Бойко Борисов може да бъде свален, но не от протестиращите, а от хората с огромно влияние, които формират т.нар. задкулисие. Протестите обаче може да им попречи да се прегрупират и ако премиерът вече им е вреден, да го отстранят. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ политологът Георги Киряков.

„Не е важно дали протестът ще продължи докрай, а как ще се прегрупират хората, които държат властта. Има партии, икономически субекти, хора с огромно влияние. Напоследък се протестира срещу управлението на един квартет – Борисов, Пеевски, Гешев и Доган. Тези фигури са на предната линия на държавната власт, т.е. те са лицата, но отзад колко са е трудно да бъде определено, защото повечето от тях предпочитат сенките и тишината“, добави той.

„Тези хора имат достатъчно медиен и финансов ресурс, за да удържат на какъвто и да е обществен натиск засега. Ако протестът продължи по същия начин, няма да се позволи такова прегрупиране, че да се окаже, че всичко е било напразно, т.е. че протестите не са постигнали нито една от целите си“, обясни политологът.

„Тези хора може да се прегрупират така, че Бойко Борисов да стане излишен, но той не може без тях. Трябва много ясно да си даде сметка, че е изправен пред дилема и да си отговори на въпроса дали иска да управлява Министерски съвет, върху който вече няма пълен контрол, или почти никакъв, или да поеме към съблекалните и да гледа мача от трибуните“, добави той.

Според него не е ясно каква ще е развръзката нито от протеста, нито от събитията, които се случват във властта. „Има вече опити за прегрупиране и тук въпросът е на надделяване. Никои от тези хора, които притежават икономическа и медийна власт не искат да бъдат осветявани по този начин, т.е. да стават явни връзките им с управляващите. Затова ще направят калкулация дали Бойко Борисов им е полезен или вече им е вреден. Тогава ще решат дали да го отстранят“, уточни Киряков.

Той коментира и добрите новини от Брюксел за повече средства, които България ще получи през следващите седем години.

„Когато договаряш едни пари, не го правиш от лично качество и за своя употреба. Тези минуси в европейския бюджет, за които се говори, са от Великобритания. Това не е особен мотив да се хвалиш колко много сме получили. България ще има почти същите пари като в предишния програмен период, но това означава, че страната ни има все още нужда от подпомагане, т.е. не може да се справя сама в политически и в икономически аспект. Затова има нужда от повече пари за доближаване поне до средните стандарти на Европа“, заяви политологът.

„Къде ще отидат тези пари? Дали пак няма да се оттекат в определени фирми и конкретни хора, заради което са протестите? Важно е как ще се осъществява контрола“, подчерта той.

„От началото на месеца дните на много български граждани започват и завършват с „Бойко Борисов“, но в друг контекст. Може би е трогателно, че той не е спал, горкият, за да извоюва едва ли не лично тези пари. Хората са на улицата не защото парите не стигат, а заради начина, поради който държавата разпределя публичния ресурс“, каза пък социологът Юрий Асланов.

„Това, че ще дойдат повече пари, нито ще успокои протестиращите, нито ще ги вдъхнови, защото ако средствата продължават да се разходват така, както през последните години – в полза на кръгове, които действат зад публичността в свой интерес, естествено, че тази промяна няма да бъде приета с положителен знак. Хората ще кажат, че ще дойдат повече пари, които ще бъдат откраднати“, коментира той.

Тази новина от Брюксел няма да помогне на правителството да удължи агонията си, подчерта социологът.

„Както и се колебае енергията на протестите, посланието срещу кого са те е изпратено до цялото общество и мнозинството от хората го споделят. Всички са убедени, че има кръгове, които с помощта на правителството и на събраната на едно място всички видове власт действат в свой интерес“, добави той.

„Колкото и да се стреми Бойко Борисов да се отлепи от това усещане, че има нещо общо с Пеевски, не успява. В политиката няма никакво значение каква е истината. Тя е на последно място. Важно е какво хората си мислят, че става“, обясни Асланов.

„Не е ясно какъв ще е финалът, но много алюзии се направиха с 2013 г. По-точно е да се прави съпоставка с процесите в края на 80-те години, които доведоха до смяна на системата“, каза още той.