Обществото не е единодушно против „чумата на хазарта“, както се изразяват организаторите

Имах леля, чийто кръговрат на надеждата беше с продължителност една седмица  – в неделя щеше да спечели шестица от тотото, а от следващия понеделник минаваше на диета. Разбира се, не всяка форма на хазарт е толкова изразено свързана с надеждата и с копнежа по мълниеносно забогатяване без никакви усилия. Дори съм чувал, че най-закоравелите комарджии изпитват удоволствие не когато печелят, а когато губят. Затова съм склонен да гледам на хазарта не като на обикновена алчност, не като на сребролюбие, а като на изпепеляваща страст, подобна на алкохолизма и наркоманията. И дори по-лоша, защото алкохоликът и наркоманът в един момент припадат и се спират, докато комарджията може да залага денонощно. Особено пък откакто хазартът завладя интернет, а пък всички ние се сдобихме със смартфони. Сега човек може да върти ротативката и докато ака.

Хазартът е сред най-опасните страсти. Пристрастен към хазарта, човек се стреми към него извън волята си, като постепенно поривът става по-силен от удовлетворяването. Познавах наркомани, които се друсаха не за да им стане хубаво, а да спре да им е гадно.

За другата седмица има обявен протест „Против безобразията в хазарта“. Браво! Това е една от малкото каузи, които намирам за наистина смислени. Друг е въпросът, че темата се повдига точно под формата на протест, защото знаем, че всеки протест, независимо от това за какво е започнал, обикновено свършва с искане за оставка на правителството. Но пък и правителството може би заслужава да му се поиска оставката.

Формално протестът се организира от човек на име Светлин Вълчев, но във време, когато управляващата „Прогресивна България“ подготвя цялостен „ремонт“ на Закона за хазарта, а от своя страна ПП и ДБ са внесли независимо един от друг законопроекти за забрана на рекламата на хазарт. Нека отворя една скоба, за да кажа, че и досега рекламата беше забранена, с изключение на билбордове на не по-малко от 300 метра от училищата. Сега искат за забранят и тях и това е прекрасно.

Предложенията на ПП и ДБ почти напълно съвпадат с исканията на протеста:

·         премахване на външната реклама;

·         забрана на рекламата в телевизията, радиото и интернет;

·         пресичане на прикритата реклама и продуктовото позициониране;

·         автоматизиран контрол върху онлайн рекламите;

·         по-строги задължения за социалните мрежи и търсачките;

·         ограничаване достъпа на деца до букмейкърски пунктове.

Тоест спокойно можем да кажем, че това ще бъде протест на ПП и ДБ, за което говори и медийното им поведение. Поздравления. Това е истинска кауза. Просто не се поддавайте на изкушението да го политизирате прекалено, а само в рамките на добрия вкус. Знаем, че няма да мине без това, но нека е елегантно.

В интерес на обективността трябва да си дадем сметка, че обществото не е единодушно против „чумата на хазарта“, както се изразяват организаторите. Оказва се, че хазартът има своите твърди поддръжници.

Законопроектът е внесен на 24 април 2024 г. от Теменужка Петкова от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС. На 30 април забраната на хазартната реклама в медиите е приета окончателно със 198 гласа „за“, без нито един „против“ или „въздържал се“. Възраженията идват отвън. И по-конкретно:

·         Българската асоциация за хазартни дейности, председателствана от Стилян Шишков. Тя предупреждава, че забраната ще разшири сивия сектор и ще намали данъчните приходи.

·         КРИБ, председателствана от Кирил Домусчиев, твърди, че промените ще нанесат щети на бизнеса, бюджета, медиите, спорта, туризма и културата и ще застрашат работни места.

·         Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори — АБРО. Тя защитава тезата, че приходите от хазартна реклама са част от финансовата устойчивост и независимостта на частните медии.

·         „Нова Броудкастинг Груп“, представлявана от Дирк Геркенс. Компанията настоява законопроектът да бъде преразгледан, защото внезапното отпадане на рекламните приходи щяло да застраши програмата, спортните предавания и икономическата независимост на медията.

·         „Нет Инфо“, представлявана от Александър Варов, твърди, че рекламните бюджети ще се прехвърлят към Facebook, Google, чужди и анонимни сайтове.

·         БНТ. Кошлуков предупреждава, че без хазартни спонсори се създава риск за закупуването и излъчването на големи спортни събития.

·         Любомир Ганев, президент на Българската федерация по волейбол: хазартните фирми дават на спорта повече средства от спортното министерство.

·         Сибина Григорова, управляващ редактор на „Булевард България“. Тя твърди, че „пълната забрана на хазартната реклама е вредна“.

·         Икономистите Васил Караиванов и Михаил Кръстев. Караиванов определя законодателната намеса като „много опасен прецедент“, а Кръстев оспорва оценката, че законът няма да причини загуби за бюджета.

·         Алиансът на технологичната индустрия възразява срещу задълженията, налагани на интернет доставчиците, като посочва възможно противоречие с европейското право.

·         Николай Денков не защитава пряко хазарта и ПП–ДБ гласува „за“, но публично предупреждава, че отнемането на голям рекламен приход може да направи медиите икономически по-зависими.

Общият фронт следователно е: хазартният бранш + големите частни медии и техните асоциации + КРИБ + част от спортните федерации + няколко икономисти и медийни ръководители. Основните им аргументи не са открита защита на хазарта като обществено благо, а защита на приходите от него — медийни бюджети, спортно спонсорство, работни места и данъци.

Както виждате, парите отново са най-важни и търговската печалба е на върха на ценностите. Така е и в бизнеса с наркотиците, който уж е забранен, но всъщност не е, а е само контролиран по по-различен начин, чрез по-ангажирано участие на държавите. И няма как да е иначе, след както всяка партия преди всеки избори вдига лозунги, че няма по-важна политика от икономиката и че безспорен приоритет са икономическият растеж и заетостта. Такова ни е мисленето.

Етимология и философия

Думата „хазарт“ идва от арабски az-zahr, което ще рече „зарът“. На френски hasard означава „случайност“, а на английски hazard – „опасност“. Философията на хазарта почива върху една изключително сатанинска предпоставка, състояща се от два компонента:

1. Съществува случайност (или сляпа съдба);

2. (NB!) Тази случайност може да бъде управлявана.

За обикновения човек сляпата съдба не е много по-различна от случайността, защото, неспособен да разбере намеренията ѝ, не намира в нейните прояви никаква логика и закономерност. Дори комарджиите може би вярват повече в Сляпата съдба, отколкото в случайността, защото на нейното омилостивяване са посветени най-различни суеверни ритуали. Разбира се, не съществуват нито сляпа съдба, нито случайност. Ако с крайно ограничените си когнитивни възможности не можем да видим дадена закономерност, това не я прави случайност.

Особено вредно е убеждението, че случайността може да се управлява. Така са измислени многобройните „системи“. Те не дават гаранции, както не ги дават и залозите на спортни състезания, колкото и добре залагащият да познава материята. Не знам дали сте чували, но теорията на вероятностите също възниква покрай хазарта. През XVII век Френският благородник и комарджия Шевалие дьо Мере поставя на Блез Паскал въпрос как справедливо да се раздели залогът, ако една игра бъде прекъсната. Паскал обсъжда задачата с Пиер дьо Ферма и кореспонденцията им от 1654 г. обикновено се приема за начало на съвременната теория на вероятностите.

Но този любопитен факт не променя природата на хазарта – демонична нужда от нещо друго, бягство от действителността. Но напускането на една действителност е свързано с попадането в друга, много лоша. Затова протестирайте и не се колебайте. Дано времето да е хубаво. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов-Сула