, в които „филантропът“ признава, че се е заразил с полово предавана инфекция и е молил за антибиотиците за съпругата му Мелинда, които да ѝ даде тайно, защото очевидно я е заразил, но се е опитвал да го скрие от нея. Редовете са пълни с гняв: „Ти реши да пренебрегнеш и отхвърлиш приятелството ни, развито през последните 6 години. За да добавиш обида към обидата, ти после, със сълзи в очите, ме молиш да изтрия имейлите относно твоята сексуално предавана инфекция, молбата ти да ти осигуря антибиотици, които да дадеш тайно на Мелинда, и описанието на пениса ти.“

Тези записки са датирани по същото време, когато бракът на Бил и Мелинда Гейтс тъкмо навлиза в криза. През 2021 г. Мелинда поиска развод след 27 години семеен живот, и връзката на Гейтс с Епщайн е цитирана като една от причините. Самата Мелинда е срещнала Епщайн веднъж през 2013 г. и го описва като „отвратителен“ и „олицетворение на злото“. Да се разведеш с човек като Бил Гейтс – един от най-богатите хора на планетата, с огромни възможности и връзки – никак не е безопасно. Знаейки всички тайни на такъв човек, можеш да рискуваш дори живота си.

В интервю тази седмица Мелинда Гейтс коментира изтеклите документи: „За мен лично е трудно, когато тези детайли излизат, защото ми връщат спомени за някои много, много болезнени моменти в брака ми. […] Каквито и въпроси да остават – не мога да знам всичко – тези въпроси са за тези хора и дори за бившия ми съпруг. Те трябва да отговарят, не аз.“ и завършва с облекчение: „Слава богу, че се отстраних от всичката тази кал.“

Божидар Божков, Флагман