Днес следобед той официално би нещо като отбой – „да се понаведем, докато мине вятъра” по станалото нарицателно изказване навремето на Тодор Живков.

Информационните агенции съобщиха за спора между Бойко Борисов и нидерландският премиер Марк Рюте на заседанието на Съвета на Европа.
.
Конфликтът се оказа обаче далеч по-тежък според моите източници. Остро бил поставен проблемът за корупцията и върховенството на закона и от други участници в дискусията.  Стигнало се до размяна на реплики и съвсем недипломатични обвинения от така наречената група на „пестеливите” държави към начина на управление (корупцията) и състоянието със законността в България. Упреци отнесъл и Виктор Орбан.

Мнозинството с одобрителни поклащания на главите следило спора. Председателят Шарл Мишел едва успокоил страстите.
.
Забележителното в ситуацията е позицията на канцлера Меркел. Тя въобще не направила опит да се намеси и също кимала с глава в знак на потвърждение. Между впрочем, не без основание се счита, че „пестеливите” негласно се ползват с нейната гореща подкрепа. Но Германия е оставила на тях да защищават нейните позиции, за да не предизвика подозрения в стремеж към авторитарност.
.
В крайна сметка сте стигнало до съгласие за въвеждане на така наречената „супер спирачка”, която подкрепил дори и унгарският лидер.  Става дума за процедура, според която всяка една държава може да предизвика спиране на достъпа до евросредствата на някоя друга страна, ако прецени, че те не отиват по предназначение или са обект на корупция. Това ще става по време на оценката на националните планове за реформи, които се представят на Европейската комисия. Още не са известни подробностите за този механизъм.

_________________________________
Скандалът и атаката срещу практиките у нас е била толкова остра, че хъката-мъката, волю-неволю днес следобед беше преценено, че е необходимо официално изявление и няма как да се мине без него.
Още повече, че в малките часове на нощта е имало специална среща на Марк Рюте с лидерите на Германия, Франция, Испания, Италия и Европейската комисия за търсене на компромис, на която също е обсъдена ситуацията с корупцията у нас като аргумент за „спирачката”.
____________________________

Не е ясно как и откъде България е получила информация за среднощните дебати на „големите” – нашата дипломация и разузнаване са абсолютно неспособни да свършат такава работа. В предишен пост обаче посочих моята хипотеза кои други спецслужби и дипломации им я подават.

На фона на скандала с насмитането на правителството на Бойко Борисов, което може и напълно да го лиши, макар и необявено, от международна легитимност, у нас се стигна до пожарно решение. Затова пресцентърът на Министерския съвет оповести официалната правителствена версия за българската позиция, в която Бойко Борисов обръща палачинката, за да не отнесе освен шамарите и някой и друг нокдаун от разгневените ни партньори. Такова оповестяване преди завършека на срещата е нарушение на дипломатическите правила, но какво ли не прави удавника, за да се хване и за сламка.
.
ІІІІІІІ Ето текстът му: ІІІІІІІ
„Премиерът Бойко Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т нар. „четворка на спестовниците“. Същевременно Борисов изтъкна, че в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. Българският министър-председател изрази подкрепа за холандския премиер и по отношение на инструмента, предвиждащ възможността всяка държава да поставя определен въпрос, който счита за важен, за разглеждане от министрите от ЕКОФИН. „Това е добър компромис“, отбеляза Борисов.“
.
********** Това е отчаян опит за маньовър с отстъпление, но без да се изгуби стратегическа позиция.
Борисов иска да се отпускат парите, пък после да се проверява за какво отиват. Съвсем категоричен съм за тази тактика – тя е на принципа „след мен и потоп”. Прави впечатление, че премиерът ни продължава, макар и полугласно, да се опъва контролът върху средствата да излезе извън органите и чиновниците на Европейската комисия. ***************
.
Но понеже е останал сам срещу всички, е капитулирал по втория проблем, приемайки, че ЕКОФИН (орган на финансовите министри на държавите-членки) също може да разглежда този проблем. И внимателно избягва да разисква проблема с върховенството на законността освен демагогската реплика, че е основополагащ принцип и следователно като напълно безспорен не подлежи на дискусия.
.
Разбира се, мога да се досетя и вече имам някои факти кои съветват премиерът ни. Примери и опит за такова маневриране не се черпят от „Винету” на Карл Май.
.
–––––––––––
–––––––––––
–––––––––––

Личното ми мнение е, че докато Борисов и задкулисието му са на власт, каквито и обещания да се дават, каквито и европейски механизми да действат – строги или пропускливи като сито, до България ще стигат жалки евроцентрове, колкото да не е без хич. Защото рано или късно става казаното в поговорката „на каквото си постелеш, на това ще легнеш”.

Григор Лилов