Пеевски превзема ГЕРБ отвътре по същия модел, по който превзе ДПС. Да не забравяме, че той нямаше нищо общо с ДПС, а тръгна от младежката организация на НДСВ, а като дете-чудо на българската далавера беше открит от Илия Павлов и пуснат в „голямата българска политика“.

Пеевски изяжда отвътре ГЕРБ, както изяде партията на Ахмед Доган, защото и двете организации са от мафиотски-сицилиански-семеен тип, който е по-органичен за българския манталитет от либералната западна демокрация, която и без друго е фалирала. Това означава, че правото е на страната на по-силния, а Пеевски се оказа по-силен от Доган, Борисов и Радев, взети заедно, което пролича при гласуването в КС миналата година за служебното правителство – конституционните съдии оставиха властта на Пеевски в нарушение на Конституцията, без да им мигне окото.

Тогава съвсем наивно мислех (от днешна гледна точка), че в България е останал някакъв инстинкт за самосъхранение на държавността, въпреки че съм отраснал с липсата на държава и не помня някога българите да сме имали истински и адекватен институционален гръб. Понеже враждуваме един с друг по кръстовищата и улиците, не знам защо се учудваме, че нямаме държава, но да не се отклоняваме. От самообвинение, че винаги гледам скептично, понякога се опитвам да бъда оптимист, което не оправдава глупостта.

Преди година написах маса глупости как Пеевски е свършен. Очевидно е, че Делян Пеевски получи американски, а после и европейски картбланш, за да действа така, с всичките си американски и английски санкции. Ако това не беше така – нямаше да си подаде носа от Дубай. Днес той завладява ГЕРБ постепенно и детронира Борисов, който е напълно зависим от всичко, което Пеевски и Таки – по-младото поколение от мафиоти – знаят за него.

В България (вече и не само в нея, а и при всички „демокрации“) има две линии, по които можеш да се издигнеш във властта – зависимост и некадърност. Днес Борисов прилича на стария дон Корлеоне сред лехите от домати, но за разлика от героя на Марлон Брандо все още не предава официално властта на своя наследник Пеевски, който става все по-нетърпелив и му яде партията отвътре.

Изяжда ГЕРБ, както изяде ДПС. Фамилиите ГЕРБ и ДПС от българи и български турци искат силен лидер. Когато лидерът остарее и дава фира, веднага се намира друг, а ако не – фамилиите ще умрат.

Гледах Доган онзи ден – той е колците на доматите, сред които броди Бойко Борисов. Жалка гледка. Това ще е бъдещето на Пеевски един ден, ако всичко му се размине, но тогава всичк о това няма да ме интересува по същите причини. За хората, които се интересуват от политика, обществен живот и надежда той да се подобри – нещата винаги са изглеждали така. Вулгарност и недодялана некадърност. И тук-таме умнокрасива несъстоятелност и бутафория, която избухна още през 1990-а със своята нелепост, спечели изборите през 1997-а и загина политически безславно поради своята вътрешна несъстоятелност.

Тандемът Пеевски и Таки управлява България днес, след като смени тандема Борисов и Пеевски, който управляваше България от 2013-а. Прекъсванията на служебните правителства на Радев от 2021-а до 2024-а бяха като цяло по-голяма щета от редовните на мафията, така че е много спорно на какво можем да се надяваме като политическа алтернатива, извън идиотиите, родени от криза.

Моят единствен аргумент за закачане за еврозоната и по-голяма общност, колкото и жалка да изглежда тя днес (СССР беше несравнимо по-жалък, отвратителен и непоносим), е политически – България трябва да се движи в чужда орбита, защото оставена сама на себе си – фалира и се мутризира.

Западът е изграден от войни и битки, а ние сме оцелели в мрънкане и оплакване. Ако тази мутренска пихтия от социалистически селски тип, която имитира държава и която наблюдавам от десетилетия, може да се претопи в нещо по-цивилизовано, ще е добре. И без да броим мутрите – днес в България се живее несравнимо по-добре от ВСВ насам и това е само благодарение на интеграцията ни в Европа.

Който го отрича, живее в свой измислен свят и не иска да види реалността – така мисля. С цялата критичност към всичко, което е Европа сега и което беше идея за нас преди 35 години. Просто помня добре и сравнително обективно. Ако има машина на времето и за миг пренесе българите в средата на 80-те, а после в средата на 90-те, а после в средата на 2000-те и през 2015-а, ще избягат с писък от първите две и с намаляващ потрес от вторите две десетилетия. Лошата новина е, че тъкмо усетихме густото да живеем като западна средна класа (което там вече умира) и ще има пак криза. По всичко личи, че е така.

За мен големите истории за Запада и Русия, Израел и Палестина са разкази за справедливост, а не спор за стандарт на живот. Казват, че днес Китай няма равен по стандарт, а Ню Йорк изглежда като провинциален град пред Шанхай. Сигурно е така, но никога не бих живял нито по на изток, нито по на запад. Защото съм роден тук и обичам народа си и себе си такива, каквито сме.

Коментар на Явор Дачков