Правителството разчита на нови данъци, по-високи осигурителни прагове и засилен контрол върху събираемостта, за да осигури близо 2 млрд. евро допълнителни приходи през 2027 г. Това става ясно от бюджетния план за догодина, който финансовото министерство е изпратило в Брюксел. Като член на еврозоната страната ни има задължение да представи пред ЕК разчетите за държавните пари.

Най-голямата сума – 800 млн. евро, се очаква от еднократния данък върху свръхпечалбите на банки, застрахователи, телекоми, големи хранителни вериги, обменни бюра и фирми за бързи кредити. До 30% от дължимия данък ще се преотстъпва, ако банка ги ползва за поддържане на резерви, а за другите компании – ако използват сумата за реинвестиции.

Заложеното повишение на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро и на минималните осигурителни прагове трябва да донесе още 461,8 млн. евро. Допълнителни 220,2 млн. се очакват от увеличените акцизи върху тютюневите изделия и свързаните с тях приходи от ДДС. Други 120 млн. евро се чакат от новите правила за регистрация по ДДС при сделки с имоти – тя става задължителна за тези, които продават жилищата в новопостроени сгради в рамките на година.

Останалите постъпления ще дойдат от промените при ваучерите за храна, по-високите такси за хазарт и вдигането на тол таксите, както и от мерките срещу укриването на данъци. Планираният акциз за коли с мощност над 340 конски сили остава, но няма посочена сумата, която ще влезе от това облагане в бюджета. Ваучерите за храна стават 200 евро на месец, като първите 100 евро ще се признават за разход, а за останалите ще се дължи 7% данък. Очакваната сума от това е 55 млн. евро.

В бюджетния план за догодина няма заложени драстични съкращения на разходи. С най-значително въздействие е реформа в ТЕЛК, която трябва да се осъществи чрез оптимизация и подобряване на контрола, което да доведе до намаляване на разходите с 228,7 млн. евро.

Започналото още тази година свиване на парите за персонал в бюджетната сфера с 10% ще доведе до икономии от 163,2 млн. евро. От намаляването на хората в силовите ведомства се предвижда да бъдат спестени 200,5 млн. евро. Общите приходи на сектор “Държавно управление” се очаква да достигнат 51,064 млрд.

Като дял от БВП обаче ще намалеят от 38,4 на 36,1%. Разходите също ще се понижат – от 43,4 на 40,4% от БВП. Най-големите пера ще останат социалните плащания, заплатите в бюджетния сектор и здравеопазването.

В резултат на посочените мерки правителството очаква дефицитът да намалее от 5% за тази година на 4,3% от БВП през следващата. Тази стойност обаче е далеч над изискваните 3%, за да се прекрати процедурата по свръхдефицит, която ЕК стартира срещу България. Разходите за субсидии се очаква да намалеят с 542 млн. евро. За сметка на това разходите за обслужване на държавния дълг ще продължат да растат и ще достигнат 1,1% от БВП.

За покриването на дефицита и догодина се залага на тегленето на немалък по размер дълг. Той ще достигне 40,6 млрд. евро в края на тази година и 47,1 млрд. евро в края на 2027 г. Причина за очакваното увеличение е не само дефицитът, а и рефинансиране на стари задължения, нарастващи разходи за отбрана и капитализация на държавни дружества.

Заради конфликтите и геополитическата ситуация са предвидени значително повече пари за отбрана – 3,428 млрд. евро, което е ръст от над 40%. Сред планираните инвестиционни проекти са доставка на самолети F-16 Block 70, пари за обслужване, въоръжение и обучение за тях, както и придобиване на многофункционален патрулен кораб за Военноморските сили. Планира се купуване на бойна техника, доставка на зенитноракетни комплекси за противовъздушна отбрана и нужните ракети и др. Разчетено е и увеличение на разходите за персонал и други текущи в сектор “Отбрана и сигурност”, но няма определен размер.

Правителството обяснява, че не са спазени европейските препоръки за свиване на разходи  с късното приемане на бюджета за 2026-а и с натрупани дисбаланси в предходните години.

До 30 ноември Европейската комисия има срок да оцени съответствието на предвидените от държавите бюджетни политики с фискалните правила на ЕС.

Комбинацията от значителен ръст на приходите и нетно свиване на разходите през 2027 г. осигурява общо подобрение на фискалното салдо с над 2 млрд. евро в резултат, обобщават мерките от Министерството на финансите.

Догодина доходите ще растат, но по-бавно. Очакването е компенсацията на един нает да бъде 6,2 при 8,5% през 2026 г. Това е показател за разходите за труд, а не пряка прогноза за увеличението на средната заплата. При по-ниска инфлация покупателната способност на доходите може да се подобри. Очакванията на правителството са, че това ще се случи. Средногодишното поскъпване догодина се очаква да е 4% при близо 5 на сто през 2026 г.

В края на следващата година спрямо януари 2027-а пък се прогнозира инфлация от 2,6%. В основата са очакванията за постепенно поевтиняване на енергията. Министерството на финансите допуска средна цена на петрола от 80,5 долара през 2027 г. при 90,9 долара през тази година. При природния газ също се очаква леко понижение на международните цени. Храните обаче вероятно ще продължат да поскъпват под въздействието на по-високите разходи за производство, торове и енергия.

Бюджетът за 2027 г. е изготвен при очакване за по-бавен растеж на икономиката. След прогнозирано увеличение на БВП с 3% през 2026 г. догодина се очаква забавяне до 2,5%. Частното потребление, което през последните години е основен двигател на икономиката, ще продължи да нараства, но с по-умерен темп – 4,6% през 2027 г. при 6,4% през 2026 г. Правителственото потребление се очаква да се увеличи в реално изражение само с 0,1%.

След силното увеличение на заемите за домакинствата през 2026 г., когато се прогнозира ръст от 19,7%, през 2027 г. темпът трябва да се понижи до 14,9%. Това ще бъде особено видимо при ипотечните заеми заради очакваното успокояване на имотния пазар. Финансирането обаче ще остане сравнително благоприятно, защото не се очаква увеличение на лихвите. При кредитите за предприятията прогнозата е за увеличение с 10,5% през 2027 г.

Износът на стоки и услуги ще нарасне с 3,7% след почти застой през 2026 г. Вносът ще расте с 3,8% при 7,2% през настоящата година. Положителен фактор трябва да бъде постепенното възстановяване на европейската икономика и по-силното външно търсене.

Пазарът на труда ще остане сравнително стабилен, но възможностите за увеличаване на заетостта постепенно се изчерпват. За 2027 г. се прогнозира повишение на броя на заетите само с 0,2%, а безработицата трябва да остане 3,4%. Все по-голямо значение ще имат включването на икономически неактивните хора в пазара на труда и привличането на работници от чужбина.